На 14 февруари съвпадат три празника и всеки българин може да избере кой от тях да чества: църковният празник за успението на св. Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на св. Трифон Зарезан, отбелязван като Ден на лозаря, и празникът на св. Валентин.

Църковен календар

Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград, а после бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. 

Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на православната църква на езика на солунските българи. 

Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г.

Ден на лозаря

С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар църковният празник на св. Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари. 

Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: „Колкото капки, толкоз коли грозде“. Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.

Празник на влюбените

Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Клавдий II Готски. 

Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран. 

Празникът започва да се чества през XIV в. Още тогава се формира традицията да се разменят ръчно написани любовни послания под формата на сърце.