Те са малко на брой, слабо финансирани и с ниски заплати, сочат данните от национален икономически анализ
Таня Грозданова
Пловдив е сред общините с най-слабо развити и най-недофинансирани читалищни мрежи в България спрямо броя на жителите. Това показват данните от първия по рода си национален икономически анализ на читалищната система, представен от Фондация „Народни читалища“ в партньорство с Института за пазарна икономика и с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Изследването обхваща 3 597 читалища в страната и за първи път предоставя детайлни сравнителни данни за всички 265 общини чрез нови цифрови инструменти – интерактивна карта и общински барометър.
28 читалища за втория по големина град
В Пловдив функционират 28 читалища – всички в градска среда, сочат данните на анализа. Според сайта на община Пловдив те са 25.
Това означава едва 0,8 читалища на 10 000 жители при средно 5,5 за страната – с над 85% по-ниско покритие от националното ниво.
За децата и възрастните хора ситуацията е още по-тревожна:
- 0,6 читалища на 1000 деца под 15 г. (средно: 3,9)
- 0,4 читалища на 1000 жители над 65 г. (средно: 2,4)
На практика Пловдив осигурява в пъти по-слаб достъп до читалищна дейност именно за групите, които най-често разчитат на нея.
Почти пет пъти по-ниска субсидия на човек
Общата държавна субсидия за читалищата в Пловдив за 2025 г. е 1 642 620 лева. Разпределена на глава от населението, тя възлиза на едва 4,79 лева на човек при средно 23,37 лева за страната – с близо 80% по-ниско финансиране.
В периода 2021–2023 г. в Пловдив не са отпуснати никакви нови щатни бройки за читалищата – допълнителен сигнал за системно неглижиране на сектора.
Целият анализ вижте ТУК.
