Не става ясно какво точно искат писателите в публикуваното им писмо - това коментира за Kapana.bg преводачът Милена Кацарска. Тя е университетски преподавател, филолог и с опит в сферата, като преводач на над 20 книги на издателствата "Хермес" и "Бард". Тя коментира писмото на 30 български писатели, които поискаха да получават отчисления от заеманите в библиотеките техни книги, поради използване на техните авторски права.

Основният въпрос е кой ще бъде задължен да плаща за въпросните отчисления, коментира тя, като вариантите са няколко - тежестта пада върху крайния ползвател, абонирания читател на библиотека; върху самата библиотека, която ще прехвърли този ангажимент върху клиентите си; или върху държавния бюджет за култура, което означава, че всеки отделен гражданин на държавата ще плаща за тези отчисления. Това е само един от редица въпроси, след който трябва да се мисли в следващите стъпки. Следващият е кой ще получава тези пари - самите автори, някакво колективно тяло, съюз на писателите или друга подобна структура. След тях има още въпроси, но в крайна сметка става дума за динамика на пазарните отношения между частни и обществени актьори на пазара на книги, коментира тя. Ето още от нейния коментар:

"Честно казано не съм много сигурна какво точно иска и каква позиция изразява колективът от 30 души подписали отвореното писмо до Министъра на културата. Мисля, че моята несигурност е свързана с приплъзването на категории като частни интереси и обществен интерес, както и частни и държавни/обществени институции в така поставения въпрос и дебата, който се разгръща в последните дни. Тъй като на пазара на културни продукти общо казано, а в частния случай на книги, участват едновременно частни и обществени играчи за мен този въпрос е свързан с динамиката на отношенията им и вероятно предоговаряне на границите на техните интереси, които предвид качеството на тези актьори (частни или обществени), не е задължително да съвпадат, напротив. Но понеже ако поемем по тази пътека нещата вероятно ще станат твърде абстракнти, а и сложни, човек би могъл да се опита да ги "опрости" с конкретика.

В настояването за активното прилагане на този предвиждан механизъм за "отчисления от наемане" на културен продукт (книга) върху кого пада тежестта на задължението? (а) Крайният ползвател, т.е. абониран читател в библитека/читалище, от което вероятно следва заплащане "на парче" взета книга върху абонамента или увеличаване на абонамента? (б) Институцията "посредник" предлагаща услугата "наемане на книга", т.е. общественото читалище/библиотеката и как те ще осигурят средствата необходими за "покриване на задължението" (като го прехвърлят към точка (а) или към централизираната структура на бюджета за култура и бюджета за образование)? (в) Пряко към бюджетите за култура и образование, защото става дума за културно-образователна дейност и културно-образователно ползване и как този бюджет ще осигури средствата за "покриване на задължението" (като го прехвърли към (а) и (б) или по друг начин и какъв е той, например "данък култура и образование" към всеки отделен гражданин на тази държава като директно заделено перо или нещо друго като предвиждан механизъм)? Това е първият ред въпроси, а следващият в така "осигуреното покриване на задължението" - избрани подходи а, б или в - е кой се обагодетелства от избрания механизъм или къде отиват материалните средства / "прихода" от "покриването на това задължение": индивидуален автор на културен продукт, някаква колективна собственост на групи от автори, професионален съюз, агенти-представители на авторски интереси, частни издателства (инидидуално или колектив от такива), колективен обществен бюджет за култура/образование, със сътветното преразпределение на средствата в зависимост от обществени интереси и политики, които подлежат на обсъждане, дебат и обществен контрол/сезиране т.н.?  Има и трети и четвърти ред въпроси, но дори на нивото на тези "опростенчески" два вероятно става ясно, че в отговорите им се крие именно динамиката на пазарните отношения между частни и обществени актьори на този пазар.

Та вероятно е добре да започнат да се задават тези въпроси, за да се изясни структурната логика и идеологическата позиция на участниците в започнатия дебат. "

180 журналисти от цял свят ще открият ежегодната си среща в Пловдив – Европейска столица на културата. Официалното откриване ще започне на 25 февруари от 19 часа с шествие на участниците от площад Централен до Римски стадион, където ще бъде даден и символичният старт на събитието с официални приветствия от представители на ръководството на Община Пловдив и президента на Международен ски клуб на журналистите (SCIJ). В него членуват представители от най-влиятелните медии от над 30 държави като Agence France Presse, Corriere della Sera, BBC World Service, Financial Times, CNN International и др.

По време на двудневната си визита, организирана от фондация „Пловдив 2019“, журналистите ще се запознаят с проекта „Пловдив- Европейска столица на културата“ и ще посетят културно-исторически забележителности в града. Предвидени са и посещения и срещи с местния бизнес, представящ региона.

Гостуването в Пловдив се осъществява в рамките на 65-тото Световно първенство по ски за журналисти, което ще се проведе от 25 февруари до 4 март в България. След Пловдив ще отпътуват към Пампорово, където ще продължат програмата си.

Годишната среща на SCIJ се провежда за трети път в България, след като през 1975 г. е била на Витоша, а през 2006 г. в Банско.

Снимка: @dzharov

Екипът на единствения дигитален гид под тепетата Lost in Plovdiv се e разровил из всички подхвърляния оттук – оттам, за да намери онези няколко изречения, за които с ръка на сърцето може да кажем: Истина са!

Като най – стария жив град в Европа Пловдив неизменно се свърза с множество стереотипи и разбирания. Разбира се, някои от тях са истина, но друга част – тотална заблуда. Ето кои са верните осем според екипа на единствения дигитален гид под тепетата:

1.    Пловдивчани са айляк.  Може би някои от вас ще контрират с въпроса: „А какво е това?” Ще отговорим простичко: онова усещане да си над нещата, да ти е спокойно на душата, да седнеш да си пиеш кафето на Стъргалото или в Капана по обед в работен ден и да не бързаш заникъде.

2.    В Пловдив през лятото е много горещо. Само пловдивчани и гостите от по – топлите страни могат да издържат на жаркото слънце и температури от над 40 градуса.

3.    В Капана е пълно с хипстъри. Да, факт! Това е кварталът на творческите индустрии, на всички, за които конформизмът не е присъщ и се вдъхновяват от съвременното изкуство.

4.    В Пловдив културата се усеща навсякъде – неслучайно градът бе избран за Европейска столица на културата 2019, а славата му на средище на просветата, образоваността и напредъка датира от древни времена.

Останалите 4 истини вижте в първоизточника Lost in Plovdiv.