Кметът: Седнахме на една маса с арх. Абаджиев, стиснахме ръце и ще вървим заедно напред

Кино Космос ще се случи в името на града ни, заяви арх. Абаджиев

Каква ще е съдбата на Кино Космос? Частичен отговор на този въпрос, който вълнува толкова много хора, даде кметът Иван Тотев днес. Това се случи по време на представянето на проекта за реновирането на Детмаг и превръщането на пространството в галерия. Градоначалникът се спря на знаковата сграда на арх. Шинков и обясни, че в казуса „Космос” има раздвижване.

Седнахме на една маса с арх. Тодор Абаджиев. Стиснахме си ръцете. Опитваме се да вървим заедно напред, обясни пред журналисти кметът. Припомняме, че арх. Абаджиев придоби авторските права за сградата от арх. Шинков миналото лято. Именно тогава намеренията на администрацията за оживяване на най-голямата амфитеатрална зала под тепетата рязко се промениха.  А сега дойде момент за нов обрат в сериала „Космос”.

Тотев заяви, че е имало среща именно за авторските права на сградата, на която среща се е постигнал консенсус. Притъпихме сблъсъка на личности, поясни кметът. И допълни, че вече има готов проект за ремонт и реконструкция на киното, който проектантите ще дарят на общината. Дарението обаче трябва да мине през общински съвет, а за да се случи това, трябва да е ясна точната стойност на изработения проект. Тази оценка ще се направи в следващите няколко дни,след което дарението ще мине през местния парламент. После експресно можем да минем на вълна инженеринг, допълни Тотев. Той смята, че въпросният проект може да бъде представен след две седмици. Не стана ясно обаче кой е негов автор, колко ще струва реализирането му и кога може да бъде завършен ремонтът. По предварителни изчисления, ще са нужни повече от отделените за Космос до този момент два милиона лева.

Под тепето се свърза с арх. Тодор Абаджиев. Той потвърди, че е имало среща между него и представители на общината и че двете страни наистина вървят в една посока. Да, седнахме на една маса. Кино Космос ще се случи в името на града ни, заяви арх. Абаджиев. И обеща утре да даде повече информация по темата.

Groove е свежото място в Капана за срещи и почивка сред грамофони плочи и истинска музика. Заведението комбинира две функции - кафене и галерия. Кафето посреща всеки желаещ да прочете интересно списание, книга, оставена от друг гост или просто да послуша качествена музика. През функциите на мястото като галерия може да намерите интересни творби от различни автори, които снимат, рисуват или творят всякакви разнообразни неща. Всеки уикенд Groove пък кани гости на богати обществени и социални дейности - творят картички с деца, правят кукли, подаръци или други изненади с ръчен труд и въображение. Вечерта пък е времето за купони - страхотна музика от диджеи с истински грамофони, стенд-ъп комедия или друго истинско забавление.

"Избрахме Капана, защото в квартала на културата можем да открием хората с въображение, които търсят различните места", споделиха пред KAPANA.BG от заведението.

Адрес: ул. "Атанас Самоковеца" 9

Работно време: 10:00-00:00 (или до 03:00 през почивните дни)

Почивни дни: няма

Йоана Иванова

Не е нужно задълбочено познание на историята, за да забележим, че като наука изучаваща миналото, тя създава един наратив, фокусиран върху действията, взаимоотношенията и мирогледите на мъжете. С други думи историята е история на мъжете и жените рядко влизат в нея. Заради тях се водят битки, но те самите не ги инициират, не започват войни, не откриват нови континенти. Историята, разбира се, познава и кралици, но в повечето случаи жената е Другият, тя успява да упражни влияние чрез семейството си, положението си, съпруга си.

Няма да анализираме обстоятелствата, поради които жените в историята са по-скоро изключение, но е важно да се открои значимостта им. Такъв опит прави Феминистка разходка - проекта на Българска асоциация на университетските жени "Жени, женски организации и места на колективна памет в София, Русе, Благоевград, Велико Търново, Пловдив и Бургас", реализиран с подкрепата на Български фонд за жените.

През последните няколко години подобни разходки се провеждат в София, Благоевград и Русе. От тази година стартират във Велико Търново, Пловдив и Бургас. В Пловдив сборният пункт е площад „Съединение“. Мястото е избрано неслучайно. Паметникът тук присъства много силно в символното пространство на града. Една нежна на пръв поглед крехка млада жена, крилата, символ на обединението. Той е единият от трите паметника на жени в Пловдив. Другите са на Олга Скобелева и Ана Маймункова.

Разходката, водена от Мина Маринова, преподавател по история в ПУ „Паисий Хилендарски“, преминава през още три важни исторически пункта и запознава участниците с постиженията и заслугите на жени като Недялка Шилева, Райна Княгиня, Екатерина Каравелова и други. Забележително е, че повечето от споменатите жени са от аристократични и заможни семейства.

От площад „Съединение“ участниците се отправят към ул. „Христо Г. Данов“, където внимание се обръща на две знакови сгради. Едната е познатата на пловдивчани Къща с нимфите. Малко известен факт е, че тази сграда е дело на жена архитект. Името й е Емилия Събева, дъщеря на венециански художник. Освен фасадата на тази красива къща, нейно дело е и сградата на Драматичния театър, гледаща към Главната. Сградите се открояват със специфична орнаментика и стил.

Другата знакова сграда на ул. „Христо Г. Данов“ е тази на Кукления театър. Интересното за нея е, че някога там се е помещавало благотворително дружество „Майчина грижа“. Обиколката продължава в още две благотворителни дружества, защото една от най-значимите дейности на жените в миналото е свързана с благотворителност.

От ул. „Христо Г. Данов“ разходката се отправя към ул. „Лейди Странгфорд“. Тази улица е една от трите в Пловдив, носеща името на жена. Другите са ул. „Недялка Шилева“ в Тракия и ул. „Райна Княгиня“ в Северен. Естествено в града под тепетата има и булевард, кръстен на дама. Това е бул. „Княгиня Мария-Луиза“. Тук няма как да не споменем белега, който Емили Странгфорд е оставила в родината. Тя освен всичко е радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението. В Пловдив са запазени и няколко артефакта за лейди Странгфорд. В Историческия музей се съхранява писалището й, а в Народна библиотека „Иван Вазов“ - относително слабо известният хербарий от водорасли, събиран от Емили Стангфорд в периода 1843 – 1845 г., докато тя плава с корабите на баща си по крайбрежието на островите Оркни (Северна Шотландия) и на Ирландия.

Улица „Лейди Странгфорд“ обаче е интересна и с друго. В пейзажа на града е закодирана и памет за Ана Маймункова. Нейното име носи ПГ по облекло „Ана Май“.  Ана Маймункова е учителка от Хасково, дъщеря на директор. Увлича се от социалистическата идеология. Тя предлага 8 март да се чества като Ден на работещите жени. В сградата на ПГО „Ана Май“ в миналото се е помещавало благотворително дружество „Постоянство“.

От ул. „Лейди Странгфорд“ феминистката обиколка продължава в Стария град, където се спира на две знакови места. Първото е Първа девическа гимназия (понастоящем Градска художествена галерия). Девическата гимназия е открита през 1881 г. Сградата е построена по проект на Йосиф Шнитер и е обявена за дворец на просветата. Предвидена е за около 400-450 ученички. Първоначално започва със 116, но те много бързо нарастват и се налага да наемат помещения от околните сгради. В крайна сметка се взема решение за изграждане на допълнителна втора сграда (понастоящем там се помещава АМТИИ).

Сградата на новата гимназия на Тексим тепе отново е дело на жена архитект. Тя е проект на софийската архитектка Виктория Ангелова-Винарова. И това се случва по времето, когато жена е областен архитект в Пловдив. Това е Надежда Нанчева. Тя е потомствен архитект и една жена която разчупва стереотипа и успява да се да се пребори с предразсъдъците на обществото, което не е свикнало жена да заема толкова отговорен пост, а и се съмнява във възможностите й.

Това е мястото, където Феминистката разходка завършва, но маршрутът търпи промени. Просто защото има толкова много да се каже за тези жени. А трябва да се споменат и онези, чиито имена не са толкова познати, но те несъмнено са оставили следа в Пловдив. Следващите разходки ще се проведат на 9 и 31 март. Един чудесен начин да се запознаем с приноса и значимостта на жените в Пловдив. И да си пожелаем повече от днешните жени да оставят своя белег. Защото днес в България не е нужно да си нечия съпруга, дъщеря или сестра, за да правиш история.

Осми март се е превърнал във втори Свети Валентин. Ден за купуване на скъпи букети и подаръци. Ден, от който печелят цветарите, търговците, заведенията. Но не и жените

Йоана Иванова

Мъже от 5-годишна възраст нагоре с цвете в ръка – това е обичайната гледка на днешния ден. Но ако ги попитаме какво точно празнуваме на 8 март, как ли ще отговорят? Деня на жената, вероятно ще кажат повечето без да влагат особен смисъл в думите. В съзнанието на други това винаги ще си е ден на майката, просто защото ясно пазят спомена за тържествата по случай Осми март в детската градина, когато жените дарили ги с живот са в центъра на празника. Или поне някога с разкривен детски почерк са писали „Честит 8 март, мамо“. Други пък презрително отхвърлят „тоя комунистически празник“.

В цялото това объркване около датата 8 март е добре да си припомним какво и защо честваме на нея.

Защо осми март? На тази дата през 1857 г. жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест в Ню Йорк против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Отново през март, но две години по-късно, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

В следващите години жените продължават да протестират. През 1908 г. организират шествие в Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. През 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, на която, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.

В България Осми март започва да се чества по предложение на Ана Маймункова. Първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.

През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.

Осми март е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Той е чудесен повод да поговорим за неравноправието и проблемите на жените. 

Днес в България денят е загубил политическата си окраска и се е превърнал повод мъжете да изразят любовта  и уважението си към жените около тях – майки, баби, съпруги, сестри, дъщери, колежки. 8 март се е превърнал във втори Свети Валентин. Ден за купуване на скъпи букети и подаръци. Ден, от който печелят цветарите, търговците, заведенията. Но не и жените. Не наистина.

Защото жените не се нуждаят от специален ден, в който да бъдат глезени, уважавани, обсипвани с цветя, а на следващия отново да бъдат дискриминирани, насилвани, игнорирани.

Това, от което жените ще спечелят е обществото да започне открито да говори за домашното насилие, за дискриминацията и сексизма, за изнасилванията и престъпленията основани на пола, за феминизацията на бедността и за това, че неравноправеността на жените не засяга само тях, а е проблем на цялото общество. И то не само на 8 март.

Днешният ден е чудесен повод да си припомним, че това, което имаме днес не е даденост. Фактът, че жените в България могат да гласуват, да се образоват, да работят и да избират професията си, е резултат от нечия дълга борба. Чудесно е, че на 8 март искаме да изразим признателността си към любимите жени, но нека я изразим и към тези, на които дължим правата си. И нека не забравяме, че борбата не е свършила.