Капана.БГ

Капана.БГ

Вторник, 03 Ноември 2020 11:56

Sit Down Comedy - Врачка Илия в Пловдив

Искате да узнаете правилните тенденции за вселената, любовта и какво ви очаква? Искате да разрешите проблемите си и да не губите чорапите си като промените храненето си?

Специално за всички вас на 13 ноемри 2020 в 20:00 в Пловдив извънредно и ексклузивно ще се телепортира един истински естрасенсуален комедиант, който е готов на всичко, за да намери решение на проблемите ви – Врачка Илия!

 

Tова няма да е обикновена среща и определено ще я помните дълго! Врачка Илия ви очаква във Vintage hause Пловдив, за да разберете съдбата си!

 

 

 

Участват: Илия Виделинов                                                                                                           
Визуална среда: Васил Христов
Фотограф: Джар Кет
Продължителност: 60 минути
Премиера 19.11.2020г. – 19:00ч. в „Държавен куклен театър Пловдив“

Едни пиян мъж скита безцелно  през живота си. Съдбата му изпраща постоянни предизвикателства, който го провокират да пие повече. Божествата на нощта и дори самия Дионис пълнят чашата му, за да отлепят душата от тялото. Едно пиянде  ходейки със своя верен другар, своето куче тухла! Едно  вонящо забравено от света пиянде, което знае как да се забавлява, защото разбира, че истински можем да прогледнем, само когато главите са замаяни, само тогава очите са бистри. Първата чашка придава витална усмивка, а първата бутилка развързва езика и прави от нормалните ежедневни хора истински повелите на мига. С напредването на вечерта, едно пиянде  ще открие собствените си поражения и сполуки, в една уникална и изключително забавна изповед под дирижирането на алкохола.

Един пиян мъж, ще пие до собствения си разпад скитайки се по света безцелно. Един мъж търсещ истината, която се крие именно в покачването на градуса. Истината е алкохола.
Истината е в приключението от алкохола! Истината започва с едно малко, без което  всички скитаме безцелно през нощта, така че нека си сипем!

 

Билетите могат да бъдат закупени само и единствено онлайн от този линк или от страницата на грабо.

 

 

Руският филм „Бедните хора“ (2019) на Лолита Наранович беше удостоен с първа награда в рамките на конкурса на Синелибри за късометражен филм по мотиви от литературно произведение. Никола Димитров, изпълнителен директор на TatraTea, обяви името на победителя, а организаторите разпространиха видеообръщение на режисьорката, в което се казва: „Благодаря от името на целия ми екип, тази награда е толкова неочаквана! Развълнувана съм до сълзи. Толкова сме щастливи, че затворените граници не попречиха на филма ни да бъде излъчен в България. Благодаря ви, че ни помагате да правим света по-добър чрез киното.“ Петнайсетминутният филм на Лолита Наранович е вдъхновен от произведения на Лев Толстой и Виктор Юго.

 

Церемонията по награждаване на отличените късометражни филми се състоя на 1 ноември в кино „Люмиер Лидл“ в присъствието на журито, чиито представители тази година са Мартина Апостолова, Петър Крумов, Неда Морфова и Стефан Денолюбов. И осемте късометражни филма, селектирани в програмата на Синелибри 2020, бяха излъчени по време на събитието. На второ място беше класирана късометражната анимация  „Пеперуда и мишка“ (2019) на Мира Янкова, художник, режисьор и сценарист. Актрисата Мартина Апостолова връчи наградата и представи филма, вдъхновен от хайку на Йоса Бусон. Трета награда получи късометражният документален филм „Чужденецът“ на Ани Антонова. Журито определи и една специална награда „за дързък и нестандартен режисьорски подход“, която отиде при Аспарух Франгов за филма му „В плен“, вдъхновен от творчеството на Достоевски. Наградата връчи операторът Калоян Божилов, специален гост на церемонията.

 

Фестивалът продължава до 8 ноември в столицата и още пет града в страната при стриктно спазване на здравните мерки.  

 

Всички предстоящи събития можете да видите тук.

 

На 3 ноември е испанската галавечер с премиера на великолепната политическа драма „По време на войната“ на режисьора Алехандро Аменабар. Творчеството на Мигел де Унамуно ще бъде представено от проф. Лазар Копринаров.

 

Вторник, 03 Ноември 2020 08:38

Излиза първият коронавирус роман

 

 

"Лято" от Али Смит е четвъртата ѝ изключително добра книга, която подрежда историите на всички герои, включени в поредицата „Сезони”

 

 

„Освен, че дава дефиниция на нашата тревожна ера, „Лято” е и първият сериозен коронавирус роман” – така писателят и журналист Алекс Престън коментира във вестник „Гардиън” най-новата книга на британската писателка Али Смит. Творбата е последната част от поредицата „Сезони” и излиза на български език с логото на издателство „Лист” само четири месеца след премиерата си във Великобритания. Както и при другите романи, преводът е дело на Паулина Мичева.

 

В „Лято” 58-годишната Смит, наричана „Нобеловият лауреат на Шотландия в режим „очакване”, преплита историите на всички герои от поредицата и намества всички парчета от пъзела на книжния квартет.

 

И този роман, както останалите – „Есен”, „Зима” и „Пролет”, е изтъкан от болезнена актуалност, но не прекрачва ръба към документалността и остава в границите на художествената литература.

 

Светът е под карантина, вирусът сваля маските на политиците и показва истинския им облик. Фалшивите новини сеят нова зараза, борсите са разтърсени, държавите – затворени, човечността – забравена. На този фон Али Смит ни запознава със Саша Грийнлоу и брат ѝ Робърт – двама тийнейджъри, всеки със своя мания – тя иска да спаси дивата природа, а той е Престъпник ниво седем в компютърна игра и знае много за Айнщайн. Също като него е гений и откривател. Засега е открил, че независимо от епохата изтезанията не се променят, само се усъвършенстват.

 

Какво се случва с младите Грийнлоу, когато срещат 104-годишен старец? Как оцелява човечеството, когато е на ръба? Столетникът знае отговорите, преживял е две войни...

 

Излято от тревогите и надеждите на Али Смит за бъдещето на човека и човечеството, „Лято” е сред най-добрите романи в англоезичната литература за 2020 г. Той вече се превърна в бестселър, а дали ще получи награда от ранга на „Букър”, за каквато беше номиниран „Есен”, или пък ще участва в надпревара за приза „Джордж Оруел”, както „Пролет” – ще разберем догодина.

 

Корицата е дело на художничката Албена Лимони.

 

 

 

 

Ани Владимирова: Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора

 

 

Новото „нормално“ през погледа на психолога

 

 

Все повече хора са в модела на дистанционната работа или редуват ходене в офис на смени. Родителите са вкъщи тялом, но дали са там „духом“? Дали физическото им присъствие е достатъчно пълноценно, за да се брои за време, прекарано с децата?

 

 

Не е пълноценно и много родители споделят за “гузната си съвест” от напрежението, бързането и неспособността да отделят семейните от служебните процеси. Няма как да не е така – не случайно толкова много професии се занимават с въздействието на околната среда върху човека. Ергономията отделя специално място на разположението на мебелите, за да е оптимизиран работният процес, на посоката, в която гледаш, височината на екрана, удобните слушалки и микрофон, осветлението... Вкъщи действат толкова много стимули, че човек има нужда да канализира вниманието и мисълта в „пространствен тунел” (защото съседите правят ремонт, детето слуша силна музика, пералнята центрофугира...). Така в един момент и детето започва да се възприема като задача, обитавайки същото пространство.

 

Какъв е Вашият съвет как успешно да разделим работния ден от началото на семейната вечер, когато работим от вкъщи, за да намалим до минимум пренасянето на напрежението от работата в семейните взаимоотношения?

 

 

На първо място пространствената сепарация – „служебно” и „учебно” място, които не влизат в личното пространство на останалите. Определяне във времето кой кога почива, какво прави в почивката, така че да се избегне сблъсък с друг челен на семейството. За да разделим работния ден от началото на семейната вечер, е нужно да оформим „неприкосновени” територии. Например спалнята да е забранена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа... Задължителни са паузите! Те могат да са за планиран разговор (в 14 ч. ще си поговоря с роднина), упражнения (напр. на 45 мин. упражнение с гледане на близо и далече и 5 мин. упражнения за гърба).

 

 

Промениха ли се темите за разговори и общуването в семейството?

 

 

Все по-малко се говори къде ще отидем, какво ще направим. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели (какво ще сготвим довечера и утре, какво да напазаруваме, да боядисаме вратата). В същото време се говори за глобални процеси и социални казуси и това води до зараждане на активно гражданско общество.

 

 

Често чуваме, че времето, прекарано с децата, е въпрос на качество, не на количество – подкрепяте ли това?

 

 

Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора. В нашата практика през пролетта имахме случай на петгодишно дете, силно емоционално свързано с майката. В рамките на два месеца режима на детето беше коренно променен. Майката работеше вкъщи по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше свикнало да заспива само с нея у дома), то стоеше пред телевизора (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От липсата на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване.

 

 

Семействата с малки деца или ученици с онлайн часове като че ли са най- потърпевши, тъй като самите деца имат нужда от почти цялото време на родителите. Как изглежда тази ситуация във времето на home office? 

 

 

Малките деца в начален курс нямат учебни навици и ролята на учителя е много важна – той ги напътства и води. Когато него го няма, родителят се опитва да влезе в ролята, но не може да изгради учителския респект. Губи емоционалното време, прекарано с детето, напряга се допълнително, защото не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес, уморяват се от монитора, нямат стимула на конкуренцията с другарчетата в клас... При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, поставят условия, наказват...и накрая пишат домашни...

 

 

Може ли да споделите някаква интересна положителна тенденция, която наблюдавате? 

 

 

Хората не искат да се скриват в дома от ангажиментите и задълженията си, а напротив – осъзнаха важността на контакта с природата и искат да ходят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е достатъчно да си пуснат филм, а искат да отидат на театър, на концерт. Оцениха и ролята на труда – не само като източник на доходи, а и като удовлетворение и житейски смисъл.

 

 

 

 


От авторката на „Целувката, която спря дъжда“

 

Великолепна романтична приказка в зимната атмосфера на най-северния шотландски остров.

 

Пайпър Честърфийлд има работа, за която всеки мечтае. Тя обикаля света и пише отзиви за най-добрите хотели. Свикнала да е винаги сама, Пайпър знае, че най-добрият начин да защитиш сърцето си е да не го отваряш за никого.

 

Следващата цел на Пайпър е новооткрит хотел на малък северен остров. Сякаш попаднала в зимна приказка, тя е очарована от коледния дух и празничната атмосфера. Докато не среща Гейб – мъжът, разбил сърцето й преди години.

 

Гейб е развълнуван от сбъдването на мечтата си – собствен хотел на острова, който значи толкова много за него. Докато всички се тревожат кой ли е мистериозният критик, който ще отседне в хотела, Гейб неочаквано се изправя пред жената, разбила сърцето му преди години.

 

Събрани на един магичен остров, Гейб и Пайпър ще се изправят пред миналото си и пред грешките, които и двамата са допуснали. Но може ли вълшебството на Коледа да излекува старите рани?

 

Холи Мартин е автор на романтични книги и печели множество литературни награди. Тя живее в малка бяла вила с изглед към морето и се е отдала изцяло на писането на любовни истории.

 

 

 

Десетки зрители в залата (поради ограниченията, въведени заради пандемията от коронавирус) и многобройни фенове от Белгия, Италия, Германия, Финландия (онлайн) проследиха първия за 2020 г. концерт у нас на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове“. Замислена като Великденски концерт и отлагана неколкократно заради пандемията, социалната изолация и мерките за борба с вируса, първата среща на състава с родните почитатели на творчеството им за тази година се състоя като два едночасови концерта по случай Деня на народните будители.

Усложнената в последно време епидемична обстановка не попречи на ентусиастите да подкрепят любимия женски ансамбъл с присъствие в столичната зала. Благодарение на съвременните технологии, концертът беше излъчен и онлайн, тенденция която пандемията започна да налага в световен мащаб.
Силно впечатление направи 26-годишният музикант от Белград Андрия Хаджич, който бе пропътувал разстоянието до София с обществен транспорт, бе преминал пеша границата между България и Сърбия, за да изгледа и двата концерта. „Всяка минута от чутото и видяното си заслужаваше усилието – сподели младежът. – Радвах се, плаках и изпитах трудно описуема смесица от чувства. Вашите певици са невероятни, трябва да се гордеете с тях!“, каза той. Младежът държеше лично да поздрави всяка от изпълнителките и диригента на хора проф. Дора Христова.

Мнението на Хаджич споделят многобройни зрители в няколко европейски държави, които видяха случващото се в софийския Сити Марк Арт Център благодарение на прякото излъчване в платформата Patreon. „Чувствам се благословен, че можах да стана свидетел на концерта – макар и непряко, а посредством живото предаване. Внесохте слънце в тази мрачна и дъждовна ноемврийска вечер“ – написа фен от Германия. „Прекрасен концерт! Много ви благодаря и поздрави от Италия“, допълни друг зрител. „Поздравления на всички за тези красиви изпълнения. Те носят много доброта в толкова обърканото ни време“, според почитател от Белгия.

Зрителите оцениха съдържанието на програмата, която включваше, както заглавия от последния албум на състава „БууЧииМиш“ на композитора Петър Дундаков, така и класики като „Море зажени се Гюро“ и „Дилмано, дилберо“ на Красимир Кюркчийски, композиции на Петър Льондев, Стефан Драгостинов, Георги Андреев, Николай Кауфман. Особен интерес и възторзи предизвикаха автентичните сола, дуети, триа и дори нонета „Я изгрей слънце“ на Атанас Илиев. Много топло и въодушевено публиката прие появата на младото попълнение в хора – деветте изпълнителки от Международната вокална академия „Мистерията на българските гласове“.

След нестихващите аплаузи ансамбълът изпълни на бис превърналата се в хит в редица дискотеки в много държави композиция на Петър Льондев „Ерген деда“.
Концертът на „Мистерията на българските гласове“ ще е достъпен онлайн в България и в чужбина на страницата на хора в Patreon до 23:59 часа на 3.11.2020 г. 

 

 

 

Страница 573 от 2358

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…