Ако има централна артерия в творческия квартал, това определено е улица Христо Дюкмеджиев, на която животът кипи с пълна сила.  Малката уличка води началото си от площад Марукян, по-известен като Широкото, и след 30-ина номера свършва във входа към Старинен Пловдив – ул. Железарска. На тази кратка отсечка  са разположени едни от най-известните заведения под тепетата и на нея буквално може да отседнете, закусите, пиете кафе, обядвате и вечеряте, а накрая да приключите деня с бира или коктейл в ръка.

Кръстена е на една от големите пловдивски фигури, които обаче не са толкова популярни сред жителите на града. Христо Дюкмеджиев е роден в Дупница, но семейството му е от Самоков. Включвайки се в Освободителната война, той пристига в Пловдив, където дружината му бива разпусната. След това се връща за кратко в Самоков, но още след три години се установява трайно в Пловдив и отваря леярска работилница на сегашната улица, носеща името му. Тя се е намирала на номер 6, където той не само е работил, но е и живял.

Вторият му етаж е служил за централно място за срещи на Българския таен централен революционен комитет, който малко по-късноизвършва Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Често там е оставал и лидерът на организацията Захари Стоянов. Дюкмеджиев изработва печата на Съединението, а впоследствие взима участие и в Сръбско-българската война.

Две години след Съединението той се кандидатира и бива избран за кмет на Пловдив. Известен е със заслугите си за прокарване на първия водопровод от Родопите до града, преименуването на улиците с модерни имена вместо турските им наименования, както и организацията на номерирането им. По повод героичното си участие Опълчението, Освободителната и Сръбско-българската войни получава над 10 медала, а сред тях и специален орден от  княз Фердинанд. Интересен факт е, че самият той смята, че няма нужните заслуги за последния и затова го разменя за халба бира, което вбесява княза. Дюкмеджиев трябва да напусне Пловдив и да се върне в родния Самоков. Там също е избран за кмет за 4 години, където умира през 1905-а.

Днес улицата е най-оживената в Квартала и на партерния етаж в почти всяка от къщите има заведение. През по-топлите месеци вечерите е трудно да се разминеш от хора, а да си намериш свободно място за сядане отвън си е истинска шестица от тотото. Зимата тълпата със сигурност оредява, но мястото нито за миг не изгубва очарованието си.

Цялата галерия може да разгледате в Lost in Plovdiv.

Една година от появата си на книжния пазар ще отбележи на 28 януари двуезичното списание „Nöbettepe / Небет тепе“. Изданието е на Българско-турския литературен клуб, който кани от 18:00 часа в Радио Пловдив всички свои почитатели, за да отпразнуват заедно годишнината. Събитието ще бъде съпроводено с концерт на студенти от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Те ще изпълнят „Първите песни“ на големия композитор Фазъл Сай, което ще премиерното им представяне за България.

„Nöbettepe / Небет тепе“ започва да излиза през месец януари на 2019 г. Целта на списанието е да популяризира изследвания на български и турски учени, да публикува творби на съвременни автори и да осветлява дейността на преводачите. Изданието дава поле за изява и на талантливи студенти от няколко университета в България.

“Небет тепе” ще има четири издания в годината, а главен редактор е Кадрие Джесур, която е завършила висшето си образование в Пловдивския университет, но от 20 години работи като преподавател и преводач в Турция. Изданието достига до читателите си четири пъти в годината, като в момента тече разпространението на брой №6. Изтъкнати специалисти в областта на българската и турската филология влизат в редколегия. Селекцията на съдържанието се прави от доказани учени като проф. д-р Евдокия Борисова, проф. Хюсеин Мевсим - литературен историк, възпитаник на Пловдивския университет и Преподавател в катедрата по български език на Анкарския университет,  доц. д-р Елена Гетова, доц. д-р  Борян Янев, д-р Харун Бекир,  д-р Азис Шакир, Кадрие Алит, проф. Хасине Шен, д-р Антон Баев.