Подготовката на Пловдив за "Европейска столица на културата" попадна в класацията на архитектите-блогъри WhATA, в негативната категория "Градски бъг". Според авторите на годишните архитектурни награди, пловдивската управа доставя "депресивни" новини за архитектурната гилдия с решението за събаряне на галерията на ул. "Гладстон" и преустройството ѝ с инженеринг, като същият подход ще се приложи и за кино "Космос" и площад "Централен". Неадекватното отношение на общината към Гарнизонна фурна също е сред аргументите за попадането на подготовката на Пловдив в негативната секция на класациите. Положително все пак е оценено новото лого.

Останалите негативни тенденции за годината, според блогърите, са събарянето на паметника пред НДК "1300 години България", връщането на автентичното място на бронзовия лъв от софийските казарми, събарянето на Двойната къща в София и некадърният ремонт на НДК по повод Европредседателството.

В положителен смисъл номинациите са доста. Проектът за урбанистична промяна на столицата "Визия за София" с ръководител Любо Георгиев, няколкогодишен директор на One Architecture Week в Пловдив е сред фаворитите. Номинация получава и пътуващата изложба "Български архитектурен модернизъм. Образци от 20-те, 30-те и 40-те", която и в момента може да бъде видяна в Пловдив в Total Sport. Други номинирани, като "архитектурно събитие на годината" са възраждането на Дома на хумората и сатирата в Габрово от Маргарита Доровска, проектът "Варна - младежка столица на културата", гражданската активност и протестите на "Спаси София", пърформънс "Мемореалити" в Червената къща, срещите “Архитектура разговаря” в Университета за архитектура, Студентската европейска архитектурна асамблея - България, която спечели европейското домакинство на INCM за 2018-а, казусът с Бронзовата къща в София и изложба “Re-Forget Your Past” на Никола Михов.

Всички номинации и в другите категории може да видите тук.

Паднал пътен знак "обикаля" по различни улици в Капана от няколко дни. Знакът "задължително направо или наляво" скита съборен из пешеходната зона цяла седмица. Бдителни граждани се опитват да му намерят място поне от сряда, като всяка сутрин се буди на различно място. Знакът последно бе забелязан в петък вечерта на ул. "Христо Дюкмеджиев". Въпреки че са сезирани служители на общинска охрана и полицаите, които лепят глобите за неправилно паркиралите в Зелената зона, ефект все още няма.

Под въпрос остава и темата откъде изобщо е този знак. Дали някое кръстовище не е останало без него и не обърква движението? Въпросът виси без отговор.

В инициативата са включени десетки градове с големи и малки прояви в цяла Европа

Идеята е всеки да преживее, да оцени и да се наслади на културното наследство

Таня Кънева

Пловдив участва в Европейската година на културното наследство, за каквато е определена 2018-а. Това е единствената досега тематична година, организирана от Комисията под ръководството на Юнкер.

Тя ще протече под мотото “ Културното наследство за една по-надеждна Европа“ и ще включва хиляди събития на европейско, национално, регионално и локално ниво. В тематичната година ще участват всички 28 държави членки чрез своите национални координатори, които ще бъдат отговорни за организирането на събития. За България това е Министерство на културата.

Страната ни участва с две събития. Първото е провеждането на заседание на Европейската комисия в София, с което се поставя началото на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. По време на заседанията и предвидения гала концерт ще бъде официално оповестено началото на Европейската година на културното наследство 2018.

Второто българско участие е със събитието конференция „Културното наследство за една по-надеждна Европа”, която ще се проведе в Пловдив на 26 и 27 март 2018 г., организирана съвместно с Европейската комисия, като част от официалната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. По време на конференцията ще бъдат обсъждани възможности за утвърждаване на културното наследство като важен инструмент за една обединена Европа, гарантираща мира, сигурността, основните свободи и просперитета на гражданите. Организаторите се надяват, че в конференцията ще допринесе за разширяване на дискусията относно какъв тип политика за културното наследство на Европейско ниво може да бъде приложена, за да бъде използвано още по-ефективно културното наследство като стратегически ресурс за бъдещето на Европа.

Освен това специалното издание на Европейските дни на културното наследство през 2018 ще включва над 70 000 събития. Проектите и инициативите ще се ръководят на национално ниво, като ще бъдат допълнени от различни международни проекти, финансирани от ЕС. Общият бюджет на годината е 8 милиона евро, повечето от които ще се използват за финансирането на международни мероприятия. В допълнение събитията, организирани като част от тематичната година ще получат подкрепа и от други програми на ЕС, включително „Творческа Европа“, „Хоризонт 2020“, „Еразъм +“ и „Европа за гражданите“. Идеята е да се насърчат повече хора да откриват и изучават културното наследство на Европа, както и да се засили чувството на принадлежност на европейците към общото европейско семейство.

Photo: ©Shutterstock

Днес той щеше да навърши 82 години 

Георги Христов Данаилов (1936-2017) е голям български писател, сценарист и драматург. Роден 8 януари в София, потомък на известен свищовски род. Потомък на известен свищовски род. Внук е на акад. проф. Георги Тодоров Данаилов, както и правнук на Марко Балабанов, първият външен министър на България след Освобождението. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов.

Георги Данаилов завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Още първите му книги печелят широка популярност: „Деца играят вън“ (1970), „При никого“ (1973), „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“ (1982), „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Следват: „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за Стефан Гечев), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“.

Автор е на много пиеси – „Съдията и жълтата роза“, „Есента на един следовател“, „Солунските сьзаклятници“, „Господин Балкански“, „Една калория нежност“ и др., на филмови сценарии: „Хирурзи“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров).

По негови сценарии: са заснети филмите „Деца играят вън” (1971), „При никого” (1975), „Хирурзи“ (1977), „Почти любовна история” (1980), „Забравете този случай” (1985), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ и „А днес накъде? (2007) – трите, заедно с Рангел Вълчанов, „Лагерът“ (1990, заедно с Георги Дюлгеров) и др.

Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на руски, арменски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици. Пиесите му са играни в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Грузия, Армения. Носител на призове от международни филмови фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан.

От 1993 до 1995 г. Георги Данаилов беше председател на Агенцията за българите в чужбина.

През 1997 г. Георги Данаилов спечели първа награда на международния конкурс „Русо“ в Париж. Лауреат е на наградата на София, почетен гражданин е на Свищов, присъдени са му наградите „Чудомир”, „П.Р. Славейков” и „Стоян Михайловски”, „Аполон Токсофорос“ от Празниците на изкуствата „Аполония”.

Той почина през март 2017 г. на 81-годишна възраст след тежко боледуване. През последните години живееше в село Ковачевица.

„Има една държава Бутан, в нея хората са щастливи, а печелят по 1 долар на ден. Значи щастието е нещо различно от бедността, нещо допълнително, незнайно.”

Из интервю за Нова ТВ през 2016 г. по случай 80-годишнината му

„Ако някое слънчево утро усетим, че виковете на играещите вън деца се превръщат в нестихващ крясък, ако не смогнем да се приспособим към врявата и затворим прозореца, за да предпочетем задушната тишина, не бива да се притесняваме, няма нужда да се ходи на лекар. Това не се лекува. Започнали сме да стареем.“

Из „Убийството на Моцарт“

„Не сте ли забелязали, че лицето на всеки човек се изменя в мига, когато в огледалото съзре собствения си образ. Това е едва ли не закон. Някой леко разширява ноздрите си, друг свива устни, трети едва забележимо повдига едната си вежда, четвърти нарочно разтваря повече очите си, пети ги присвива... Какъв е изводът? Представата, която имаме за собствения си образ никога не съответствува на действителността.“

Из интервю за в-к „Полет“ 1988

„Това, което обединява тълпата, най-често е омразата. Види ли човек големи тълпи, изпълнени с ненавист, трябва да знае, че просвещението е убягнало на тези хора или те просто са го забравили и изоставили. Просветеният човек не мрази, той разбира и остава сам. За сега!“

Из „Всичко ново е под слънцето“

„Винаги съм вярвал, че гражданската същност на писателя се съзира в писмената, които той създава, а не в публичните представления и речи, в ламтежа към важни политически постове, в съмнителна връзка с властниците, изобщо в използването на политически кокили за суетно стърчене над останалите. Знам, мнозина първенци в литературата не са устоявали и са се втурвали в общественическото поприще, а някои от тях успешно са смогнали да запишат името си между първенците на държавническото изкуство. Известно ми е, че литературни невзрачия чрез политиката са удовлетворявали комплексите си за творческа непълноценност, уталожвали са властолюбивите си пристъпи или просто са се опитвали да се облагодетелстват, поставяйки се в услуга на една или друга власт... Знам всичко това и все пак настоявам, че в писателската необвързаност, в независимостта и благородния индивидуализъм има нещо достойно и гордо, но въпреки това, не по-малко суетно. Съществуват обаче мигове в историята, съдбовни, трагични, когато всякакви разграничения са неуместни и нелепи, всяка друга позиция освен прякото участие е страхлива и непочтена, разумното изчакване е гибелно, а безумството - единствено оправдано.“

Из „Писателят и политиката“, 1989

"Децата ще спасят света!" - казваше Селинджър. Да, но само ако не ги превърнем в същите възрастни, каквито сме ние.“

Из „Убийството на Моцарт“.

Рим прилича на Пловдив или Пловдив прилича на Рим... Преценете вие

Да сравняваш Пловдив с Рим за някои от вас може да звучи невероятно, но екипът ни откри няколко прилики, които определено си струва да се отбележат. Макар и на два отделни полуострова, и двата града са пълни с история и датират от над 4000 години. Все пак, тук Пловдив държи първенството, тъй като е всепризнат за най – стария жив град в Европа.

Когато си пишем за прилики обаче, веднага отбелязваме номер едно: само три града в света се издигат на 7 хълма - Рим, Пловдив и Рио де Жанейро. Е, за момента не можем да споделим повече допирни точки с бразилския мегаполис, но в редовете по-долу ще откриете още няколко с Вечния град.

Пловдив, както и Рим, се разделя на две от пресичаща го река. За българския град това е река Марица, а за италианския – р. Тибър.

Римският стадион, Античния театър, Одеонът и Форума, Римският аквадукт и други забележителности  са само малко част от сградите и съоръженията, запазени от времето на Древния Рим в днешния Пловдив. 

Макар и малко встрани от цялата туристическа шумотевица фонтанът на Деметра в Цар – Симеоновата градина несъмнено напомня на фонтаните, разположени на ключови места в италианската столица. Нейн скулптор е също италианец, но от Флоренция – Арнолдо Дзуки.

И може би ако кажем, че стълбите на Каменица наподобяват Испанските стълби в Рим, малко ще преувеличим, но оставаме на вас да прецените. Двете атракции водят към хълм и го свързват с централните улици на града. Те са предпочитано място за снимки, съответно за гостите на Пловдив и посетителите на Рим.

Всеизвестен факт е, че „Всички пътища водят до Рим”, но ние ви препоръчваме да не пропускате Пловдив, защото и тук всяко място има история и атмосфера и за да се потопите в тях, е добре да се загубите в града с нас.

Източник: Lost in Plovdiv