Капана.БГ
Какво свързва чудото Малтепе с египетските пирамиди
Изумителната 20-метрова кула и пирамидите си приличат по строителен прийом от Бронзовата епоха
Напълно възможно е могилата да се е виждала от Филипопол
Иво Дернев
Гробницата под изумителната запазена 20- метрова антична кула в могилата Малтепе има прилика с египетските пирамиди. Тя, разбира се, не е визуална. Общото е, че античният градеж е бил издигнат със сходна строителна техника като тази, използвана при изграждането на пирамидите- с използването на насип за скеле.
„Става въпрос за строителна техника, която е използвана през Бронзовата епоха. В Египет е доказано, че при изграждането на част от пирамидите са използвани насипи от пръст за скеле, под формата на рамка. Това е строителен прийом, който започва от Египет към края на Бронзовата епоха и се е използвал до края на Римската империя. И в Малтепе, и в още две тракийски могили, този прийом е бил използван от траките като технология за издигане на гробници. Гробницата в Строево е изградена по същия начин”, разказа за Под тепето ръководителят на археологическите разкопки на Малтепе и директор на Археологическия музей Костадин Кисьов.
Сигурно е, че местоположението на погребалната кула със статуя на върха и могилата около нея не е случайно. Предполага се също, че тя се е виждала от Трихълмието. Била е като знак за хората от древността. Предполага се, че над 20-метровата кула е имало допълнителна височина с колоните и статуята от 10 метра, може би и повече.
„ Подобни статуарни групи може да са десет метра, ако е имало статуя, свързана с император или областен управител. Много възможно е да се е виждала от Филипопол Самата могила в съвремието е 23 метра. Тогава е била към 26 метра. Виждаше се от магистралата и от надлез Скобелева майка. Ако приемем, че в древността въздухът и гледката на изток от Трихълмието са били много по-чисти, то можем да приемем, че могилата Малтепе със статуята отгоре се е виждала”, коментира Костадин Кисьов.
Александър Държиков за скандала с CAGED: Асен Асенов няма право да обижда и да държи назидателен тон
След такова финансиране и обгрижване искаме нормално отношение, заяви той
Програма „Мобилност” не е банка за бърз кредит, заяви зам.-кметът, като уточни, че тя функционира най-вече в подкрепа на пътуванията на талантливи деца зад граница
Оставам с най-добри чувства към Асен Асенов. Продължаваме да работим, отбеляза Държиков
Иво Дернев
„Няма да приема Асен Асенов да обижда и да държи назидателен тон на хората от дирекция „Култура”. Той няма право на такова отношение към същите тези хора, които са го обгрижвали от 2013г.”. Така заместник кмета по културата Александър Държиков отговори на директора на Фондация ЕДНО за култура и изкуства Асен Асенов, който заяви пред Капана намеренията си да се обърне към съда заради недопускането до разглеждане за финансиране по програма „Мобилност” на представлението CAGED.
Администрацията отхвърли кандидатурата на компанията „Гая Денс Къмпани”, която е продуцирана от Фондация ЕДНО, с мотив, че не е българска. Асенов и екипът, който седи зад създаденото в Пловдив представление, чиято световна премиера се състоя през уикенда, се опитаха да кандидатстват за финансиране на малка част от транспортните разходи за пътуването на спектакъла до Южна Корея. Става въпрос за около 2 хиляди евро за билет и половина за полета на артистите , плюс малка част от транспортните разходи за сценографията. Асенов подчерта, че мотивът за недопускане на „Гая Денс Къмпани” е абсурден, тъй като Фондация ЕДНО е регистрирана в Пловдив и тук е адресът й. „Ще се обърна към съда, защото проблемът е принципен- случаи като този са една от причините българска култура да не напуска тази държава”, заяви той.
Попитахме зам.-кмета Александър Държиков как се е провел телефонният разговор, за който Асенов спомена пред Под тепето. „ Той започна назидателно, че ако не взема мерки, ще се обърне към съда. Аз му отвърнах: „Това е хубавото на демокрацията, че всеки може да с търси правата както може и реши”. Затворих телефона, тъй като аз назидателен тон не мога и няма да търпя. Особено при такова обгрижване н Асен Асенов всяка година, месеци наред. Не е почтено от негова страна да тръгва срещу хората в дирекцията. Особено, след като в последните пет години е съфинансиран от общината с около милион и седемнадесет хиляди лева, като тук не броим тези над 500 хил., дадени от общинска фондация „Пловдив 2019”. След такова финансиране и обгрижване искаме нормално отношение. Не може този човек, ако претендира да е интелигентен, да се държи арогантно”, отговори Александър Държиков.
Той уточни, че програма „Мобилност” функционира най-вече в подкрепа на даровити деца, които нямат възможност да посещават събития в чужбина, на които са канени да участват. „Не е задължително всеки, който подаде кандидатура, да бъде финансиран. Тази програма не е банка за бърз кредит. И комисията се утвърждава не от мен, а от кмета и в нея влизат юристи и финансисти. Те дават средства по целесъобразност. Тези пет хиляди лева са решили, че не могат да се дадат за въпросната кандидатура, тъй като е имало и пропуски”, допълни зам.-кметът.
„А и става въпрос за някакви пет хиляди лева след финансиране за над 1,5 милиона в последните години. Оставам с най-добри чувства към Асен Асенов. Продължаваме да работим”, каза на финал Държиков.
Българската традиция и модерното изкуство се срещат в музикален пърформанс “Седемте чудеса на България”
Екипът на Сдружение “Алтернативен свят Оренда” вдъхнови артисти от различни изкуства и ги събра да творят заедно за съхраняването на българския бит и култура и предаването му на бъдещите поколения. Съвременна режисура, пъстри носии, красиви орнаментирани песни, кръшни хора, ръченици, дигитална сценография и електронна музика ще разкрият магията на седем фолклорни области на България. Всяка от тях се отличава с богатство и многообразие на музикалното и танцовото народно творчество. Сдружението се включва в програмата на Европейска столица на културата с представянето на музикален пърформанс “Седемте чудеса на България” на 14 септември от 20:30 ч. в квартал “Капана” на ул. “Абаджийска” 6. Автентичният фолклор е пресъздаден през погледа на младите артисти и по този начин става актуален и интересен за съвременното поколение.
Седемте народни певици: Ася Георгиева, Петя Михайлова, Александра Пламенова, Габриела Миланова, Милена Великова, Мария-Магдалена Брегова и Габриела Иванова ще “разказват” истории от пиринската, странджанската, добруджанската, шопската, родопската, тракийската и северняшката фолклорни области, а техни музикални кавалери ще бъдат Добри Рахнев – гайда, Васил Петров – тъпан, Мартин Владимиров – гъдулка, Станислав Атанасов – тамбура от Формация “Хаджии”.
Красотата на българския танц ще покажат танцьорите Хелия Иванова, Радостина Михайлова, Полина Петкова, Александра Керезова, Петя Иванова, Стефан Савов, Мартин Савов, Камен Пирянков, Младен Младенов от Фолклорен танцов ансамбъл „Пламъче“, които ще въвлекат публиката в действието на пърформанса чрез характерните за всяка област традиционни български танци. Представени заедно фолклорните области олицетворяват пъстротата и разнообразието на българската култура и символизират обединението на народа ни.
Вниманието на публиката ще бъде привлечено и от дигитална сценография чрез характерни визуални елементи от седемте фолклорни области, създадена за събитието от Николина Недялкова. Започващ автентично, пърформансът се разгръща към съвременното звучене и завършва с обща песен, колаборация между автентичния български фолклор и модерния електроннен звук на Десислав Георгиев – AuroraX.
Музикален пърформанс “Седемте чудеса на България” ще провокира възприятията на публиката и ще стимулира интереса й към изкуството, фолклора и живото културно наследство на България.
Проект “Седемте чудеса на България” се осъществява в гр. Пловдив с финансовата подкрепа на Общинска фондация „Пловдив 2019” и програма “Мобилност” на Национален фонд “Култура” и е част от Официалната програма на “Пловдив – Европейска столица на културата”.
Две театрални представления и премиера на книгата на Стефан Янков на днешната „Сцена на кръстопът”
Вторият ден на „Сцена на кръстопът” ще предложи на пловдивчани и гостите на града три събития. Днес – 12 септември, от 17.30 часа, в Първо студио на Радио Пловдив, фестивалът съвместно с издателство „Жанет 45” кани на представянето на книгата „Театрална география, история, личности” на Стефан Янков със специалното участие Стефан Янков, д-р Младен Влашки и Теди Москов.
„Стефан Янков е добър ученик на своите духовни учители–разказвачи. Страниците, които ще прочетеш, щастливи читателю, са пропити от дъхаво червено вино и благостта на сладкодумието. Завиждам на родените в Пловдив. Като чета тази книга, си мисля, че това е мястото, това са хората, това е делото, за които човек може да мечтае.
„Делото” е театърът. Почти 20 години Стефан Янков е в центъра на театралния живот в провинцията (Пловдив, Димитровград, Хасково, Сливен, Смолян), а през следващите повече от 20 години работи в софийски театри или в Националния център за театър. Бил е драматург, бил е и директор. Истински театрал. Самоироничен, вслушан в света около него, замислен за същината на случващото се… Книгата разказва и как протичаше процесът в българския театър преди 10 ноември, и как – след това. И въпреки всичко е жизнеустойчива и жизнерадостна.
На задните корици на множество книги пише, че те трябва да бъдат прочетени. Да! Това се отнася и за „Театрална география, истории, личности“ – умна, забавна, особено важна книга”, пише за книгата Никола Вандов.
Вечерната програма на фестивала предлага две изключително интересни представления. В Камерна зала на театъра от 19.30 часа е премиерата на „Слава! Истинската история на Флорънс Фостър Дженкинс” по Питър Куилтър. Режисьор е Стайко Мурджев, сценограф и костюмограф – Петя Боюкова, музиката е на Петър Дундаков. В подготовката на сценичната пластика се включва актрисата Мариана Йотова, а вокален консултант е доц. Лилия Илиева.
В роляга та Флорънс ще видим Ивана Папазова, а на сцената тя си партнира с Димитър Банчев, Атанас Атанасов, Мариана Йотова, Боряна Братоева и Елена Кабасакалова.
По същото време – от 19.30 часа, в Кукления театър, е моноспектакълът „Приятно ми е, Ива” на Ива Тодорова. Представлението с постановъчен консултант Стоян Радев, сценографи Елица Георгиева и Момчил Алексиев, и костюмограф Елица Георгиева, е от афиша на Театър 199 „Валентин Стойчев”.
Възраждането на суинг танците
През последните няколко години в танцувалните зали по цял свят звучи суинг джаз
Суинг танцьорите стават все по-многобройни, като в някои държави достигат десетки и даже стотици хиляди
Как набира популярност този доскоро забравен стил?
Първата вълна на суинг треската превзема света през 30-те и 40-те години на миналия век. Популярната музика тогава е била суинг джаз и на нея са се танцували много различни стилове като Линди Хоп, Шаг и Балбоа. Заведенията, балните зали и даже улиците са били изпълнени с танцьори, вдъхновени от приповдигащите ритми на джаза.
Холивуд също е заразен, като много от популярните филми в този период включват музикални и танцови изпълнения. Еуфорията продължава до средата на 50-те, когато суингът постепенно е изместен от нови стилове като Бибоп и Рокендрол. Не след дълго суинг танците излизат от популярност, останали запечатани само в черно-белите снимки и старите филми.
През 80-те години на миналият век обаче започва един истински суинг ренесанс. Малък брой ентусиасти в различни точки на света едновременно намират вдъхновение във всички тези стари ленти. Ню Йорк, Лондон и Швеция са най-горещите точки, откъдето успяват да издирят старите танцьори от 30-те и 40-те и да ги направят свои учители. Започват да се формират школи в различни градове и на различни континенти, като постепенно суингът отново превзема света. Глобалното суинг общество днес се разраства експоненциално, обединено от идеята за искрено забавление.
Суинг треската не подминава и България. Днес тези танци се практикуват в София, Пловдив, Русе и Бургас, където местните общности стават все по-големи. Залите редовно се пълнят с нови начинаещи танцьори, които не след дълго превземат дансинга на локални и международни събития. Всеки желаещ може да стане част от тях като се включи в новите курсове. Ако и ти искаш да пробваш, запиши се на курс за начинаещи, стартиращ на 17-и Септември тук.
Пре-създай Пловдив: място за срещи и развитие на предприемачески идеи
Къде да отида, ако имам предприемаческа идея за града си и искам да я развия?
Къде да срещна съмишленици, с които мога да работя по вълнуващи въпроси?
Как да придобия повече увереност да захвана проекта, за който си мечтая?
На тези въпроси търси отговор проектът “Пре-създай Пловдив”, част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 през последните две години. С вярването, че обликът на един град се определя от активността и ангажираността на неговите жители, инициаторите на проекта Анна Димитрова и Антон Вълков от колектив Отворено пространство, започват серия от събития – първо в София, а в последствие и в Пловдив, за да събират на едно място разнообразни хора, които да работят и да се подкрепят за реализирането на своите идеи.
“Разглеждаме предприемачеството в по-широк от обичайния смисъл – за нас това може да означава да имаш собствен бизнес, но и да ангажираш съседите и да оправите градинката пред блока. Има нужда и от двете!”, казва Антон, който живее и работи в Пловдив и се вълнува истински от развитието на града.
“Търсихме решения от хората за хората. Новите идеи и добрите решения не се раждат в изолация, когато мислим сами. Те са там, където има взаимодействие на разнообразни гледни точки и умения.” – споделя Анна, която допринася в проекта с богат опит в сферата на социалното предприемачество от Лондон, Кайро и Париж.
Веган кетъринг бизнес, споделена градска зеленчукова градина, пространство за творчество за деца, облагородяване на няколко обществени места, споделено работно пространство за тийнейджъри – това са само някои от проектите, по които работиха граждани през изминалите творчески уикенди в началото на 2019 г. Проектът започна през септември 2018 г. като събра над 50 участника от 10 държави на международно обучение за практиките на Art of Hosting – световна мрежа за развитие на диалога и социалната промяна.
На 14 септември, събота, от 12:30 ч. в център Лимакон ще се проведе финалното събитие по проекта, в което ще се представят резултатите и участниците отново ще имат възможност да работят по собствена идея за града или да се включат в екипа на някой друг.
Култура в клетка
Дирекция „Култура” към общината реши да „заключи” танцовия спектакъл „CAGED” в дните на супер успешната му световна премиера
Администрацията не допусна до разглеждане за финансиране по програма „Мобилност” представлението за пътуване до Корея по покана за участие в най-големия фестивал там с мотив, че не е българско
Компанията „Гая Денс Къмпани”, която е продуцирана от Фондация ЕДНО за култура и изкуства с регистрация в Пловдив
Асен Асенов: Усилията на театъра, на операта, на кукления театър, на частния сектор не бива да бъдат убивани. Администрацията обаче прави тъкмо това
Ще се обърна към съда, защото проблемът е принципен- случаи като този са една от причините българска култура да не напуска тази държава, казва той
Иво Дернев
„В Пловдив се създаде световен танцов проект”. Такива бяха повечето от отзивите след супер успешната премиера на спектакъла CAGED, която напълни градския Дом на културата през уикенда. Представлението бе дебютната продукция на пловдивската GAYA DANCE COMPANY, основана от корейския хореограф Пансън Ким, продуцирана от Фондация ЕДНО за култура и изкуства. Публиката аплодира повече от пет минути изумителните танцьори от Корея Йонгджун Шин, Джийон Янг, Бонг Су Ким, които извадиха многобройните лица на страха на сцената в „Борис Христов” и с танц, и с игра. Ефектът и посланията от представлението бяха подсилени от кoмпозицията и музикалното изпълнение на Емилиян Гацов – Елби, джаз вокалиста Павел Терзийски, маските на Мариета Големехова, куклите на Полина Христова и Стефан Димитров, сценографията на Никола Тороманов и светлинния дизайн на Каролин Вандам.
Да, Пловдив, Европейската столица на културата роди първия с подобен мащаб проект за съвременен танц, чието заглавие в превод значи буквално „Заключен в клетка”. Може би заради името на спектакъла, или заради друго, общинската администрация реши да го „заключи” в Пловдив, като не го допусна до финансиране за транспортни разходи по програма „Мобилност” със странен мотив. Не че това ще спре CAGED да пътува, но в унисон с името на представлението маркира състоянието на съвременната българска култура- тя остава под ключ в собствените си граници, по административни причини. А конкретният казус е на път да избухне до шумен скандал.
„Със сигурност това е най-голямата продукция в областта на съвременния танц, правена в България до момента. Спектакълът се репетира от 1 май, но реално се работи от октомври миналата година. Репетиционният период беше доста дълъг за танцова продукция, но на сцената на Дома на културата бяхме малко по-малко от месец. Сега, след премиерата, желанието на целия екип е да види реализация на този проект извън страната. Много важна заявка за това беше присъствието на толкова много програматори от цял свят. За една от репетиции на спектакъла дойде програматорката на театър Театър Дьо ла вил, Париж – най-престижният световен театър за танц, както и Галин Стоев, директор на театъра в Тулуза. На премиерата присъстваха програматори от Бразилия, Мексико, Канада, Гърция, Германия, Чехия, Словакия и др. Самият факт, че тези хора присъстват на премиера означава, че те имат потенциален интерес към спектакъла. Дали от това ще произтече официална покана е съвсем друг въпрос”, обяснява като прелюдия към развръзката след реализирането на премиерата директорът на фондация „Едно” и основен двигател на One Dance Week Асен Асенов.
Той подчертава, че не бива да има свръх очаквания в посока „експорт” на този спектакъл в чужбина, защото в България няма контекст за свръх очаквания от гледна точка на това, че няма развита сцена, няма добро образование в областта на съвременния танц.
„И, разбира се, няма пари за съвременен танц. Средствата, които са инвестирани в последните 30 години са абсолютно нищожни. Няма политики и държавно усилие за това и малкото създадено да бъде представено по света. Но така или иначе от някъде трябва да се започне и това е един опит. Той не бива да бъде натоварван със свръх очаквания в никакъв случай. Всичко, което се случи, съм го приел като подарък”, отбелязва Асен Асенов.
Подчертава дебело, че продукция на световно ниво в годината на Европейска столица на културата са извадили и Драматичният театър с Одисей, и Пловдивската Опера, и Кукленият театър, и Веселина Сариева с това, че налага млади съвременни творци от Пловдив и България по света, но има огромна опасност тези продукции да останат „заключени в клетката”, да не излязат извън граница. Именно заради липсата на политики.
„Всъщност случващото се и с нашия спектакъл е абсолютна препратка към заглавието му „Заключен в клетка”. Това се случва с качествената българска продукция на световно ниво. Тя остава затворена тук. Заглавието на спектакъла обаче е препратка и към онова, което се случи преди премиерата. Той вече е поканен официално от най-големия фестивал от Южна Корея SPAF и дори е обявен в сайта на фестивала. Ние кандидатствахме по програма „Мобилност” на пловдивска община, която същност има много големи ограничения по отношение на финансирането и реално ако бяхме спечелили, то ние щяхме да финансираме един билет и 20 процента от втори билет при 12 души екип. Щяхме да получим минимално съфинансиране по отношение на транспортните разходи на декори, което е под 10 процента от стойността за това. Обикновено този тип разходи много често се покриват от страната, от която се кани спектакълът. Така например тази година ние имаме съфинансиране от Япония, от Тайван, от Индонезия, Канада, Чехия, Унгария, Полша. Всички тези държави са финансирали транспортните разходи на техните проекти, за да отидат извън страната и да разпространят съвременната им култура. Ние тук не просто няма да получим и тези малки пари, за които кандидатствахме, които са нищожна част от бюджета за транспортни разходи, а всъщност проектът не е допуснат въобще до оценяване от дирекция „Култура” на Община Пловдив с тотално нелепото обяснение, че това не е българска компания. Става въпрос за „Гая Денс Къмпани”, която заедно с One Dance Week са проекти на Фондация ЕДНО за култура и изкуство. Ако това би било вярно, че това не е български проект, значи би трябвало да значи, че и One Dance Week не е български проект. Това обяснение е между смешно, тъжно, жалко и отчайващо. Тъжен микс. Това показва тотално неразбиране по същество на идеята за това как функционира съвременната културна сцена и как функционира обменът на култура между различните държави. Аз от една страна съм изключително фрустриран от това решение, което би паднало в съда на секундата, защото е абсурдно- фондация „Едно” е регистрирана в Пловдив и има пловдивски адрес. Но от друга страна по-важното е, че това е ясен и много тъжен знак за етапа, на който се намираме като държава, като град, като разбиране. Защото това означава, че ние продължаваме да се самоизолираме от света. И понеже не става дума за пари, както стана ясно от потенциалната подкрепа, която бихме получили, става дума за тоталното отчаяние от тази липса на разбиране и озлобеност срещу хората, които се опитват да правят нещо. Те, вместо подкрепа, получават удари. И това е демотивиращо. Защото това е свързано с ужасно много усилия, много голям финансов риск, в нашия случай и със загуба на този етап, която би се изплатила именно от такива покани. И цялото това усилие, труд и желание нещо да се случи в България, което евентуално да представи тази държава и Пловдив като Европейска столица на културата навън, е убивано от администрация, която абсолютно не се интересува. Тя не знае и по-лошото е, че не иска да научи”, обяснява Асен Асенов.
„Изключително съм благодарен на Министерството на културата и на Община Пловдив, че подкрепиха създаването на тази продукция. Не разбирам обаче защо след като този продукт вече е създаден защо не е допуснат до разглеждане за финансиране за един от 12-те самолетни билета с мотива, че “не е пловдивски””, допълва той.
В случая решението за недопускането до финансиране по програма „Мобилност” на GAYA DANCE COMPANY би следвало да е взето от комисия по допустимост, която се назначава от директора на дирекция „Култура” Нина Димовска и се одобрява от заместник-кмета по култура.
„Направих опит да се свържа с г-н Държиков, за да мога преди да предприема някакви съдебни действия, което ми е ужасно неприятно, да му обясня за какво става дума, да разбере казуса и административно да поправи тази абсурдна грешка. На първото изречение в телефонния ни разговор ми беше казано „ Това е демокрацията, разговорът ни приключи”. След което ми беше затворен телефонът. Тук искам да кажа на г-н Държиков, че това не е демокрацията, а това е анархията. Защото неспазването на правилата и законите не е демокрация. Демокрацията не е всеки да прави каквото си иска, а всички да спазваме правилата, които заедно като общество сме създали и приели. Така че моят последен опит да има разговор по тази тема удари на камък”, подчертава Асенов и заявява готовност да се обърне към Темида.
Казва, че е принуден да влезе в задочна комуникация с местните власти през съда, защото това е въпрос на принцип.
„Смятам, че ако днес някой приеме с мълчание и това, утре може да се случи нещо далеч по-страшно. Затова ще го направя. Проблемът е принципен, защото случаи като този са една от причините българска култура да не напуска тази държава. Усилията на театъра, на операта, на кукления театър, на частния сектор не бива да бъдат убивани. Защото ако тази инициатива бъде убита, след нея няма нищо. Няма да има кой да се занимава с това в България” смята Асенов.
Като допълва, че в крайна сметка спектакълът не е вкаран в клетка, а неговата съдба зависи от това дали чуждестранните директори на фестивали и театри ще го харесат и ще решат да го поканят.
„Но, разбира се, дали един спектакъл може да отиде някъде зависи и от това доколко той е подкрепен по отношение на транспортни разходи от държавата, от която тръгва. Но тук системата не може да предвиди, нито Министерството на културата, нито Община Пловдив, че една голяма продукция, оперна, театрална, куклена или танцова, би могла да пътува. Защото ограниченията за билети са мисля 2500 лева. Е, как очакваме българската култура да я има по света. Тя има прекалено много обструкции, за да я има. От една страна липсата на финансиране, от друга стагнираната и нереформираната културна система, липсата на добро образование. А липсата на разбиране е най-ключова. Ето, в нашия случай дразнещото е този аргумент за отказ, а не това, че общината е отказала пари. Тя не просто е отказала, а не е допуснала проекта по някакви абсолютно абсурдни и дискриминационни причини, които са от 18 век. Трябва ли на тези хора да им обяснявам през футбола това, което се случва в този проект- че когато в Локо Пловдив дойде бразилски играч, това не прави отбора бразилски. Може би така ще ме разберат по-лесно”, казва на финал Асен Асенов.
Ще потърсим мнението по казуса и на обратната страна- администрацията