Само бюджетът за събития е с 200 000 лв повече, уточни зам.-кметът

Към средставата за култура, които общината отделя, влизат пари за археология, подобряване на материална база и много други

През 2020 финансират техническо проектиране на Кино Космос и облагородяване на Форум Юг и Изток около Пощата

Теодор Караколев

Около 10 млн лева са всички средства, които Община Пловдив отделя за култура. Тези средства са много повече от споменатите в медиите 0,6%, тъй като в тях влизат не само средства за културния календар и събития, а много други неща, свързани с подобряване на материална база, проектиране, археология и още, коментира зам.-кметът по култура Пламен Панов пред медиите.

Ако погледнем само средствата за събития, те се увеличават – тази година са с 200 000 лв повече от предходната и са близо 2 млн лева, уточни Панов. Продължаваме да финансираме стари проекти, има и много нови, които за пръв път ще се финансират чрез културния календар, като събития на Регионалната занаятчийска камара или Пловдив джаз фест на Мирослава Кацарова, добави Нина Димовска. Тя уточни, че не смята за правилна критиката, че общината разходва незаконно средства, когато сама организира различни събития. Няма как да дадем, например, честванията на годишнинте на Ботев, Левски и други национални герои или пък празника на града да се организира от някой друг, аргументира се тя.

Около четвърт милион лева ще отдели Община Пловдив за археологически разкопки през 2020 година. Част от тях са свързани с обекта Мал тепе край Маноле. Те са извън град Пловдив, но Мал тепе е изключително ценно и може да привлича туристи от цяла Европа, което ще помогне именно на Пловдив, коментира Панов.

Важно перо са средствата за техническо проектиране на Форум юг и изток – частите около Пощата, които все още не са облагородени. През 2020-а година ще се проектира, като се надяваме скоро да можем и да отделим средства и завършим консервация и реставрация на обекта с облагородяване, където е нужно. 300 000 лева са отделени за Одеона и Форум север.

Сред другите проекти, които са включени в разходите за култура на общината, са ремонт на зала Лотос, както и други помощи към Природонаучния музей, свързани със залата за прожекции и нов аквариум, средства за техническо проектиране на Кино Космос, къща Недкович в Стария град, Голямата базилика и др. Пламен Панов разкри и интересна идея къща Ламартин да се превърне в резидентен център, съвместно с френското правителство, което може да отпусне средства за това.

Очаква се да се получат и средствата от наградата за „Пловдив 2019“ от фонда на Мелина Меркюри, като тези средства вероятно ще са за по-мащабни събития, коментира Панов. Бъдещето на фондацията зависи от Управителния съвет, добави той. Неговото лично мнение обаче е, че тя трябва да продължи да съществува и да се използва изградения капацитет и контакти.

С края на 2019-а година СКЛАД вече е излишно голям за нуждите на фондацията

Как ще продължи да съществува фондация „Пловдив 2019“ все още не е ясно и ще се реши на предстоящите заседания на Управителния съвет на структурата. Това уточни днес и зам.-кметът по култура Пламен Панов. Според него фондацията трябва да продължи да функционира под някаква форма, тъй като изграденият капацитет може да се използва, а освен регулярния културен календар, те могат да организират по-мащабни събития.

Почти сигурно обаче тя ще напусне сегашните си офиси в Тютюневия квартал. СКЛАД вече е твърде голям за нуждите на организацията и най-вероятно те ще се върнат в предходните си офиси в сградата на ъгъла на Джумаята. Вече се правят постъпки в тази посока, коментира Панов. Относно бъдещето на операта, които в момента правят своите репетиции в частната сграда, водят се преговори те да останат там. Дали това ще се случи и под каква форма все още не се знае.

На 8 февруари БНТ2 ще излъчи документалния филм „Одисей“. Ако сте сред зрителите, които са имали щастието да се сдобият с билет за най-мащабното и въздействащо театрално събитие в програмата на Пловдив- Европейска столица на културата – 2019; или пък ако сте сред мнозината, за които билетите все не стигат, защото вече са продадени – и в двата случая си струва да гледате филма на БНТ. Той ще ви отведе не просто зад завесата на спектакъла.

Предстои ви среща с моментие от един красив и вдъхновен процес, с който театърът в Пловдив вписа града „в книгата на бъдещето“. Думите са на гръцкия музикант и изследовател на митологията- Янис Пантазис. Той е само един от харизматичните хора, които говорят във филма за това в какво е силата на мита за Одисей, в какво е красотата на големия тетатрален процес. И за да не бъде просто един разказвач на митове, гръцкият музикант е и пряк участник в представлението, част от композиторския екип , който създава хипнотичната музикална картина на спектакъла.

Филмът ще ви срещне с режисьора Диана Добрева – в емоционален и личен разговор за голямата тема на спектакъла- завръщането към себе си. За дългия път към  нашите Итаки, за светлината, която следваме, за майките и синовете.  За това, колко е важно да помним. За много важните мигове тишина и паузите на сцената, в които всичко притихва и се долавя ангелският полъх на великото изкуство – ТЕАТЪРЪТ!

Самият Одисей – талантливият актьор Константин Еленков, споделя, че не е същият млад мъж, който е започнал работата по ролята в началото на процеса. Пътят му в театралната Одисея на Пловдивския театър му дава и истинска среща със собствената му майка, режисьора Диана Добрева. Двамата сякаш отново се откриват в пътуването в изкуството, истинският свят на театралното семейство. Впрочем този път не свършва до сцената: на острова на Одисей, магичната Итака, Константин се среща със съвременните наследници на Омир. В опит да проследи доколко този мит живее днес, в какво е неговата сила, защо тази история е определена от вестник „Ню Йорк таймс“ за най-популярната история на всички времена. Лентата на БНТ проследява стъпките на Константин и срещите му с днешните хора от острова на Одисей. За да запечата усещането, че всеки тук и навсякъде по света е Одисей.

Филмът е усилие да се създаде памет за един изключително съзидателен и важен етап от историята на Пловдивския театър. Зад този процес без съмнение стои цялата великолепна трупа, множеството служби и ателиета, всеки един от близо 300 човека, които, по думите на директора на театъра – Кръстьо Кръстев, са участвали в създаването на „Одисей“.

„Началото, сърцето на всичко това, е Александър Секулов“- с тези думи Диана Добрева обръща поглед към автора на текста на „Одисей“. Двамата с  писателя и драматург на пловивския театър – Александър Секулов, споделя във филма тя, са изключителен творчески тандем., „ Ние изградихме  собствен театрален метод“ . В резултат на общата им работа се раждат спектаклите „Вълци“ , „Дебелянов и ангелите“, отличен с пет награди Аскеер, „Калигула“ в Народния театър и най-сетне – „Одисей“.

„Тексът на „Одисей“ Сашо Секулов пренаписа много пъти,  ползва като основа Омировата „Одисея“, но в оригиналния текст за спектакъла зрителите откриват множество цитати, втори, трети и още пластове и планове на интерпретацията на темата за човека, който търси себе си.  „ – спомня си директорът на театъра, Кръстьо Кръстев. Нива на театралното, които разграничават пиесата от възстановката и реконструкцията на Омир и „превеждат“ големите въпроси на митологията на съвременен език.

Така, след продължителен процес на подготовка, осмисляне и съзидание на бял свят идва „Одисей“ на театър Пловдив. Театрална поема за човека. Чувствителен, раним, изправен срещу съдбата си, уязвим и силен, човек.

Гледайте документалния филм на БНТ Пловдив : 08.02.2020, 17.00 часа, БНТ2

Какво си мислим ние всъщност? Че ще дойде ЕСК и ще реши всички проблеми? Проблемите не са само в общината или Пловдив 2019, а са в нас – в хората

След ЕСК Пловдив е друг град, но така и не се състоя истински културен дебат. Къде е културата в разговора за Пловдив и ЕСК?

Славена Шекерлетова

Стефка Цанева е куратор, културен мениджър и критик. Следвала е скандинавистика и медийни науки в университета Хумболт в Берлин и сравнително изкуствознание в Нов български университет. Работи в културния отдел на Гьоте-институт и отговаря за проектите за визуални и сценични изкуства, както и за програмата на галерията на института. Нейни статии за култура и изкуство четем в списания и сайтове като „Капитал“, „Култура“, „Тоест“ и други. Тя е и създател на предаването „Молескин“ по радио БНР.

Няколко години Стефка Цанева работи в Пловдив, след завръщането си от Берлин. Тя бе част от екипа, който готвеше града в надпреварата за Европейска столица на културата, а след това се присъедини към дейностите по организиране на ежегодното събитие Нощ Пловдив. През 2017-та, тя заживя в София, като се връща в Пловдив обикновено само по събития, които прави Гьоте-институт или други поводи, свързани с култура и изкуство. Тя е активен млад човек с доста опит и разговаряме с нея за теми като култура, защо у нас липсва качествена критика в тази област и няколко думи за изминалата важна година за Пловдив. И сигурно има защо на моменти разговорът да се овкуси със сарказъм.

Защо е важно да има арт критика, защо липсва и какъв е твоят опит в тази област?
Арт критиката ми е слабо място – да, смятам я за изключително важна и структуроопределяща за арт сцената, но също и измерител за нейното ниво. Мисля обаче, че ние тук сме ужасно далеч от нея - няма почти никакви медии за култура, големите такива отразяват културни събития само ако има скандал, а какво остава за арт критика. Но дори и в силно отеснелите кръгове на онези, които пишат, четат или подлежат на арт критика, има дебат каква трябва или не трябва да бъде тя. Може ли да казваш, ако нещо не ти харесва? Кой може (има право) да се изказва и кой не?

Моето лично виждане е, че арт критиката преди всичко трябва да бъде писана за публиката. Или поне да бъде достъпна и четима и за нея. Особено важно е това тук, където все още обикновеният посетител в изложба със съвременно изкуство възмутено би си казал: „Ама това можех и аз да го направя! Кое му е изкуството?“. Критиката може да продължи диалога между зрителя и изкуството, може да му помогне да намери собствения си път, когато се чувства изгубен. Не казвам, че критиката има задачата да обяснява изкуството – по никой начин. Това, което казвам, че тя може да помогне изкуството да достигне до повече хора. А истината е, че публиката за съвременно изкуство е плачевно малка.

„Достъпна“ за мен означава още, че и чисто езиково тя трябва да е четима и неакадемична, което често се случва в малкото арт медии у нас. Иначе няма как да очакваме, публиката да се заинтересува и разбере.
Като цяло аз си представям критиката „секси“, четима и субективна. Критиката като едно мнение сред други. Но може би грешно си я представям и в последно време малко отстъпих от това си занимание.

Когато хора като теб се отказват, това не е ли загуба за т.нар. „разговор за култура“, който така или иначе е в някакви странни рамки, от които май трудно се излиза, не е ли загуба и за хората, които искат да се ориентират в това, което се случва? Аз лично с интерес следях твоите статии и се изненадах като разбрах, че повече няма да се занимаваш с арт критика.
Това си е мое лично решение, но не съм полагала клетва с подпис с кръв. Това, което ме вълнува в момента дори не е толкова арт критиката, а по-общо как разговаряме за културата като цяло. Миналата година се нагледахме и начетохме на страхотни скандали покрай Пловдив 2019, участието на България на Венецианското биенале и фалшивите картини в „Структура“. Трудно ми е да го формулирам. Не бяха ожесточени дискусии. Беше си бойно поле, на което прелитаха какви ли не обвинения, обиди и конспиративни теории.

Но едва ли в културата е по-различно от останалите сфери на публицистиката. Информационната култура и начинът ни на приемане и смилане на информация тотално се промениха в последните години – социалните мрежи, фалшивите новини, полуистините или алтернативните факти. Няма вече авторитети, няма вече истински новини, всички ни мамят и всичко е лъжа. Може би е така. Но колкото по-мнителни ставаме, толкова по-вероятно е подминем истината. Ето например с ваксините и анти-вакс движението. Или движението, което твърди, че Земята е плоска. Съвсем буквално и съвсем наистина това са движения с хиляди последователи. Днес, през 2020 г. И всичко започва именно от грешни факти, на които някой е повярвал и след това вече е бил твърде мнителен, за да повярва на верните.

Но това е вече съвсем далеч от изкуството. Това, което исках да кажа, е, че дебатът изобщо за говоренето ни за култура ми се струва в момента по-важен от силно специализирания въпрос за арт критиката (а може и просто да ми се струва изгубена кауза, знам ли...).

Но ако търсим във всяко зло и добро – ето, че арт скандалите влязоха в „Пик“. Доживяхме това мощно машинище за лъжи да се задейства не за друго, а за култура, за съвременно изкуство! Беше грозно и ужасно, но може би все пак е знак, че съвременното изкуство започва да заема по-важно място.

Твоята работа във фондация Пловдив 2019 беше преди спечелването на кандидатурата, но със сигурност има какво да ни кажеш относно изминалата година. Какво най-силно ти направи впечатление от нея в контекста на ЕСК? Какво те радва, какво не се случи?
Отново езикът, с който се говореше за инициатива. Много се говореше както не прави „Пловдив 2019“, но много малко за това какво всъщност прави и се случва. Някакъв странен вид обсесивно-компулсивно разстройство, в което си свръх фокусиран върху едно и нищо не може да те откъсне от него, за да видиш другото. Не казвам, че не е имало проблеми. А че не може да се предъвква кой колко пари получава, но да не се говори кой какво прави с тях. В общи линии дебатът за ЕСК според мен си беше изцяло финансов, политически и междуособнически и далеч не толкова културен.

И ако се върна на примера с анти-вакс движението и плоската земя - струва ми се, че се случи така и с Пловдив 2019: много хора от самото начало решиха, че всичко е и трябва да бъде провал и никога не можаха да се разубедят от това. Многократно чух и четох коментари как това или онова не се е случило. Не е имало проекти и събития в Столипиново, не е имало изложби или нещо друго. Но всъщност имаше и много неща се случиха. Разбира се, не всички проекти са били за масова аудитория, не трябва и да бъдат, може би някои не са били комуникирани по най-добрия начин, но имаше. И пак се връщам на това, с което започнах – разговорът  според мен не беше за културното съдържание или художествена стойност. Беше за административните и организационни проблеми, за липсите или опасенията, но не и за самата култура.  

А и какво си мислим ние всъщност? Че ще дойде ЕСК и ще реши всички проблеми? Проблемите не са само в общината или Пловдив 2019, а са в нас – в хората.

Бях на една презентация на Снежана Кръстева, която прави мониторинга на „Пловдив 2019“. И нещо, което каза тя, ми се запамети – има стойности на насищане, не можем да очакваме, че туризмът, културните събития, посетителите или легловата база безкрайно ще растат. Няма как просто. В много отношения според мен Пловдив (2019) си преизпълни зададените задачи. Това е друг град в сравнение с преди пет години.   

Като цяло не мога да изразя кой знае какво мнение за Пловдив – нямам нито пловдивско местожителство, нито ми е място на раждане по лична карта. Но според мен инициативата изпълни каквото можа и наистина трансформира града. Това наистина не е градът от преди 5-6 години. Преди колко често хората се вдигаха веднъж, два пъти, десет пъти на година от София или Бургас да отидат в Пловдив за фестивал или друго културно събитие?

Е, можеше все пак да извикат Кристо да направи плаващи кейове по Марица или да решат всички проблеми на обществото и да донесат световен мир. Но какво да се прави...

Но да си кажа и аз нещо негативно. Според мен, най-лошото през 2019 не беше кулата на откриването или драматичният факт, че не е имало достатъчно артисти с акт за раждане, издаден в Пловдив, а скандалът с т.нар. гей изложба. Чудна дебилщина на партиотите-воини за опазване на българщината, която посрами града (за справка: The Guardian). Но за това поне „Пловдив 2019“ не са виновни.

Възможно ли е да се направи съпоставка между културния живот в Пловдив и в София?
Хората много обичат числа. Ако сравним населението, бюджета, броя културни (в това число и национални) институции с броя културни събития, мисля, че Пловдив ще бие. Но все пак за мен лично София е мястото, но всеки си знае.

Какви са дейностите накратко, с които се занимаваш в момента и кое ти носи най-голямо удовлетворение?
Програмата на Гьоте-институт, която може да се види на сайта ни. Особено внимание бих обърнала на изложбите в галерията ни. На 7.02. ни предстои откриването на годишната ни изложба с млади автори „Арт старт“, което е едно от най-вълнуващите неща, с които се занимавам всяка година. Адски е освежаващо и вдъхновяващо. Планираме още доста различни проекти – например за нова драматургия, политическо  изкуство, арт образование и много други. През септември ще сме отново в Пловдив с едно мобилно кино на колела за неми филми с музика на живо. Надявам се обаче и преди това да имам поводи да се връщам в Пловдив.

Липсва ли ти града с нещо и ... би ли се завърнала тук отново?
Честно казано, не, не ми липсва и не мисля, че бих се върнала. Но това си е личен избор и не е коментар за града като цяло.