Пловдивският писател Николай Пеев организира благотворително литературно четене за студента по медицина и негов приятел Петър Радев. Петър страда от остра миелобластна левкемия и именно той беше причината на 5 септември да се организира масов безплатен тест за съвместимост на донорство, към който се включиха стотици граждани. Всички те са записани в международната листа на донори за съвместимост с някой пациент, а в последствие ще имат избор да дарят костен мозък за него. Борбата на младия мъж продължава, а благотворителните събития са един от начините, по които можем да му помогнем.

Каузата е подкрепена от Любомир Чакъров и ще се проведе в най-новия клуб в квартал „Капана“ – Scena on air, от 19:30 часа. Събитието ще е с благотворителен вход, което значи, че всеки присъстващ може да пусне колкото иска средства в специализирани дарителски кутии. Цялата сума ще отиде за лечението на Петър Радев.

Този път Николай Пеев освен, че ще чете, ще влезе и в ролята на водещ и ще представи всички останали участници, включили се в добрата инициатива. Те са млади пловдивски таланти в сферата на литературата и публицистиката, за които тепърва ще слушаме.

Участници:

Най-чаровната усмивка на българската поезия –  Любомира Видева a.k.a. Любел Дякоf

Младият и талантлив Мартин Касабов, който само преди дни публикува новия си сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“

Лицето на модерната журналистика под тепетата – Паулина Гегова

Талантливият юрист и автор – Борислава Колева, която също така е майка и супер герой

Даниел Каменов – истински сладкодумен дявол, преподавател, преводач, редактор и коректор

Росица Петрова – автор и изключителен талант, отдаден на изкуството

Криси Минчева – член на литературен клуб „Мироглед“ и автор

Само „Мария“ a.k.a. Skye Baker, но далеч не само това... тя също ни е подготвила няколко литературни изненади

Прекрасната Мари Ана, която е сред най-новите и обещаващи български автори

Освен тях гостите могат да очакват и две изненади – автор, който ще направи своя дебют пред публика с изключителните си стихове и певицата Катрин Мичъл, която ще изпълни традиционни песни.

Ако някой желае да помогне допълнително на Петър, може да го направи през дарителската сметка:

Банка ДСК
IBAN:BG42STSA93000026368202
BIC: STSABGSF
Petar Radev(Титуляр:Петър Златков Радев)

Журито на 24-тия фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, в състав: Светослав Стоянов, режисьор и продуцент – председател и членове Ангел Гешев, художник, Велислава Господинова, аниматор и режисьор, Мария Аверина, режисьор и проф. Надежда Маринчевска, кинокритик присъди следните награди:

Специален диплом на документалния филм „Рокендрол“, сц. и реж. Борислав Колев, прод. „Прожектор“ – Мария Ландова

за артистичното и професионално изследване на рок музиката като двигател на бунтарския дух на младите от поколението на прехода;

Специален диплом на документалния филм „Формулата на Тео“, реж. Николай Василев, прод. „Скрийнинг имоушънс“ – Поли Ангелова, Николай Тодоров

за показването на светлия ум и талант на един български учител, успял да разкрие, въпреки системата, потенциала на българския интелект на световно ниво;

Специален диплом на анимационния филм „Щастие“, реж. Димитър Димитров, прод. Метаморфоза-Н

за артистичните метаморфози и ноар-естетиката.

Наградата на община Пловдив за анимационен филм на „Виола“, сценарист и режисьор Сотир Гелев, прод. „Фор хандс“ – Пенко Гелев, Сотир Гелев

за философския прочит на една притча за любовта и свободата на избора и изградената приказна атмосфера във филма;

Наградата на община Пловдив за документален филм на „Какъв цвят има този свят“, реж. Ралица Димитрова, прод. „Б плюс филм“ – Пламен Герасимов

за умелата визуализация на екзистенциалния поетичен свят на Данила Стоянова;

Наградата за дебют за анимационен филм получава „Последният ден“, реж. Далибор Райнингер, прод. „Компот колектив“ – Весела Данчева

за пресъздадения екзистенциален поетичен свят на самотния човек;

Наградата за дебют в документалното кино получава филмът „Икар от Кочериново“, сц. и реж. Емил Спахийски, прод. „Контраст филмс“ – Катя Тричкова

за автентичния и деликатен поглед към света на един мечтател и нелеката му съдба;

Наградата за художник-постановчик на анимационен филм получава Пенчо Кунчев за филма „Рози в нощта“, прод. „Ню Бояна Филм“ – Ярив Лернер

за мощния импресионистичен език на метаморфозата, еротично сливаща човешко тяло и природа;

Наградата за режисьор на документален филм получава Боя Харизанова за филма „Чувство за непоносимост“, прод. „Инкомс проджект“ – Пламен Йорданов

за умело боравене с разнообразни похвати от палитрата на кинодокументалистиката;

Специална награда на журито за анимационен филм – „Лист хартия“, продуцент „Кулев филм продукция“ – Анри Кулев, режисьор Ася Кованова, сценарист Христо Ганев

за чистотата на разказа и поетичната образност на филма;

Специална награда на журито за документален филм – „Калин и отбора на затвора“, продуцент „Изограф“ – Галина Щърбева, „Соул фууд“ – Андреа Станоева, режисьор Петко Гюлчев, сценарист Тонислав Христов

за майсторския кинематографичен разказ, разкриващ мисията на една нестандартна личност, разчупваща рамките и представите на обществото;

Голямата награда „Златен ритон“ за анимационен филм получава филмът „Дърво от желязо“, продуцент „Трикси приятели и Петко“, сценарист Слав Бакалов, режисьор Андрей Цветков

за философското осмисляне на полета на духа, за силата на съпричастността и ярката графична изразност;

Голямата награда „Златен ритон“ за документален филм получава филмът „Жертва на пешки“, продуцент ПроФилм – Асен Владимиров, сценарист и режисьор Асен Владимиров

за майсторския многопластов разказ за съдбата на човека и нациите, пометени от историческия водовъртеж на епохата;

Присъдени бяха и следните награди:

Наградата на „Академика 21“ за документален филм получава „Истории за птици, хора и други чудеса“, реж. Любомир Халачев, прод. „Кадиак“ – Любомир Халачев

Уникален анализ, който постига своята цел: зрителят разбира, защо думите на Радичков са незабравими.

Наградата на „Академика 21“ за анимационен филм – на поредицата „Без коментар“, сц. и реж. Вяра Донева, прод. „Нагуал“ – Настимир Цачев

за съхранение на българската традиция в притчовата анимация.

Наградата на Българска национална филмотека получава филмът „Жертва на пешки“, режисьор Асен Владимиров

Наградата на Съюза на българските филмови дейци получава филмът „Жертва на пешки“, режисьор Асен Владимиров

Наградата на гилдия „Кинокритика“ към СБФД за документален филм получава „Калин и отбора на затвора“, реж. Петко Гюлчев

Наградата на гилдия „Кинокритика“ към СБФД за анимационен филм получава „Рози в нощта“, реж. Пенчо Кунчев

56 филма от общо 80 във фестивала се състезаваха за Голямата награда

Носителите на наградата в категориите документално и анимационно кино ще бъдат показани веднага след церемонията отново

Официалната церемония по закриването на 24-тия фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ ще се състои тази вечер от 18.00 часа в кино Лъки Дом на киното в Пловдив.

На нея ще бъдат връчени официалните награди на журито, наградата на Съюза на българските филмови дейци и наградата на критиката.

Заместник-кметът на Община Пловдив Пламен Панов ще бъде гост на церемонията  и ще връчи една от двете награди, които Община Пловдив традиционно осигурява като партньор на събитието.

56 филма от общо 80 във фестивала се състезаваха за Голямата награда „Златен ритон“, която ще бъде връчена в двете категории – за анимационно и за документално кино.

Журито, председателствано от режисьора и продуцент Светослав Стоянов, включва още Ангел Гешев, художник, Велислава Господинова, аниматор и режисьор, Мария Аверина, режисьор и проф. Надежда Маринчевска, кинокритик.

„Ако на тоя свят са вземали от тебе – значи си богат“
Станка Пенчева

90 години от рождението на писателката Станка Пенчева ще се отбележат в Пловдив, след събития по повод юбилея, органзирани в родния ѝ град  Сливен и в столицата.

„Вечер в къща от думи“ е именувана вечерта, посветена на Станка Пенчева. По време на събитието ще бъдат представени био-библиографията „Станка Пенчева” и документалният филм “Станка Пенчева - сливенка докрай”, създаден по идея и сценарий на директорката на сливенската регионална библиотека "Сава Доброплодни" – д-р Росица Петрова-Василева. Ще бъде представен и издаденият от ИК ”Жанет 45” сборник с любовна лирика „С очите на новородена”, посветен на 90-годишнината от рождението на писателката.

За Станка Пенчева и събитието по повод юбилея от рождението ѝ разговаряме с директорката на сливенската библиотека Росица Петрова.

Защо решихте да отбележите с книга и филм рождението на Станка Пенчева – за тези, които не са я познавали, какво ще научат за нея от тази вечер?

Станка Пенчева е извънредно продуктивен автор завещала ни значимо творчество – поезия, публицистика, есета, очерци, прозаични миниатюри, пътеписи, автобиографична проза, литературна критика, повест и приказки за деца, блестящи преводи. За съжаление литературната критика разглежда творчеството й едностранчиво като поставя акцент върху поезията. Издаденият тази година от РБ ”Сава Доброплодни”- Сливен био-библиографски указател „Станка Пенчева” представя в максимална пълнота и разнообразие всички публикации от и за  поетесата на български и чужди езици. Този труд е безценен, защото чрез аналитичното представяне на цялостното й творчество, то ще продължи да бъде изследвано, популяризирано и четено и няма да остане в забвение.

В поетичното си и белетристично творчество Станка Пенчева обхваща и интерппретира основните мотиви на непреходното, общочовешкото и универсалното – на любовта, на битието и душата, на съвремието и земното съществуване. В творчеството й присъства осезаемо и темата за родния край, за родния град и неговото минало и настояще, за неговата природа, история и символи.

В едно свое интервю поетесата споделя: „Сливен е преди всичко в мен, в това което ми е дал – черти на характера, възпитание, самочувствие. Той е темелът ми – моят род, моите житейски принципи, моят поглед към големия свят, а гражданите му – те носят много от чертите на балканджията, неговото свободолюбие и смелост, неговата упорита работливост, неговата душевна жилавост. Ще ми се и у мене – като човек и творец – да е преминала с кръвта някоя такава чертичка, че да пиша и живея като сливенка”. И тя наистина през целия си живот живя и твори като с;ливенка и остави едни от най-хубавите стихове, есета, пътеписи и спомени посветени на Сливен и Сливенския край. Затова и нарекохме нашия филм „Станка Пенева – сливенка докрай”.

Филмът е кратък разказ от първо лице за семейната история и живота на поетесата. Зрителят разбира, че талантът за писане у Станка Пенчева всъщност е закодиран в нейния произход. Във филма са представени и моменти от живота й, за които не се знае много. Във втората част на филма, чрез избрани текстове, са представени обичта и преклонението на Станка Пенчева пред природните красоти, историята и настоящето на Сливен и Сливенския край. С тези текстове тя живее в мислите и сърцата на поколения сливенци и ги кара да се гордеят с родния град. Във филма са използвани  и непубликувани архивни материали и снимки предоставени от Радина Цачева – дъщеря на поетесата, които ще бъдат интересни за изследователите и за почитателите на нейното творчество.

Организатори на „Вечер в къща от думи“ са издателство „Жанет 45“, Регионална библиотека “Сава Доброплодни” – Сливен, Народна библиотека “Иван Вазов” – Пловдив, културен център “Тракарт”. В Пловдив ще бъде и дъщерята на Станка Пенчева – Радина Цачева.

Време и място на събитието: 10 декември 2019, вторник, 17,30 ч.
Културен център “Тракарт”
Вход свободен

Станка Пенчева е една от най-значимите български поетеси от втората половина на XX век. Родена е на 9 юли 1929 г. в Сливен. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани първите нейни стихотворения (1941 – 1942 г).

През 1952г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и влиза в литературни среди. През 1951г. започва работа в литературния отдел на Радио София. През 1952 година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“ и е приета в Съюза на българските писатели. От 1955г. е работила последователно като редактор в издателство "Народна младеж"(1955), кореспондент на вестник „Народна култура“ в гр. Русе(1956-1958), като редактор в литературното списание „Септември“ (1959–1975) и в списание „Отечество“ (1975–1986).

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, две с автобиографична проза, една книга с приказки и една повест за деца, блестящи преводи предимно от руски език, множество публикации в периодичния печат. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, белоруски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Нейна стихосбирка е издадена и на грузински език.

Била е член на Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България.

За литературната си и публицистична дейност Станка Пенчева е отличена с редица награди, между които: орден „Кирил и Методий“ – I степен (1974), награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002); Национална награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“(1996), Национална награда „П. К. Яворов“ (2000), награда „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2003), Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2007).

Новият документален филм „Станка Пенчева – сливенка докрай”  е създаден по идея и сценарий на д-р Р. Петрова-Василева и продуциран от регионалната библиотека ”Сава Доброплодни”.

НЕ МОЖАХ ДА БЪДА...
Не можах дa бъда
твоята пролет:
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда
твоето лято:
друг се къпа
в реките горещи и бели.
Нека бъда твоята есен!
Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане
вино есенно, младо.
Дрехата си ще ти постилам
като жълта, затоплена шума
и укротена, и намилвана,
до теб ще лежа безшумно.
Няма да има пролетни мълнии
юлски горещници няма да има:
със кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и със нещо без име.
Сякаш с леки есенни паяжини
ще те оплета целия…
И една сутрин ще видиш смаян:
сняг е паднал.
И ние сме побелели.