Наслаждаваме се на забравения чар на автокиното в три летни вечери

Само след броени дни Пловдив ще се върне обратно до романтичните години, в които автокиното е било в разцвета си, а вечерите под звездното небе, в компанията на любими хора и хубав филм са били ежедневие. „Завръщане“, „Ятаган“ и „Мисия Лондон“ – три съвременни български заглавия ще бъдат излъчени на специални кинопрожекции под звездите в Пловдив между 18 и 20 юни включително. Go Guide кани всички фенове на българското кино и любители на киноизкуството за три последователни вечери, в които гледането на филми ще се превърне в истинско преживяване.

Рекордно голям за подобен род събития екран ще бъде използван за излъчване на прожекциите. Посетителите на автокиното ще могат да се насладят на лентите, гледайки ги на екран с големина 14×8 метра. Звукът пък ще бъде предаван директно в колата, чрез радиото.

Билетите за всяка от кино вечерите вече са в продажба и могат да бъдат закупени от тук. Всяка от прожекциите ще бъде с начален час 21:30, но посетителите ще могат да се настанят в „киносалона“ на паркинга на Техномаркет Max (бул. “България” (4-ти километър) от 20:30 ч., като подреждането пред екрана става по ред на пристигане.

За филмите:

18. ЮНИ, ЧЕТВЪРТЪК, 21:30 ч. – „ЗАВРЪЩАНЕ“

Четирима приятели се събират в Пловдив по случай 20-годишнината от завършването си. Там разбират, че единственият от тях, който е останал в града, има проблем – негов братовчед иска да вземе старата къща на семейството му, за да построи хотелски комплекс. Освен че е паметник на културата, и четиримата имат незабрави спомени от детството и тиинейджърските си години там. Те решават да използват това, в което са добри и да помогнат на приятеля си да запази къщата, а те – спомените и младостта си.

19 ЮНИ, ПЕТЪК, 21:30 ч. – „ЯТАГАН“

Изправен пред заплахата от уволнение, инспектор от Агенцията за борба с тероризма съчинява доклад, в който описва квартален нехранимайко като водач на терористична клетка. Това стартира серия от събития, в които измами, корупция, амбиции, еврофондове и любов ще се вплетат в безумна мрежа от толкова абсурдни ситуации, че може да объркат дори истинските терористи.

20 ЮНИ, СЪБОТА, 21:30 ч. – „МИСИЯ ЛОНДОН“

Когато властната съпруга на българския президент Деворина Селянска (Ернестина Шинова) решава да даде високопоставен прием в Лондон, новоназначеният с протекциите й посланик Варадин Димитров (Юлиан Вергов) получава една единствена задача – да уреди присъствието на Нейно Величество Елизабет II. В Лондон, Варадин се оказва обграден от безумна плеяда колоритни персонажи, между които готвачът на посолството Коста Баничаров (Любомир Нейков), изпадналият актьор-далавераджия Чаво Толоманов (Георги Стайков), дизайнер‐пироман (Коцето Калки), руски мафиоти, красиви жени наемни убийци, детективи от Скотланд Ярд и не на последно място – красивата студентка‐стриптизьорка Катя (Ана Пападопулу), която чисти кабинета му, но всъщност работи като принцеса.

Актуална информация за прожекциите следете в събитието във Facebook.

След дългата принудителна творческа пауза Драматичен театър- Пловдив се завръща. При това с едно изключително заглавие- „Закуска в Тифани”, по романа на Труман Капоти.

Репетициите стартират съвсем скоро. Режисьор на спектакъла е Диана Добрева, а адаптацията на текста на Капоти е на драматурга Александър Секулов. В творческия екип влизат още Мира Каланова и Марина Райчинова- сценография и костюми, Петя Диманова - музика, Деян Георгиев -хореография. В спектакъла ще участват актьорите от трупата на театъра, чийто пълен състав ще бъде обявен скоро, тъй като все още върви вътрешният кастинг.

„ Премиерата ще се състои наесен, живот и здраве. Продължаваме и подготовката за "Коприна" от Алесандро Барико. Едно истинско пътешествие в напълно непознати светове. Приятели, желая ви свободно и красиво лято, изпълнено с много радост и любов”, сподели в личния си профил във Фейсбук Диана Добрева.

Принудителната карантина отложи с два месеца пролетната обща изложба "Цветове" на Дружеството на пловдивските художници. Но стремежът на артисти и публика да се срещнат преодоля страхове и ограничения на 16 юни в зала "2019" на ул. "Гладстон" 32. Заместник - кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов даде началото на изложбата.

Председателката на ДПХ Снежана Фурнаджиева обяви, че изолацията и самовглъбяването през изминалите месеци е заредило художниците с огромна енергия, която сега се проявява.

„Общата изложба "Цветове" на Дружество на пловдивските художници е този взрив от багри, форми и пластика, който ще върне силата и надеждата в объркания ни свят”, каза тя.

Изложбата продължава до 17 юли.

Един от най-острите критици на „Пловдив 2019” бе одобрен за подпомагане от създадения Кризисен фонд със средства от фондацията. Както вчера КАПАНА писа, интересът към мярката за подкрепа на творческия сектор под тепетата не се радва на особен интерес от страна на хората на културата в града. Видно от протоколите, публикувани в сайта на „Пловдив 2019”, общо 11 творци са кандидатствали за безвъзмездна финансова помощ от 1000 лева. До този момент комисията е имала две заседания, на които е одобрила пет кандидатури, една от които е на художника Роканов.

Едва петима са кандидатствали в самото начало на кампанията- цигуларката Аделина Сивкова, кавалджията Владимир Величков, художниците Мария Аргирова и Борис Роканов, и сценичната дизайнерка  Светлана Урумова- Кайцанова. Единствено последната е одобрена веднага на база изрядната документация, която е представила. Другите са получили препоръки от комисията как да дооформят документите си, за да отговарят на условията. На второто заседание одобрени са Владимир Величков, Мария Аргирова и Светлана Урумова- Кайцанова. Молбата на Аделина Сивкова е била окончателно отхвърлена.

На второто си заседание комисията е разгледала молбите на още няколко творци. За финансиране към Кризисния фонд са кандидатствали  художниците Жорж Сопаджиев, Иван Генов, Таню Митев, дизайнерът Анелия Янкова, джаз музикантът Мирослав Турийски и Минчо Паскалев. Комисията е одобрила единствено Анелия Янкова, а другите трябва да дооформят документацията си преди следващото заседание.

Кризисният фонд ще функционира до октомври. По регламент комисията се събира на всеки две седмици, за да разглежда внесените молби. Внасянето им става на електронна поща или на хартия.

Тази вечер стартира Международният фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” – един от най-елитните форуми за класическа музика в България, част от Културния календар на Община Пловдив. Форматът се завръща с поредица от осем знаменателни концерта. Началото ще бъде дадено от Мила Павлова , артистичен директор и Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм.

Верен на своята мисия да представя безспорни образци от музикалната сцена в наши дни, Фестивалът още с откриването си се изкачва на най-високия връх с концерт на  световноизвестната оперна прима Красимира Стоянова, камерзенгерин на Виенската опера, който ще се състои на сцената на Малката раннохристиянска базилика.

Клавирният съпровод е поверен на изтъкната пианистка Боряна Ламбрева. Поради огромния интерес към събитието, освен случването му на живо в залата, то ще бъде излъчвано и на монтиран LED екран в дворното пространство на Малката базилика, като по този начин по-голям брой публика ще има възможност да се наслади на ангелския глас на знаменитата певица.

През 2011 г. МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” представи знаменитата оперна прима КРАСИМИРА СТОЯНОВА с песенен рецитал. Балабановата къща беше препълнена до краен предел, на един стол седяха по двама души. „Тогава ни дойде революционната за времето идея - монтирахме екран на самата къща и целият Лапидариум се изпълни с хора, милеещи да чуят ангелския глас на нашето велико сопрано. Тази година, при безпрецедентна ситуация в световен мащаб, в която една от най -засегнатите сфери за съжаление се оказа културната, МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” - част от календара на културните събития на Община Пловдив - има щастието да обяви своето откриване - Рецитал на Красимира Стоянова - камерзенгерин на Виенската опера“, разказа артистичният директор на фестивала Мила Павлова. Отново с екран навън, този път пред Малката Базилика, където ще се състои концертът, от 18.30 ч. започва един незабравим музикален празник, при спазване на всички противоепидемични мерки, които важат към момента.

За Красимира Стоянова:

Красимира Стоянова завършва НУИ „Веселин Стоянов“ в Русе със специалност цигулка. Дипломира се в АМТИИ – Пловдив със специалности: цигулка, пеене и музикална педагогика, и работи няколко години като цигулар в Пловдивска филхармония, АО при НМА „Проф. П. Владигеров“ и Нов симфоничен оркестър. Професионалният й дебют като оперна певица е в ролята на Джилда от „Риголето“ /Верди/ през 1995 в Софийската опера, а след впечатляващото й представяне на сцената на виенската „Щаатсопер” през 1998 е назначена за щатен солист на театъра /1999 – 2003/, където от 2003 до днес е постоянен гост-солист. Красимира Стоянова участва в новите постановки на виенската „Щаатсопер” – „Фалстаф“ /Аличе/, „Отело“ /Дездемона/, „Дон Карлос“ /Елизабета/, „Ариадне от Наксос“ /Ариадне/, „Русалка“, както и в репертоарните спектакли на „Травиата“, „Бохеми“, „Палячи“, „Турандот“, „Хофманови разкази“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Симоне Боканегра“, „Еврейката“ и др. През 2009 именитата певица е удостоена с почетната титла „Камерзенгерин“ на Виенската опера! Бляскавата й международна кариера я отвежда в най-престижните оперни театри и концертни зали по света – Метрополитън опера и Карнеги Хол в Ню Йорк, Ковънт гардън и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер, Щаатсопер и Концертхаус – Берлин, Музиферайн и Концертхаус – Виена, Театро Колон в Буенос Айрес и много други. Записала е 4 компактдиска с оперни арии в партньорство с Мюнхенския Радиооркестър за компанията „Орфео“, отличени с престижни награди, както и диска „Sogno d’Or“ с всички публикувани песни на Пучини за „Гега Ню“. Има издадени CD от концерти с оркестъра на Баварското радио, Чикагския симфоничен оркестър, Кралския Концертгебау оркестър, Виенските симфоници, под палката на Марис Янсонс, Рикардо Мути и Жорж Претр; и DVD с участието й в оперите „Еврейката“, „Отело“, „Евгений Онегин“, „Кавалерът на розата“, „Любовта на Даная“, Реквием – Верди. Камерната музика е любим жанр на певицата. Осъществила е песенни рецитали в Карнеги хол – Ню Йорк, Щаатсопер и Музикферайн – Виена, Миланската Скала, Опера Бастий – Париж, Операта във Франкфурт, Баварската опера – Мюнхен, както и в редица фестивали в България.
В календара й за 2020 са вписани изключително престижни ангажименти, част от които за всеобщо съжаление са отложени във времето, заради пандемията, обхванала целия свят. Това са Реквием – Верди в Музикферайн, Виена; Дездемона – „Отело” /Верди/ във виенската Щаатсопер; Елизабет – „Танхойзер” /Вагнер/ в Миланска скала; Амелия – „Бал с маски” /Верди/ във виенската Щаатсопер и Театро дел Маджо музикале, Флоренция и др.
В последните години Красимира Стоянова отдава време и сили на обучението и подкрепата на млади таланти. От 2017 тя задълбочава сътрудничеството си с МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” чрез инициирането на поредица от концерти, в които представя на подиума на фестивала млади перспективни певци, избрани и подготвени от нея.
Снимки на Balabanov's House Music Days International Festival.

На 19 юни 19 художници от различни поколения, обединени от професионалния си интерес към графиката, ще покажат свои знакови творби в представителна изложба, организирана от Градска художествена галерия – Пловдив. Кураторът на експозицията Моника Роменска – график и уредник в галерията, е озаглавила колективната изложба „Графиката сега – Пловдив 2020“, акцентирайки на безусловната пловдивска връзка на авторите, както и на репрезентативния характер на техните произведения за българското графично изкуство днес. Участват:

Емил Марков, Албена Михайлова – Бенджи, Ангел Гешев, Антония Фингарова, Владимир Генадиев, Григор Григоров, Даниела Стоянова, Димитър Апостолов, Димитър Воденичаров, Емил Миразчиев, Крикор Касапян, Моника Роменска, Мъгърдич Касапян, Надя Генова, Румен Нечев, Севлия Тодорова, Христо Жeков, Чавдар Щипков, Янко Ненов.

Вернисажът на изложбата е от 16.00 до 20.00 часа в Галерия „Капана“ на ул. „Райко Даскалов“ №29, където творбите ще останат до август.

Славена Шекерлетова

Платформата „Кожа-чувствам се добре“ инициира национално представително проучване

Все още нямаме действаща Национална стратегия за психичното здраве

Психичното здраве не е тема табу само в България

Няма доклад на европейска или вътрешна комисия, омбудсман или ООН, който да не констатира фрапиращи нарушения на правата на психичноболните хора у нас

Ирина Атанасова е дипломиран психолог, журналист и създател на онлайн платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. „Кожа“ е насочена срещу стигмата върху психичното здраве и цели да създаде по-гостоприемна среда за информиран диалог за психично здраве. Платформата е регистрирана като НПО и инициира Национално представително изследване за психично здраве. За тази цел са нужни 4 000 лева, като всеки, който иска да научи повече за кампанията и да дари може да го направи като последва този ЛИНК. Резултатите от проучването ще очертаят съществуващите погрешни схващания, митовете и неразбирането, които съпровождат темата за психичното здраве. Ще покажат вярванията, които пречат на превенцията и спират хората от търсене на професионална помощ. Ще дадат яснота за разбирането на връзката между психичното здраве и качеството на живот. Камапанията по събиране на средства приключва на 28 юни.

С Ирина Атанасова разговаряме за темата психично здраве и кампанията, която ще изследва нагласите у нас.

Вече 3 години (ако не бъркам) съществува платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. Нека да напомним за идеята и да ни кажете как се развива тя?
„Кожа“ стартира официално на 1 октомври 2017 г. с пари, събрани в една червена кофа на купон за рождения ми ден 4 месеца по-рано. Започна като платформа, на която качвах интервюта с популярни хора, с които си говорим за психично здраве по тъч линията – как се справяш с неуспехите и трудностите, как се е развивало самочувствието ти, каква е връзката ти с емоциите и пр.  Миналата година регистрирахме платформата като неправителствена организация. В момента на сайта има търсачка с информация за психолози и терапевти, блог секция, илюстрирани материали, видео интервюта и още. С помощта на партньори фондацията организира събития, тренинги, обучение, психично-здравни услуги за корпорации и бизнеси. „Кожа“ е и първият и единствен пълноправен член на базираната в Брюксел органиация Психично здраве Европа, която изготвя препоръки за политики, свързани с психичното здраве.

Кои са хората, които стоят зад платформата?
На този етап “Кожа” функционира изцяло на доброволчески начала. Имаме малък постоянен екип – Веско Николов - нашият фотограф; Пламен Синигерски, на когото дължим сайта, Василена Гръбчева, която помага с комуникациите; Белослава, която модерира събитията ни и води интервютата. Но към екипът ни постоянно се присъединяват хора, някои за по един проект, други за по-дълго, трети само с идеи. Много съм щастлива, че каузата намира толкова широк отзвук.

Защо решихте да се занимавате с тази сложна все още за България тема?
Аз имам така наречения преживелищен опит с тревожно разстройство и депресия. Преди 15 години, в транзитния период между гимназия и университет, имах поредица от панически атаки и на мен, и семейството ми отне дълго време да разберем какво се случва. Незнанието беше трудната част, въпреки че тревожните разстройства са сравнително елементарни за диагностициране. В последствие преминах през лична и групова терапия, завърших Психология в Лондон, там работих с националната здравна система (NHS)  и национални НПО-та за психично здраве.

По времето, когато се борех с паническите атаки, инфомацията за това състояние онлайн на български език се изчерпваше с леене на куршум. За мен беше важно да има поне един сайт, който да говори за психично здраве.

У нас говоренето за психично здраве се изчерпва с говорене за психичната болест - тежка, неглижиирана, неразбрана. Темата е задушена от тежка стигма, страх и непознаване. А това означава, че много хора дори не знаят какво се случва с тях, не знаят към кого да се обърнат за помощ, не знаят какви симптоми да търсят, не знаят, че може и да не се чувстват така, както се чувстват. 

А няма здраве без психичното здраве. Психичното здраве е основополагащо както за развитието на индивида, така и за просперитета на общността. Неслучайно Финландия фокусира европредседателството си върху икономика на благосъстоянието, обръщайки внимание на тясната връзка между продуктивността и физическото и психично благоденствие.

За съжаление, у нас липсват елементарни, базисни системи и процеси за психично-здравна грижа. Затова, най-малкото, което можем да направим, е да започнем оттам - да говорим за психично здраве, да разберем, че можем да си помогнем и сами, а после да осъзнаем, че е хубаво да помагаме и на тези, които в момента страдат.

Инициирате национално представително изследване за психично здраве у нас - каква е целта му и как ще го обезпечите със средства?
С това изследване искаме да разберем как се мисли за психичното здраве у нас - какво знаят хората, какви са представите им, свързани с темата за психичното здраве; какви са съществуващите митове, предубеждения, страхове. Това ще ни помогне да насочим усилията си към разбиване на тези митове и успокояване на страховете; ще даде основание за последващи проучвания, за информационни кампании, за обществена дискусия. Личната ми мотивация за иницииране на такова проучване е да генерираме достатъчно обществен интерес, за да започнем конкретна работа в посока подобряване на грижата за психичното здраве.  

Разбира се, проучване от подобен мащаб е сериозна инвестиция, която “Кожа” не може да покрие, затова разчитаме на дарителство от хора като вас и мен, както и на компании - за спонсорство.

Бихте ли посочили какви промени е нужно да се случат у нас по отношение политиките за психично здраве, ако въобще може да се каже, че в България има такива, разбира се?
У нас съществуващите амортизирани политики, касаещи грижата за психичното здраве, са огледало на начина, по който говорим за психичното здраве - като за болест, т.е.  те не са мотивирани от това,  че трябва да се погрижим предварително, а от това да реагираме кризисно, когато вече има проблем. Тези съществуващи политики не покриват психотерапията и услугите в общността като част от клиничната пътека, но покриват психиатричен преглед и стационар, което автоматично казва, че психично здраве е равно на болест и съответно на психиатричен преглед. С това се изчерпва грижата за психичното здраве. В същото време местата, където уж трябва да ни “излекуват”, са “нечовешки и унизителни”, както констатира доклад на Комисията срещу изтезанията към Съвета на Европа.

Световната тендецията в  политиките, касаещи психичното здраве, е те да бъдат изготвени съобразно правата на човека; в сферата на грижата за хората с психични заболявания, усилията са в посока на това, те да са максимално самостоятелни и да участват активно в процесите на възстановяване и превенция.  У нас няма доклад на европейска или вътрешна комисия, омбудсман или ООН, който да не констатира фрапиращи нарушения на правата на психичноболните хора. Липсва квалифициран персонал, материалата базата е мизерна и изолирана от населини места, няма услуги в общността.

На този фон  все още нямаме действаща Национална стратегия за психичното здраве (текстовете, за която са предадени в МЗ преди вече почти година) и причините за това се коренят главо в мудна и незаинтересована администрация. Цялостното отношение към психично-здравната грижа от политическа гледна точко прекрасно пролича в пренебрежителното изказване на проф. Кантарджиев относно важността на психичното здраве в условията на социално дистанциране - “тези, които сега твърдят, че хората трябва да лекуват психиката си, са същите, които не са си пиели хапчетата по време на пандемията“.

Какво ви радва най-много от до сега постигнатото чрез платформата за психично здраве „Кожа-чувствам се добре“ и за какво мечтаете занапред?
В началото на годината с нас се свързаха група пловдивски ученици, които пожелаха да организираме заедно семинар на тема психично здраве. Събитието събра над 50 участника в гимназиална възраст. Това беше чудесен начин да потушим съмненията дали всички усилия и време, инвестирани в Кожа имат смисъл.

Психичното здраве не е тема табу само в България. Дори в страните с най-развитите  социални системи винаги има какво още да се каже.  Но у нас никога нищо не е било казвано. Мечтая да намерим начин да продължим работата си и да я направим устойчива и разширяваща се. Защото е важно да говорим.