![Капана.БГ](/templates/sj_veritymag/images/placeholder/user.png)
Капана.БГ
Спасовден спасявал хората без деца
В народния календар Спасовден е свързан с душите на мъртвите
Според народните вярвания в нощта срещу Спасовден може да се лекува безплодие
Православната църква днес чества Възнесение Господне. Празникът е подвижен, отбелязва се четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата. Народът го нарича Спасовден.
Според християнските книги след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар Спасовден е свързан с душите на мъртвите. Старите българи вярвали, че на 40-ия ден от Великден идват и самодивите излизат по тъмна доба, берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Вярва се, че с растението може да се лекува, а на този ден то има най-голяма сила. Затова, разказва поверието, болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен.
С такава китка трябва да спи и яловата жена, тъй като според народните вярвания в нощта срещу Спасовден може да се излекува и безплодие. Този ритуал имал много специфични правила. Самият съпрут, в чието семейство нямало рожба вече над 3 години, трябвало сам да поиска извършването ум. Той и свещеникът изибрали мъж, който да участва в ритуала. А избраният нямал право да откаже.
Яловата жена трябва да "познае" избрания под растението росен. Булката и придружителият й тръгвали към мястото малко преди полунощ. По пътя те казвала наум молитиви и нямали право да си говорят. На мястото жената поставяла върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапвали, отпивали и започвали да се „борят“ срещу безплодието под росена. Около полунощ те трябвало да легнат под храста и да се познаят пак в пълно мълчание, а до главите им стояла икона.
Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад.
Дедите ни вярвали, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.
ProПукване в Basquiat
Театралното представление ще се играе в Basquiat Cafe & Bar на 17-ти май, четвъртък от 19.30 часа.
„Пропукване“ е създаден като моноспектакъл с участието на актьора Божидар Попчев по 12 от 24-те текста на Ерик Богосян от пиесата Wake Up And Smell The Coffee (2002). На 6 април 2015 г. се състоя премиерата на пиесата, вече с участието и на актрисата Десислава Моралес като асистент, а режисьорът е Веселин Димов.
Ще имате ли куража да промените системата, или ще останете част от нея? Дали ще бъдете част от проблема, или част от решението му? Кои сте, къде сте и къде искате да бъдете? След това представление може да осъзнаете, че в живота ви нищо не се е променило. Да останете залостени зад същия зид от безкрайни компромиси и стереотипи. Но тази провокация може и да ви разтърси и да направите това, което винаги сте отлагали. Да сътворите нещо, което ще промени живота на милиони, а може би и хода на историята. В представлението Божидар Попчев сменя няколко различни роли, влизайки в „кожата” на менте гуру, продуцент и дори... самия Сатана.
17-ти май, четвъртък
19.30 часа
Вход 7 лева
Мастилени петна - изложба живопис на Веско Стайн
Скъпи приятели, имаме изключително удоволствие да Ви поканим на откриване изложба живопис “Мастилени петна” на Веско Стайн. Изложбата ще се открие на 17 май, четвъртък от 18 ч. в хотел-ресторант Хеброс, ул. Константин Стоилов 51А, Старият град, Пловдив.
Веско Стайн е отчасти име, отчасти творчески псевдоним. Съвсем по станимашки с леко намигване, щедро чувство за ирония и самоирония, този асеновградски художник е всъщност отдавна познат и на пловдивската публика, но за пръв път се представя с цялостна самостоятелна експозиция. Ще го видите във всичките му превъплъщения - като майстор на носталгичния градски пейзаж, като своеобразен наивист, хванал сочните асеновградски кокони в неочаквани пози, като актов живописец, чиито модели са палави, но анонимни под карнавалните си шапки. Експериментира с различни живописни и графични техники. Това, което за някои зрители е непознато, са рисунките в древния източен стил ШАН-ШУЙ - планина-вода. в тях той е сериозен, вглъбен и лаконичен. Тези пейзажни рисунки са почти черно-бели, монохромни, с внезапни акценти в ярко червено, виолетово и златно - най-царствените багри. И точно според правилата на шан-шуй човешко присъствие няма, то е заменено от убежището на мъдреца - храмът или портата към него. Леки като дъх, изящни и поетични, те носят духа на Асеновград, българският Йерусалим, съчетал планина и вода под крилото на Бога.
Гостите на изложбата ще могат да дегустират деликатните вина на винарска изба Свети Георги. Винарска изба Свети Георги е основана през 1936 година от Георги Калапотлиев. Избата е възстановена през 2002 година от неговите внуци.
Произвежда ограничени количества натурални вина по стара технология от собствени лозя, намиращи се в района на с. Първенец от сортовете: Мавруд, Резекия и Хамбургски мискет. Плодовите вина от малини и боровинки са любими на дамите, а ние сме пробвали и от череши и вярвайте, вкусът е изкушаващ!
Дискусия: Поредицата за Индиана Джоунс
Идният четвъртък си носете камшиците, защото на дискусия #55 в Кино клуб Пловдив ще обсъдим класическата приключенска поредица за Индиана Джоунс. Ще обърнем внимание на четирите филма, излезли до момента, както и на зародиша и влиянието на иконичния герой на Харисън Форд. Всеки е добре дошъл, дори доброто настроение не е задължително. Очакваме ви!
17 май, четвъртък, 20:00, Club Fargo
Изложба - живопис, рисунка, фотография, колаж
„Изчезващ вид“
от 17.05. до 10.06.18г.
изложба на
Виктория Филипова
Ина Валентинова
Соня Петрова
Живопис, рисунки, фотография, колаж.
Галерия L’union de Paris – Пловдив, за първи път представя художничките Виктория Филипова, Ина Валентинова и Соня Петрова. На 17.05.18г. ще бъде представена тяхната първа съвместна изложба „Изчезващ вид“.
Изложбата е фокусирана върху процеса „изчезване“ и задава въпроси за това какво изчезва днес, кое е напълно изчезнало, кое предсти да изчезне и защо, каква е причината. Работите в изложбата - живопис, , рисунки, фотография колаж, засягат различни гледни точки от изчезването на животински и растителни видове през човешката идентичност до националността, за да ни осъзнаят за една реалност, в основата на която най-често стои дейността на човека.
Експозицията осмисля идеята за спасението и унищожението, като индивидуален и обществен акт, за един природосъобразен живот изпълнен с достойнство.
Виктория Филипова е родена през 1986 г. в Габрово. Завършва своето образование в АМТИИ – Пловдив, през 2013г. в специалност – сценография и костюмография . В момента работи, като сценограф на Родопски драматичен теарър „Николай Хайтов” – Смолян. Започва творческата си кариера с участия в общи художествени изложби и проекти. През 2014 г.е номинирана за театрална награда „Икар” в категория „дебют” за сценография на спектакъла „Лазарица” от Йордан Радичков. През 2015 г. печели първа награда за сценография за спектакъла „Лазарица” от фестивала за Малки театрални форми – гр. Враца. 2017г. печели първа награда за сценография за спектакъла „Нощен гост” по разкази на Йордан Йовков от фестивала „Сцена , палитра, танц” – гр. Пловдив.
Ина Валентинова е родена 1995г в Русе. Учила е Изящни изкуства в Академия Минерва в Хрьонинген, Холандия, Графика и живопис в Академия за изящни изкуства във Вроцлав, Полша и в момента следва в специалност Текстил в Национална художествена академия, София. Участвала е в групови изложби, някои от които в Австрия, Швейцария, Холандия, Полша, Китай и България. Първата ѝ самостоятелна изложба “Flying jellyfish and fragrant cakes” се осъществява през 2012г в галерия Архис, Варна. Работи в сферата на илюстрацията, текстилното изкуство, стрийт арт и изкуство в публична среда. Основни теми в работата ѝ са идеите за анимизъм, връзката между хората и природата и духовността.
Соня Петрова, родена през май 1987 г. През 2009г учила в експериментален курс на ПУ „Паисий Хилендарски“ - педагогика на обучението по изобразително изкуство. От 2011 до 2018г. учства в групови изложби и фотографски конкурси. Работи в сферата на фотографията, живопистта, скулптурата.
Йордан Стефанов - човекът, който разобличава опасните здравни тенденции с научни факти
Призовавам всеки да се съмнява във всичко, да го проверява, особено ако е написано в интернет
Шарлатаните са винаги хора с висок афинитет към парите
Множество сериозни и мащабни изследвания сочат, че хомеопатията не лекува
Всеки може да поиска и второ или трето компетентно мнение. Но наличието на некомпетентни лекари не прави шарлатаните по-добрият избор
Йордан Стефанов е докторант по микробиология. Ако не сте попадали на блога му 6nine, може би е време да се запознаете с него. Отделно, във фейсбук той поддържа страницата Наука и критично мислене. Йордан Стефанов пише основно материали, които наистина разбиват погрешни и опасни за здравето убеждения и често влиза в битка с все по-разпространяващата се шарлатания у нас. Той има материали, които разобличават лечението на болести с хомеопатия, шуслерови соли, цветни капки на Бах, лечение с ток и т.н. С него си говорим за смелостта му да разбива заблуди и да се опълчва срещу методи на лечение, които нямат доказани ползи за здравето.
От колко време съществува блогът 6nine и защо реши да се занимаваш с това да разобличаваш некоректна и дори опасна информация за вещества и методи, които хората ползват, както и да разнищваш неправилни възгледи? И какво е основното ти занимание всъщност, извън блога?
Блогът стартира в началото на 2014 година (сега се замислям, че са изминали цели 4 години) като едно странично хоби. Идеята в началото по-скоро бе да споделям на български език някои интересни за мен открия в научната сфера и технологии. Често обаче в социалната мрежа и в медиите започнах да засичам лъжи и неистини, които ме изкарваха извън нерви и затова започнах да ги коментирам и да споделям, защо не са истина. Тогава всъщност без да искам запълних една малка ниша в интернет пространството в България - тази на скептицизма и критичното мислене. Блогът с течение на времето стана и малко по-посещаван, защото маниерът на писане и философията се харесаха на хората. И макар това да може да се сметне за успех, на мен ми е тъжно, че все по-малко пиша за фундаментална наука, защото в тази сфера се случват невероятни неща.
В офлайн пространството съм докторант в сферата на биологичните науки и живея в Пловдив. Искам да направя едно уточнение, защото в едно друго интервю бях споменал, че съм пловдивчанин, а моите най-добри приятели от детството леко се обидиха. Сметнаха, че крия, че съм роден в един от най-красивите градове – Велико Търново. Пращам много поздрави :)
Защо хората могат да ти се доверят, как да са сигурни, че ти посочваш правилната информация?
Всъщност аз не искам никой да ми се доверява. Обикновено, когато отправям някакво твърдение, след него посочвам източник, за да бъде проверено. Призовавам всеки да се съмнява във всичко, да го проверява, особено ако е написано в интернет. Много бих се радвал, ако и професионалните журналисти усвоят този по-скоро академичен маниер на писане. Сякаш забравихме, че журналистиката се основава на факти, цитиране на поне два реални източника, а не разпространяване на лъжи, слухове и голи твърдения.
Може ли да разкажеш за някой от най-фрапиращите случи на измама от последните две, три години?
Най-фрапиращите случаи са от последната година. Една жена, която бе болна от рак, се бе доверила на руски лечител, който я измами. Историята завърши щастливо, защото лекарите ни я спасиха, макар тя да забави лечението си заради необоснованото предоверяване на алтернативната медицина. Друг известен случай е този на Теодора, която бе измамена в Бразилия. Интересното е, че адвокатката на въпросната шарлатанка (а и самата измамница) лъжеше толкова много в национален ефир, за да сформира защита, че чак бе дразнещо. Тези хора естествено остават ненаказани, сякаш (и те) са недосегаеми. Но прогнозата ми е, че това няма да са единични случаи, а по-скоро началото на тенденция, която ще зачестява.
Кои са най-опасните тенденции, които забелязваш и имаш ли наблюдение дали те се срещат само у нас или и на Запад е така, например. Ние ли сме по-склонни да се доверяваме на шарлатани или не само?В света на измамните потребителски продукти и услуги наистина най-точният термин е „тенденция“. Ние винаги следваме тенденциите и почти никога не ги създаваме. Шарлатанството е една индустрия, която е много по-силно развита в западния свят. Въпросните тенденции са явления, които в България винаги идват с огромно закъснение и се практикуват най-вече защото са модерни. Интересното е, че в този капан попадат много интелигентни хора. Такива са тенденциите на биологичните храни, безглутеновите и всичко алтернативно на конвенционалното. Просто е модерно да си бунтар и да отричаш общоприетото. Трябва да си различен, за да се забелязваш. В по-развития свят сега например е много модерно да се консумира „сурова“ вода. Тази вода не преминава през никакви процеси на пречистване, за да се подсигури безопасността на потребителите, което сериозно увеличава рисковете от развитие на всякакви инфекции. Интересно е дали и този продукт ще се появи на нашия пазар. Най-вероятно да…
Знаеш ли за случай, когато някой е бил наказан, заради това, че мами хората с риск за здравето им и защо според теб медии не са санкционирани, заради разпространението на недоказани, недобре проучени и опасни за хората лечения?
Преди години рекламираха една вафла за диабетици или за отслабване, която бе без захар – истински оксиморон. Дори не можела да причинява кариеси. Това е невъзможен, нереален продукт, за което бях сигнализирал лично БАБХ, а инспектиращите установиха, че всъщност в този продукт се влагат въглехидрати над допустимото, което е непозволено, а и опасно.
В сферата на „коучинга“ и „експертите“ по здравословно хранене също има наказани. Някои от най-известните блогъри-нутриционист(к)и получиха солени глоби от МЗ, защото извършваха нерегламентирана медицинска дейност. Даваха платени медицински консултации без да имат нужното образование и правомощия. Това бе видно за всеки от съмнителните съвети, които даваха. След солените глоби преосмислиха какво съдържание да публикуват, за да не се повтори наказанието.
Медии обаче никой не санкционира. Дори най-големите телевизии постоянно излъчват материали с опасни лъжи, но СЕМ не реагира дори след сигнали. Те се интересуват дали някой псува преди 22 часа. С огромна група хора бяхме опитали да подсигурим глоба на едно от сутрешните предавания, защото показваха как да пием урина или как да се лекуваме с електричество, но отново българските регулатори не видяха нищо нередно. Тук трябва да е ясно едно – медиите носят социална отговорност за съдържанието, което излъчват, а то е наистина с много ниско качество.
Коя е темата, която е най-проблемна за теб?
Най-проблемни са темите, в които емоциите са силно застъпени. Емоциите не позволяват на хората да мислят трезво. Това ги прави изключително уязвими. Поради тази причина телефонните измамници винаги се представят за близък човек, за да предизвикат някаква силна емоция, която да свали всички рационални защити и да направи жертвата по-лесно манипулируема. Когато става дума за здраве, когато някой е под влиянието на силни емоции почти винаги взима ирационални решения, които са и опасни. Затова е хубаво в такива моменти да се вслушваме в думите на близки хора и най-вече специалисти.
Защо, например, хомеопатите непрекъснато говорят за „фармацевтична мафия“, а в същото време не представят научно доказани факти за лечението, което предлагат?
Напълно нормално е алтернативният сектор да говори така за своята силна конкуренция. Все пак те се борят за парче от пазара. Проблемът е, че докато конвенционалната медицина може да предостави доказателства за лечебните си ефекти чрез сериозно количество клинични изпитвания, то алтернативната медицина и хомеопатите отправят едни сериозни претенции, но не предоставят никакви аргументи, за да ги защитят. Множество сериозни и мащабни изследвания сочат, че хомеопатията не лекува. Това е и официалната позиция на ЕС, Австралия и Русия, а в САЩ всички подобни препарати са задължени на етикетите да пише, че нямат никакви лечебни ефекти. Когато фактите не са на твоя страна, можеш само да създавах слухове, съмнения и да кроиш конспирации.
Има ли изход от това положение, в което се намираме - отвсякъде сме залети с каква ли не информация, как да се ориентират хората чии съвети да приемат, когато става дума за здраве, профилактика, лечение?
Усилията по-скоро трябва да се насочат още в началното образование. Трябва някой да научи децата да мислят, за да може да отсяват огромния поток от информация. А когато става дума за здраве, хората трябва да търсят квалифицирана лекарска помощ, а не да се допитват до народни лечители и подобни. Същото се отнася и за храненето. За храна и диети трябва да се съветваме само с квалифицирани специалисти. Храната все пак е здраве. Нали не смятате, че бивши икономисти (например) могат да дадат по-компетентни съвети, от хора, които са инвестирали години в образование и имат години опит?
Хората могат да кажат, че и сред лекарите има некадърни професионалисти, защо да не потърсят други начини на лечение, какво отговаряш тогава?
Естествено, че има и такива. Всеки е попадал на подобни. Но в ерата на лесните комуникации всеки може да провери каква е репутацията на един лекар и да направи информирано решение дали да се възползва от неговата компетенция. Всеки може да поиска и второ или трето компетентно мнение. Но наличието на некомпетентни лекари не прави шарлатаните по-добрият избор.
Какво е мнението ти за билколечението, което също доста хора пробват?
Билките доказано лекуват. Все пак от тях се извличат лекарствени субстанции. Проблемът е, че те имат непостоянен химичен състав, който зависи от външните условия, в които е отглеждано растението. За да е ефикасна една терапия, хората трябва да приемат точно определена доза, а при билките подобна стандартизация на активните вещества е невъзможна. Тогава има риск да се предозира и да настъпи интоксикация или да се приемат по-ниски количества от активното вещество и да не настъпи желания терапевтичен ефект. Нека не забравяме, че в медицината дозата прави лекарството, но и отровата. Разбира се с някои растения е трудно да се натровиш, но често хората консумират някои по-опасни продукти. Такива са кайсиевите ядки, които съдържат цианидно производно, което може да причини смъртоносна интоксикация. Има множество такива описани случаи.
Нека да уточним все пак кои хора влизат в графата "шаралатани"?
Шарлатаните са винаги хора с висок афинитет към парите. Те не се стараят да предложат качествен и функциониращ продукт, а такъв с множество претенции за различни свойства или функции, ниска себестойност, висока цена, за да си гарантират добра печалба. Шарлатаните са класически измамници, които за да достигнат до парите на жертвата си, са готови да обещаят всичко. Всъщност подобни индивиди са много лесни за разпознаване. Ако някой ви обещае 100%, абсолютен, гарантиран успех в някакво начинание или лечение, без да се полагат никакви усилия, без труд и болка, но на висока цена, то той е шарлатанин. В 21 век шарлатаните могат и да са анонимни. В интернет има виртуални магазини, които предлагат всякакви фантастични продукти – от хомеопатия против рак до отвари за късмет, пари или бързо отслабване. Шарлатаните предлагат и различни съмнителни услуги – хороскопи, звездни прогнози, вегатестове, безсмислени генетични тестове, хюмън дизайн и всякакви подобни. И винаги си задавайте един логичен въпрос: „Защо някой би ви казал тайната как да станете милионери срещу 100 лева, а не използва тази информация за себе си?“.
Получавал ли си заплахи за материалите, които пишеш?
Ами случвало се е. Получавал съм покани да се „запозная лично“ с някакви съмнителни личности, а псувните и обидите са ежедневие. Последната заплаха бе от последните дни и бях предупреден, че никога няма да гостувам в продукция на телевизия „bTV”, защото изказах аргументирана позиция. Сякаш да си видиш лицето на малкия екран е постижението в живота за някои хора… Нека не забравяме, че все пак живеем в България, а тук свободата на словото не е на почит.
Надявам се, че все повече хора ще започнат наистина да мислят. Мисловният процес ни лишава от много неприятни ситуации!
На открито в Пловдив
Няма да видите най-доброто от Пловдив, като просто си стоите на закрито. Щом времето се затопли и слънцето започне да се появява, няма нищо по – зареждащо от един ден, прекаран на открито в града под тепетата
Снимка: svetlana.kalpakchieva
Няма да видите най-доброто от Пловдив, като просто си стоите на закрито. Щом времето се затопли и слънцето започне да се появява, няма нищо по – зареждащо от един ден, прекаран на открито в града под тепетата. Хората започват да се усмихват, в часовете след работа заведенията вече са пълни, а сладоледът някак изведнъж се превръща в предпочитана бърза закуска. Хубавото време ни изпълва с енергия и желание за живот, а екипът на единствения дигитален гид на Пловдив отново е готов с няколко идеи за приятно прекарване.
Слънчевите утрини винаги са приятни за кафе и закуска на открито и ние ви предлагаме две опции. Вземете любимата напитка за събуждане за из път от Croatoan, заедно с вкусна бисквитка или кроасан от пекарна „Капана” и си намерете най – спокойната и удобна пейка в парк „Бунарджика”. Там сред зеленината и в компанията на птичките и пробягващите катерички гарантирано ще се заредите с позитивна енергия за енергичен старт на деня. В случай че ви се хапва нещо по – обилно вече е време да отбележим, че летните градини на повечето заведения са открити и може да избирате между вкусни мекички и пържени филийки с домашно сладко в KinoCafe Plovdiv или френски палачинки в летния кът на Eddy’s.
Разходка и отмора, а защо не из пловдивските паркове! Пролетта е най – подходящото време да си вземете любима книжка и да си харесате някое местенце в Цар – Симеоновата градина до фонтаните например. Най – хубавото е, че големи пространства със зелени площи има почти във всяка част на града. Наскоро разказахме и за парк „Лаута”, където изкуството на пловдивчани да бичат айляк е със сигурност едно ниво нагоре – дори си има опънати хамаци, където да релаксирате след обилния обяд на барбекюто.
Още забавления на открито в Lost in Plovdiv.