Спектакълът „Слава” разказва истинската история на най-лошата певица на света Флорънс Фостър Дженкинс

Проф. Атанас Атанасов играе утре на Камерна зала за старта на 40-я си театрален сезон

Иво Дернев

„Голямо изкуство е да се пее фалшиво”, призна ден преди премиерата на спектакъла „Слава” актрисата Ивана Папазова. Тя влиза в ролята на най-лошата певица на света Флорънс Фостър Дженкинс в пиесата на Питър Куилтър, в превод от Маргита Гошева. Папазова не скри, че едно от най-големите предизвикателства в репетициите било да преобърне гласа си така, че да звучи много фалшиво. „Едва в последните дни ми се получи”, усмихна се актрисата.

„С този екип тръгнахме да правим друга пиеса, но имахме перипетии около авторското право. Решихме обаче да направим друго заглавие. След много отхвърлени мои предложения извадих от шкафчето текста на Питър Куилтър. Маргита Гошева го бе превела преди време и той просто си чакаше своя ред. Пиесата е инспирирана от истинския живот на Флорънс Фостър Дженкинс- може би първата алтернативна звезда на музиката”, разказа режисьорът на „Слава” Стайко Мурджев.

„Стана много естетско и красиво. Бе страхотна провокация за нас като актьори. В този процес пресътворихме онази любов, която актьорът носи у себе си”, обясни Ивана Папазова.

Утрешната премиера ще е особено емоционална за проф. Атанас Атанасов, който ще излезе на камерна сцена пред публика за старта на 40-я си театрален сезон.

„Актьорът през годините трупа рутина. Отказвам някои предложения, защото трупам умора. В тази ситуация на оцеляване реших да докажа пред себе си, че имам още възможност, дори физическа. В един момент, когато няма да мога да докажа своите възможности, ще се откажа. 40-ти театрален сезон започвам утре. Спокойно мога да приключа творческата си кариера”, не скри вълнението си проф. Атанасов.

„Никой никъде не може да осигури толкова обичлив процес, както тук, в пловдивския театър. Той е оазис за твореца”, подчерта на финал режисьорът Стайко Мурджев.

СЛАВА

режисьор Стайко Мурджев
сценография и костюми Петя Боюкова
музика Петър Дундаков
сценична пластика Мариана Йотова
вокален консултант доц. Лилия Илиева
вокалите се изпълняват от Пламена Гиргинова
плакат Радослава Боор
фотограф Георги Вачев

участват: Ивана Папазова, Димитър Банчев, Атанас Атанасов, Мариана Йотова, Боряна Братоева, Елена Кабасакалова

Проектът ADATA AiR включва временни акции през лятото, а след октомври се очакват и постоянни намеси около реката

Теодор Караколев

10 люлеещи се кончета провокират пловдивчани, които минават по бреговете на река Марица да се спрат, да поиграят с тях и да „почакат малко“. Акцията е част от резидентната програма на „Пловдив 2019“ ADATA Air, свърана с обживяване на река Марица. Кончетата са изработени от артистите Destructive Creation, като една от инсталациите, които търсят реакция от пловдивчани и гости на града към иначе позабравеното място.

Дървените кончета не се появяват за пръв път в публично пространство. Преди това такива са били поставени на спирки в София. Подредените в Пловдив по северния бряг на реката са големи и насочени не към децата, а към възрастните. Всеки може да седне на тях и да си поиграе за кратко. Пловдивските са завързани с верига, като превенция срещу потенциални вандалски акции. Всяко от тях е с надпис, както носи и името на акцията – „Чакай малко“.

В рамките на ADATA AiR предстоят още няколко акции през септември. В по-широк смисъл проектът цели обживяване на по-забравени публични места, сред които тепетата и други градски пространства. Така между 21 и 30 септември чрез видео ще се насочи внимание към Братската могила. През периода по време на вечерните часове паметникът ще бъде трансформиран със светлина и звук, вдъхновени от визията му, напомняща космически кораб.

По-рано през лятото се случиха още няколко проекта, част от програмата, които имаха временен и перформативен характер. Такива бяха „Сал на Марица“ – плаване с направен от рециклирани материали сал, който премина по реката почти до бреговете на Адата, пърформънс на Мила Панич „От Адата с любов“ и все още активната временна художествена намеса „Грешка в картата“ на архитекта Марта Харабо, който проект има проявление и в интернет на блога с аудио записи „Марица парк“ https://maritsapark.wordpress.com/

През октомври и ноември предстоят проекти с по-постоянен характер, по-дълготрайно позиционирани скулптурни инсталации, разположени и по двата бряга на реката, съобщиха за „Под тепето“ от фондацията. През октомври ще се открие изложба и на фотографът Яна Лозева в СКЛАД с портрети, направени в района на Адата. Успоредно се случва и проект, съвместно с Нови Сад – бъдеща Европейска столица на културата, в който сръбска артистка ще пристигне да работи в Пловдив. Предстоят и два филмови проекта, свързани със соц наследството.

Спектакълът не е мюзикъл, като жанр не мога да го сравня с нищо друго, което съм гледал, каза Обичайния заподозрян

 „Все едно сме се събрали на Весел бар, на пясъка край морето, и разказваме една история с насядалите наоколо деца”

Иво Дернев

Премиерата на съвместния проект на Драматичен театър- Пловдив и Младежки театър „Николай Бинев” „По-полека” ще открие тазгодишното издание на Сцена на кръстопът. Спектакълът е по песни на Стефан Вълдобрев, текст на Ваня Щерева и Стайко Мурджев, и под режисурата на Владимир Люцканов.  Композитор на представлението е самият Вълдобрев, а музикалният продуцент е друг от Обичайните заподозрени- Веселин Веселинов- Еко.

„Водихме пунически войни, за да стиковаме програмите на два театъра. С мил наивитет подходихме, но се справихме. За мен най-любопитно бе как концертните песни на Стефан ще минат в друг контекст и ще придобият друга тъкан. Беше ми любопитно как песните могат да станат диалози”, каза режисьорът Владимир Люцканов. Той с усмивка разкри, че двамата с Веселин Веселинов- Еко са работили зад гърба на Вълдобрев и са се намесили в аранжиментите на парчетата му.

„Толкова е хубаво, че се обединихме два театъра около една идея, подхвърлена случайно преди време от Александър Секулов”, допълни Люцканов. „Нещата могат да се случват ЗАЕДНО в Европейската столица на културата и то по добрия начин”, допълни го директорът на театъра Кръстю Кръстев. Той определи представлението като приятна и много човешка приказка с много музика.

„От 4 години имам любовно обикаляне във вашия град. През 90-те години насочих цялото си внимание в случването на музика, тъй като виждах потенциал и смисъл. През 2001г. отидох към киното. За да се върна към музиката. Преди 4 години, идвайки тук, усетих с цялото си същество, че в Пловдив започват да се случват страхотни неща. Казах си, че искам да допринеса за това”, каза Стефан Вълдобрев. И изброи част от проектите, в които е участвал тук – ролята му в спектакъла на театъра „Момчето от последния чин”, мюзикълът на операта „Евита”, страхотните концерти с „Обичайните заподозрени” на Античния театър. И сега представлението „По-полека”. „Това е моето обяснение в любов към този град”, заяви Вълдобрев.

Той допълни, че за реализирането на спектакъла стоят няколко години къртовска подготовка, след минаване на върхове и спадове на емоционално и организационно ниво.

Целият екип, който седи зад „По-полека” подчерта, че това не е мюзикъл. „Това е хубава драматургия, в която героите изказват всичко и преминават към песента. Не е имало задача за нещо бродуейско, бляскаво и помпозно. А все едно сме се събрали на Весел бар, на пясъка край морето, и разказваме една история с една китара на насядалите наоколо деца. Много човешко, интимно и красиво се получи. И седи обърнато. Сякаш песните са написани специално за диалозите, а не обратното. Като жанр не мога да го сравня с нищо друго, което съм гледал”, каза Стефан Вълдобрев.

Един от авторите на текста Стайко Мурджев не скри, че това приключение е било нещо ново за него.

„С Ваня Щерева имахме хубав процес на писане. Получи се много нежна и човешка драматургия, каквато е музиката на Стефан Вълдобрев. Трудно е да се направи текст към вече готови песни, но мисля, че се справихме”, отбеляза Мурджев.

Билети за премиерата на „По-полека” довечера, както може да се очаква, отдавна няма. Спектакълът обаче ще се играе отново веднага след края на Сцена на кръстопът.

ПО-ПОЛЕКА
спектакъл по песни на Стефан Вълдобрев
от Ваня Щерева и Стайко Мурджев

режисьор Владимир Люцканов
композитор Стефан Вълдобрев
музикален продуцент Веселин Веселинов-Еко
сценограф Венелин Шурелов
костюмограф Елица Георгиева
хореограф Теодора Попова

В ролите:
Матю – Филип Аврамов
Явор – Стилиян Стоянов / Юлиян Петров
Агнес – Радина Думанян / Ния Кръстева
Дани – Александър Хаджиангелов
Борис – Тодор Дърлянов
Алекс – Мария Сотирова / Рая Пеева
Ана – Гергана Христова / Маргита Гошева
Майката – Русалина Чапликова / Мая Бабурска
Хубен – Ахмед Юмер
Слав – Александър Евгениев
Комара – Троян Гогов / Алексей Кожухаров
Пиколо – Александър Секулов-младши / Деян Петров

Фестивалът започва днес със спектакъла по песните на Стефан Вълдобрев „По-полека”

22 представления ще види публиката в рамките на десет дни, Ламбо ще играе на закриването на феста

Иво Дернев

Десетдневният театрален празник Сцена на кръстопът започва днес. Старт на фестивала ще дадат две премиери на пловдивския театър. Тази вечер публиката ще гледа спектакъла по песните на Стефан Вълдобрев „По-полека”. Утре пък Драмата ще представи новото си заглавие „Слава” на режисьора Стайко Мурджев.

„Отново е септември. Отново има опашките пред касата на театъра. Публиката ще види най-значимото от театралния живот в страната. Всичко любопитно и добро, което се случва на българската сцена, е тук, в Пловдив”, каза директорът на театъра Кръстю Кръстев.

В следващите десет дни пловдивчани и гости на града ще имат шанса да се насладят на общо 22 спектакъла от 12 български театъра и гост трупи от Унгария и Украйна. Ще има представяне на 4 книги, както и вечер, посветена на великия и незабравим Тодор Колев.

„7 от спектаклите са български заглавия. Десет са английски, вероятно в чест на Брекзит. Фестивалът ще посочи тенденциите в развитието на театъра у нас. В подбора на представленията е търсен е баланс- да има удоволствие, съдържание, стойност и емоция”, каза актьорът Сава Драгунчев, който помага на бащата на фестивала Стефан Данаилов в организацията му. Самият Ламбо ще спази даденото на пловдивската публика обещание на финала на феста миналата година и ще се качи на сцената, за да играе в представлението на Народния театър „Актрисата”. Това ще се случи в последния ден на Сцена на кръстопът- 21 септември.

Очаквайте подробности за премиерите на пловдивския театър

Американският писател Уилям Сидни Портър, по-известен с псевдонима си О. Хенри, е роден на 11 септември 1862 г. Признат е за майстор на късия разказ с неочакван край и за един от ключовите автори в литературата на САЩ. О. Хенри пише за собственото си време, ранните години на 20 век, и за живота на обикновените хора в Ню Йорк, а разказите му често се отличават с ирония и неочаквани обрати. Умира на 5 юни 1910 г.

Представяме ви го в няколко цитата:

„Не можем да си купим с пари и една минута време. В противен случай богатите щяха да живеят по-дълго.“

 „За да изживее пълноценно живота си, човек трябва да изпита бедността, любовта и войната. Но не всички тях наведнъж.”

„Животът се състои от сълзи, въздишки и усмивки, но въздишките определено преобладават.”

„Никое приятелство не е случайност.“

„Всички ние трябва да сме провокатори, лицемери и лъжци всеки ден от живота си. В противен случай социалната структура ще се срине за ден. Трябва да бъдем актьори в присъствието на други хора също както трябва да носим дрехи. За наше добро е.“

„Вдигни завесите, за да видя Ню Йорк. Не мога да се прибера у дома в тъмното.“

„Повечето жени са пораснали деца, а повечето мъже – малки дечица.”

„Те бяха роби на навика – на тази сила, която не позволява земята да се разлети на парчета, макар и да съществува някаква глупашка теория за земното притегляне.”

„Истинският приключенец тръгва без цел и сметки да посрещне и поздрави неизвестната си съдба.“

„Съдбата те люшка от една посока в друга като коркова тапа в бутилката вино, отворена от келнер, на който не си дал бакшиш.”

„Любов, бизнес, семейство, патриотизъм, религия – това са само сенки на думи, когато човек гладува.“

„Той принадлежеше към тези хубави хора, за които лесно забравяш, когато са до теб, но за които често си спомняш, когато ги няма.”

„Парите са просто боклук в сравнение с истинската любов.”

„Това е характерно за женския пол – да плаче от мъка, да плаче от радост и да пролива сълзи, когато липсват и едното и другото.”

„За жената всичко е по силите на мъжа, който тя боготвори.“

„Ако мъжете знаеха как жените прекарват времето си, когато са сами, никога нямаше да се женят.“

„Глупаци има всякакви, но моля, не ставайте, докато не бъдете повикани поименно.“

„Когато сме влюбени, думата „любов” е синоним на жертвоготовност и себеотрицание. Когато са влюбени съседите, които живеят в апартамента до нас, тази дума означава наглост и самохвалство.”

Разкопки разкриват миналото под бившите павилиони, след което Форум-Север ще се свърже с Главната

Форум – Север в частта около Одеона ще бъде реставрирана и приобщена към градската среда по подобие на зоната западно от пощата, която наскоро бе пусната в експлоатация. От известно време Одеонът е изцяло недостъпен, но това ще се промени в следващите месеци, ако всичко върви по план.

За момента на мястото под бившите павилиони се извършват разкопки от екип археолози, които работят ежедневно на обекта. Работата им е в начален етап и все още не могат да се похвалят с впечатляващи открития.

След приключване на работата им ще бъде изготвен проект за реставрация и социализация на откритите в предходните и тези разкопки артефакти, отново от арх. Румяна Пройкова. Планира се да се изгради стълбище и подход, подобен на този на Форум-Запад, чрез който посетителите да слизат на нивото на археологията. Вероятно оттам ще може да се продължи и по вече съществуващото, но затворено стълбище към подлеза „Гладстон“ в посока Голямата базилика, което ще направи достъпа до бъдещия музей изключително лесен от Главната пешеходна улица.