Капана.БГ
Ревност и изневяра в премиерата на комичната опера „Така правят всички” от Моцарт
Опера Пловдив кани на премиера на комичната опера „Така правят всички” на 10 ноември от 19 часа. Едно от най-известните заглавия от творчеството на Моцарт се поставя от диригента Лучано Ди Мартино, театралния режисьор Елена Панайотова, художника Николина Костова – Богданова и хореографа Татяна Соколова. Съвременният подход на екипа е с поклон към Моцартовата музика и епоха, но с намигване към днешния ден.
„Така правят всички“ е последната от трите опери, резултат от плодотворното сътрудничество между Волфганг Амадеус Моцарт и либретиста Лоренцо да Понте. Както и при „Сватбата на Фигаро“ и „Дон Жуан“, намеренията на Моцарт и Да Понте за това произведение, са да издигнат комичната опера на съвсем друго ниво. Музиката на операта е наситена с толкова красота, грация, задушевност и непосредственост, че може спокойно да се причисли към най-ценното от всичко, създадено от гениалния майстор.
Либретото „Така правят всички (жени), или Школа за влюбени” е написано по истинска случка, която станала сред придворните и вдигнала доста шум със скандалния си характер във Виена. Операта е история за двама млади войници, които, убедени, че жените, които обожават, няма никога да им изневерят, приемат опасен облог. След като излъгват, че заминават на война, и двамата се връщат дегизирани и всеки се опитва да прелъсти любимата на приятеля си. Ако в началото двете млади жени устояват на чара на двамата „чужденци“, накрая те се влюбват в тях. Чак в края на операта войниците разкриват истинската си самоличност и четиримата герои вземат решение, което навярно ще промени живота им. „И в цялата тази въртележка от емоции и характери подвластни на непрестанна промяна, всички разбират, че любовта движи света и за да я опазят е важно да помнят изменчивата си човешка природа и да прощават несъвършенствата си. Единственият враг на любовта е съмнението, което би разрушило основата на живота”, коментира Елена Панайотова.
Ролите са поверени на Жана Костова, Светлана Иванова, Цветелина Коцева, Свилен Николов, Марк Фаулър, Благовеста Костадинова и Евгений Арабаджиев. На сцената певците изпълняват сложни (и забавни!) актьорски задачи, поставени им от Елена Панайотова, която е позната с новаторски спектакли като „Домът на Бернарда Алба” в работилница Сфумато, „Сестри Палавееви” в Пловдивския театър, „Женитба” в Театър София. Хормайстор е Драгомир Йосифов, а първа цигулка на оркестъра е Виеслав Новак.
Втората възможност на публиката да се забавлява с „Така правят всички” е на 27 ноември. Билети се продават на касата на Операта и на касите в Ивентим.
Два етажа от галерията на Гладстон готови, но ще има обсъждане
Изложбата и обществените обсъждания са безсмислени, за сграда, която почти е построена
За пореден път граждани губят все повече доверие в обществени обсъждания, власт и творци
Теодор Караколев
Строителството на сградата на Дружеството на пловдивските художници на улица „Гладстон“ напредва с бързи темпове. До голяма степен е построен вторият етаж – отлети са повечето носещи колони за галерията. Галерията на практика придобива своя окончателен вид и не е далеч моментът, в който грубият строеж в тази част от сградата ще бъде завършен.
На фона на бързия строеж обаче отново е обявено обществено обсъждане. На изложба ще бъдат представени различни проекти за галерията, обявиха от ДПХ. Какви обаче са тези проекти? Кой е поканен да участва в изработването им? Имало ли е някакъв конкурс, бил той и вътрешен, сред пловдивските архитекти? Едва ли, тъй като никой не е чул за него. Така че е доста странно каква изложба с какви проекти ще се представят.
А какво е това обсъждане? Сградата е почти построена – какъв е смисълът от дискусии по темата, след като тя е готова? Има нещо нередно в целия процес. Вероятно не е нужно да се казва, че обсъжданията, коментарите на различните варианти трябва да става преди, а не след като всичко е построено. Обявеното за 5 ноември обсъждане е напълно безсмислено и освен да породи спорове в архитектурната гилдия и след пловдивчани, едва ли ще постигне нещо.
В целия този хаос най-ироничното нещо е, че в действителност нямаме представа как ще изглежда готовата сграда – която със сигурност се прави по съществуващ проект. Тя се строи, тя ще е готова до няколко месеца, но се обсъжда, показва и презентира всичко друго, но не и нейният истински, действителен вид.
От всичко това губи само Пловдив. За пореден път се губи смисълът от обществените обсъждания. Правят се изложби, колкото „да има нещо“. Обезценява се трудът на много хора, а пловдивчани все повече губят доверие във всеки вид художествена изява – дали на художниците, чиито официоз – ДПХ действа по най-непрозрачният възможен начин; дали на управниците, които напълно подпомагат този процес; дали на архитектите, под чиито чертожни дъски и програми ще излезе поредното непонятно за редовия гражданин творение, появило се изневиделица в центъра на града.
Показват различни проекти за галерията на Гладстон
Изложба показва различните идейни проекти за визията на галерия на Дружеството на пловдивските художници на ул. „Гладстон“ №32. Тя ще бъде открита в понеделник – 5 ноември, от 14 ч. в Дома на културата „Борис Христов“в Голямата конферентна зала. Презентацията ще направи арх. Петкана Бакалова, като след това ще се проведе обществено обсъждане.
На представянето ще присъства кметът Иван Тотев. Именно по негова идея се прави изложбата, в отговор на настояването на председателката на ДПХ Снежана Фурнаджиева и арх. Бакалова, да се направи обсъждане на наличните проекти.
Как една пловдивска аристократична къща се превръща в хотел с характер
Макар да е разположено на няколко крачки от най – дългата пешеходна улица в Европа мястото успява да запази своя уют и интимност
В същото време удивлява с великолепната панорама към останките от Античен Филипопол
Хотел „Одеон” е личният проект на една дама, която влага цялото си сърце и енергия в създаването на нещо собствено и с личен почерк.
Работейки дълги години в туристическия бранш, идеята на Тони Симидчиева да направи нещо свое, е била винаги основен двигател през целия й професионален път. Дълго време тя търси точното място и сменя няколко концепции, докато преди 15 години не открива архитектурното бижу на ул. „Отец Паисий”. Сградата е доста стара, строена е през 30 – те години на миналия век, но носи белезите на аристокрацията и пловдивската интелигенция от това време. В преустройството й залагат на малък обем стаи – само 9, защото това позволява човек да бъде по – гъвкав и да реагира на всички обстоятелства, които могат да възникнат от стопанисването на хотел в продължение на повече от десетилетие. Безспорно предишният опит в сферата помага много, особено в ситуации на криза, които неведнъж се случват в годините. Тогава тя впряга цялото семейство и сама застава на моменти зад рецепецията, за да оцелее и да превърне мечтата си в реалност. Неслучайно днес ресторантът към хотела е под вещото ръководство на сина й – шеф Хари Сопаджиян и бива смятан за едно от най – любимите места на жителите под тепетата.
„Всъщност това не е само един хотел, не е просто един от многото ресторанти, това е нещо специално, това е едно вълнуващо приключение в духа на старата пловдивска интелигенция, едно вълнуващо спускане в дебрите на историята, на едно от най-артистичните и красиви места в древния град Пловдив…”
Всяка една стая или апартамент носи усещането за дом и тотално се различава от обичайната стерилна хотелска обстановка с различните си интериорни решения в отделните помещения. По обзавеждането не е работено с дизайнер, а самата Тони Симидчиева е избирала с внимание всеки един детайл. Често се е случвало да търси за „копчето – балтон”, но вроденият усет за хармония и деликатен стил биват оценени не само от гостите на хотела, но и от хора на изкуството и преподаватели по дизайн. Мебелите са от масивен дъб, а цялата атмосфера е сякаш обвита в ретро духа на отминалата аристократична епоха. Всички картини са подбирани с нюх към ненатрапчивото изкуство и допринасят по неповторим начин за чувството, че не си попаднал в някой голям безличен хотел, а на място, където подробностите са от значение.
Макар, че е разположен на няколко крачки от най – дългата пешеходна улица в Европа, хотел „Одеон” успява да запази своя уют и интимност, а в същото време да ни удиви с великолепната гледа, която се разкрива към останките от Античен Филипопол.
Всички забележителности са на пешеходно разстояние и мястото е предпочитано от всички хора, които желаят да са в самия център на града, но същевременно търсят тишината и спокойствието. Персоналът е винаги дискретен, ненатрачпив и намира на начин да удовлетвори желанията на гостите, за да направи престоя им комфортен.
Препоръчваме ви, ако търсите място, където не просто да пренощувате, а да съпреживеете атмосферата на Пловдив; ако търсите не просто хотел, а място, където ще бъдете не клиент, а приятел, задължително да посетите хотел – ресторант Одеон и да се оставите да се погрижат за вашето незабравимо изживяване в най – стария жив град в Европа.
Източник: Lostinplovdiv.com
Изложба в Склада разказва за каракачаните
Експозицията представя откритията на екипа катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет на ПУ по време на двугодишно теренно изследване
Организаторите са подготвили за потапянето в света на каракачаните и творческата работилница
В пространството Склада в Тютюневия град на 5 ноември, понеделник, от 17.30 часа ще се открие изложбата „По пътя“. Тя е резултат от изследователски и творчески търсения на екип от Катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет (ФИФ) на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в рамките на проект Сu tenda – истории, образи и звуци в движение („Живата памет на Югоизточна Европа“), съфинансиран по програма Творческа Европа на ЕС.
Авторите на изложбата – Красимира Кръстанова, декан на ФИФ, Меглена Златкова, Елица Стоилова и Мария Кисикова – създават концепция, която представя по най-добрия начин откритията на екипа по време на двугодишно теренно изследване сред общности на каракачани в България и Северна Гърция.
Изложбата представя наследството на каракачаните, което реално и метафорично е вплетено в идеята за пътя и пътуването. Елементи от сезонната подвижност на тази общност в миналото се запазват и предават до днес чрез разказите, песните, спомените, материалната и нематериалната култура. Макар и уседнали, днешните наследници остават свързани с това вечно пътуване на предците си. Пътят препраща към реалното движение в пространството и паметта за културни знания и умения за обитаване на планината, за изграждане на жилища и отглеждане на животни, за приготвянето на храна и изработването на дрехи и тъкани. От друга страна, пътят е метафора и на годишния, и на жизнения цикъл на хората и животните. Той структурира човешкия живот – раждане, кръщене, сватба, смърт, празничност и всекидневие. Посетителите на изложбата ще бъдат провокирани да се потопят в света на каракачаните и да съпреживеят пътуването във времето и пространството.
Заедно с откриването на изложбата гостите ще могат да видят и премиерата на филма „Cu Tenda – пътуване с каракачаните“, в който изследователският и творчески екип съвместно с режисьора Екатерина Минкова представят един визуален разказ за пътуването през спомена.
Потапянето в света на каракачаните се допълва и от творческата работилница, която ще се проведе по същото време. Тя ще включва рисуване и оцветяване на каракачански мотиви, подреждане на пъзели, моделиране и изработване на каракачанска колиба (калива), палатка (чатура), овце и др. Всички са добре дошли да се включат в общото преживяване.
Изложбата се реализира с подкрепата на ОФ „Пловдив 2019“.
Тя ще гостува на Тютюневия град до 5.12.2018 г. и може да бъде посетена всеки делничен ден между 14:00 и 18:00 часа или с предварителна заявка.
Премиера на поетичната книга "Хумус" на Петър Краевски
Културен център Тракарт и Международен фестивал на поезията Духовност без граници Ви кани на премиерата на поетичната книга "Хумус" на пловдивския поет Петър Краевски. Тя има за цел да припомни ценностната система на съвременната българска поезия, която търси светлата страна на Живота.
Защото ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА, а Любовта е оплодената с Любов светлина. ЛЮБЯЩАТА СВЕТЛИНА. Тя пробива мрака. И в нея - Поетът го е написал - е посаден „небесен корен в почвата на светлината“.
Представя: Розалия Александрова
На рояла: Даниела Маринова
Хумус - според Речника на СБЕ това е най-богатата органична съставка на почвата, която определя нейното плодородие. Т.е. това е тази съставка, без която Животът не би бил толкова истински.
Поетичната книга „Хумус“ е онази съставка в съвременната българска поезия, която дава живот на думите в разораната хумусна почва на Словото. Тя събира във венец плодовете на авторовото вдъхновение, облагородява ги и ги засажда в най-близкия до Твореца план – съвършената почва на Любовта и Съзиданието.
Стъпвам по пръстта – живородната българска земя. По богатите черноземни следи, които оставя след нас един истински искрен български поет. Сърцето му е отворено като книгата „Хумус“, която държа в ръцете си.
Животът на една книга. Светът на един творец. Образът на момичето и поета. Чистотата, едно от най-важните качества на материята, е панорама на посоките в книгата. Изляти в безплътни виртуални образи и чувства, сякаш готови за атаката към „ светли холограми /на утрини в очите на момиче“.
Преходи от вечните полета на литературата в младата, влюбена в живота душа на поета: „предчувствам топъл дъх по камъка – /на устните, които ще ме сричат.“ Миналото и настоящето по неподражаем начин сътворяват: „Стихът – невидима пъртина /сред преспите – до нейните обятия...“ Розалия Александрова
Представянето ще започне в 17.30 часа.
Ginger Milonga
Имаме удоволствието да ви поканим на бижуто в пловдивския танго календар! В първия понеделник на ноември да се потопим в магията на аржентинското танго на прекрасно място с перфектен танцов под! Gingertale ще ни посрещне с уникални коктейли и топло гостоприемство! Както винаги, за музиката ще се погрижи Мата! Вход свободен! Започваме в 21 часа.