Капана.БГ
Братя Касапян показват 15 графики навръх 55-ия си рожден ден
Известните пловдивски графици „отварят небето” в галерия Възраждане
„Хармония“, „Дисхармония“ и „Недосегаемите“ са част от темите, които поставят в новите си творби двамата известни пловдивски графици – проф. д-р Мъгърдич Касапян и доц. Крикор Касапян. Изключително въздействащите рисунки могат да се видят в галерия „Възраждане“. Изложбата се открива тази вечер от 18 ч. Двамата братя представят общо 15 творби навръх 55-ия си рожден ден.
Идеите на произведенията им отново са изцяло с Библейска насоченост и символика. На последната им самостоятелна изложба “Светлина от Словото” братя Касапян подредиха 38 свои творби – графики, създавани в продължение на 25 години, чрез изключително рядко срещаната и сложна техника на “сухата игла”. Техните произведения са известни с това, че пресъздават сюжети от Стария и Новия завет, които ни понасят в пътешествие във времето от Сътворението до днес и носят дълбоки послания.
Тази вечер, серията творби “Отворено небе”, ще разкрие пред пловдивските ценители на изкуството различни начини, по които човек реагира на Божествения призив за живота си, както и „Изход“, символизиращ Спасението от тъмнината и злото. Пет от рисунките на дoц. Крикор Касапян са с инсталирано вътрешно осветление. Художникът е работил върху паус с прозиращи рисунъчни материали.
“Преживях всичко стотици пъти, докато рисувах”, признава проф. д-р Мъгърдич Касапян и навярно затова въздействието на творбите е изключително силно, респектиращо и кара всеки да се замисли дълбоко върху смисъла на живота. Той изобразява раните в тялото на Христос като процепи, през които се виждат небесата. Рисува с креда, въглен и сангин, използва и дигитален печат.
Всички рисунки са с формат 100 х 70 см. Експозицията може да бъде разгледана до 19 ноември.
Пловдивските читалища с общ концерт на Деня на будителите
Общинският читалищен съюз – Пловдив организира празничен концерт в чест на общобългарския празник - Ден на народните будители на 1 ноември от 17 часа на Римския стадион.
В него ще вземат участие състави от 24 народни читалища, „територии на творчество и културни ценности“ от Пловдив.
Концертът се организира от Общински читалищен съюз - Пловдив, в партньорство с Общински институт „Старинен Пловдив”.
„Първи ноември е празник на историческата ни памет и на националното ни самочувствие. От Паисия до наши дни се редят светлите и сияйни образи на големи културно-обществени дейци, хора на духа, на перото, на книгата, просветителите и борци за национално освобождение, далечни и близки строители на съвременна България. За наша радост и гордост списъкът на народните будители е дълъг. Народната памет е съхранила стотици имена. Към този списък може би всеки българин прибавя и хора – следовници на народните будители. Хора, уважавани със своята деятелност и пример! Изпълнени с почит към духовния подвиг на предците, нека поддържаме и пренасяме огъня на будителите сега и в бъдеще, в името на поколенията след нас“, разказват организаторите от Общински читалищен съюз, които очакват пловдивчани и гости на града да се включат в празника на 1 ноември.
Приветствие по повод празника ще произнесе инж.Александър Държиков – заместник-кмет „Култура и туризъм“ на община Пловдив.
Галерия L’union de Paris представя „Безсъници“ на Румен Жеков
Галерия L’union de Paris представя самостоятелна изложба (живопис и акварели) на Румен Жеков. Експозицията ще се открие на 5 ноември и ще може да бъде видяна до 25 ноември.
Творбите на Румен Жеков загатват за проекцията на подсъзнанието във външния материален свят и ни приканват да обърнем поглед навътре, към мистериозния му лабиринт. Изложбата насочва вниманието ни върху онова, което ни държи будни за светлината, която често губим в бездната от съмнения, а може би и за да се „събудим” за важни прозрения.
Будност – състоянието, което дава отговори на неспокойния човешки дух, който търси, жадува и вечно не достига бляна си.
Любов – когато тя е посята в нашето подсъзнание, дори и заобиколени от тъмни стени и ограничения, тя ни държи живи и със светъл поглед към всичко около нас. Но колко крехка е тя, ако не положим усилия да я крепим и поддържаме… Често дълбоко в подсъзнанието ни се запечатват тъмни образи, модели, които ни пречат да видим красотата на света, в който живеем, изразен чрез наситените червени гами на живописта и така отдаваме сили и време да се справяме с нещо, което не е наше, но идва, за да разберем, че светът около нас е този, който е вътре в нас.
Чрез акварелната техника долавяме семпли изчистени тонове, сякаш за да си изясним кои сме, къде сме в нашата представа за заобикалящия ни свят и защо сме тук!?
Препратката към символи, които наподобяват някои от огамите на друидите (жреците на древните келти, чиято жизнеутвърждаваща философия вълнува и до днес), ни събужда за нов поглед към езика на изкуството като път, по който можем да стигнем до съзидателните си сили и да ги следваме с разума и сърцето си. Потопени в атмосферата на картините, сякаш се издигаме над ежедневната шумотевица, за да стигнем до прозрението, че дори и най-спокойният живот в материалния свят е пълен с уроци и цикли на промяна в ценностите на човека, че безсъниците идват, за да ни тласнат напред и да ни усъвършенстват.
Новият филм на Стефан Командарев купен „на зелено”
„В кръг“ (Rounds) е заглавието на втората лента от планираната трилогия, а очакванията на гилдията и зрителите стават все по-големи
Един от най-големите световни филмови разпространители „Бета Синема“, закупи правата за новия филм на Стефан Командарев „на зелено“, още преди филмът да бъде заснет. Новият проект със заглавие „В кръг“ е част от трилогията, която режисьорът планира. Първата част с името „Посоки“, която българските зрителите видяха в началото на годината, не само представи силен сюжет и добра актьорска игра, но и пожъна сериозен успех както в България, така и по света. Сега Командарев ще продължи с „разказването“ на привидно различни истории, обединени от ключов мотив, но в центъра на събитията ще бъдат патрулките и събитията в нощна София.
„Това е голямо признание за мен и екипа, както и голяма отговорност. Когато подпишеш такъв договор, очакванията, които така или иначе са големи след успеха на „Посоки“, неминуемо се вдигат. Парите от продажбата инвестираме във филма, защото средствата за неговата реализация са минимални - всяко подобно финансиране е от голяма помощ“, споделя Командарев.
Първите няколко снимачни нощи на „В кръг“ вече стартираха, като в лентата ще видим Ирини Жамбонас, Павел Поппандов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Васил Василев – Зуека, Стефан Денолюбов, Стоян Дойчев, Герасим Георгиев – Геро, Николай Урумов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян и др. Режисьор е Стефан Командарев, оператор Веселин Христов, сценаристи Симеон Венциславов и Стефан Командарев, продуценти Стефан Командарев и Катя Тричкова за „Арго Филм“. Снимачният процес ще продължи до март месец 2019-а година с прекъсвания.
„В кръг“ се осъществява с подкрепата на ИА „Национален филмов център“, фонд ЕВРОИМАЖ, Сръбски филмов център, Илиян Рангелов, КИА Моторс България и в партньорство със Синдикалната организация на служителите на МВР.
Ученик от Музикалното училище получи специален подарък от цигуларката Лия Петрова, която свири на 5-вековен инструмент
Виктор Костов ще се обучава на първата цигулка на Лия
Таня Грозданова
Тя е млада, красива и безумно талантлива. Изглежда малка и крехка, но свири като огромна и силна. Тя е Лия Петрова. Родена е през 1990 година и полага цигулка на детското си рамо едва на 4-годишна възраст. На 6 вече излиза с оркестър на сцена, а на 8 получава медал „Моцарт” за най-млад артист на ЮНЕСКО. През 2001 тя е приета в Hochschule fur Musik und Theater Rostock при проф. Petru Munteanu. Следват наградите от международните конкурси „Тибор Варга“ (Сион), „Луи Шпор“ (Ваймар), Instrumenten Music Fond и други. Като камерен музикант Лия Петрова се изявява на престижни европейски фестивали. След успешния й дебют в Хамбург тя е аплодирана на големите сцени в Рим, Прага, Монако, Брюксел и Амстердам. Сред звездните й изяви е участието в проекта „Марта Аргерих и приятели” в Атина, където през 2011 си партнира с легендарната Аргерих, Рено Капюсон, Юри Башмет и Миша Майски. А през 2016 младата българка печели безапелационно Първа награда на авторитетния международен конкурс „Карл Нилсен” в Дания.
Лия Петрова свири на уникална италианска цигулка от лютиера Matteo Goffriller, изработена през далечната 1690 година. Той е бил активен между 1685-1735 и е основател на „Венецианската школа “ на лютиерите, във време, когато Венеция е един от най-важните центрове на музикалната дейност в света.
Колко си голям обаче определя не само това как свириш и какво притежаваш, а най- вече онова, което правиш, за тези които са по-малки от теб.
В неделя вечер, пред пълния Голям салон на втория етаж на Балабановата къща, минути преди да се впусне в един незабравим концерт, Лия подари първата си цигулка на едно пловдивско момче. Виктор Костов е ученик в НУМТИ „Добрин Петков“. Лия го забелязва миналата година по време на майсторски клас, който провежда в рамките на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“. Прави и впечатление, че малкият талант няма добър инструмент и този, който използва не отговаря на възрастта му. Тогава си обещава сама на себе си, че при следващото си идване в Пловдив ще му подари своята първа цигулка.
„Знам какво е да нямаш инструмент. В момента аз свиря на уникална цигулка, разбира се тя е притежание на частен колекционер и аз имам привилегията да я използвам в концертите си по света. Виктор получава моята първа цигулка, на която съм се учила и аз самата. Нека тя ти донесе успех, аз самата ще съм щастлива, че е в твоите ръце.“
Видимо развълнуван тийнейджърът успя, само да промълви „И аз съм изключително щастлив!“, и поднесе огромен букет на своята благодетелка. Виктор Костов държа подаръка си в ръце по време на целия заключителен концерт на есенното издание на фестивала.
Голяма Лия Петрова си партнира с двама млади френски музиканти – Адриен Ла Марка – виола и Аурелиен Паскал – виолончело. Едни от най-нашумелите млади звезди на класическата музикална сцена, които също като Лия пристигнаха специално за фестивала.
И понеже вълшебствата не могат да бъдат разказани, ще си позволя само да цитирам дава от тези, които ги преживяха.
„Тази вечер гледах закриващия концерт на Дни на музиката в Балабановата къща. Най- стремителния концерт който някога съм гледал. Нещо, което може да се види на не много места по света- убеден съм. Благодаря ти Мила! Благодаря Ясене! Този фестивал е чест за града с нивото си! Само погледнете афиша! Аплодисменти!“ Валери Кьорленски.
„Бих искала да намеря достатъчно силни думи, с които да опиша красотата на концерта на Лия Петрова, Адриен Ла Марка и Аурелиен Паскал… Мога да кажа само едно – всички, които бяхме там, живяхме час и половина в един перфектен свят – свят мечта!“ – Мила Павлова.
Какво да правим в Пловдив тази седмица (29.10-01.11)
Тази седмица настроението ще е призрачно. Ще се изплашим с видео селекция от страшни филми, ще пием блъди шотове и ще ловим самодиви
Снимка: szopskasalata
29 ноември
Предприемаческа среща
Имаш предприемачески проект или идея и искаш да намериш съвет, съмишленици и нови гледни точки? Искаш да се срещнеш с други хора, които развиват собствени инициативи в Пловдив?
Това събитие не е лекция или презентация за това как да успеем, защото отговорите на най-важните въпроси при развитието на собствена идея идват от обмяната на знания и умения между хора в подобна ситуация. Подходящо е за всеки, който се вълнува от темата за собствен бизнес или начинание в Пловдив и търси иновативни подходи за работа и управление.
Ще се използва популярния метод Pro-Action Cafe, в който част от участниците ще могат да представят своите казуси пред останалите.
Кафе-бар „Отсреща“
18.30 часа
Вход свободен, със задължителна предварителна регистрация: https://goo.gl/forms/tU5HAVWSW3q1YblV2
*Моля отбележете в регистрационната форма, в случай че искате вашият казус/проект да бъде разгледан по време на събитието.
31 октомври
Plovdiv Jazz Fest
“Вечер с Елиане Елиас”, с участието на Марк Джонсън ще открие тазгодишното издание на Пловдив джаз фест. То ще бъде придружено от изложбата Колекционерът-импровизатор: картини от колекцията на Николай Неделчев. Пловдив джаз фест 2018 ще продължи до 3-ти ноември.
Дом на културата „Борис Христов“
20 часа
Изложба "Път на младите"
В навечерието на Деня на будителите културен център "Бялата къща" ще бъде отворен за всички, които ценят изкуството на младите творци. Първото издание на проекта "Път на младите" приключва с последната за тази година групова изложба. В "Бялата къща" ще ви посрещнат живописните пейзажи на Богдан Върбанов, най-новите рисунки на Ксения Иванова и последните скулптури на Цветелина Ангелова.
Културен център „Бялата къща“
18.30 часа
Halloween Party /electronica + horror/
Кино клуб Пловдив и клуб „Фарго“ организират тематично парти по случай Хелоуин. Ще се забавляваме с приятна музика и тематична видео селекция от страшни филми.
Музикална селекция (electronica / synth): movieman
Видео селекция: Silentium (Horrorible Sounds & Images / Gothic Bulgaria)
Клуб „Фарго“
21 часа
Вход свободен
Три филма на Стефани Дойчинова
Във „Фарго“ продължават да ни показват филми на дебютиращи режисьори и да ни срещат със самите тях. Този път ще видим Стефани Дойчинова с три филма, създадени още по време на обучението ѝ в НАТФИЗ. Както винаги ще има място и за смях, и за страх, и за малко размисли с питиета.
Клуб „Фарго“
19 часа
Halloween with Tommy Riverra at BALLY CLUB
Ако сте сред почитателите на Хелоуин, Tommy Riverra ще ви зарадва с енергична, динамична и специална селекция, която ще гарантира за доброто ви настроение.
Освен доброто настроение от свежата клубна музика, ви очакват разнообразие от висококачествени напитки и коктейли, за които ще се погрижат готините бармани на клуб „Бали“.
Клуб „Бали“
21 часа
Shot that Halloween!
Този Хелоуин в Gingertale настроението ще е призрачно с техните специални блъди шотове.
Gingertale
18 часа
Какво още се случва под тепетата тази седмица, вижте в Lost in Plovdiv
Най-нашумелият руски фотограф Сергей Борисов за първи път пред пловдивска публика
62 негови творби ще бъдат показани в СКЛАД в Тютюневия град, в рамките на Европейска столица на културата
За първи път наричаният често „летописец на Московските и Санкт Петербургските ъндърграунд сцени“ и „прославилият Москва и нейната бохема“ Сергей Борисов ще бъде представен пред пловдивска публика от 2 ноември до 5 декември тази година като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Мястото, което творецът избра за представяне на първата си изложба в града под тепетата е новото място за култура СКЛАД в Тютюневият град.
На 1 ноември (четвъртък) от 18.00 часа ще бъдат показани 62 фотографии, които включват и снимки, правени от Сергей Борисов непосредствено преди изложбата му в България. Публиката ще може да види за първи път „Отчаяни автори на графити“ (2018) и „Уличен танц“ (2018). Наред с тях ценителите ще видят и цялата палитра от изкуството на Сергей Борисов, както и едни от най-известните му снимки. Именно неговият гении за създаването на „икони“ на времето го прави един от най-търсените фотографи в Русия. „Залез“ (1985) и „Акробат“ (1993), „Па дьо дьо“ (2016) несъмнено се превръщат в символи на своята епоха.
Куратор на изложбата е Катрин Борисофф, дъщеря на твореца и директор на фондация RuArts.
„Zeitgeist“, философски термин, който се превежда буквално като „духът на времето“ и най-точно отговаря на артистичната кариера на Сергей Борисов, един от най-търсените руски фотографи от началото на XXI век. Именно Zeitgeist описва най-точно разнообразието в художествения език на автора. Той никога не е бил документален фотограф и винаги е използвал различни жанрове – портрет, голо тяло, студийна и пейзажна фотография.
Въпреки че в по-голямата си част са режисирани, фотографиите на Борисов са израз и метафоричнo представяне на разнообразни нагласи и емоционални състояния: от поетични и възвишени такива до иронични изражения и гротескни сцени. Винаги индивидът – „новият човек“, „героят на времето“ – е основен интерес за Борисов. Фотографията като средство би могла да се мисли и разбира като нивелир на различни течения в живота и културата. Ето защо това, което фотографът вижда през обектива на своята камера, е разликата между действителността и неговия вътрешен свят – тази разлика позволява на автора да заеме иронична позиция. Борисов винаги е бил свръх чувствителен спрямо процесите, които протичат в руското общество: било то към рухването на СССР („Руснаците идват“, 1985), към появата на новото „Пепси-поколение“ („Самота“, 1993) или към изгрялата селфи култура („Селфи с Путин“, 2014).
В творби като „Изповед“ (1993) и „Маша на комина“ (2003), спиращите дъха гледки позволяват да се загатне за вътрешното състояние на персонажите, които буквално се издигат над своята драма.
Визуалният език на Сергей Борисов се отличава с използването на пейзажа – най-вече на архитектурата и панорамите на Москва – за предаване на емоционалните състояния на героите му и създаване на многослойни алюзии. Взаимоотношенията между архитектурните елементи, усложнените композиции и игривото използване на перспектива и светлина, от една страна и личности – от друга, имат разтърсващ ефект. Трябва да се отбележи, че небето представлява важна част от алтернативната рамка на Борисов, която често служи за предаване на метафорично значение.
Вместо просто да документира реалността, Борисов е привлечен от симбиозните отношения между субекта и заобикалящата го среда. Удивителната способност на артиста да озаглавява творбите си с кратки имена му позволява да им предаде допълнителни значения. В „Дефиле“ (1987) и „Гласност и Перестройка“ (1986) отделният образ, обогатен със семантична конотация, придобива нова дълбочина.
Интересът към голата фигура като въплъщение на красотата, е неразделна част от визуалния език на Борисов. Тялото в неговата работа не е обект на желание – лишеното от сексапил тяло също извиква определено естетическо възприятие. Експресивната мощ на творбите на Борисов до голяма степен разчита на съчетаването на естествени и в същото време величествени пози с емблематични за конкретните периоди атрибути.
Голата фигура, изобразена в ранните творби на Борисов, го прави пионер на този жанр сред руските фотографи и до голяма степен действа като мощен символ на опозицията срещу съветската идеология. Провокативната фотографска серия на жените със символи на СССР („Ученички“, 1989), („Покажи инициатива!“, 1987), революционна за времето си, се отнася към забранените теми от съветската действителност. В по-късните творби на Борисов голата фигура символизира свободата от периода на перестройката, а в последните му творби тя служи като средство за предаване на радикален жест, изразен от модела.
Особено забележително е създаденото от Борисов легендарно „Студио 50 А“, което му служи като работно пространство от началото на 1980-те до наши дни. Там той прави по-голямата част от своите фотографии. От края на 1980-те до първите години на новото хилядолетие, то е акумулатор и средище на московския културен живот за дипломати и ексцентрични художници и артисти, ъндърграунд музиканти и особняци, знаменитости и колекционери, които в различна степен имат своята роля в него. Кръгът от свободомислещи творчески вдъхновени хора се оформя около Борисов и неговото „Студио 50 А“.
„Zeitgeist“ не е ретроспективна изложба в тесния смисъл на думата, поради непрекъснатостта на творческата работа на Сергей Борисов – оставайки ангажиран със и отзивчив към действителността, той запазва своята непреклонност в задължението да я запише.
Изложбата се представя и в контекста на отбелязването през 2019 г. на 30 годишнината от падането на Берлинската стена и знаковите събития от времето на гласността и перестройката, довели до нейното разрушаване.
Сергей Борисов е роден в Москва през 1947 г. През 1970 – 1980 той фотографира поп- звезди, рок и поп-групи за плакатите и обложките на албумите на „Мелодия“. През 1979 създава „Студио 50 А“- средище на бохемата от онова време. Борисов продължава да работи активно и днес, фотографиите му се излагат в музеи и галерии в Русия, Европа и САЩ.
Катрин Борисофф е родена в Москва през 1978 г. Дипломира се във Факултета по журналистика в Московския държавен университет. От 1999 до 2001 г. работи като заместник-ръководител на отдел „Илюстрации“ във вестник „Известия“, от 2001 до 2009 г. е редактор на снимки в списания като L’Officiel, Elle, GQ и Snob, а след това и ръководител на отдел „Фотография“ в издателска къща ‘SPN – media’. Катрин Борисофф организира самостоятелни изложби на Жил Бенсимон (Петровски пасаж, Москва; Строгановски дворец, Санкт Петербург; Киев), на Сергей Борисов (Хотел „Коринтия“, Санкт Петербург), както и различни издания на фестивала „Мода и стил във фотографията“ (Москва, 2001, 2003) и Фотобиенале (Москва, 2002, 2004). От 2010 г. е художествен директор на галерия „РуАртс“ и е курирала повече от 50 проекта.
