Капана.БГ
Психологът Елена Димитрова–Ангелова с благотворително събитие, посветено на ендометриозата
ЕНДОМЕТРИОЗА-ТЯЛО-ЖЕНСТВЕНОСТ – по покана на Фондация Ендометриоза и репродуктивно здраве - на 23 юни, от 19 часа, БЕЗПЛАТНО в платформата zoom
Фондация Ендометриоза и репродуктивно здраве и Елена Димитрова-Ангелова канят дамите с ендометриоза на тази онлайн среща, защото вярват, че грижата за себе си е знак за любов и подкрепа към собствената ни личност
Тези, които познават ендометриозата отблизо, свързват състоянието с болка, страх, стрес, тежест от взимането на решения и много, много въпросителни: Какъв ще е животът ми оттук нататък? Все така ли ще боли? Ще стана ли майка? Как да се лекувам?
Болката, придружаваща състоянието, е трудно да бъде пренебрегната, а броят на жените, страдащи от заболяването е голям - една от 10.Често симптоматиката започва с настъпването на менструацията и продължава до менопаузата.
Ендометриозата е хормонално зависимо, възпалително заболяване, при което тъкан от вътрешността на матката расте извън нея (напр. в коремната кухина). Тя кърви при всеки менструален цикъл и може да доведе до образуването на съединителна тъкан, която захваща едни за други вътрешните органи като черва, пикочен мехур и т.н. Няма как да се преувеличи степента на болезненост или сложността на състоянието и е много трудно да се открие причината за него.
Има ли път назад? Възможно ли е да възстановим връзката с тялото си (и със себе си)? Можем ли да поканим нашата женственост обратно и това да доведе до облекчаване на състоянието?
На тези въпроси ще отговори психологът, работещ от години в областта на репродуктивното здраве, трудно зачеване и създател на https://mechtazabebe.com/ по време на онлайн семинара: ЕНДОМЕТРИОЗА-ТЯЛО-ЖЕНСТВЕНОСТ, който ще се проведе на 23 юни, от 19 часа, БЕЗПЛАТНО в платформата zoom.
Нужна е предварителна регистрация на: https://bit.ly/2AOy3rz.
Музеят на тракийската култура - неслучилата се мечта за пловдивската археология
През 1970-а година вестник „Отечествен фронт“ обявява, че в Плодвив предстои да се построи Музей на тракийската култура. Техническият проект е бил във финална фаза и се е очаквало да бъде предаден до месеци. 5 години обаче развитие по въпроса няма. Ново получава през 1976 година. Кварталът, определен да бъде жертван за големия музей, е днешната „дупка“ до Понеделник пазара. След събарянето на сградите се попада на археология.
На обекта работи Лилия Ботушарова, която публикува по-късно разкритията си, заедно с Елена Кесякова. През същата 1976 година вестник „Работническо дело“ обявява, че „до три години“ Пловдив ще има своя нов Музей на тракийската култура. Проектантският екип отново е готов да действа, но събитията през това време се развиват бавно. Независимо, че цялата власт е в ръцете на държавата, а проектът е отличен – масово хвален в специализиранат аи популярната преса, прекрасен и от днешна гледна точка – до падането на комунизма сградата е построена само частично на груб строеж.
През 90-те големи средства за такива скъпи проекти няма след икономическия колапс и третия държавен фалит в края на 80-те. Музеят на тракийската култура, редом с много други подобни, е изоставен. Още 20 години той стоеше недовършен до Понеделник пазара, без никой да прояви реална инициатива за неговото довършване и неговата окончателна смърт дойде преди десетилетие с неговото физическо унищожаване. Днес само част от колоните стърчат в дупката под Джамбаз тепе.
Какво все пак е трябвало да представлява Музеят?
Сградата е разделена на две части – А и Б. Първата има по-скоро административни и служебни функции, докато във втората са планирани изложбените пространства. Специално място се отделя на Панагюрското златно съкровище (тогава наричан просто – Тракийско), чийто оригинал е трябвало да бъде в Пловдив. Сградата има два надземни етажа плюс една „изба“ – там, както и в сграда „А“ са множество ателиета за реставратори, художници, музейни специалисти, складове и прочее.
Извън музея има и голямо терасирано пространство към днешното кръстовище на булевардите „Цар Борис III” и „Патриарх Евтимий“. Цялостно сградите се развиват стъпаловидно към тепето с ниска височина. По този начин хълмът изобщо не се закрива за погледа.
Целият план на сградата е ориентиран около осмооъгълници. Общият му вид е готов още през 1970 година и той не се променя съществено след това. Особено внимание в по-късните доработки има върху разкритата под квартала архелогия и начините за нейното включване в проекта. Най-важно обаче остава интегрирането на музея в цялата градоустройствена система така, че да не скрива Джамбаз тепе. Т.нар. „изба“ е под земята, а над кота 0 остават два етажа – с височина по 3,50 м, плюс два пъти по 1 метър конструкция между етажите. Или общо 10 метра, при това – сградата е максимално преместена на юг. Цифрите можем да ги сравняваме със сегашните идеи за застрояване на имота, вкл. от южната страна по продължението на бул. „Патриарх Евтимий“.
Темата със осмоъгълниците обаче е централна. Всички чертежи на архитект Милчо Сапунджиев и колектива му са правени върху такава координатна система. Някои от мебелите дори повтарят тази тема, като има пейки, които не са правоъгълни. Идеята, изглежда, е била изключително важна за арх. Сапунджиев, който дори си е драскал малки проби на различни триъгълни координатни системи върху странички и вестници, които сам е запазил в архива си. Всъщност отбягването на прави ъгли е появяваща се тема от творчеството на арх. Сапунджиев, която се вижда в други негови проекти – например за сгради в родната му Дупница, като общината или уникалният Младежки дом. Така, общо взето всички появяващи се ъгли в плана на сградата са върху основата на равностранни триъгълници – 60, 120 градуса и др.
Концепцията за облицовка на фасадите е сред типичните за времето – гол бетон на колоните, фасадна тухлена зидария, на места – облицовка с естествен камък. Особено внимание е обърнато на т.нар. „пета фасада“ – любима тема на модерната архитектура. Това е особено важно в подобни на Пловдив градове с идеята, че покривите също трябва да бъдат естетически издържани, тъй като често са в погледа на хората. Така една част от сградата е разчупена с прозорци, които предоставят осветление отгоре.
Конструктивно сградата също е уникална. Колоните са също са осмоъгълни, а над тях се развива интересна носеща конструкция.
На места подовата настилка също е с осмоъгълни керамични плочи, а в други помещения е с мокет. Така по-голямата част от музея е покрита с керамични плочи – назовани, според старата марксистка терминология, са залите с изкуство от Докласовото общество, Феодалното общество и Робовладелския строй. Тоест, Палеолит, Неолит, Средновековие и др.
Специално място е отделено на Панагюрското златно съкровище, което е в специална зала, покрита с мокет. Както тогава директорът на Археологическия музей Христо Джамбов, съкровището ще получи своето достойно място – не просто поставено зад една витрина, а обяснено с контекстуални материали. Карти, снимки, чертежи, други предмети и прочее ще обясяват по-добре какво представлява това съкровище в специалната му зала. За съжаление и до днес това не се е случило – нито представеното в Националния исторически музей, подредено в една зала сред много други експонати, нито копието в Пловдивския археологически музей, подредено в несравнимо по-малка зала от планираната през 70-те.
Особено внимание е обърнато на куп детайли, освен тематичното повторение на осмоъгълния детайл. В кула с такъв план е поместено едно от стълбищата на сградата. В почти всички чертежи специално е подчертано „Преди работа да се вика проектанта за пояснения!“. За част от мебелите е описано откъде ще бъдат закупени, а други ще бъдат специално изработени за музея. В архива на архитект Сапунджиев са запазени и множество изрезки от чужди списания, чуждестранни книги, списъци на литература и подобни, свързани с музейното дело. На малки картони и листчета дори има и собствени планове-скици на музеи в Западна Европа (например Виена), които арх. Милчо Сапунджиев, или някой от неговия екип, е посещавал.
За съжаление, огромният труд, който арх. Милчо Сапунджиев и неговият екип, сред който проектанти са арх. Димка Танева, арх. Мария Сапунджиева, арх. Бакърджиев и други са положили, не достига своя финал. Готовият през 1971 година проект няма добра съдба и в двете политически системи – по 20 години не стигат нито на Народната република и БКП, нито на последвалия Преход да завършат тази прекрасна идея, която би била мечта за пловдивската археология, а и за пловдивската архитектура.
Настоящето на обраслия с растителност към лятото на 2020-а година проект е мъгляво. Дали и сегашните проектанти ще подходят със същото уважение към околната среда и хълма предстои да разберем.
Заб. Екипът на „Под тепето“ изразява своята специална благодарност на Пловдивската регионална колегия на Камарата на архитектите в България за оказаното съдействие за изготвения материал
XI МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” продължава със знакови концерти в три последователни дни
След бляскавото начало на МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” с рецитал на световноизвестната оперна прима Красимира Стоянова, последван от концерт на знаменити барокови солисти, елитният форум продължава с три събития, посветени на различни линии в програмната му политика.
На 26 юни от 18.30 ч. в Малката базилика фестивалът ще почете 75-ата годишнина на НУМТИ “Добрин Петков” (едно от авторитетните учебни заведения в страната, с които МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” си партнира изключително плодотворно вече цяло десетилетие) с клавирен рецитал на абитуриента Николай Маринов - един от най-изявените възпитаници на НУМТИ, вече приет за студент в Лондон от есента на 2020 г.
Фестивалът и фондация “Музикартисимо” години наред играят важна роля в професионалното израстване на Николай Маринов, чрез включването му като солист и камерен изпълнител в редица представителни концерти, майсторски класове, международни гастроли.
Талантливият пианист, ученик на именитатата педагожка Светлана Косева, е носител на Първа награда от множество национални и международни конкурси, сред които „Grand Prize Virtuoso” - Лондон, „Николай Рубинщайн“ – Париж, „Моцарт“ в Рим, „Simone Delbert- Fevrier” в Ница, двукратен лауреат на „American Protege” - Ню Йорк и много други. Изявявал се е в концертни програми на сцените на Карнеги хол – Ню Йорк, Роял Албърт Хол – Лондон, Opéra de Bastille – Париж, свирил е като солист на Софийска филхармония, Пловдивска филхармония, Старозагорската опера, Сливенска филхармония, Round Rock Symphony orchestra – Тексас, Филхармонията на Барласина – Италия. Участвал е в майсторските класове на Дмитрий Башкиров, Итамар Голан, Джулиян Мартин, Борис Слутски, Джейсън Куак и др. Николай Маринов е трикратен носител на Наградата на Министерство на културата, присъждана за високи творчески постижения.
На 27 юни от 18.30 ч. за осми пореден път на Римския стадион ще се проведе емблематичният за МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” “ГОЛЯМ ДЕТСКИ КОНЦЕРТ”, посветен на младите таланти.
Винаги изненадващият и оригинален проект, чиито иновативни сценарии неизменно са „в крак с времето”, тази година се провежда под наслов “10 години джаз за деца”, в чест на прекрасната инициатива на виртуозния тромпетист Венци Благоев “Джаз за деца”, получила широка обществена разгласа през изтеклото десетилетие. В концерта участва прочутият състав “Джазтет”, който ще лансира приемствеността в изкуството на импровизацията в лицето на най-малките джаз-музиканти.
На 28 юни от 18.30 ч. в Балабановата къща ще прозвучат уникалните гласове на вокална формация “СВЕТОГЛАС”.
С магнетичното си сценично присъствие, разнообразната си програма и самобитен прочит на традицията, квартет „СВЕТОГЛАС“ се нарежда сред най-известните и обичани български фолклорни формации. Квартетът е създаден през 2009 г. от Даниел Спасов и Милен Иванов - солисти на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”. Той е от първите български мъжки вокални състави, поставил си за цел да популяризира богатството и красотата на старинното българско мъжко църковно и народно пеене.
Квартетът има многобройни концерти в България и по света, записва редовно за БНР и БНТ. Красота и мистика, полифонична звучност и възкресяване наследството на една от най-древните музикални култури – това са музикалните светове, онагледявани от вокална формация „СВЕТОГЛАС”.
МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” – носител на лейбъл “Европейски фестивал 2019-2020” на Европейската фестивална асоциация, е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Фондация “Музикартисимо”, Министерство на културата.
Билети за концертите в мрежата на Ивентим.бг и на място в залите един час преди събитията.
Фестивалът се провежда в съгласие с всички действащи противоепидемични мерки на Министерство на здравеопазването на РБългария към момента на събитията.
Билети за концертите в мрежата на Ивентим.бг и на място в залите един час преди събитията.
Фестивалът се провежда в съгласие с всички действащи противоепидемични мерки на Министерство на здравеопазването на РБългария към момента на събитията.
Слави обеща клип на парчето „Ей, тулупи“ и той вече е готов (ВИДЕО)
Политическа сатира или истина е песента на младата банда „Извънредно положение“
Соня Попова
На 23 май Слави Трифонов написа в личната си страница във Facebook: Попаднах на млада група музиканти. Млади музиканти, които търсят своето място под Слънцето на сенчестия български шоубизнес. Те ме впечатлиха с песента си. Групата се казва „Извънредно положение“, а дебютната им песен - „Ей, тулупи“. Тъй като реших да ги подкрепя, в момента създавам и клип към парчето.
По-малко от месец след този пост видеото вече е готово. Преди два дни то се появи в канала на продуцентско къща 7/8 и към днешна дата има 180 655 показвания, 8,8 хил. харесвания и 469 палци надолу.
В него Тиквата има речитатив, а мисирките пригласят с „гульо, гульо“, в един от кадрите президентът лети на дрон.
Според някои от коментарите в интернет такава група не съществува, а текста, музиката и песента са дело на екипа на Слави Трифонов.
Вижте част от коментарите под видеото:
Песен удряща точно в десетката, но за жалост ще си остане само тук в тубата.... Палец нагоре от мен ! – Николай Николов.
Щеше да е смешно, ако не беше трагично... Отново сте на място право в целта! – Адриан Манолев
Много силно послание към народа, а той спи ли спи! – Leko Iznerven
Искам тва да гърми в дискотеките – Елизабет Йоскова
Съдейки по дислайковете разбирам че над 130 депутати са гледали слушали песента – Chimi BG
Политическа сатира или истина е песента?
Васил Петров с премиера на новата му симфонична програма в Пловдив
„SYMPHONY WAY“ е името на новия проект на известния ни певец и премиерата ще бъде в Пловдив на 21 Юли от 21:00ч. на сцената на Летния театър. Останалите градове през, които ще премине турнето са Бургас, Петрич, Самоков, Варна, Балчик.
В концерта „Symphony Way”, вечните класики ще бъдат разказани с мащабния симфоничен звук на Врачанска филхармония и с изящната фраза и кадифен глас на Васил Петров, който ще претвори музиката на Гершуин, хитовете на Франк Синатра и Бийтълс, Чарли Чаплин, Антонио Карлос Жобим, Кол Портър и други автори.
На сцената заедно с него ще са и джаз музикантите Йордан Тоновски (пиано), Кристиян Желев (ударни) и Христо Минчев (контрабас). Специален гост на концерта ще е талантливата носителка на редица престижни награди, виртуозната цигуларка Зорница Иларионова.
В програмата на Symphony Way присъстват боса нова темите The Girl from Ipanema, How insensitive, поп класиките Killing me softly, Can`t take my eyes of off you, Smile, Feelings, Something, Michelle и небезизвестните My Way, Summertime, The Shadow of your smile, Over and Over, Ol`man river, Ave Maria, Love story (Where Do I begin), Feelings, Caravan, Strangers in the night, New York, N.Y. и някои класически теми.
Всички концерти ще се проведат при пълно спазване на разпоредбите за отстояние и вход на Министерство на здравеопазването.
Билети за концерта в Пловдив на касата на МаскАрт в Дом на културата "Борис Христов".
Изложба „Попитах гората“ на Дамян Христов в галерия „Савов“
В новата си изложба под мотото „Попитах гората“ Дамян Христов е обединил живопис и пластика. В камерното пространство на Арт клуб и галерия Савов пловдивският художник показва живописни релефни картини, а в двора – пластики. Отговорите, които авторът е търсил, питайки гората, са в експозицията, която се открива на 24 юни от 18.30 часа в галерията на ул. Гладстон 68. Галеристът Божидар Савов е осигурил безвирусна атмосфера, а художникът – авторски озонови сувенири с дъх на набрани в зората на Еньовден билки.
„Попитах гората“ е илюзорно пространство, което Дамян Христов изпълва с релефни изображения. Тяхната условност препраща отвъд конкретната реалност.
Авторът нарушава традиционната плоскост на картината. Това се забелязва още при първия и по-общ преглед на експозицията. Моделирам отделните образи без да рисувам сенки и доизграждам смисъла им с цвета – пояснява Дамян Христов. – Тези релефни изображения са минималистични. Не ме интересуват сюжети, търся и предлагам символи.
Многопластовите знаци в картините на Дамян Христов провокират и ума, и сърцето. В този смисъл заглавията на работите могат да се четат и тълкуват зад конкретиката: „Екоструктура“, „Пролетен екстаз“ „Ранно пиле“, „Душата на близнака“, „Високо“, „Сухи клони“, „Структура на светлината“, „Пълнолуние“, „Жарава“, „Звездно ехо“ …
Художникът хвърля мост между релефната картина и пластиката. Релефът преминава в картина, а картината в пластика. И в живописта, и в скулптурата на Дамян Христов водещ е знакът. Метафора, а не разказ. Смисълът и емоцията са зад първия план и зад даденото от твореца име на творбата: „Мека планина“, „Целувка“, “Sweet home“, „Друга тухла“, „Изгрев“, „Реверанс“, „Широка душа“, „Жива музика“, „Костелив дух“…
-
Дамян Христов е възпитаник на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“. През 1987-а завършва изобразително изкуство във Великотърновския университет. През 1989 г. – анимация във ВИТИЗ (НАТФИЗ).
Пловдивският художник ДАМЯН ХРИСТОВ работи в областта на графиката, живописта, скулптурата и неконвенционалните форми на изкуството.
Има десетки самостоятелни изложби у нас и зад граница (Япония, Канада, Холандия). Многократно е участвал е в биеналета в София, Габрово, Битоля, Скопие.
Негови творби притежават частни колекционери от България, САЩ, Канада, Аржентина, Япония, Англия, Франция, Германия, Холандия, Дания, Гърция.
Международният фестивал„Дни на тракийската култура“ ще се проведе от 25 до 30 юни в Пловдив
Вижте акценти в програмата на фестивала, организиран от Тракарт за осма година
На 25 юни 2020 от 19.00 часа на Римския стадион е официалното откриване на фестивала с концерт. В програмата участват Вокален ансамбъл „Светоглас“, Китарен Ансамбъл „Академика“, „Родопа пее“ с Анджелика-Гая Меркова, Васил Игнатов, Стефан Маринов, Костадин Петров.
Вокален ансамбъл „Светоглас“ - Тайнството на Българската Полифония
С уникалните си гласове и магнетично сценично присъствие, с разнообразната си програма и различен прочит на традицията, квартет „Светоглас“ се нарежда сред най-популярните и обичани български формации. Певците представят една своеобразна панорама на различните музикални диалекти и стилове от традиционното българско фолклорно изкуство и старата църковна музика.
Формацията е създадена през 2009 г. от Даниел Спасов и Милен Иванов - солисти на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”. Тя е от първите български мъжки вокални формации, чиято цел е да представи богатството и красотата на старинното българско мъжко църковно и народно пеене. След големия световен успех на българските женски гласове, идва една нова формация, с нов прочит на старинния фолклор, с различен тембрален цвят и светоусещане, която превежда на съвременен език повечето от багрите и нюансите на древната българска музикална традиция.
Новото във вокалната и сценична практика на формацията е представянето за първи път на музикални творби от фолклорната култура, песни от най-стария български фолклорен пласт, полифонични творби на базата на традицията, импровизации, старинни монодични и хармонични църковно-славянски песнопения. „Светоглас” - това е спонтанен израз на българската фолклорна традиция, на красотата и мистиката на старата музика и нейната съвременна вокално - сценична интерпретация.
Китарен ансамбъл „Академика“
Китарен ансамбъл „Академика” към АМТИИ Пловдив е създаден през 1997 г. с участието на студенти от класовете на Стела Динкова и Милена Вълчева, които се обучават в специалност „Педагогика на обучението по музика”. Наименованието на ансамбъла е от 2000 г. по идея на студентите, които участват в него. През 2006 г. в състава се включват и студенти от специалностите „Изпълнителско изкуство класическа китара” (ИИКК) и „Изпълнителско изкуство поп и джаз” (ИИПД). Художествен ръководител на ансамбъла от основаването му до днес е Стела Митева-Динкова – доц.д-р в АМТИИ Пловдив. През своята почти двайсетгодишна художественотворческа дейност, съставът успешно концертира в различни градове на България на национални и международни форуми и участва в Международни фестивали в Сърбия и Гърция. Репертоарът на “Академика” е разнообразен. Представя произведения от български автори, посветени на ансамбъла, образци от световната класика (аранжирани за състава), съвременни пиеси, изпълнени премиерно в България и др.
Ансамбълът е носител на 7 първи награди от:
- Международен конкурс в рамките на 3-та Лятна академия за китара „Arion”;
- Моливос (Гърция,2014г.);
- Международен конкурс „Naissus” в Ниш (Сърбия, 2014 г.);
- Международен конкурс “Акад. М. Големинов” в Кюстендил (2017, 2012, 2009, 2006 г.);
- Международен конкурс Гоце Делчев (1999 г.).
В програмата участват 8-годишната Анджелика-Гая Меркова, която изпълнява родопски песни. Тя работи с вокалния педагог проф. д-р Светла Станилова и е лауреат на множество конкурси.
Участват още Васил Игнатов-гайда, Стефан Маринов-вокал, Костадин Петров-гайда.
Фестивалната програма обхваща две направления – Музика и Слово, представени от Научна конференция “Божественото знание на Древна Тракия” и концерти, изложби, излъчване на филми, срещи, четения.
На 27 и 28 юни 2020 г. в Културен център „Тракарт“ се провежда Научна конференция на тема “Божественото знание на Древна Тракия” в която участват изтъкнати учени траколози и културолози – проф. Валерия Фол, проф. Иван Маразов, проф. Ваня Лозанова, проф. Добрин Денев, доц. Веселина Вачкова и др.
Пловдив, като географски център на Тракия, е бил и е център на тракийската култура и има историческата мисия да съхранява, изследва и представя материалното и нематериално наследство на траките. Най-старият жив европейски град, по естествен път на взаимно опознаване, обединява и представя Балканската диаспора и подчертава общите ни културни корени, традиции и ритуали.
Акценти в програмата на фестивала са:
· Изложба „Човек, култура, природа. Древна Тракия и Средновековна България.“ - Институт за балканистика с Център по тракология към БАН;
· Изложба „Средновековни български символи“ – Институт на свободните изследователи „Хистерион“;
· Филмите „Изгубеният град на синтите“ и „Мистериалната режисура”- които се ще се представят на публиката, са на Цветан Симеонов - журналист, сценарист и режисьор, автор на повече от 50 документални филма. Част от тях са отличени с Grand Prix на престижни международни форуми. Филмите ще бъдат прожектирани в Културен център „Тракарт“ и Район „Западен“ към Община Пловдив;
· Камерен Концерт - Красимира Паурова-цигулка и Надежда Кузманова-пиано, с участието на Стефания Иванова-цигулка;
· Среща с г-жа Таня Доганова Христова - основател и дългогодишен диригент на Камерен ансамбъл “Йоан Кукузел” и прожекция на филма “Ангелогластният”.
· Тракийски приказки – четене на приказки, подходящо за деца над 5 г.
· Литературен конкурс „Наследници на траките“ - в последния ден на фестивала „Дни на тракийската култура“ 2020 на 30 юни от 18.00 ч. ще бъдат връчени призовете от обявения преди три месеца литературен конкурс „Наследници на траките“.
Международният фестивал „Дни на тракийската култура“ 2020 е част от Календара на културните събития на Община Пловдив и способства за по-обстойно представяне на тракийското наследство и сродни до него култури, създава и укрепва мостове за бъдещи съвместни научни и културни дейности.
Проектът се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, с любезното съдействие на Район Западен, на Радио Пловдив и Радио Катра FM.
Входът за всички събития е свободен.
Пълната програма на фестивала и новини може да намерите на следните адреси:
https://www.facebook.com/centerTrakart/
https://www.facebook.com/TrakartResearch/