Капана.БГ
Обща изложба на преподаватели от НХГ „Цанко Лавренов” в галерия „Пловдив“
Обща изложба на преподавателите-художници от НХГ „Цанко Лавренов” ще се открие на 10 януари 2020 г. от 17 ч. в галерия „Пловдив“, ул. „Авксентий Велешки“ № 20, фоайе на Общински съвет – Пловдив.
Експозицията включва над 40 произведения в различни стилове, жанрове и видове изобразително изкуство. Ангел Китипов, Ваня Годжелова, Диана Папазова, Зорница Касапян, Петър Чучулигов и Полина Тодорова – Станчева ще участват с живописни платна. Светлозар Чавдаров ще представи акварелни пейзажи. Антония Фингарова, Димитър Келбечев, Михайл Маламски и Христо Жеков ще изненадат публиката с най-новите си графични произведения. Атанас Камешев, Борис Богданов и Костадин Отонов ще покажат фотографии. Кристина Кутлова е приготвила цветни рисунки с морски детайли, а Георги Узунов се включва с няколко скулптурни произведения.
Всички преподаватели по специални предмети в НХГ „Цанко Лавренов” са утвърдени автори с богати творчески биографии и активна художествена дейност. Изложбата е инспирирана от желанието на учителите от Художествената гимназия да покажат на своите ученици и обществеността, че индивидуалните творчески търсения могат да бъдат обединени в силна и качествена изложба.
Италианската рок група New Candys с концерт в Пловдив през януари (ВИДЕО)
Италианците от New Candys включиха България в източноевропейското си турне, а любителите на съвременния рок ще могат да ги видят в Пловдив и София, съответно на 21 и 22 януари. Какво по-добро начало на годината от качествен рокендрол, поднесен от една от най-актуалните банди на световната клубна и фестивална сцена! Концертът в Пловдив е в обновения клуб Bee Bop Cafe на 21 януари, вторник, а на следващия ден групата е в София, в Микстейп Б.
New Candys са основани през 2008 година във Венеция. За 12 години квартетът (две китари, бас и барабани) има три студийни албума и концерти на три континента. Групата постоянно развива звученето си, а всеки от албумите е конкретно обвързан визуално с другата голяма любов на бандата, киното. Синематични препратки откриваме към творчеството на Nicolas Winding Refn, Maya Deren, Dario Argento.
Стилистично New Candys са описвани като модерен рокендрол, смес от нео-психеделия, пост-пънк, поп и синематична концепция в тъмни нюанси. Те споделят една сцена с групи, от които самите те са повлияни: The Warlocks, The Dandy Warhols, Black Rebel Motorcycle Club, The Brian Jonestown Massacre, Crystal Stilts. Световната музикална преса се нарежда рамо до рамо с доказани имена от сцената, които поднасят суперлативи за тях.
Ето какво казва Simone Marie Butler от Primal Scream:
“New Candys звучат като обединение между The Stooges и The Jesus And Mary Chain.”
Безспорно доказателство за качеството на живите изпълнения на New Candys са покани и участия от топ фестивали и почти безспирни турнета. Само през последните три години New Candys направиха няколко турнета в Европа, турне в Австралия, две турнета в Америка, включващи САЩ, Канада и Мексико, а радиото от Сиатъл, KEXP, ги покани за живо изпълнение в студиото.
Групата е гост на Liverpool Psych Fest, SpaceFest в Гданск, Sydney and Melbourne Psych Fest, Desert Stars Festival в Joshua Tree, Milwaukee Psych Fest, The Echo в LA.
Отминалия септември, 2019 година, групата направи поредното европейско турне, рамо до рамо с The Dandy Warhols и The Warlocks.
През януари 2020 г. New Candys се отправят на изток, а ние получаваме привилегията да ги видим на живо. Двете концертни дати в България се организират като обща промоция между Common Future и Аларма Пънк Джаз Фест.
Събитията във Фейсбук може да видите тук: за Пловдив и за София.И за двата концерта билетите са онлайн в мрежата на EpayGO.bg, както и на касите на EasyPay в цялата страна.Билетни линкове: за Пловдив и за София.
10 места от най-гледания български филм през 2019-а
През изминалата седмица излезе информация, че лентата „Завръщане” на режисьора Ники Илиев е най-гледаният български филм за 2019-а. А по всички данни излиза, че с цели 19 нови родни предложения това е една от най-силните години за киноиндустрията в страната ни.
Разказът е за четирима приятели, които се събират отново след 25 години в родния си Пловдив. Романтичната комедия, заснета на някои от най-красивите места, е част от събитията в годината, в която градът беше Европейска културна столица.
В лентата Пловдив е с главна роля, а както Башар Рахал казва за сайта „Капана”: „Малко са филмите, в които градът въздейства наравно с актьорите.” Активните снимки бяха през юни, а официалната премиера на 18 октомври. Финалът на продукцията бе заснет на 28 август, когато за първи път у нас се състоя плаващ концерт във водите на Гребната база.
А за всички, които все още не са гледали лентата по кината или за тези, които искат да видят Пловдив през очите на актьорите, екипът на единствения дигитален гид под тепетата ще ви разведе из емблематичните локации от „Завръщане”.
Небет тепе – мястото за среща на героите, на което започва и завършва всичко. Панорамата от хълма е умопомрачителна, а и ние често качваме фотоси оттам. Задължително място за посещение и предвид фотогеничността на местността, изобщо не се учудваме, че тя бе главен участник.
Родната къща на Алекс – първоначално идеята е била да използват друг имот, но в крайна сметка изборът пада върху сградата, което се намира зад Балабановата къща в Старинен Пловдив. Тя има много важна роля в действието и служи като целта, зад която се обединяват героите, за да запазят спомените си от детството. Интересен факт е, че дворът, екстериорът и интериорът не са от една и съща постройка.
Старинен Пловдив и Античният театър – и няма как да се снима филм, в който Пловдив да е в главна роля, а да не се заснемат „най-ценните” му бижута. Старият Пловдив бе пряко свързан със спомена от детските години на героите и превежда зрителя през десетки любими улички.
Гребната база – локацията за завършващата сцена, но и мястото, на което героите проляха много пот и претърпяха поражение. Неведнъж сме ви показвали спиращи дъха моменти от нея, а екипът на филма е успял по перфектен начин да улови емоцията, която тя носи.
Квартал Капана – редица сцени бяха снимани в творческия квартал и цветните флагчета допълнително допринасяха за пъстртата атмосфера на любимия Пловдив. По улиците му се проведоха части от триатлона, организиран от Бранимир, а на ул. Магура се предполагаше, че се намира ателието на Лора – героинята на Диляна Попова.
Централна гара – пероните хиляди пъти са ставали свидетели на събирания и на раздели, но във филма сцената наистина беше доста емоционална.
Комплекс Сила – спортната зала бе арената, на която героите тренираха своята физическа сила и уменията си в спорта. Това бе и мястото, на което Алекс за първи път срещна дамата на своето сърце.
Бул. Руски –булевардът, който свързва Централна гара с моста над Марица в Завръщане бе маршрут за състезание по колоездене, което героите съвсем като на шега спечелиха.
Ул. Отец Паисий – уличката на паралелната култура също присъстваше на доста от сцените и може да й се насладите в пълния блясък.
Plovdiv City Park – жилището на строителния предприемач Бранимир се намира в един от новопострените комплекси на компанията Hus Estate под тепетата. Разположението му е точно на гърба на Mall Plovdiv и впечатлява с модерна визия.
Заведенията, които „участваха” във филма – за снимки бяха избрани доста от предпочитаните от пловдивчани и гостите на града кафенета и ресторанти – Златна круша, ThEATre, сладкарница Неделя се превърнаха в естествен декор за някои сцени и допълниха по прекрасен начин сюжета.
„Завръщане“ наистина ще ви накара не само да се влюбите в града под тепетата, а завинаги да останете тук!
Източник: Lost in Plovdiv
Ново признание за световно известната наша композиторка Добринка Табакова
Вторият ѝ авторски диск с хорова музика бе току що избран от критиците на престижното списание Gramophone за един от дисковете на 2019
Това се случва още преди специалното представяне на диска на пловдивчанката в Българския културен институт в Лондон на 22 януари 2020
Преди Нова година вторият авторски диск на Добринка Табакова беше избран за един от „Дисковете на Годината” от критиците на най-престижното списание за класическа музика „Грамофон”. Това ново признание за музиката на пловдивчанката идва след номинацията за Грами на първия ѝ авторски диск през 2014. Наред с това през 2019 нейната кантата „Векове на Медитации” беше избрана за една от 11-те най-добри композиции във Великобритания за последните 25 години и беше изпълняване в 10 от най-големите катедрали в страната.
Вторият авторски диск на Добринка Табакова е част от ролята ѝ на щатен композитор на ББС, и гост композитор на Катедралата в Труро. Дискът е с хорови творби и включва две симфонични поеми и множество църковни химни (на английски и на латински). Един от тези химни „Магнификат” беше определен от критиците като най-силната и прочувствена такава композиция писана до сега. Друга нейна творба за Рождество беше определена като една от петте най-добри такива композиции в Англия, а списанието „Хор и Орган” постави Добринка на заглавната си страница.
През 2019 година хорови творби на Добринка Табакова бяха изпълнени на закриването на Световния Икономически Форум в Давос, Швейцария, а също и в Уестминстърското Абатство и в Катедралата Свети Павел (Saint Paul) в Лондон. През Август ББС изпълни специално поръчаната композиция на Добринка Табакова за честването на 150 годишнината на Сър Хенри Ууд – създателя на най-големия концертен фестивал в света PROMS.
Именитата наша композиторка идва често в България. През 2019 тя беше гост на Юбилейния сезон на Софийската Филхармония, а в Пловдив прозвуча Българската премиера на нейния „Тропар за Свети Иван Рилски”. През Август тя беше гост-композитор на Фестивала за камерна музика в Ковачевица „Неотъпкана Пътека”. Освен във Великобритания и България, нейни творби бяха изпълнявани в още 15 страни, като Австралийското Радио я определи за един от най-изпълняваните в света съвременни композитори.
Добринка Табакова активно запознава света с красотата на Българската музика. Нейните „Модетюди” – в различни ладове и с типичните наши неравноделни ритми – се използват в обучението на млади пианисти, а третата част на нейния Концерта за Две пиана е базирана изцяло на български ритми.
На 22 Януари 2020 Българският Културен Институт в Лондон ще представи специален концерт с творби от втория авторски диск на Добринка Табакова.
Добринка Табакова е пловдивски музикант. Композиторката живее и работи от години в Лондон и на 8-ми октомври 2016-а година в рамките на Международният фестимал „Дни на музиката в Балабановата къща“ за първи път се представи на пловдивска сцена.
Над 150 човека се включват в благотворителната кауза на Виенски офицерски бал в Пловдив
Над 150 човека ще участват в тазгодишния Виенски офицерски бал в Пловдив и ще подкрепят неговата благотворителна кауза. Това съобщи д-р Иван Соколов, президент на Елитен спортен клуб „Морски сговор“, който е организатор на събитието заедно със Съвместното командване на специалните операции, под командването на генерал-лейтенант Явор Матеев.
Вече става традиция гражданството и офицерството да празнуват заедно, и да обединят силите си в обща благотворителна кауза за подпомагане на децата на Специалните сили. Клуб „Морски сговор“ възобнови традицията на Виенските баловете през 2016 г., а от 2018 г. в тях участват и офицерите от славните Специални операции, командвани от генерал-лейтенант Явор Матеев. Сега ще се включат представители и на други родове войски, очакват се изявени гости от градската управа и други обществено значими сектори.
Както винаги, дрескодът е задължителен – дълги рокли за дамите и официални костюми или смокинги за господата, а офицерите ще са в парадни униформи. Вечерта ще бъде открита с подходяща музика, в изпълнение на извествия певец Ивайло Гюров, който ще изпълни оперни арии и естрадни хитове.
Петото издание на Виенския офицерски бал в Пловдив ще се състои на 10 януари вечерта в зала „Амбасадор“ на хотел „Тримонциум“.
Нови защитни покрития и минимални намеси обещава проектът за Небет тепе
Жана Джугаланова: Архитектура в този проект няма. Всичко е подчинено на археологическите структури
Спорни се оказаха идеите за ефекта „Звук и светлина” и за ограждане на обекта
Ивайло Дернев
Над 50 хиляди туристи повече годишно ще минават през всеки един от обектите от проекта „По крепостните стени на Филипопол“, ако общината се пребори за европейско финансиране и реставрира и консервира Небет тепе и Източната порта. Такива прогнозни очаквания на администрацията изнесе пред присъстващите на вчерашното 3-часово обществено обсъждане зам.-кметът по културата Пламен Панов. Преди представянето на идеите на проектантите той подчерта, че с този проект ще се уплътни целият туристически продукт и Стария град ще се превърне в още по-привлекателно място за посещение.
Както писахме вчера, разработката на арх. Румяна Пройкова, правена през 2011г. и актуализирана през 2016г., представи колежката й арх. Жана Джугаланова. Тя подчерта, че целта на проекта е консервация, реставрация и защита на руинираните структури на сакралното за града място. Предвижда се експониране на всички разкрити елементи от многопластовия обект, като новите намеси ще бъдат сигнирани. Желанието на проектантите е максимално запазване на автентичните субстанции и реставрация без навлизане на хипотеза. Изчезналите обеми ще бъдат сигнирани в настилка, а деликатни защитни покрития от метал, дърво и стъкло се предвиждат върху голямата кула, където ще има и изгледна площадка, върху тайното стълбище, върху щерната и зърнохранилището.
„Архитектура в този проект няма. Всичко е подчинено на археологическите структури”, подчерта арх. Жана Джугаланова.
Основните критики снощи бяха срещу начина на представянето на проекта заради липсата на подходящи визуализации, срещу предвидената ограда за контрол на достъпа и срещу обслужващата сграда.
Ръководителят на Катедрата по история и археология в ПУ доц. Георги Митев заяви, че същият проект е бил представен преди много години и по същия начин. Той заяви, че не може да се прави реставрация на вече реставрирани елементи, особено на кулата и допълни, че голяма част от обекта още не е проучен. Неговите основни критики обаче бяха към идеята за изграждане на нова обслужваща сграда, която ще е долепена до паметника на културата Къщата на Иван Самоковеца.
„Аз живея точно там и до моята спалня ще се изгражда тази сграда. Някой питал ли е живущите там?”, поинтересува се доц. Митев. Той предположи, че във въпросната сграда ще има помпа за вода, за поливането на зелените площи на Небет тепе, и трафопост за предвидения в проекта ефект „Звук и светлина”, който много от присъстващите на обсъждането определиха като излишен. Доц. Митев изрази съмнения, че паркът ще се полива с питейна вода, което било недопустимо в 21 век. Освен това подчерта, че на западната фасада на Къщата на Иван Самоковеца, където по проект трябва да е залепена обслужващата сграда, има пано на художника Иван Кирков.
„В днешни времена водните и енергийните източници за изключително важни. Затова трябва да се мисли по-модерно и проектът да се съобразява с терена и околните паметници”, препоръча доц. Митев.
Жана Джугаланова отговори, че разговорът за обслужващата сграда върви с общината и вероятно ще претърпи промени. За кулата, която по думите на доц. Митев няма нужда от реставрация, тя подчерта, че има нужда от укрепване, като това ще стане с невидим бетон под терена и малко надграждане, като новите намеси ще бъдат отделени с метални елементи.
На въпрос „Какво налага покритието на тайни вход?”, дошъл от арх. Петкана Бакалова, проектантите отговориха, че стълбището трябва да бъде защитено.
Археолози, работили на Небет тепе със знаковия специалист Атанас Пейков, подчертаха, че в проекта се пропускат някои основни моменти, като например Циклопския градеж. И припомниха, че при проучването на хълма са намерени 2 статуетки в есхарата от този период, които се намират някъде в архива на Археологическия музей, а не в изложбената му площ. Те заявиха, че цялата документация на Атанас Пейков е била унищожена, а с това са изчезнали и важни сведения за акта за раждане на древния град.
Авторката на археологическата част от проекта Мина Поспачиева подчерта, че всичко, което е публикувано за Небет тепе, е отбелязано и взето в предвид при разработката.
В рамките на дебата арх. Жана Джугаланова заяви, че не се предвиждат никакви съоръжения на Небет тепе и че по проект обектът трябва да е ограден. „Контролираният достъп обаче се решава от общината”, допълни тя. „Това е погрешно. Така Небет тепе отново ще остане невидимо за хората”, възрази Павел Начев.
Главният архитект Димитър Ахрянов отговори, че заграждането на обекта е спорен въпрос, върху който администрацията работи. „Вървим в друга посока, имаме различно виждане”, каза той и допълни, че общината не може да печели от вход на обекта, тъй като той е предоставен от държавата за управление.
Главният архитект на район Централен Петър Петров припомни, че през 2018г. 8 човека са работили върху нетрадиционно изследване на Небет тепе, като са го разгледали от още десетина гледни точки- от шумово замърсяване, до потоци от хора и времево посещение. Той заяви, че данните от тези изследвания трябва да се използват. Арх. Ахрянов се включи като каза, че е един от тези осем души и допълни, че Небет тепе не е само археология. „Небет тепе винаги си го представяме отгоре, а не отдолу, защото отдолу не се вижда”, вметна арх. Димитър Ахрянов.
Кметът Здравко Димитров и заместниците му Пламен Панов и Анести Тимчев заявиха, че след съобразяване с част от идеите и препоръките от обсъждането, ще се организира ново такова. Вече с дооформения проект и с ясните финансови параметри за реализирането му.
Етнографският музей представя Пловдивъ през фотообектива на Крум Савов
Изложбата „Пловдивъ през фотообектива на Крум Савов” ще представи Регионален етнографски музей – Пловдив на 10 януари. Тя ще бъде открита в 17.30ч., а събитието е част от закриващата програма на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“.
Фотографията е онази магия, която едновременно е колкото правдоподобна, толкова и нереална. Хубавата снимка дава информация за епохата с всичките ѝ характеристики – природни дадености, архитектурни забележителности, човешка намеса… Но също така отразява манталитета и мястото на дадения индивид в обществото, модните повеи или мечти на хората – да се представят различни и да запечатат това на снимка. Значимостта на новото изкуство е уловил и основоположникът на музея – Стою Шишков, който е прозрял нуждата от документиране и съхраняване на миналото по иновативен за времето си начин. Значимите дела са предопределени, затова съдбата свързва живота на двамата родопчани – Крум Савов и Стою Шишков.
Крум Савов Кèлпетов (1882 – 1949), посъветван от неговия братовчед и настойник Стою Шишков, завършва фотография в Картографския институт през 1901 г. Малко след това младият Савов печели от лотариен билет, който му донася голяма за онова време печалба от 100 златни български лева. С тях предприемчивият младеж си поръчва фотоапарат „от странство“.
През 1902 г. Крум Савов открива в Чепеларе първото фотографско ателие в Родопите. Но само след година, ателието се оказва тясно за търсещия му дух и заедно със Стою Шишков той предприема първия си научен поход из Родопите. Фотографът става носител на новия тип „разчупена“ или външна фотография. С безпогрешен усет той успява да улови характерното за всеки обект, независимо дали снима природни картини, стари и нови градежи, делничното или празничното в живота.
По време на Балканската и Първата световна война Крум Савов е мобилизиран и служи като военен фотограф към 21-ви Средногорски пехотен полк, като заснема местата, където стъпва българският войник – от Мраморно море през Тракия до Македония.
Фотографът запечатва за следващите поколения стария Пловдив с неговите криви улици, емблематични къщи, порти, еркери, тавани с резбовани розети. Снима и занаятчийската чаршия с пазарите и някогашните ханове. След катастрофалното земетресение през 1928 г. той документира не само пораженията в града, но и настроението на хората, преживели този природен катаклизъм.
Крум Савов не е обикновен фотограф, а творец. Неговите снимки са ценен материал както за историята на фотографското изкуство у нас, така и за бита, душевността и културата на населението от Тракия и Родопите. Неговите фотографии са живописен разказ за живота у нас през първите десетилетия на ХХ век.