
Капана.БГ
Mercari: как чифт обувки могат да променят живота ти
За екипа на Mercari Пловдив вдъхновява х 33 и е източник на положителни емоции. Фирмата инвестира време и енергия в това, хората просто да живеят добре
Градът под тепетата е мястото, което през 2010 г. основателите на Mercari избират, за да отворят своя първи магазин. В него тогава клиентите могат да открият артикули за дома, за ежедневието, облекла, къмпинг оборудване, играчки, козметика…дори и багажници за автомобили – практични неща с високо качество и на поносими цени. Осем години по-късно магазинът, чието име идва от испанската дума за „пазар“, празнува 33: толкова са магазините на Mercari в България и Румъния към днешна дата. Асортиментът получава фокус: модата надделява. С течение на времето компанията открива още 2 магазина в Пловдив, разширява мрежата си в София, Бургас и Букурещ, а на 6 декември магазин номер 33 ще бъде открит за първи път в Mall. Компанията следи желанията на клиентите си и се старае да ги удовлетворява: Mercari ще продължи да открива свои магазини в големи търговски центрове.
Mercari следва рецепта за дисциплина и организация в селектирането и продажбата на оригинални марки дамско, мъжко и детско облекло, обувки и аксесоари. Към тях екипът на компанията добавя креативност и старание. Целта на компанията е да предлага висококачествени модни артикули от последните колекции на най-добрите световни оригинални марки на максимално ниска цена по начин, който да отговаря на очакванията на клиентите.
33-темагазина на фирмата предлагат над 2 500 марки на световни модни производители. Клиентите на Mercari могат да избират от над 40 000 нови маркови дамски, мъжки и детски облекла и обувки. Асортиментът се обновява всеки ден, като цените са винаги до 60% по-ниски от препоръчителната цена на дребно на съответната марка.
Собствениците на Mercari държат на това да ангажират служители от държавите, в които развиват дейността си: към момента за компанията в България и в Румъния работят над 140 човека.
„За мен Mercari е лична история, част от моя живот, връзката ми с Пловдив,“ казва Кевин Шнайдер, част от екипа на Mercari: една компания, чиято мисия е да направи живота на хората по-добър.
Джак Ричър се завръща
Един от най-очакваните трилъри на 2018 г. – новият роман на Лий Чайлд „Минало време“ излиза във вторник, 27 ноември. Това е двайсет и третият роман за Джак Ричър на Лий Чайлд, който се превръща в бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и четиринайсетият, който достига до първото място в престижната класация. „Минало време“ отвежда Джак Ричър в обвитото в тайни минало на баща му и изправя героя пред неочаквани опасности шокиращи разкрития.
Ричър отново e на път. Пак на автостоп. Решил е да прекоси Америка от Мейн до Калифорния. Но не стига далече. На един кръстопът в Нова Англия той вижда табела към място, където никога не е бил – родния град на баща му. Ето защо Ричър се отклонява от маршрута си.
По същото време и на същото място двама млади канадци са принудени да прекъснат пътуването си. Тръгнали са за Ню Йорк да продадат нещо много ценно, но колата им се поврежда и те се озовават в мотел насред пустошта. Мотелът изглежда странно, но те няма къде другаде да се подслонят.
На следващата сутрин Ричър разпитва в града за някогашната къща на баща си. Казват му, че тук никога не е живял човек с такова име. Дали баща му изобщо е бил някога в Лакония?
Докато той се опитва да разгадае фамилното си минало, канадците са изправени пред неочаквана опасност – те стават пленници на мотела.
Разследването на Ричър води до шокиращо откритие: настоящето може да е сурово, но миналото може да бъде наистина смъртоносно.
Откъс:
Джак Ричър се наслади на последните слънчеви лъчи над малкото градче на брега на Мейн, след което – подобно на птиците, които се рееха високо в небето – започна дългия си път на юг. За разлика от тях обаче не пое право на юг. Избра различен маршрут от балтиморските трупиали и черноглавите коприварчета, от овесарките и фебовете, от рубиненогушите колибри... Джак Ричър избра маршрут, който пресичаше страната по диагонал на югозапад от най-горния десен ъгъл на картата до най-долния ляв. Вероятно щеше да прекоси Сиракюз, Синсинати, Сейнт Луис, Оклахома Сити и Албакърки, след което да продължи към Сан Диего. Подобно на всички, които бяха служили в армията, и Ричър смяташе, че в Сан Диего има прекалено много моряци, но въпреки това градът му се струваше подходящо място, където да посрещне началото на зимата.
Това щеше да бъде дълго пътуване, каквото не бе предприемал от много години.
И той го очакваше с нетърпение.
Но не стигна кой знае колко далече.
Ричър се отдалечи от крайбрежието, измина километър-два към вътрешността на страната, излезе на някакъв селски път и вдигна палец. Беше над метър и деветдесет и три с обувките, едър и силен, целият мускули, не особено красив, не особено добре облечен и с леко занемарен вид. Не изглеждаше особено привлекателно в очите на шофьорите. Както обикновено, повечето от тях намаляваха, хвърляха му един поглед и натискаха педала на газта. Първият автомобил, чийто собственик реши да рискува, спря след четирийсет минути. Беше субару на една година, а шофьорът бе слаб, на средна възраст, с памучен панталон и безупречно изгладена риза в цвят каки. Сигурно жена му го е облякла, помисли си Ричър. Мъжът носеше халка. Но под елегантните дрехи се криеше тяло на работник. Широк врат и големи червени кокалчета на ръцете. Човек, който още не може да повярва, че е станал шеф. Нищо чудно да не го е искал, каза си Ричър. Сигурно е започнал с изкопаване на дупки за стълбове, а после е станал собственик на компания за поставяне на огради.
Оказа се, че предположението му не е далече от истината. Още в самото начало на разговора им стана ясно, че мъжът е започнал от нулата. Разполагал само с името си и стария чук на дядо си, а днес притежавал собствена строителна компания, в която работели четирийсет души и която превръщала в реалност надеждите и мечтите на безброй клиенти. Мъжът довърши историята си с леко свиване на рамене, израз едновременно на северняшката му скромност и на искрената му изненада от успеха. Сякаш искаше да каже: нямам представа как стигнах дотук. Като си изпипвал детайлите, отвърна наум Ричър. Човекът изглеждаше изключително подреден и организиран, зареден с цял арсенал принципи, максими и железни убеждения, едно от които гласеше, че в края на лятото е най-добре да не пътува по магистрала І-95. Затова се опитваше да се измъкне колкото се може по-скоро от Мейн, като пътуваше по второстепенни шосета, които водеха право на запад към Ню Хампшър. В момента шофираше към някакво градче на юг от Берлин, откъдето се стигаше до Бостън по-бързо от всеки друг маршрут. Всъщност мъжът отиваше именно в Бостън на среща, свързана с мраморни плотове. Ричър беше доволен. Бостън бе добра отправна точка. Дори много добра. От там лесно можеше да стигне до Сиракюз. А после до Синсинати, като мине през Рочестър, Бъфало и Кливланд. Може би дори през Ейкрън, Охайо. Ричър бе следвал и по-непривлекателни маршрути. Особено по време на службата си в армията.
Не стигнаха до Бостън.
"Всички знаят" и "Ван Гог: Пред портите на вечността" с допълнителни прожекции на Киномания
Робърт Редфорд за последно като актьор в “Старецът и оръжието” и “Светът е твой” с Изабел Аджани и Венсан Касел днес на Киномания в Пловдив
Поради огромния интерес – извънредни прожекции на „Всички знаят“ и „Ван Гог: Пред портите на вечността"
За “Старецът и оръжието”, който можете да гледате от 18.30 часа Робърт Редфорд обяви, че това ще бъде последният му филм като актьор. Като такъв очарователното забавно криминале за елегантния банков обирджия Форест Тъкър e идеално попадение за една наистина легендарна кариера, Тъкър от своя страна, също е легенда: приветлив и кротък възрастен мъж, извършил последния си обир на 78-годишна възраст, увенчавайки кариера, превърнала го в един от най-скандалните банкови обирджии от миналия век. А това, че е и един от най-великите бегълци от затвори – измъквал се е успешно 18 пъти, плюс други 12 провала – добавя още блясък към неустоимата му личност. Редфорд залага на цялото си очарование, за да разкаже история за изпечен престъпник, когото дори полицията признава като изтънчен джентълмен с неподражаем стил. Незаслужено забравената носителка на „Оскар” Сиси Спейсик също е в стихията си като последният обект на любовен интерес за Тъкър, а Кейси Афлек играе полицаят, зарекъл се да го вкара зад решетките.
В 20.45 часа Киномания продължава с френската екшън-комедия “Светът е твой” с Изабел Аджани и Венсан Касел. Франсоа иска да бъде наркодилър. Надява се да оцелее достатъчно дълго, за да спести и да стане търговец на любимите си близалки. Но тъкмо преди да подпише мечтания договор разбира, че майка му Дани – непоправима комарджийка и от време на време клептоманка, е изхарчила всичките му спестявания. Франсоа е принуден да направи „една последна сделка”, за да заработи нужните му пари. Една доста странна банда – състояща се от въпросната майка, бившия му доведен баща, детската му любов и двама приятели на име Мохамед – се впуска в действие.
Поради големия интерес ще бъдат направени извънредни прожекции на филмите – “Всички знаят” с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем в събота (24.11) от 18.45 часа и “Ван Гог: Пред портите на вечността” в четвъртък (29.11) от 20.30 часа.
25 бетонни блока от Берлинската стена с творби на култови улични творци идват в Пловдив
Паната ще бъдат подредени в 3-месечна изложбата на Главната
Иво Дернев
„Това е нещо, което няма да бъде забравено. Стените се вдигат и бутат, но изкуството остава. То свързва хората, въпреки преградите”. С такова послание френският колекционер Силвестър Верже съвсем скоро ще вдигне Берлинската стена в центъра на Пловдив. Образно казано, разбира се. Той ще докара изключителната си колекция „Изкуството на свободата” от 25 оригинални бетонни блока от Стената, станала символ на Желязната завеса. Паната са изрисувани от художници, творили върху самата преграда между Източен и Запазен Берлин и ще бъдат изложени на Главната на 12 януари, когато стартира проектът Европейска столица на културата. Събитието, естествено, е един от пироните в програмата на Пловдив 2019 и се организира по повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена.
Силвестър Верже е в града под тепетата в последните няколко, за да огледа локациите, на които ще бъдат експонирани безценните бетонни плочи. Това е и единствената пътуваща колекция на оригинални фрагменти от Стената. Французинът е тук и да организира подробностите около сложния за реализиране проект, носещ името „Art Liberty“ . „Да, паната са много ценни, но ще ги представим в градски условия, на улицата, тъй като в крайна сметка там е мястото на уличното изкуство, не в музея”, каза за Под тепето френският колекционер. Апропо, оценката за стойността на колекцията, извършена от международни застрахователни оценители по поръчка на собственика, възлиза на над 1,2 млн лева.
Верже отбелязва, че изложбата утвърждава основните ценности на изкуството и свободата чрез 38 забележителни произведения на изкуството, които смесват сила, творчество и фантазия. Работите са едновременно крайно модерни и натоварени с история. Върху автентичните бетонни късове от Стената ще видим творби на култови художниците предшественици на сцената на берлинското улично изкуство. Те са рисували по Берлинската стена от източната и западната й части в началото на 80-те години на 20 век. В Пловдив идват работи на шест от първите художници рисували по Берлинската стена- Тиери Ноар, Кристоф-Еманюел Буше, Киди Ситни, Индиано, Хайнц Куздас и Петер Унзикер, плюс двадесет и пет международно признати улични артисти. Заедно с бетонните пана пътуват три Трабанта, изрисувани от Тиери Ноар, Кристоф-Еманюел Буше и Киди Ситни.
Традиционно в рамките на трите месеца от изложбата се организират десетки събития – прожекции, туристически турове по „стената“, политически дебати, срещи с художниците, концерти. В Пловдив програмата към проекта включва повече от 30 късометражни филма, показващи художниците в процеса на тяхната работа. Те ще бъдат активирани чрез QR код към самите изложени работи на Главната.
„Art Liberty“ включва още „Ефемера“- 32-минутен филм на основата на богатия архив на фотографа и художник на берлинската стена Хайнц Куздас, както и шестнадесет снимки на творби, изрисувани на Берлинската стена преди падането ѝ, всички те изложени върху брезенти с размер 250 x 350 см. Ще видим и оригиналния стенопис на бразилския художник Л7М, създаден по време на парижката изложба в Източната гара (Gare de l’Est) през 2015 г. Мегапроектът включва още три големи рисунки на Статуята на свободата от Кристоф-Еманюел Буше, емблематичен художник на Берлинската стена.
Колекция „Art Liberty“ е пропътувала целия континент. Международната обиколка на изложбата от 1991 до 2015 включва градовете Мадрид, 1991; Лион, 1996; Никозия, 2009; Кьолн, 2001; Женева 2004; Париж, 2009; Берлин, 2001; Москва, 2009 и Париж, 2015. „Изкуството на свободата” ще остане в Пловдив до средата на март.
Очаквайте скоро как Горбачов е реагирал на „Art Liberty“ и как Силвестър Верже се озова в Пловдив!
Любими цитати от Джордж Елиът
Мери Ан Евънс е английска писателка, един от най-значимите романисти на Викторианската епоха. Автор е на седем романа, сред които най-известни са „Адам Бийд”, „Воденицата на река Флос“ и „Даниел Деронда“. Подписва творбите си с мъжкия псевдоним Джордж Елиът, за да е сигурна, че работата ѝ ще бъде взета насериозно. Романите ѝ се отличават с чувство за реализъм и изключителна психологическа дълбочина.
Мери Ан Евънс е родена на днешната дата през 1819 г.
„Никога не е прекалено късно да бъдеш това, което би могъл да бъдеш.”
"Аз бих", "аз можех" и "аз щях" – са достойни за презрение помощници.”
„Важната работа да се придвижи светът напред не може да чака да я свършат идеалните хора.”
„Думите ни имат крила, но летят не там, където бихме искали ние.”
„Има само един възможен провал в живота – и това е да не си верен на най-доброто, което знаеш.”
„Тези, които ни вярват, ни възпитават.”
„Добросъвестните хора са склонни да виждат своите задължения в най-трудната посока.”
„Големите неща не се правят импулсивно, а са поредица от малки неща, събрани в едно.”
„Винаги е в сила следната зависимост: че ако ние бихме били по-големи, обстоятелствата биха били по-безсилни срещу нас.”
„Носете усмивки и ще имате приятели; носете мрачност и ще имате бръчки.”
„Харесва ми не само да бъда обичана, но и да казват за мен, че съм обичана.”
„Всеки мъж, който не е чудовище, математик или луд философ, е роб на някоя жена.”
„Най-добрият език се състои от прости и невзрачни думи”
„Приключението не е извън човека; то е вътре в него.”
„Най-щастливите жени, както и най-щастливите нации, нямат история.”
„Това е, което мъжът най-вече търси у една жена – той иска да се увери, че някой глупак го признава за умен.”
„Не отричам, че жените са глупави. Бог все пак ги е направил да приличат на мъжете.”
„Харесват ми опитите за забременяване. Но не съм много сигурна относно раждането на децата.”
„Благословено е влиянието на една истинска, обичаща човешка душа върху друга.”
„Човешките чувства са като буйни реки, които благославят земята: те не чакат красотата – те прииждат като непреодолими сили и носят красота със себе си.”
„Не желая бъдеще, което ще прекъсне връзките ми с миналото.”
Swingin' Thursdays in November
Всеки четвъртък в Gingertale суинг музика ще звучи. Следобед ще пием кафе и ще тактуваме. Вечер ще въртим коктейли и ще лудуваме. Толкова много обичаме по всяко време да танцуваме!
* коктейл Lindy Hop и моктейл Shim Sham на специална цена
* често минаващи суинг мафиоти, които може да ви покажат някоя стъпка за едно питие
* вход свободен
Танците и коктейлите повеляват!
„Дефиле на младото вино” – уикенд, изпълнен с вино и веселие
Още може да е само средата на седмицата, но екипът на дигиталния гид под тепетата LOST IN PLOVDIV вече се пренася в уикенда, когато ни очаква десетото юбилейно издание на фестивала за всички любители на винената култура – „Дефиле на младото вино”.
Събитието цели да запознае своите посетители с новата реколта на българските винопроизводители. Това е възможност да се докоснете до историята и културата на Пловдив, опитвайки вкуса на младите вина от цяла България.
Десетото юбилейно издание на „Дефиле на младото вино“ ще събере над 40 винопроизводители от цялата страна и майстори на традиционната местна кухня. В последния уикенд на месец ноември – 23, 24 и 25 уличките на Стария град на Пловдив ще се изпълнят с радостни хора, нетърпеливи да опитат последната реколта на изключителните български технолози по пътя на културно – историческото ни наследство.
„Дни на младото вино“ще съпътстват фестивала през цялата последна седмица на ноември с различни културни прояви в градска среда, повечето от които с вход свободен за посетителите.
„Дефиле на младото вино-2018” ще започне в 13 часа на 23 ноември /петък/ за десети път с Дионисиево шествие от площада пред Общината. След кратка програма танцьорите и музикантите от ансамбъл „Тракия“ ще ни поведат към Стария град, където се състои откриването на фестивала от официалните лица и известен изпълнител.
Символичният старт на консумацията на младо вино ще стане по традиция с отварянето на първата бъчва на миналогодишен носител на златно отличие. В събота на официалната вечеря ще се проведе и специално организираното събитие ”Вечер на майсторите на виното”, където ще се наградят най-добрите млади бели, червени и розе вина.
Посетителите ще могат да закупят жетони за дегустация на входа на всяка къща от фестивалните локации.
„Дефиле на младото вино” се организира от Съвет по туризъм – Пловдив и Община Пловдив в сътрудничество с ОИ „Старинен Пловдив”, Университета по хранителни технологии – Пловдив, Сол Комюникейшънс ЕООД, Фондация „Пловдив 2019“, професионалните гимназии, висшите учебни заведения и всички участници във винения бизнес.