Десетки фенове на градските ролкови спортове откриха първия в града закрит скейт парк

Ивайло Дернев

Първият в Пловдив закрит скейт парк бе открит днес. Десетки хлапета и техните родители, запалени младежи и вещи в ролковите градски спортове дадоха началото на проекта Скейт Парк Пловдив, реализиран от шестима ентусиасти. Комплексът се намира в складово помещение в близост до Стъкларския завод и се простира на площ от 380 квадратни метра. Феновете на екстремните спортове имат на разположение близо 15 уреда, подходящи за всякакви трикове с БМХ, кънки, скейт и тротинетки.

Много деца с каски, наколенки и налакътници се включиха в първите тренировки в парка, напътствани от един от шестимата двигатели на идеята. Бяха направени и атрактивни  демонстрации на многофункционалната пирамида, както и екстремни скоци в басейна с дунапрен.

Преди началото на екшъна създателите на Скейт Парк Пловдив се представиха пред посетителите. Димитър Христакиев, Марио Ватралев, Георги Чингаров, Борис Ненов, Паолина Иванова и Мирослав Демирев разкриха, че са направили всичко дотук със собствени средства и усилия, но имат нужда от подкрепа, за да завършат напълно проекта. Амбициите им са той да се превърне в най-модерното съоръжение от този тип у нас. Но са необходими още около 70 хиляди лева. За да ги осигурят те ще събират дарения, ще търсят спонсори и партньори.

„Нужни са ни още доброволци, материали за новите уреди, мебели за зоната за почивка и газови печки. Изчислихме, че годишната издръжка на парка ще е 36 хиляди лева, като в тях влизат наема на склада и заплатите на хората, които ще работят тук. Базата ще се самоиздържа от посещения- 5 лева ще е входната такса на ден, а месечната карта е 50 лева”, обясниха ентусиастите, които седят зад Скейт Парк Пловдив.

Амбицията им е да осигурят алтернативна градска среда, комфортна и безопасна за всички целогодишно. Вярват, че новата база може да е домакин на големи международни и национални състезания и че ще спомогне за развитието на младите спортисти.

„След близо 2 десетилетия чакане някой да ни осигури нужните условия и много обещания в тази посока, ние решихме да си осигурим сами, без общинско или друго финансиране. Писна ни”, допълниха авторите на проекта. Тя са пренесли всичките уреди от площад Съединение в новия скейт парк. Повечето от тях са били реставрирани, тъй като са били изпочупени от служители на Чистота през годините.

13 декември

Разходка по водата

Девет цветни фотографии, отразяващи едно световно събитие – „Плаващите кейове“ на Кристо и Жан-Клод на езерото Изео, Италия.

Изложбата е опит да се припомни, че изкуството в своя си чист вид не е зависимо от външни фактори и води началото си от свободния избор. Също така, че творецът трябва да отстоява своите възгледи и да не прави никакви компромиси с идеите си в процеса на реализация на творбата.

Райчо Димитров е участник в две съвместни изложби – „Пловдивска съвременна архитектура“ и „Тук и отвъд“. Негови снимки са публикувани в „Съвременник“- списание за литература и изкуство, в „Архитектура“ – списание за архитектурно творчество, архитектурна теория и критика.

Отсреща
13 декември – 5 януари
Откриване: 13 декември, 18 часа

Up To Snow Good / DJ Rado

Фаталният петък е тук! Той ще е последният за годината, но пък поводите за парти продължават, с RADO още след полунощ. На 5-ък 13-ти отидете да видите какъв ще ви е късметът в бара, а DJ-ят е точно 5 пъти по 13 инча висок... Това съвпадение никак не е случайно!

Rock Bar Download
22 часа

Guest Bartender

Този петък 13-и ще се позабавляваме заедно под звуците на DJ VALETO, ще забравим за всички суеверия и ще се потопим в магията на нощта. Ще имате възможност да се насладите на интересни, дръзки и запомнящи се коктейли, за които ще се погрижи Маш Митак.

Qbar
21 часа

Monster BASH w/ Monster KARLO

Този петък е някак специален... Дали защото е 13.12 или просто петък 13-и, очакват се алкохолни затъмнения, чудати привидения, черни котки и пияни самотки... Определено ще е страшно. В този злокобен ден за музиката ще се грижи MONSTER KARLO, а за напитките - любимите бармани.

Пощата
21 часа

14 декември

Премиера на № 18 - Отживелици

Премиера на декемврийския брой и разговор с екипа на списание НУЛА 32 - единственото издание за градскa култура в Пловдив.

„В дълбините си осемнайсетият ни брой крие вечно вълнуващата ни тема за времето и хората, лутащи се в опита да подредят важните неща в живота си. Разместваме рафта с носталгиите и си мислим за всичко, което някога е било неизменна част от съществуването ни. Питаме се защо вече не е. После го връщаме обратно. Разбира се – в добрия случай.“

Петното на Роршах
18:30 часа

15 декември

Кино базар

Декември месец е един от най-подходящите за правене и получаване на подаръци, а какви по-хубави подаръци от кино подаръците. Този уикенд ще се проведе първото издание на тематичен кино базар, в който всеки желаещ може да изложи част от своята колекция филми и филмови материали за продан/размяна/подарък.

Blu ray, DVD, VHS, LaserDisc, филмови саундтраци, сценарии, постери, енциклопедии, списания, книги за кино, фигурки и всякакви тематични материали свързани със седмото изкуство

За участие в базара е нужно да изпратете съобщение на страницата на Кино клуб Пловдив във Фейсбук.

Клуб „Фарго“
14 часа

16 декември

Куиз за сериали

В понеделник ще да проверим знанията си за любими сериали. И ще се забавляваме с тематична музика и напитки.

Куизът може да включва всякакъв тип въпроси относно сериали, телевизии, компании, рекорди и т.н.

Очакват ви награди от Lucky Дом на киното, Colibri Books, CineLibri,  както и бутилка уиски и шотове.

Клуб „Фарго“
20:30 часа
Такса за участие: 3 лв. на човек от отбор

17 декември

Без дрехи @Bee Bop Cafe

„Без дрехи“ е малко представление за обезличаването. Суетата, желанието да ни харесват на всяка цена, колебанието, съмнението, страха да обичаме...

Душата е безкраен пъзел, а човешкото същество иска да живее плътно, ярко и автентично.

Движение, танц и слово си взаимодействат, за да открият онази граница на самозатрупване на истинската ни същност от прекалено много желания, очаквания, илюзии, страхове, нужди и мечти, които много често не са наши. Тогава това живеене се превръща в крехка имитация и механизъм на сили, които идват „отвън“. Човекът се е превърнал в едно неясно и абстрактно същество, ровещо в отломки и парцали, за да намери една съкровена своя дума, чувство, мечта. Това, което ни се иска да видим, поне за миг, е човекът, разголен пред душата си - такъв какъвто е. А какво има там вътре? Ние дори не знаем. Само можем да подозираме и да си представяме. Човекът там вътре. Как изглежда, говори ли, спи ли добре... Следвай ритъма.

След представлението ще разговаряме с екипа на „Без дрехи“, за да разберем как хореографът Мария Димитрова и драматургът Катерина Георгиева осъществяват представлението с четири дебютиращи танцьори.

Bee Bop Café
19:30 часа
Вход: 10 лв.

18 декември

Късо кино във Фарго: декември

Последното издание за 2019 г. ще бъде тази сряда. Като за начало ще видим три филма на Росица Траянова, позната още като Роуз Траян. През 2012 г. излиза дебютната ѝ книга „Химера за живот“, роман, който е последван от две поетични книги „Шепот“, изд. Мартинели, и „Оргазмът на една химикалка“, изд. Сиела. Росица учи кино и телевизия в Арт колеж по екранни изкуства – София, след което специализира асистент режисьор в Париж.

Клуб „Фарго“
19:30 часа

Българската акапела: Spectrum Vocal Band

Вече и пред пловдивска публика! "Spectrum" представят албума си "Пресечна точка" - преплитащ различни влияния, теми и стилове – поп, джаз, фънк и български фолклор. Песните са многообразни и цветни, каквито са и самите вокалисти в Spectrum Vocal Band. Всеки от певците в проекта има различен професионален музикален бекграунд, но акапелната музика успява да обедини техните музикални вселени и да ги превърне в един организъм, хармоничен и пулсиращ в общ ритъм.

Bee Bop Café
20 часа
Вход: 10 лв.

Източник: Lost in Plovdiv

„Очите, очите…“, коментира публиката

Таня Грозданова

Иконна изложба на художничката Лена Костадинова изпълва цялото пространство на галерия Ромфея в навечерието на Светлите християнски празници.

„За първи път тя присъства в нашата галерия, надявам се няма да е за последен и факта, че толкова много приятели са дошли да я почетат е многозначителен за нейното изкуство, за това че вие я уважавате, за това че вие я възвишавате в тази вечер. Не само изкуството, но и човека, който го прави, го прави значимо. Без него то не би било така силно, за да може да влезе в нашите души. А в навечерието на Коледа ние наистина заслужаваме това удоволствие – да поканим Лена Костадинова“, обърна се към публиката на откриването галеристът Камен Шишманов и покани на импровизираната сцена мъжкия хор „Стефка Благоева“ с диригент Алия Ханце и корепетитор Юлия Петрова.

Съчетанието на вълшебните ангелски гласове на певците, иконите изпълнени със символика, която разказва истории и пълната зала със светнали очи, докато Вихра Григорова говори за Вярата, труда, творчеството, Лена… самото присъствие на Лена. Всичко това превърна галерията в храм.

Художничката Вихра Григорова, неформално титулувана изкуствовед, разказа за иконата като явление, изпълнило една невероятна роля. По думите ѝ изписването на църквата и олтара само по себе си е не само разказ в картини за отминали времена, а по-скоро е една галерия за всички хора, които са можели там да видят лицата на светците покровители.

„Църквата всъщност е съчетавала изкуствата, така като преди малко се случи тук. Човек отива на черква и там слуша песнопения, вижда произведения на изкуството около себе си и не само иконите, и не само стенописите. Резбите, които обграждат олтара понякога са толкова съвършени, че нямат аналог извън християнски свят. Цялото това многообразие е съхранило вярата ни, а няма по –голяма мисия от това да съхраниш вярата на човека.“

Разказът продължи за символа, вярата и мисията на съвременните художници – иконописци. За изборът им да правят изкуство, насочено към един отишъл си свят, но с мънички иновации и верни на принципите.

„За разлика от свободните артисти, художникът, който прави икони, толкова се посвещава на това, че съгласно правилата пости докато рисува, лишава се от всякакви земни наслаждения… Не е същото като да рисуваш крушата на двора и да рисуваш Йоан Предтеча, например. Нещата са канализирани по съвършено различен начин.“  

В галерия Ромфея ви очакват десетки икони от съвършено различен тип. Още срещу вратата, ви посрещна една много голяма икона на Божията майка с размер от Царски ред на църквата, която надминава естествената големина. Постепенно влизате в едни свят на всички възможни проявления на иконата. Безкрайно разнообразие от типажи и светци, някои от тях рядко могат да бъдат видени изобразени. Безкрайно много разлика във форматите – от такъв за втори и трети олтарен ред, през домашен формат и дори има икони, които са толкова малки, че могат да бъдат носени със себе си.

Иконите на Лена Костадинова са изключително канонични, включително  тези, в които тя не е подходила като към копие на съществуваща икона, а е създала свой образ. Не случайно,  виждайки ги мъж от публиката възкликна „Очите, очите…“

Днес за щастие във все повече в български домове започват да се появяват икони, специално поръчани ,импулсивно закупени или подарени. Иконата е чудесен подарък, особено в навечерието на Коледните християнски празници. Както няма ограничения колко концерта и театрални спектакъл ще посетите, така няма ограничение и в това колко икони имате в дома си и офиса.

И тъй като все още сме и в сезона на обзавеждане на политическите кабинети, Под тепето попита Лена какво икона ще препоръча в този случай. Ето какво препоръча художничката, след като си призна, че сме я „застреляли“ с този въпрос.

„Аз не знам такъв човек колко е вярващ. Може би трябва да е много силен светец, ако приемем, че политиците се грижат за много хора. Свети Мина, той е покровител на семейството, а кметът, например е на една общност. Може би това е светецът, който да го подкрепя.“

Лена Костадинова се придържа към класическата техника. Работи с пигменти от минерален произход и яйчена емулсия, а позлатата е от златни листове 23-24 карата, лакира винаги с дамаров лак. Спазва канона за изписване на икони и рядко си позволява „волности“.

„Обичам да се занимавам с иконопис, помага ми да осмисля живота си, не е просто работа а спасение”, признава Лена.

Тази истина ще видите в иконите ѝ. Всяка една е като молитва.

На 12 декември 1930 г. в Пловдив е роден Еди Казасян. Учи пиано при Зорка Саян и проф. Панка Пелишек. Завършва право в СУ „Климент Охридски“ (1954). Започва дейността си свързана със забавната музика, като пианист в оркестрите на Христо Вучков (1956) и Димитър Ганев (1957).

През същата 1957 г. среща Леа Иванова. Влюбват се и за двамата това е голямата любов. Макар, че още от 1941 г. 11 годишния Еди е безнадеждно влюбен в Лея, след като я чува да пее в един пловдивски бар. Той, е и началото и краят на Леа. Хубавото време за двамата са 60-те години.

Те пътуват на турнета в Румъния, Унгария, Югославия, Германия. Леа пее в Белград с оркестъра на Куинси Джоунс. За всички е ясно, че тя е певица от световен ранг, но в родината си трябва да се снишава, за да не й спрат пътуванията извън граница. А тя не може да се снишава. Характерът й е такъв – зодия Лъв е, и затова избира и такова артистично име – на лъвица – Леа.

Истинското й име е Лиляна, но то й е някак чуждо на характера – повече й подхожда да бъде… лъвица. Стават семейна и творческа двойка до края на дните й. Обичат се, сърдят се, ревнуват се, но в продължение на 30 години, въпреки всичко, са заедно.

Еди сформира нейния оркестър и го ръководи до края на творческата й кариера. Оркестърът съпровожда Леа Иванова в гастролите й в Румъния, Унгария, Германия („Фридрих щадт палас“), Западна Европа (с изключение на Великобритания и Италия), САЩ, Южна Америка и Близкия Изток, участва в осъществяване на албумите й в Румъния, Унгария и Германия.

Започва да композира сравнително късно – първата си песен представя на фестивала “Златният Орфей“ (1976) – „Песен за гълъба“.

Песните му са близки до жанра на френския шансон и са написани върху стихове на поети като Петър Караангов, Любомир Левчев, Борис Христов, Георги Константинов, Христо Фотев. Изпълнявани са от Леа Иванова, самия него, както и от различни млади групи и изпълнители…

Леа се разболява от рак и той е дълбоко покрусен, не се отделя от леглото и. Последния ден от нейния живот, по обяд изключително красива кристална ваза, поставена на мраморната масичка в хола, се пръска на стотици парчета, без никой да се е докосвал до нея…

Присъстващите са стъписани и онемели, само Еди тихо промълвява: „Това е моята Леа!”. След смъртта на жената на живота си Еди никога не намира щастието. Приятелите му ще го запомнят като един много натъжен и самотен човек. Заедно с Г. Георгиев създава книгата „Би трябвало да имам два живота“, посветена на Леа Иванова (изд. „Музика“ – 1989). След дълги митарства, през 1999 успява да убеди киноцентър Бояна да започне работата над филма по негов сценарий „Страсти за Леа” (реж.Николай Йотов). Еди Казасян почива през 2004 г.

Източник: Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.