Капана.БГ
8 странни навика на исторически личности
Научете какви са чудатостите на Нютон, Сталин и Айнщайн
Сталин подменя рождената си дата
Гениалните хора често биват неразбрани, а още по-често това се дължи на техните странности. Някои видими, други познати само за приближени, но всеки един от нас има своите малки чудати неща, които го отличават от околните.
Много от големите имена, останали в историята и добре познати и до днес, имат своите отличителни белези от останалите. Без съмнение, подобни факти, догадки и клюки се носят почти за всяко светло име, което е надживяло времето и е добре познато до днешни дни. Няма как да ви изброим странностите на всички известни личности, но можем поне да ви запознаем с някои от тях.
След статията, посветена на Вирджиния Улф, започваме именно с нея. Тя работила права, за да няма чувството, че работи по-малко от сестра си, която била художничка.
Алберт Айнщайн
Никога не е носил чорапи. Колкото и да е странно, това е истина. Айнщаин никога не е носил чорапи, защото те често се късали, пък и защо да носиш и обувки и чорапи, като може само обувки?
Франц Кафка
За да освежи ума си, Кафка правил упражнения пред прозореца си. Гол.
Йосиф Сталин
Казват, че Сталин бързо се вманиачавал. Обожавал да ходи с едни и същи дрехи докато не ги съсипе докрай. Това, което си спомнят неговите съвременници, е, че имал само едни обувки, с които работил и ходил на театър – вършел всичко с тях и почти никога не ги свалял.
Официалната дата на раждане на руския диктатор е 18 декември 1879 г. Според руския календар това е 6 декември. Самият Сталин решава, че ще впише като рождена датата 21 декември, а за година на раждане посочва 1881 г.
Исак Нютон
В писма до приятели Нютон се оплаквал от глупав навик. Заспивал на стола до камината, а когато отивал да си легне, не можел да заспи по цяла нощ. Познато?
Фридрих Шилер
Шилер пък имал странен фетиш към гнили ябълки. Той не можел да пише, ако писалището му не било натъпкано с гнили ябълки. И още: Шилер сядал да твори късно през нощта. За да не му се спи, потапял краката си в студена вода. Ябълките били, защото ароматът им го мотивирал.
Виктор Юго
Когато чувствал, че започва да се разсейва, Юго се събличал чисто гол, за да бъде сам с перото и хартията.
Оскар Уайлд
Не се интересувал от хорското мнение. Веднъж е забелязан да води омар на каишка.
КОЙ КОЙ Е В КАПАНА: М & М DRESS – Повелителките на висшата мода
Тук превръщат мечтите на съвременните принцеси в реалност
Дамите от ателие-бутик М & М DRESS имат таланта и уменията да сътворяват не просто рокли, а произведения на висшата мода, достойни за подиумите в Париж и Милано. Те притежават сръчността и търпението да зашият на ръка стотици камъни, перли, пайети и хиляди цветя.
Нито една калдъръм кокона от XXI-ви век не може да премине равнодушно покрай стъклените витирни на ателито, намиращо се на ъгъла на „Златарска” и „Хр. Дюкмеджиев” в Квартала на творческите индустрии. Там винаге се киприят най-новите рокли за предстоящите балове, семейни и светски събития под тепетата.
Ателието за бутикови рокли отваря врати преди 8 години, когато Капана все още не е това, което е. Просто беше спокойно и на центъра, а обстановката още тогава предразполагаше към развитие на творчеството, разказват сръчните повелителки на модата.
Работно време:
Понеделник – петък от 9 до 15 часа с клиенти
Събота от 10 до 15 часа
Почивен ден - неделя
Адрес: Златарска 26
КОЙ КОЙ Е В КАПАНА: Магазин за подаръци „Kaya“ – никой не излиза с празни ръце
Всякакви джунджурии, които със сигурност ще предизвикат усмивки и различни по вид емоции. Магазин за подаръци „Kaya“ е мястото, което ще ви спаси когато се нуждаете от вдъхновяващ и необикновен подарък, който искрено да изненада човека, за когото е предназначен.
Тук ще откриете забвани идеи за мъжки, женски, унисекс, джендър, тийн и т.н. подаръци.
Понеделник - петък 10:00 – 19:00 ч.
Събота 10:00 – 18:00 ч.
Обедна почивка 14:00 – 15:00 ч.
Неделя – почивен ден
Адрес: „Христо Дюкмеджиев“, 1
089 928 59 85
"Кедер" на Йорданка Белева е книга за тъгата, огряна от слънцето - интервю
Йорданка Белева е носител на първи награди за поезия и проза. Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици. Автор е на стихосбирките "Пеньоари и ладии" (2001), "Ѝ" (2012), "Пропуснатият момент" (2017) и на сборниците с къси разкази "Надморската височина на любовта" (2011) и "Ключове" (2015).
За новата ѝ книга „Кедер“ Здравка Евтимова пише:
„Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника „Кедер“ на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото – стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. „Кедер“ е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто“.
Как стигна до тази книга със съвършено кратките, но много въздействащи разкази, описващи състояния, което познаваме всички - тъгата, мъката, скръбта? Няколко думи за заглавието - какво означава Кедер?
Нямам особени пътни знаци по пътя към книгата. Може би в едно по-спокойно време съм подреждала тези текстове. Колкото до заглавието, това е стара турска дума, която се превежда като мъка. Когато почина детето на най-добрата ми приятелка, исках да напиша разказ за него. Знам историята, която искам да разкажа, но още нямам сили, трябва по някакъв начин тази загуба да се утаи, за да се намерят най-точните думи.
Трудно ли се пише книга за мъката, загубата, самотата и за смъртта?
Лесно се пише, стига да усетиш, че е дошъл моментът за тази история.
Във време, в което е модерно да се мисли позитивно, някак тъгата се избягва като нещо противопоказно и някаква отживелица, не се ли притесняваше да пишеш за нея?
Не се притеснявам. Книгата ми не е ръководство за преодоляване на тъга, на загуба или мъка. Бих се притеснила ако пишех така, че да соча виновни за тъга или търсейки корени на световната мъка, трагедия. Иначе тъгата я намирам за много естествена.
Макар, че в книгата има тъга, в нея има и нещо светло, не те натъжава до безкрайност…
Надявам се да е светла. Когато пиша и се връщам към някаква история и тя продължава да ме боли, иска ми се човекът, който чете хем да се е изкушил от тази моя болка, но да не го заболява. Не искам да докосвам рани, нито да вадя на показ моите, както в картината на Караваджо.
Казваш “ничия мъка и болка не са ми чужди“, как успяваш да се съхраняваш, ако си толкова емпатиен и съпричастен, разбиращ?
Може би с някаква премереност. Не съм с претенции за майка Тереза в българската литература. Нито с претенциите, че когато някой прочете тези 20- разказа ще намери своята лична победа към болката или мъката си. Нямам нагласи и хватки какво очаквам да стане след този или онзи разказ.
Кой от тези текстове е най-силно емоционално зареден?
Тези, които идват от кръвта, от паметта, там, където са бабите, където е дядо, където е мъртвото ми братче. Това са разкази, които до вчера мислех, че ако прочета на глас, няма да се разплача, без 4 реда ми се получи...
Кой е този разказ?
„Домашен ябълков оцет“.
Най-добрите бургери вече и в Пловдив
Skaptobara е номер едно сред ресторантите в София според Трипадвайзър
Специално за Капана култовото заведение отваря с бургер, посветен на майните и още изненади за първите посетители
През последните години вълната на бургерите се превърна в мания и тя не подмина града под тепетата. Предупреждаваме, че буквално след дни нещата тук вече няма да са същите. Skaptobara отваря в Пловдив и дава силна заявка, че ще се превърне в най – предпочитаното заведение за почитателите на стрийт фууда.
Започнало съществуването си като място , в което да се събират приятели, днес вече бургерите им са се превърнали в нарицателно за най – добрия вкус сред феновете на тази храна. Свежата атмосфера, винаги усмихнатия персонал и концепцията за истински американски бар в сърцето на творческия квартал на Пловдив, са гаранция за отлично преживяване. Мястото вече е изрисувано с тематични графити и перфектно се слива със заобикалящата го градска артистична среда. Приготовленията текат под пълна пара и всички сме нетърпеливи за едно от най – очакваните места във Филибето.
Официалното откриване е на 24.03.2018 от 19 часа. Адресът – Йоаким Груев 24. В чест на Skaptobara 2 в Капана ще се празнува с новия месечен бургер Skapto Майна Филибето със свежа салата Айсберг, апетитно телешко, паниран кашкавал в хрупкав тортила чипс, сочно пилешко месо, резенчета кисели краставички и домашен бургер сос. Така че взимайте мадамите, бамбините, хиените, барабите, трамбовайте и идвайте на густото, майни в Капана! За първите 50 клиента ще има безплатни скаптобургери, а на разположение е и богата селекция от бири.
За повече подробности може да последвате събитието във Facebook.
КОЙ КОЙ Е В КАПАНА: В Basquat ще намерите различното изкуство в цветна обстановка с хубаво кафе
Цветният артистичен интериор и уникално красивите запазени дървени витрини са запазената марка на клуб Basquat в Капана. Заведението повече от 4 години е дом на различни изложби с утвърдени или прохождащи пловдивски или гостуващи автори. Освен с красивия интериор и сменящите се изложби, мястото привлича и с качествените напитки. Италианско кафе, хубаво капучино или полезен чай, както и много различни вкусотии за хапване са сред големия избор в Баскиа. Гостите могат да се изненадат и от регулярната програма артистични събития - литературни четения, представления, кино прожекции и други. Заведението е на ъгъла на уличките "Братя Пулиеви" и "Йоаким Груев".
Адрес: ул. "Братя Пулиеви" 6
Работно време: 09:00-00:00
Почивни дни: няма
Съвети от KAPANA.BG: Потърсете интересни списания или книги, разхвърляни из масичките в кафето. И задължително питайте за виното!
Хванат в Капана
Капанът е уред, който често свързваме с тясно пространство, затова и може би е странно защо кварталът на творческите индустрии става популярен именно с това наименование. Градският фолклор твърди, че това е заради многобройните малки улички, които се пресичат под най – различни ъгли и създават усещането за един мини лабиринт, в който само минута невнимание и може да се изгубиш. А дали е така...едва ли някой се замисля, защото в момента, в който попаднеш тук, нямаш нищо против да останеш завинаги!
Затова и днес ще се разходим из стария занаятчийски квартал и ще ви докажем, че спокойно може да си прекараме цял ден. Ще обиколим няколко интересни места и ще направим това, което местните умеят най – добре – ще бичим айляк под небето на Филибето.
Да нощуваш в някой от хостелите или къщите за гости и хотели наоколо си е преживяване, което няма нищо общо с атмосферата на големите многоетажни гиганти и лъскави фасади. Почти на всяка уличка има поне една врата, която води към уютно местенце за преспиване и почивка. Някои наши препоръки може да погледнете в статията ни за настаняване в Пловдив, а ние няма да скрием пристрастията си към Mouse House, където няма да ви примамят в капана със сиренце, а с дизайн, вдъхновен от културата, изкуствата и занаятите в района.