Много е важно местните хора в Пловдив да подкрепят проектите и да припознаят инициативата, смята Каролине Кадзиола от Монс 2015

Вярвайте в проекта, важен е, има смисъл от него и има резултати, съветва ни тя

Безкрайно важно нещо е да не предаваме ценности при политически натиск върху проекта, казва Ирена Грлегер Сегота от Риека 2020

Проект от такъв мащаб може да бъде осъществен единствено и само ако всеки пренебрегне част от своето творческо его и заработим заедно, категоричен е Вук Радулович от Нови Сад 2021

Снимки: Лина Кривошиева

Пловдив обедини Европейските столици на културата в последните дни. Заедно, над 30 представителите на бивши, настоящи и бъдещи арт центрове на Стария континент, представиха своите добри и лоши практики в реализирането на проекта. Задно приключенстваха в Пловдив. Заедно откриха специалната изложба на колегата си от Швеция Фредерих Линдегрен „Лоши практики- От гледната точка на артистичния директор” в галерия Лаутлиев в Капана. Заедно готвиха с инициативата МултиКулти в ресторант Вивалди, заедно хапнаха приготвеното. Заедно направиха шоколад с логото на Пловдив 2019. И най-вече, заедно работиха и бистриха как проектът Европейска столица на културата да е по- успешен, по-разпознаваем, по-безпроблемен и по-устойчив. Ролята на Балканските градове в инициативата бе един от работните панели.

Под тепето успя да разговаря с някои от гостите, посланици на своите градове. Повечето от тях бяха в Пловдив за първи път, но бързо влязоха в проблематиката около реализирането на Европейска столица на културата на местно ниво. Защото, както се оказа, че навсякъде проблемите са идентични. Като основният от тях е припознаването на проекта от страна на местните общности, политическото влияние, финансирането и европейското измерение на инициативата.

За първи път под тепетата стъпи Каролине Кадзиола, част от организацията, движела проектът ЕСК в белгийския град Монс през 2015. Събрахме се тук, в Тютюневия град, в СКЛАД и с колегите от всички ЕСК обсъждаме и дискутираме практики и обменяме опит, защото от всеки град може да бъде взаимстван подход или инициатива. ЕСК е амбициозен проект, но смятам, че той ще просъществува, защото в същността си той променя начина, по който градът преживява и възприема. Вярвайте в проекта, важен е, има смисъл от него и има резултати, препоръча Каролине Кадзиола.

Тя подчертава, че след края на 2015г., в Монс виждането за култура у хората се променя, целият град придобива друг облик, макар вече да е познат като културно средище. След ЕСК нещата бяха с различна динамика. Промяната всъщност дойде от това как хората участваха в проектите, споделяха и реализацията им. Много е важно местните хора в Пловдив да подкрепят проектите. Когато припознаеш една мисия като своя, тогава всичко вече е различно и може да съществува. Иначе, дори да имаш най-прекрасния проект, най-интересните хора, ако липсва подкрепата, тогава инициативата се обезсмисля и е много важно хора като теб, журналистите например,  да показвате подкрепата си – това е същностно за успеха. И макар на тази среща, организирана сега с медиите да няма много журналисти, екипът на Пловдив 2019 съм сигурна, че работи с много медии и предоставя информация за проектите, както и работи на терен с тях. Това е дълъг и нелек процес, защото обхваща както местните хора, така и ангажирането на региона, а в случая с Пловдив 2019 и страната, но стъпките им са изцяло правилни. Заедно вървите в правилната посока, убедена е Каролине Кадзиола. 

Смята, че навсякъде, процесите на подготовка и реализация на проекта се затруднява и от неизбежния баланс между политически интереси и защитаването на художествената и творческа страна, която е сърцевината на проекта. Това е проблем, който се среща във всички Европейски столици на културата - задължително е да се търси начин за намиране на баланс между очакванията на публиката, на преките участници, на местната и национална власт, на творците в екипите и на хората, които имат целта да реализират и на съдържателно и на административно ниво проекта. Но аз имам вяра в екипа на Пловдив и в самия Пловдив. А и затова са и срещите, които организираме, които наричаме срещите на фамилията на ЕСК градовете. Защото всички имаме сходни проблеми, макар и в различен  контекст и споделянето на подходи води до добри резултати. Събираме се два пъти в годината в градовете, на които им предстои да бъдат столица на културата и говорим за проблемите и търсим решенията, за връзката межда града и екипа, който трябва да синтезира и осъществи всичко, допълва  Каролине.

Казва, че може би най-често срещаната споделена проблематика в културните столици е осъществяването на европейското измерение и как то става интегрална част от съответния град. Защото това е в крайна сметка европейски проект. Вие сте избрани, за да осъществите една впечатляваща програма в рамките на една година, но в същото време, както казах и преди малко, необходима ви е подкрепата на местните хора, но не само като зрители, а да са същностна част от него и да участват в реализацията. Но от друга страна, ако целта е и да имате по-голям туристически поток и да увеличите показателите на посещение, то тогава ви трябват хитови имена и касови проекти. Да се намери баланс е много много трудно – високият профил на европейските проекти и работата с местната динамика на творческата среда – защото се създава изцяло нов начин за осъществяване и споделяне на култура. Това е изключително важно, защото е част наследството от и на Европейска столица на културата. Не сте тук само за една година и после изчезвате – не, хората са тук, хората искат да участват, да зная какво се случва и да са част от него. Това е важното, това е същността на проекта, сигурна е  Кадзиола.

Срещнахме се и с Ирена Грлегер Сегота, част от екипа на бъдещата Европейска столица на културата през 2020- Риека.

Всяка Европейска столица на културата среща малко или много идентични трудности, всички ние се срещаме с близки казуси и можем много да научим един от друг. Имаме база за сравнение и надграждане. Затова са важни тези срещи. На тях обикновено говорим да добрите практики, но този път темата беше за лошите примери, грешките, неудачните подходи, и това се оказа много полезно за всички ни. Екипът на Пловдив 2019 е великолепен, програмата, която бяха подготвили е съдържателна и интересна и научихме за посоките, които ще се развият през 2019 г., казва Ирена Грлегер Сегота. 

Градът има огромен потенциал. Това е моето първо идване в Пловдив, но виждам отлични открити градски пространства, които предлагат много възможности. Надявам се да имам възможност да бъда тук отново през 2019  г., когато да видя и реализацията на някои от проектите. Много жизнен град е, млади хора по улиците и самият факт, кодиран в мотото – много ми харесва идеята да работим заедно – това е много важно, защото е важно не само да се покажат добри и качествени културни продукти, но и да се работи с гражданите и хората да имат усещането,  че са част от проекта, допълва Ирена от Риека 2020.

Казва, че възприема лошите практики и честите проблеми по-скоро като предизвикателствата, пред които се изправят повечето от екипите, които работят по проекта в Европа. Те често са идентични – как се справяме с очакванията на хората, реалното осъществяване на проектите. Тъй като това са мащабни проекти и техническото им и организационно обезпечаване е често немалък проблем. Да не забравяме политическото влияние – почти във всеки град се забелязва такова. Не можем да пропуснем и финансирането на проекта – големите амбиции, които всеки град и екип има и реалната възможност, която се дава, за да се осъществят те, невинаги съвпадат, искрена е Грлегер Сегота.

На мнение е, че политическото влияние върху инициативата е силно почти навсякъде. Има натиск и често може би нестабилност, защото подготовката отнема между 6 и 7 години и е нормално да се сменя местната и национална власти и всеки нов управник дава своя приоритет. Така е навсякъде– от Дания и Холандия до Сърбия, Хърватска, Румъния, България. Неизбежно е, но важното е, да го имаме предвид. Може би това е добрата страна, за да имаме винаги план Б. И другото безкрайно важно нещо в подобна обстановка е да не предаваме ценности. Артистичното съдържание да е основната сърцевина, която дава лицето на проекта. Екипите, които работят по осъществяването на програмата имат тази не лека задача да запазят линията на високото художествено съдържание и артистична посока на програмата и да балансират между политическото влияние, защото често политиците имат своите цели, а ние нашите. Мисля, че за момента повечето ЕСК градове и екипи са успели да защитят именно това, подчертава Ирена Грлегер Сегота.

Ние от Балканите имаме близки проблеми и предизвикателства, това е нормално, особено на ниво стратегическо планиране, участие на граждани, казва пък Вук Радулович от Нови Сад. Сръбският град ще е столица на културата през 2021. Вук не скри, че е тук за първи път и е силно впечатлен от Пловдив. 

Екипът на Пловдив 2019 е млад и има сили и знание. Същото е и в Нови Сад – това носи нова енергия, неконвенционални подходи. Така през младостта и енергията се преосмисля наследството и се върви към бъдещето, хвали домакините си той. За да мине на въпроса с проблемите в инициативата. 

Програмата, която Пловдив подготвя е много интересна и бидейки публичен, обществен проект е неизбежно да има и политическо влияние. Но така или иначе екипите на ЕСК не представляват никоя партия. Те имат отговорност спрямо осъществяването на проекта. Всички ние сме искрено и изцяло отдадени на развитието на града и програмата, с която е спечелил той. Работим денонощно за добри резултати. И работата в такива условия е много много трудна, защото координацията между местна власт, държавните културни институти, частните и независими културни организатори, медиите е почти непосилна. А и ние сме само хора, всеотдайни професионалисти, но сме само хора, не сме магьосници. Правим 100 % на което сме способни, но понякога е много трудно и самите ние се борим да устоим на несправедливостта в обстоятелства. Винаги има някой недоволен, независимо какво е решението което се взима. Недоволни са независимите оператори, когато се инвестира в държавен или общински културен проект или обратно. Балансът на очакванията е изключително труден и крехък, и илюзорно постижим. Проект от такъв мащаб може да бъде осъществен единствено и само ако всеки пренебрегне част от своето творческо его и заработим заедно. Само това ще остави положителната следа, е мнението на Вук Радулович от Нови Сад 2021.

Той не крие, че в Сърбия нерядко има неразбиране относно проекта, защото се смята, че титлата отива в най-красивия, заслужаващ град в държавата, градът с най-развита културна сцена, което не е същността на проекта и съответно очакванията къмпрограмата стават различни. Отбелязва, че от друга страна обвиняват него и екипа му за какво ли не – за дупките по улиците, за боклуците и други комунални проблеми, които са изцяло извън техния фокус.

Ние в момента работим по образователни проекти, по такива, които развиват партньорства и обогатяват идеите. Всичко е необходимо да се случи предварително, за да може после реализацията на проекта да бъде на високо ниво и да отговаря на целите. Но получаваме критика – то нищо не се вижда, не показвате културно съдържание. Е добре, но ние ще бъде столица на културата през 2021, подготвяме се за тогава, разкрива сходството на проблемите в подготовката на Нови Сад и Пловдив Вук.

Но допълва, че независимо от напрежението, те търсят начин да комбинират различни видове проекти. Това, което в Нови Сад се припознава като основен позитив от спечелването на титлата, е възможността за международно партньорство и сътрудничество. Връзката с Европа е това, което всеки вижда като положителна възможност в сръбския град.

Иначе въпросът за финансирането, особено на Балканите, е много важен. Липси има, но това е инвестиционен проект – инвестират се ресурси, време, знание, средства. И те във всички случаи се връщат в икономиката на града – това е доказано от всички изследвания. Всяка инвестиция в града ЕСК в следващите няколко десетилетия се връща многократно, убеден е Вук Радулович.

Всъщност, не е! Интересът на медиите към дейността й обаче е нулев

Само двама журналисти отразиха супер успешната и престижна среща на семейството на Европейските столици на културата

Иво Дернев

Снимка: Лина Кривошиева

Какво ли не чухме и не прочетохме за Фондация „Пловдив 2019” в последните месеци. Основната критика, че екипът й е затворен и интровертен, се натрапва особено в последно време. Дали обаче е така? И къде всъщност е истината? Отговор на тези въпроси може да даде така голямото и престижно за града ни събитие, което се случи в последните няколко дни- годишната среща на семейството на Европейските столици на културата. Представители на 30 града от стария континент, бивши или предстоящи арт центрове на Европа, дойдоха в Пловдив, опознаха го, влюбиха се в града ни. И свършиха ценна за така важния европейски проект работа. Но интересът към случилото се от страна на медиите бе обидно слаб. Да не кажем нулев. Оказа се, че на репортерите в Пловдив темата не им е интересна. При все, че вратата им към мероприятието бе широко отворена.

Само двама журналисти, авторът на този текст и негов колега от вестник Марица, се отзоваха на пратената до всички редакции покана за среща със семейството на ЕСК. Само двама! При 30 знакови чужди гости от цяла Европа, дошли да обменят опит с пловдивчани.  Събитието бе отворено именно с тази цел- да се запознаят журналистите с представители на организациите, работещи върху проектите в другите европейски градове, и да се срещнат с чуждия опит. Пък после да решат дали „Пловдив 2019” е затворена организация, дали се справя добре, как разпределя бюджета си и какво планира за програмата догодина.

Изводът е, че Фондация „Пловдив 2019” не е затворена като масонска ложа, както писаха някои. За да отвориш една врата трябва все пак първо да стигнеш до нея. Пък току виж тя вече е широко отворена и те чака.

На финал само ще отбележа, че планираната среща на семейството на Европейските столици на културата с медиите бе 30 минути след министерската визита в Централна гара, на която присъства цялата пловдивска гилдия. Разстоянието от гарата, до СКЛАД-а, където се проведе събитието на „Пловдив 2019”, е само няколко стотин метра. Те обаче се оказаха много за медиите в Европейската столица на културата през 2019г.

Очаквайте подробности от срещата на семейството на ЕСК в Пловдив!