Сега съм европейски режисьор, заяви емблематичният кинаджия в Пловдив

Зад моята снимка седят хиляди мои братя и сестри, каза преди прожекцията на „Кралят на Ню Йорк” Ферара

Красотата на филма, е че представя миналото като бъдеще и миналото като настояще, каза култовият американски режисьор Ейбъл Ферара преди една много специална прожекция от София филм фест в Пловдив в Лъки снощи. Една от емблемите на независимото кино дойде под тепетата, за да представи може би най-известната си творба- „Кралят на Ню Йорк”, създадена преди четвърт век. 25 години са много, много време. Но то не означава нищо за хората, които не са гледали този филм. Хубавото е, че филмите зреят с хората. Ако гледате филма сега и след пет години, може ужасно много да ви хареса. Ето, живи сме, заедно сме, и ще се насладим на този филм 25 години по-късно, каза пред пловдивската публика кино маестрото.

Режисьорът не скри, че се чувства перфектно в Пловдив и благодари на домакините си от Лъки и на организаторите на София Филм Фест за това, че са го поканили. От Ню Йорк съм, но в момента живея в Рим. По- наблизо съм. Винаги съм искал да дойда и сега се радвам, че съм тук. Надявам се един ден да се върна, каза Ферара.

За поставянето на щампи като „култов филм” Ейбъл коментира, че добрите ленти се разпознават още с първото гледане. Или те удрят, или не.

Ферара раздаде десетки автографи на пловдивски киномани. На огромното внимание към особата му той реагира много интересно. Сега тук името ми е навсякъде. Но аз всъщност представлявам голяма група от хора, които са работили за тези филми. Зад моята снимка седят хиляди мои братя и сестри, имайте го предвид. Тук трябваше да има хиляди снимки и хиляди различни подписи, каза режисьорът на „Кралят на Ню Йорк” и „Лошият лейтенант”.

За добро или за лошо, телефонът в джоба ни поставя на равно поле. Това променя процесите в киноиндустрията в Холивуд. Колкото до самия Холивуд- той е толкова далече от Америка, колкото далече е от тук. Лично аз не съм холивудски режисьор. От Ню Йорк съм. А и в момента живея и работя в Рим, така че съм европейски режисьор, влезе в темата за индустрията днес Ейбъл Ферара.

Подчерта, че филмите се правят, за да бъдат споделяни. И не скри, че когато той и екипът му са направили „Кралят на Ню Йорк” преди четвърт век, никой не е искал да го гледа. Опитвахме се да продадем филма, когато рапът тероризираше държавата. Неслучайно Ноториъс Би Ай Джи си присвои образа от филма и започна да се нарича с това име- Франк Уайт (както се казва героят на Кристофър Уолкън в „Кралят на Ню Йорк” ). Дори в нощта, когато е бил убит, Би Ай Джи се е регистрирал в хотел с името Франк Уайт, разкри на финал Ейбъл Ферара.

Фенове на именития режисьор го изпратиха, като му вързаха мартеничка и му пожелаха един ден да се върне в Пловдив, а защо не и да снима тук.

Нито една картина, гоблен, фотография и огледало не са завършени без рамка. Тази тънкост е известна най-добре на изкуствоведите и художниците. Последните пък са на ясно, че неподходящата рамка може да прецака и най-великия шедьовър.  Ателието за рамки на ъгъла на „Алцеко” и „Хр. Дюкмеджиев” е собственост на фамилията на художника Вихра Григорова, дългогодишен уредник на Градската художествена галерия в Пловдив. Името ѝ е символ на професионален капацитет в областта.

За да изберете подходящата визия за финалния щрих на вашата картина, гоблен или фотография ще трябва да се потопите в разнообразието от рамки по стените и десетките пасапартута. Да сменяте не само нюансите, но и гледните точки и да вярвате на професионалния съвет, който ви дава консултанта за щанда.

Ателието за рамки  AРТ ДЕКО се мести на ъгъла преди повече от година, макар че е в Капана от самото си създаване през 2008-а. Преди това бяхме на втория етаж отсреща, но винаги е по-добре на кьоше, особено  в Квартала на творците, разказва консултантът.  

Работно време от понеделник до петък: 10 – 18,30 с почивка от 14 до 14,30 часа

Събота от 10 до 14 часа. Почивен ден – неделя.

088/979 19 39

Адрес: „Христо Дюкмеджиев“ 17  

Търпението ни се изчерпа, заявиха от Фондация „Дом за пловдивската опера”

Паднала мазилка. Изтърбушени седалки. Пожълтели стени и прогнили от влагата дървени плоскости. Разруха и мизерия. В тази атмосфера в Концертна зала, членовете на Фондация „Дом за пловдивската опера” заявиха в прав текст, че искат Министерството на културата да  предприеме скоростно стъпки по ремонт и реконструкция на пространството за култура. Като на фронта сме. А война няма. Министерството на културата е на ход. Искаме действия, заявиха от Фондацията пред медии, народни представители и областния управител.

Почетният консул на Германия и член на Съвета на „Дом за пловдивската опера” д-р Мариана Чолакова припомни целия казус от начало докрай. Подчерта, че пожарната е забранила използването на Концертна зала и за да онагледи казуса цитира Радой Ралин: „Търпението ражда загниване”. Е, търпението ни се изчерпа, дебело подчерта тя.

За цялата епистоларна част от историята разказа друг член на Съвета на Фондацията- Любозар Фратев. А колегата му арх. Илко Николов разкри, че преди повече от година заданието за ремонт и реконструкция е възложено на софийски архитект, но няма никаква информация какво се е случило с това задание. Ние сме изготвили експертна оценка за състоянието на сградата относно авариен ремонт. Становището не включва конструктивно обследване, каквото е необходимо, каза арх. Николов.

Друг член на Съвета- инж. Никола Добрев пък цитира покойния гений Стивън Хокинг: „Твърде дълго се вторачваме в краката си. Трябва да поглеждаме към звездите”. Операта е една голяма звезда, добави Добрев.

Трябва да се реагира по най-бързия начин, е позицията на областния управител Здравко Димитров. Подчерта, че е трябвало Концертна зала да стане общинска преди повече от пет години, когато имаше възможност за това. Ако това се беше случило, досега може би залата нямаше да е в този вид, предположи губернаторът. И даде предложение: „Военните нямат против операта да се премести в ДНА”.

Военният клуб може да е резервна сцена на операта, не основна, каза председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Тя подчерта, че обществената поръчка за проектиране вече е в Агенцията по вписванията и до края на седмицата процедурата може да бъде отворена. Но заяви, че дори да няма обжалвания, едва ли ремонтът ще се случи през 2019. По нейни сметки, пълната реконструкция на залата, с подмяна на инсталациите и осигуряване на най-съвременна озвучителна и осветителна техника, което е задължително, би струвало около 12 милиона лева.

По време на събитието се говори и за нова сграда за пловдивската опера. От Фондацията припомниха, че общинските съветници излязоха с витиеватото решение, че са съгласни с това операта да има нов дом, но нищо повече.  Фондацията разполага с 9 предложения за подходящи за целта парцели, като отново се прокрадна идеята са събаряне на бившия партиен дом и построяването на модерен оперен комплекс на негово място. Д-р Мариана Чолакова каза, е това предложение е дошло от общината и Фондацията го споделя. Това е една меко казано екзотична идея, коментира Менда Стоянова.

На въпрос дали държавата ще осигури пари за ремонт и реконструкция на залата Стоянова отговори, че има уверението за това от финансовия министър.

Преди две години се зарекох да не влизам тук, защото ме е срам. От тогава нищо не се е променило. Срам ме е, че мястото, на което се намираме, е в това състояние. Така се включи в темата народният представител от БСП доц. Георги Йорданов.

Дирижирал съм в тази зала много концерти. Тук има невероятен дух и традиция, каза артистичният директор на операта Лучано ди Мартино. Тук е духът на Добрин Петков, нашият патрон. Надявам се ремонтът на залата започне и да успеем да закачим поне 2-3 месеца от 2019г., пожела си директорът на музикалното училище Нели Попова.

Преди дискусията в залата, организаторите на събитието пуснаха документални кадри на БНТ 2, с участието на световноизвестния италиански режисьор Стефано Пода. Ето какво каза той пред камерите на националната телевизия: 

За мен операта  е  миг сигурност, убежище, размисъл, момент, в който да открия себе си, да открия истината, да затворя очи и да слушам, да оставя за миг телефона, да оставя мисълта, че всичко тук е възможно и за миг да се озова в древното измерение на човека и на културата. Така че за мен операта не е театър, не е сценография, не е кино, не е нищо. А е това, което едно време е бил храмът, както някога беше музеят – място, където да влезеш, за да се отпусне и просветли душата ти.

Операта е много важна в живота на един град. И това, което е важно, е да не я свързваме с операта. Тя може да е като античния театър, място, където се събира градът. Гръцката трагедия е говорила на всички и никой не я е разбирал, като църковната служба на латински. В Италия църквата умря в момента, в който латинският в литургията бе преведен на италиански. Когато умря тайнството.

Основната роля на операта е да събере града и да говори на всички езици, тя е невралгичен, енергиен център. Затова аз не обичам да я разглеждам като жанр изкуство, а като обединение на всички изкуства, на всички езици. И за мен е много важно операта да е насочена към универсална публика, и като културно ниво и като възраст. Тя трябва да говори на детето и на възрастния човек и да отговаря на изискванията на всички.

Смисълът е загадката на човека, това да правим етичен всеки наш ден. Ние сме като децата, които строят пясъчни замъци на плажа, и неизменно всяка вечер, щом изгрее луната, започва приливът и отнася замъците. Важен е ентусиазмът. Аз имам голямо доверие в човека, той е точно като детето, което строи пясъчни замъци, които после морето отнася, но чудото се повтаря всеки ден, чудото на живота, чудото на човека, който иска да започне отново. Това е нещо невероятно!

Една от малкото вериги заведения в Капана е Skaptobar. На фона на разнообразните семейни бизнеси, заведението предлага нещо по-познато за публиката с известните в София бургери. Номер 1 според Трипадвайзър в София, Skaptobar предлага храна в американски стил, който все пак е поел и от духа на пловдивския арт квартал – предлага се специален бургер „Майна Филибето”, а отсрещната стена е изрисувана с уникални графити. Заело широкото пространство пред улица „Йоаким Груев”, бургер заведението е едно от най-уютните места в Капана.

Адрес: ул. Йоаким Груев 24

Работно време: 10:00-22:00

Почивни дни: няма

Препоръчано от KAPANA.BG: Опитайте специалния пловдивски Майна-Филибето бургер