Температурите се повишиха и на нас не ни се седи вкъщи. Този уикенд ще учим уиски японистика и суинг хореографии, а музикалната програма е толкова богата, че се чудим как да огреем навсякъде

Снимка: veronique.ivanova

9 март

Timoshenko

Константин Тимошенко, базираният в София диско агент от Казахстан, каца отново във Фарго с впечатляващата си колекция от грамофонни плочи, пълна с любими класики и редки бижута. Очертава се една подобаващо раздвижена петък вечер!

Клуб Фарго
21 часа

Нощта на 'The Police' в Bee Bop Café

Три лица на видима възраст между 30 и 40, познати на органите на реда, с тежко музикално минало, са забелязани да репетират музиката на една от най-великите банди в историята на бандите, а именно The Police.

Източници твърдят, че замислят експлозия на хитове в популярно пловдивско заведение.

Bee Bop Café
21.30 часа

Absinthe Fever

Понеделник отпразнувахме международния ден на абсента. Уикенда продължаваме със специални оферти на бара!

Absinthe House
21 часа

BG party with Zaikov & Edit

Ако още не сте чули новата формация MixMe, този петък е моментът, в който трябва да се запътите към Vintage House и да чуете на живо Георги и Едит.

Vintage House
21 часа
Вход свободен

Вечер по "уиски японистика" или всичко за японското уиски

Кой казва, че ученето е нещо лошо!?

СандъкЪ ни кани на "уиски японистика" или всичко за японското уиски и са подбрали някои редки уискита , които да обсъдим на по чашка:
Yamazaki
Hibiki 12 YO
Hakushu 12 YO
Аkashi
Nikka
Togouchi
Chita
Hibiki

СандъкЪ
20 часа

Краят на Европа a.k.a начало на срещата From Matera to Plovdiv

Коя емблематична фигура за Вас е символ на Европа? Кое е мястото, което асоциирате с Европа? Какво Европа може да направи за Вас? Какво Вие може да направите за Европа? Кои са границите на Европа?

Днес в пространството на Отсреща ще се срещнем с Микеле и Фабио Il pignone viaggiatore - Voyage au bout de l'Europe, които превърнаха карането на колело в изследователско пътешествие.

През август 2017 г. те тръгнаха от Матера и преминаха през територията на 6 държави, задавайки тези 5 въпроса на случайни жители и търсейки отговорите им за мястото на Европа в живота на всеки. Сега те се връщат обратно по пътя, за да споделят впечатленията си, да разкажат за срещите си и да покажат видео репортажите, които направиха.
Работен език на срещата: английски.

Отсреща
18 часа

Вижте всички събития в Lost in Plovdiv

Колко актуални са творбите на „непослушните“ художници отпреди 10 години, какво е да карикатуриш през соца и демокрацията, има ли бодра смяна в гилдията?

Таня Кънева

„Това е една тъжна изложба, която показва нашата действителност. Такива политици имаме, такива си рисуваме. За жалост, ние ги правим герои в подобни изложби, като ги избираме. А после единствено ни остава да им се смеем чрез карикатурите, иначе ни идва да плачем. Тук са все персонажи, които не харесваме и които искаме да изчезнат.“ Това са думи на карикатуристът Ириен Трендафилов от Пловдив, казани пред гостите на откриването на изложбата „Артпредседателство“ на непослушните карикатуристи в Етнографския музей в Стария град. 

Жива ли е политическата сатира чрез карикатурата като изкуство, колко актуални са творбите на „непослушните“ художници отпреди 10 години, какво да карикатуриш през соца и демокрацията, и има ли бодра смяна в гилдията. По тези въпроси Капана.бг разговаря с един от четиримата пловдивски карикатуристи. Ириен Трендафилов е роден през 1955 г. в Пловдив. Първата  си карикатура публикува през 1968 г. във вестник „Отечествен глас“. Печатал е в почти във всички български вестници и в руския  периодичен печат. Член на СБХ – секция „Карикатура“ от 1988-ма и има собствена рубрика във в. „Труд“ от 2002 до 2005 г. Ириен е и участник в национални и международни изложби и конкурси в Русия, Италия, селектиран в много изложби в Македония, Италия, Белгия, Русия, Турция, Мексико, Украйна и други.

Мислите ли, че политическата сатира почти липсва в живота ни като изкуство, а не като ежедневие?

Напротив, всеки вестник, който все още излиза в България и има едно свободно ъгълче, за карикатура, има политическа сатира. И ако ти не рисуваш Бойко Борисов, Цацаров, Пеевски ти си аут от това занимание. Остават само големите автори, като тези тук. Те всички работят или работеха за вестници. (бел. авт.: има предвид Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, чиято изложба под наслов "Артпредседателство" бе открита в Етнографския музей този петък.) Комарницки беше в Сега, Чавдар Николов пък в Шоуто на Слави и Терминал 3, Ала и Чавдар бяха в Новинар, докато не се закри… И там се иска да има Бойко Борисов, това е!

За мен и този клошар, който проси на тротоара, пак е политическа сатира. Просенето е продукт на тая политика, която водят нашите политици.

Не се ли опитаха и тях ги цензурират в началото, когато започна издаването на „Прас-прес“ или това беше рекламен трик, както твърдят някои?

Опитаха се много сериозно да ги цензурират! Но и това свърши работата  на рекламен трик. Когато шумиш покрай някого, то се разчува. Сега те успяват да намират книжарници (щях да кажа още месарници и плод – зеленчук и т.н) там да го продават.

Защо? Защото 90% от пресата се разпространява от фирма на Делян Пеевски (сега не помня как се казваше фирмата) Няма кой да допусне изданието на негова будка.

Уж има Комисия за защита на конкуренцията, която гледа да няма монопол, ама не навсякъде. Казват: Ти не може да купиш и ЧЕЗ,  и ЕВН, и ЕнергоПро! Може едно или две, ама всички - не. А в горния случай няма проблем една фирма да има монопол и на тези образи, които са налепени тук им е по-спокойно (бел.авт.: има предвид героите в карикатурната изложба).

Вие имал ли сте проблеми заради творчеството си?

Навремето “Комсомолска искра“ в Пловдив като беше съм имал разправии и то още ученик.  Де да знам, че има цензура, че вестникът се носи на някакъв главен цензор в Партийния дом и той го разглежда. Някой път нещо се е пропускало…

Правихме преди много години с други автори една изложба с каталог. Две карикатури бях нарисувал. Едната беше два образа, единият  с медал на гърдите, а другият на устата. И друг един , който беше целия в кръпки и медалът, и той в кръпки. Темата беше за медали. Като викнаха , като креснаха…  и трябваше на 1000 каталога да пиша на ръка с черен химикал „От серията там на запад“. Читателят да не се обърка, че тук дават медали за мълчание.

Това сега го няма, но вместо да излизат и да има печат просто това изкуство тихо и кротко отива към забрава.

Прави чест на тези момчета, че намериха сили да издават „Прас-Прес“.  Там е вътре само политическа карикатура, а не смешния хумор, от който да се зарадваш от живота без да се ангажираш.

Имате ли млади последователи?

Много се чудим като трябва в началото на април да се открива Националната карикатурна изложба, че няма млади хора, които да творят.  На карикатурата мястото и е във вестника, в списанието може би, в радиото едва ли, може да ги разказваме. (бел.авт.: смее се)

Някак си младото поколение липсва в карикатурата.  Той освен да се посвети на изкуството иска да си вземе една тишъртка, да иде да пие едно кафе някъде, независимо от големите му мечти. Но това не е само в България.

Сега младото международно поколение карикатуристи са в Китай, Сирия, Иран. Това са обществата, където до тогава е било потискано това изкуство.

Както и при нас преди. Повече езоповската карикатура беше тогава, сам читателят да усети нещо. Можеш да нарисуваш един цар, обаче трябва да се усети ,че този цар е без  корона, но е цар Тошо. Посланието е по-завоалирано, трябва просто да рисуваш и токова. Може би това е както ги наричат  „Цветни пролети“ или нашето - демокрацията, ужким трябва по-свободно да е, да има повече изяви за това нещо, ама то ги няма.

Например, аз като си купувам „Стършел“ хората ме питат „Ама той още излиза ли?“. Абе излиза, ама… Значи на народа не му е нужно вече това езоповското и разговора „ей, ти видели каква карикатура са пуснали“.

Няма регионално насочени карикатури с местна тематика, май само на национален и световен мащаб са темите. Вие имате ли такива наблюдения?

Регионалните карикатури какви бяха? Например, 18-ката закъснява постоянно. Значи правиш карикатура за автобус № 18. Нашият завод пуска брак – окарикатурваме го, улица с дупки – пак регионален проблем. Нашите, местните, проблеми те са национални. Ако да кажем отидете в Разград и там не всички улици са перфектни. Като цяло, за мене, хуморът ни е регионален. Рядко имаме автори, които да надскачат и те няма да са с местни политически, ами с обобщаваща политическа карикатура. Даже тук има едни венцеславения. Например, Радой Ралин, Борис Димовски. Не, че не ги харесвам, са утвърдени автори, но те са нашите тук автори, на нашето село, където драскат по дуварите. Те не драскаха по дуварите на Париж или Англия защото няма да ни разберат.

Както тук директорът на Етнографския музей каза, че идвали европейци и били разбрали изложбата. На мен ми е странно. Може би в случая са разпознали, че е нарисувана Ангела Меркел или Барозо . Ние сме малка страна и регионалното ни е с големи мащаби.

Май хората вече не четат, не четат вестници, та да ни печатат. Не че това изкуство ще промени нещо – дупките да ги запълнят, или автобусът да идва на време. Това е просто една червена лампичка. Хората да усетят, че не е наред или на кмета да му направи впечатление.

Навремето имах една рубрика във вече несъществуващия в. „Пловдивски Труд“. 3 години всеки ден една карикатура. Наскоро се наложи да ги гледам и могат пак да се отпечатат, всичко ще е актуално! Няма нещо, което  да не е актуално. Ние не вървим напред. Как да пуснеш карикатура за дупки в пътя във Франция, в Англия , в Швейцария. По стечение на обстоятелствата често ходя до Англия и вече съм се вманиачил да видя някъде дупка и да кажа „А-а-а, имат дупки“.

Опитали ли сте, след като вестниците почти умряха, да се свържете с електронните медии?

Ние не сме се свързали, те ни търсиха преди време. Може би тези, които са по-широко скроени към карикатурата. Огромна част от тези сайтове изчезнаха, трудно им е да дават хонорари защото всичко опира до приходи от реклама.  

Колко сте карикатуристите в Пловдив?

Ами е това, колкото ни видяхте на откриването – 4. Бяхме едно дружество около 15 човека. Кой се отказа през годините по ред причини, други емигрираха, кой се пренесе в по-добър свят и сега е това. Нямат надеждата да виждат, че това изкуство се търси, да се радват на труда си.

Имате ли някъде клуб?

Имахме. В едно заведение - „Детелината“, там се събирахме всеки четвъртък 15 човека. Правехме темата за другата среща. Например „Любовта“. Пристигаме в четвъртък и всеки си е направил „Любовта“ и ние си ги класираме , всеки си дава точките. Просто си правехме интересен живота. Канехме големи карикатуристи от София на гости на клуба, поемахме им спането. Да разкажат, да се видим, но това е…

Борис Димовски е казал че карикатурата е за свръх интелигенти хора. Едно е умението да рисуваш, друго да следиш проблемите, темите на обществото и деня. Това е вестникарско изкуство – днес излиза и е умряло вече. Сираци!