Капана.БГ
Френски шансони, настроение и много талант превзеха южната тераса на Дома на културата
В първата вечер на фестивала „Златен ключ” - Пловдив 2020 пяха лауреати от предишни години, млади певци от „Арт Войс Център“ и звездния дует от Франция Jessandwest – близнаците Джес и Усли
Започна 17-тото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” - Пловдив 2020. Поради противоепидемичната обстановка, събитието тази година се провежда на южната тераса на ДК „Борис Христов”.
В духа на създадената традиция, водещи на първия концерт бяха Теофана Брадинска, директор на Алианс Франсез в Пловдив и Владислав Севов. „Всяко зло за добро“- така определи ситуацията Фани Брадинска, която сподели, че традиционните дати на фестивала се преместиха, но така пък той ще съвпадне с Националния празник на Франция, когато е втората вечер от „Златен ключ“. Тя изказа огромни благодарности към екипа на Дома на културата „Борис Христов“, на многобройните партньори и спомоществователи и най-вече на Община Пловдив, която неотменно застава зад всяко издание на фестивала.
Сред гостите на откриването бяха генералният консул на Турция в Пловдив Хюсеин Eргани, ректорът на Медицински университет – Пловдив проф.д-р Мариана Мурджева, Севдалин Божиков и много приятели и почитатели на френските шансони.
17-тото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” - Пловдив 2020 бе открито от заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов, който приветства участниците и гостите от името на Кмета на Пловдив Здравко Димитров и благодари на Алианс Франсез България, на основателя на фестивала г-н Бернар Руо, на Теофана Брадинска за всичко, което правят за промотирането на Пловдив във Франция и по света.
„Продължавайте със същия ентусиазъм и упоритост да изпълнявате и тази толкова важна мисия – да възпитавате младите хора в любов към музиката, да разширявате мирогледа им за света и да пренасяте красотата и богатството на френската култура“, каза в приветствието си заместник-кметът Пламен Панов.
В откриващата вечер на "Златен ключ" 2020 участваха лауреати от предишни години, както и млади певци, току-що изкушени от шансона от школата за таланти „Арт Войс Център“ с ръководител Руми Иванова. Тази година фестивалът привлече и впечатляващи гости - младият звезден дует от Франция Jessandwest – близнаците Джес и Усли, лауреати на супер популярното във Франция песенно риалити Graines de talents.
Първата вечер започна традиционно с химна на фестивала Champs Elysees в изпълнение на Jessandwest и пловдивчанката, също печелила престижни песенни конкурси у нас и по света, лауреат и на нашия фестивал – Ивана Муцкова.
Цяла група талантливи изпълнители от прочутия вече „Арт Войс център“ на Руми Иванова пяха на френски. Първата песен бе „Последен танц“ (Dernière Danse). Това е хитът, с който нашумя съвременната френска звезда Индила. Песента бе изпълнена 10-годишната Виктория Илиева.
Следващата песен La vie en rose –емблема на Едит Пиаф, но и въобще на шансона, на Франция, на любовта, хит с безброй интерпретации, бе представена с нов аранжимент на Руми Иванова и изпълнена от нейната тринайсетгодишна възпитаничка Аглея Канева, на 13 г.
Още една песен – визитка „ La bohème“ на Азнавур - спомен за златните времена на Монмартр със съвременни музикални краски, добавени от Руми Иванова, публиката чу в изпълнение на Кристиян Павлов, на 15 г.
Позната и награждавана в предишни издания на „Златен ключ“ Надежда Димова изпълни песента на Lara Fabian- « J’y crois encore » и „Простете ми тази детска прищявка!“ ( Pardonne-moi ce caprice d’enfant) - любимата песен на Мирей Матийо.
Още едно от дарованията на Арт войс център Ива Ичевска, носителка на дълга поредица конкурсни отличия, както от престижни национални фестивали, така и от конкурси във Франция, Германия, Нидерландия, Великобритания, Русия, Съединените щати изпя песните Une vie d’amour” – Aznavour и Je me souviens.
Още една позната на фестивала изпълнителка, която спечели Голямата награда през 2016 година и от тогава гостува на всяко издание Марина Спасова изпя 2 любими свои песни - “La vie en rose” на Edith Piaff и „ On ira » на Заз.
Една от фестивалните фаворитки в поредица от издания Ивана Муцкова , лауреат на много международни конкурси, която стана национално популярна и с успеха си в телевизионното риалити „Гласът на България“ изненада и просълзи публиката с две свои великолепни изпълнения.
От няколко издания фестивалът „Златен ключ“ няма конкурсен характер и не се връчват отличия, но в края на първата вечер всички участници бяха удостоени с почетни дипломи, като веществен спомен от участието си в 17-ия „Златен ключ“.
Концертът завърши с изпълнение на гостите от Франция, дуетът Jessandwest., които тази вечер точно в Деня на Бастилията, Национален празник на Франция ще изнесат гала-рецитал на същото място – южната тераса на ДК „Борис Христов“. Началото отново е в 19 часа при спазване на всички противоепидемични мерки и отстояние от 1.5 метра на столчетата за сядане.
1000 животни и птици е излекувал Спасителният център на „Зелени Балкани“ от началото на годината
Спасителният център на „Зелени Балкани“ в момента лекува над 50 пациенти – птици и животни
Д-р Стефка Димитрова: „При нас пристигат пациенти почти от всяка точка на България, като основно приемаме птици и дребни бозайници, понякога влечуги“
Спасителният център на „Зелени Балкани“ в Стара Загора е единствената в България специализирана болница за лечение, рехабилитация и връщане в природата на пострадали диви животни. Там работят ветеринарни лекари, биолози, еколози, доброволци и други специалисти. За 2019 година от центъра са изписани почти 2000 пациенти. Много е вероятно и тази година този брой спасени птици и животни да е същият или дори повече, тъй като до сега през лечение са преминали 1000 животинки. За работата на центъра, разговарям със Стефка Димитрова – ветеринарен лекар.
Какви сигнали получавате от началото на пролетта тази година и какви животни и птици са пристигали при вас, както и от кои райони на България?
С началото на пролетта започват най-вече сигналите за ранени щъркели - паднали, изтощени след миграцията също така и за други мигриращи видове птици. Други сигнали, които получаваме са за излезли на пътя таралежи и костенурки и появили се такива в дворове на частни къщи. Впоследствие започват сигналите за паднали малки пойни птички, щъркели, паднали гнезда при бури, намерени малки сови, паднали от гнезда и доста други подобни сигнали.
При нас пристигат пациенти почти от всяка точка на България, като основно приемаме птици и дребни бозайници, понякога влечуги.
Пристигали са птици като големи синигери, лястовички от различни подвидове, ливадни и тръстикови блатари , горски ушати сови, горски улулици , кукумявки, керкенези и други най-различни видове птици. Също така таралежи, катерички и костенурки.
В момента колко животни и птици са на лечение в Спасителния център и с какви проблеми?
В момента на лечение в Спасителния център са поне около 50 пациенти, като не мога да кажа точна бройка, тя расте всеки ден. Основно идват паднали малки от гнезда при птиците с фрактури на крилата и краката, както и с други проблеми. За щастие понякога идват и такива, които са само за доотглеждане. От бозайниците има таралежи, претърпели сблъсък с автомобил, малки, чиято майка е убита или изчезнала. Също така катерички, чиято хралупа е била на дърво, което е било отсечено.
Малките птички, лястовичките, често падат от гнездата си, или дори и не нарочно се случва някой да събори тяхното гнездо, с какво са важни те за природата, защо е добре да се опита да се спасят?
Да, така е много често по това време на годината се случва хората да намерят паднали малки птички, поради различна причина. Голяма част от малките пойни птички включително лястовичките се хранят с насекоми, с което унищожават една голяма част от вредните летящи насекоми. Тъй като тези птички са изключително полезни точно с вида на храната, която приемат, е добре да се опитаме да спасим колкото може повече от тях.
А как е най-удачно да реагират хората, ако намерят животно или птица в лошо състояние?
Всеки път когато хората попаднат на птица или животно в лошо състояние е добре най-напред да се свържат със съответната регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) на областта. Те разполагат с експерти, които да преценят дали е необходимо птицата да бъде пренасочена към Спасителния център за диви животни. Регионалните инспекции разполагат със зелен телефон, на който приемат сигнали, именно за такива случаи. В случай , че не успеят да се свържат с РИОСВ могат да открият телефоните на Спасителния център за диви животни-„Зелени Балкани“ на нашата страница в интернет.
От кога сте ветеринарен лекар и защо избрахте тази професия?
Ветеринарен лекар съм от четири години и половина. Въпрос с може би банален отговор. От детството си съм свикнала с животните на село и си мислех какво ли е ако можеш да научиш повече как да им помогнеш, ако са ранени или имат някакъв друг проблем. Обичам животните, всяко от тях е уникално и има своето място в природата.
Кое е било най-голямото ви предизвикателство досега като ветеринар и бихте ли ни разказали някоя история с щастлив край?
Всеки един случай си е предизвикателство, може да е една фрактура на крило, но винаги има нещо, което е различно и трябва да измислиш най-добрия вариант как и какво да направиш, за да бъде най-доброто за птицата. В тази връзка не бих казала, че мога да определя някой случай като най-голямо предизвикателство, защото всички са едно голямо предизвикателство. Въпреки това се сещам за един случай от миналата година, който бих казала, беше единствен по рода си. Отнася се за речна рибарка погълнала рибарска кукичка, вероятно с някоя рибка. По този начин кукичката беше останала в стомаха и се налагаше оперативно да бъде извадена. До този момент не ми се беше налагало да извършвам такъв тип операция на птица, и то с такива малки размери. Това беше едно интересно предизвикателство, което завърши с успешна операция. Птицата имаше и пера за израстване и се възстановяваше във волиера в посетителската част, която е напълно отворена отгоре. По този начин птицата, когато се почувства готова можеше да си отлети, което се и случи. Така, това беше едно предизвикателство с щастлив край.
Какво може да се види в посетителския център на Зелени Балкани?
Посетителският център е място, в което хората могат да видят разнообразие от диви птици. Такива са различни видове грабливи птици, включващи орли и мишелови, соколи, сови, също така и разнообразие от водоплаващи птици. За съжаление това разнообразие се е появило всяко със своята си трагична история. При посещение в центъра колегите от посетителската част могат да разкажат за всеки вид и неговите особености, а също и историята на дадената птица, как и защо е попаднала при нас.
Има ли вероятност да се разкрият и спасителни центрове за диви животни на други места в България, тъй като, ако не греша, вие сте единственият?
За съжаление на този въпрос, не мога да дам отговор. Мога да кажа, че поддържането и дейността на един такъв център изисква много работа, отдаденост и желание от страна на екипа.
Две големи богаташки сгради от IV-V век излязоха срещу Тримонциум
Сградите са имали добре изработено подово отопление
Ивайло Дернев
Две големи сгради от Късната Античност разкриха археолози на обекта до спирката срещу Тримонциум. Под бившия ресторант "Греми" очаквано се появиха богаташки сгради - две сгради, които са били свързани по някакъв начин се появиха под пръстта.
Те са имали подово отопление, което е белег за общественото положеине на обитателите. Сградите са в непосредствена близост до градския площад и Епископската базилика и не е изненада, че тъкмо там има такива постройки.
Всичко за находките и галерия със снимки може да видите в Под тепето.
Остават 3 дни до крайния срок за подаване на проекти по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ от Културния календар
На 1 юли отдел „Култура, археология и културно наследство“ на Община Пловдив обяви сесия за набиране на предложения по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ по Наредбата за финансиране на инициативи в сферата на културата.
Срокът за подаване на пакета документи е до 15 юли!
По този компонент се финансира подготовката до етап „електронна книга в PDF“ на творби в област: художествена литература (стихосбирка, сборник разкази, роман, драматургия, книга за деца), литературна критика, литературна история, литературоведско изследване, монография, литературна анкета; историческа литература; краезнание; изкуствознание; културология; други (вече издавани творби, важни за Пловдив) по реда и условията на чл.31 до чл.36 от Наредбата.
Могат да кандидатстват издателства, които представят пловдивски писатели или важни за града издания.
Формулярите за кандидатстване могат да бъдат изтеглени от сайта на Община Пловдив http://www.plovdiv.bg, в раздел „Култура“, в публикацията „Наредба за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата, част от Календара на културните събития на Община Пловдив“.
Финансирането е в размер както следва:
1. Стихосбирка – до 800 лв.
2. Белетристична творба - до 3500 лв.
Документи за финансиране ще се приемат до 15 юли 2020 г. в деловодството на Община Пловдив на адрес: пл. Стефан Стамболов“ №1 с кореспондент отдел „Култура, археология и културно наследство“ или по електронен път на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. подписани с електронен подпис на кандидатстващото за финансиране юридическо лице.
Успех на пловдивските писатели и на авторите на важни за града издания, както и на техните издатели!
Висящата фотоизложба в Капана
„Пловдив за мечтатели“ на Георги Иванов „каца“ на ул. "Абаджийска"
„Лято в Капана“ кани пловдивчани и гости на града на следващото любопитно събитие с вход свободен. Организатор отново е „Библиотека за идеи и събития“. Инициативата се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2020 година.
На 14 юли, вторник, ще бъде представена висяща фотоизложба под надслов „Пловдив за мечтатели“ на Георги Иванов. Мястото е улица „Абаджийска“, до Уиски бар СандъкЪ. Началният час е 20.00 часа.
По образование, Георги е графичен дизайнер, но по призвание е визуален артист. Той съчетава умело фотография, фотоманипулация и дигитално рисуване, пресъздавайки по нов и различен начин добре познати и популярни места в града на тепетата, а и не само.
Георги Иванов е човек, който не признава ограниченията, които реалността му налага. Намерил свой начин да пресъздава мечти, чувства и надежди, той често казва сам за себе си, че е професионален мечтател.
Всеки присъстващ ще може да се включи в томбола и така да спечели кадър от изложбата.
Жанет 45 представя изданието "Излизане от съня" стихотворения и поеми от Георги Борисов
Георги Борисов Богданов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и Литературния институт „М. Горки” в Москва (1974). Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт” (1976 – 1981), завeждащ отдел „Документална и художествена литература” в „Профиздат” (1986 – 1989), продуцент на направление „Литература и публицистика” в БНТ (1992 –1993). От създаването на сп. „Факел” (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. до закриването му през 2011 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел” (1991 – 1995) и „Факел експрес” (1995). От 2009 до 2016 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов”.
Превежда руски, френски и английски поети, сред които Ал. Пушкин, Ал. Блок, В. Хлебников, Д. Хармс, К. Симонов, М. Светлов, А. Вознесенски, Е. Евтушенко, Ю. Кузнецов, Й. Бродски, Ю. Алешковски, Г. Аполинер, Р. Флинт, Дж. Балабан. Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия, Унгария, Северна Македония и др.
Участник в редица международни литературни срещи и фестивали в Европа. През 2009 г. е сред почетните гости на Московския панаир на книгата, а през 2019 г. – на Салона на книгата в Париж.
Носител е на литературните награди:
Владимир Башев – за най-добра първа стихосбирка (1977)
Златният ланец – голямата награда за поезия на в. „Труд” (1999)
Иван Николов – за най-добра поетична книга (2001)
Славейковата награда – за лирично стихотворение (2007)
Милош Зяпков – за най-добра книга (2009)
През 2008 г. Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия го удостоява с юбилейния медал „Петър I”, а през 2013 г. получава наградата на Министерството на културата „Златен век”. Лауреат е на международната награда „Русская премия” за „принос в съхраняването и развитието на традициите на руската култура извън пределите на Руската федерация” (2015).
Женен. Съпруга – Александра, син – Алеко.
Издадени книги:
По пладне, някъде в началото. София, Народна младеж, Библиотека „Смяна“, 1977.
Оставете човека. Стихотворения. София, Български писател, 1981.
Врати. Стихотворения. София, Български писател, 1986.
Пришълец. Стихотворения. София, Петриков, 1992.
Живият бог. Поеми. София, Свободно поетическо общество, 1997.
Точно в три. Стихотворения. Пловдив, Жанет 45, 2008.
Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода. Стихотворения и преводи на български и руски език. Москва, Центр книги Рудомино, 2012.
Нищо. Стихотворения и поеми. Пловдив, Жанет 45, 2015.
И замирисва на море. Стихотворения. София, Факел експрес, 2019.
Георги Борисов – това е класичност в образната система, съвършен ритъм в звученето, стихосложение, наситено с неочаквани метафори и рими, на които могат да завидят версификатори със самочувствието на първомайстори. Той е сред малцината български поети, чиято образна система позволява да се разгърнат метафори, разширяващи обема си и пространствено, и в дълбочина. Но винаги в класическата метричност.
…
Георги Борисов издава настоящия том избрани стихове под многозначителното заглавие „Излизане от съня“. Кой поетически аргумент е натежал в подбора му от ярки, многопосочни послания в полза на заглавието-казус – излизане от съня?
Неговата скиталческа кръв и жадна душа, подвластни само на безкрая – са хранилището на свободата му, затова в своите стихове Георги Борисов, без да фамилиарничи с читателите си, споделя ф а т а л н о т о за своя живот:
...и по звездите мога да чета…
(„Сол”, 1999)
…
В творчеството на поета се наблюдават три сакрални художествени знака: любовта, свободата и смъртта. Няма надмогване над смъртта, има сливане с нея. Има постигане на свободата. Има изживяване на любовта…
…
При безспорната си дарба на поет, Георги Борисов никога не е заемал висок административен пост до 1989 г., но винаги е бил на особена почит сред ценителите на изящните изкуства. И тази почит се дължи не само на поетическите му изяви, но и на огромната му заслуга за развитието на българската култура като редактор (повече от 30 години!) на легендарното списание „Факел“ и като директор на учреденото от него през 1995 г. независимо издателство за българска и чуждестранна литература „Факел експрес“, продължило да издава списанието и да приобщава българските читатели към творчеството на забележителни и често пренебрегвани у нас в името на лесната печалба творци. Този свой изключително взискателен вкус и отношение към работата Георги Борисов неизбежно прояви и като главен драматург на Народния театър «Иван Вазов» – след такива негови предшественици като Пейо Яворов и Николай Лилиев… Дали делото му е обреченост, дали е търсене на друга душа, дали е част от изпепеляващия труд на професионалиста, на когото Георги Борисов е в състояние да се поклони доземи… но резултатът е завладяващ:
Лети сама душата ми и все пò силно свети...
– Мариана Тодорова
Започва 17-тото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” - Пловдив 2020
На 13 юли започва 17-тото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” - Пловдив 2020. Поради противоепидемичната обстановка и участието на гости от Франция, събитието тази година ще бъде на Южната тераса на ДК „Борис Христов”.
Фестивалът ще бъде открит от Пламен Панов, заместник-кмет по култура, археология и туризъм. По традиция, на старта на фестивала ще бъде изпълнен химна на това събитие песента „Шан-з-Елизе” в специална джазирана версия и в изпълнение на нашия лауреат Ивана Муцкова и „Талантите на Франция” дует “Jessandwest”.
В канцерта на 13-ти юли ще вземат участие българските лауреати, печелили конкурса през изминалите години - Марина Спасова, Надежда Димова от Молдавия и Олга Василенко от Украйна., както и бъдещите звезди - възпитаници на „Арт Войс Център”, с ръководител Руми Иванова, които са музикални партньори тази година. Публиката ще може да се наслади на впечатляващи изпълнения на Виктория Илиева, която е само на 10 години, на Аглая Канева на 13 години и Кристиан Павлов на 15 години, които ще изпълнят популярни шансони, но със специално направен, интересен, съвременен аранжимент. Към тях ще се присъединят и звездите с опит Ива Ичевска и Ивана Муцкова.
На втората фестивална вечер - 14 юли, за Денят на Бастилията ще разпръснат звезден блясък талантите на Франция "Jessandwest" със самостоятелен концерт-рецитал. В продължение на този интересен българо-френски музикален обмен, на 15 юли ще има музикално ателие на "Jessandwest" с възпитаниците на Арт Войс Център.
Всички прояви са безплатни и входът е свободен, както го изисква форматът на това международно събитие, на което Община Пловдив е неизменен партньор в организацията и провеждането, както и най-голямата франкофонска телевизия TV5Monde.
Началният час на концертите е 19,00 ч.