Капана.БГ
Как се събират Чехов, Шекспир и Бекет на една сцена?
„Спомен за летене“ е постановка, която търси човешкото в човека
Стефка Георгиева
Същината на театъра се крие не толкова в чудната актьорска игра, а по-скоро във въпросите и отговорите, които ни дава. Припомня ни за неща, които може би сме забавили, даже понякога ни посочва правия път, от който може би сме се отклонили. И все пак, да задаваш правилните въпроси е истинско изкуство, което не се отдава на всеки.
С тази не лека задача се е заел екипът на постановката „Спомен за летене“. В нея участват Биляна Георгиева , Веселин Петров , Димитър Крумов , Иван Николов , Каталин Старейшинска, а режисьор е Боян Крачолов. Цялата пиеса е изградена върху фрагменти и цитати на Чехов, Бекет, Хесе, Селин, Екзюпери, Бредбъри, Шекспир, Гогол, Еко и цитати от Хармс, Ерофеев и Мюлер, и определено е спектакъл, който заслужава вниманието на зрителя.
Къде е човешкото в човека и помним ли как се лето? Ето какво разказа режисьорът на постановката Боян Крачолов* за kapana.bg
Разкажете ни малко повече за "Спомен за летене". (чисто информативно, за хората, които не са гледали постановката, за да знаят какво ще ги очаква).
„Спомен за летене” е преди всичко една идея, кауза, дори. Представлението се концентрира върху група хора, работещи в завод за сортиране и преработване на хартия. В един момент, обаче, разбират, че заводът е затворил много, много отдавна – а те са забравени вътре. И тук се започва едно пътуване към вътрешността, сърцевината на всеки от тях, една равносметка на живота им. Едва сега те се изправят пред никога неслучени мечти и желания, тези, които човек винаги отлага, дали защото не се чувства готов, дали защото му трябват пари, дали поради други причини. Тази „среща”, около която се развива представлението, е среща на човека със самия него – той не може да открие другия, себеподобния, ако не е открил първо себе си. Ето за това лично откриване направихме спектакъла. Искаме да напомним на хората, че човекът има някакъв срок, има някъде някакъв невидим часовник, който цъка, и който може да спре всеки момент. Този часовник лесно може да бъде забравен, обаче, заради куп краткосрочни намерения, или очаквания, или каквото там друг има. А той е от най-голямо значение.
Самото представление не разчита на сюжета – да, има маркиран такъв, но то разчита много повече на припознаването на гледащия в даден момент, един или повече. На това зрителят да си каже „Да, вярно, и на мен ми се е случвало нещо такова, пък, виж ти, съм го забравил”. И да се запита как е могъл да го забрави.
Точно това много ни движеше, докато изграждахме представлението – през цялото време да задаваме въпроси, а не да се стремим да даваме готови отговори, или пък дидактично и поучително да размахваме пръст от сцената. Единствено искахме да помогнем на зрителите да могат да си зададат точните въпроси – естествено, като и ние сме си ги задали на нас самите преди това. А дали работниците успяват да „полетят”, да се измъкнат от завода – това също е въпрос, на който зрителят трябва сам да си отговори.
Как се събират фрагменти и цитати от толкова бележити автори в един спектакъл? Трудно ли бе да създадете цялостния контекст, в който да сложите фрагментите или имахте друг подход?
О, не. Всичко тръгна именно от цялостния контекст – идеята за отдавна затворения завод, в който все още „витаят” работниците му. И тук вече беше въпрос на много четене, на много разговори с актьорите, за да може всеки да си открие неговия текст, това, в което се припознава най-много. За да могат фрагментите да „звъннат” – това беше по-трудното. Дето се казва, дяволът е в подробностите.
Вие сте млад екип. През какви перипетии минахте, докато "Спомен за летене" се появи на сцената?
Перипетиите ни траяха около две години. И бяха не толкова от творчески характер – това са съвсем отделни перипетии – а най-вече от... това ми е малко интересно да го формулирам, може би административен характер? Виж, то дори е странно, защото след като на пътя ни изскочи някаква пречка, която всички решаваме, че е огромна, решението всъщност изскача като нещо много просто. Сякаш на шега. Първо, след като заформихме идеята, ни трябваше финансиране – което спечелихме от Национален фонд „Култура”. След това мина поне година в издирване на място, което да приеме представлението – и това място се оказа Драматичен театър „Н. О. Масалитинов”, за което съм изключително благодарен на целия екип на театъра. И мисля, че не можем да бъдем по-доволни. Тъй като целият екип е съставен от хора, които живеем в София, докато издирвахме мястото, изскочи въпросът къде всъщност можем да репетираме, за да не висим и да чакаме, да не изтлее идеята – и тук „Derida Dance Center” ни подадоха ръка. Изобщо, по време на цялото пътуване към този спектакъл, имахме срещи с изключителни хора, които на мига изразяваха желание да ни помогнат. И този спектакъл не можеше да се случи без нито един от тях.
Темата, която засягате, а именно човешкото съществуване, е трудна задача. Открихте ли отговорите си сами за себе си въпроса "Как човек устоява на живуркането?"
Поне за себе си, както и съобразено с етапа, в който съм, мисля, че съм открил някакво „загатване”. Много воля трябва. И упоритост. И вяра. Някак си човек трябва да свикне да работи въпреки контекста, в името на нещо друго, на нещо по-голямо. По-важно, сякаш. Да те води едно усещане, че нещата не е задължително да са такива, каквито са, че може да бъде и другояче. Може би тая вяра е в известна степен наивна, но ако седнеш да подхождаш рационално, няма да се стигне далеч – поне според мен.
Какво ви даде тази постановка? Какво ви взе?
Тук мога да говоря само и единствено от свое лице. J Даде ми усещането, че може – и, че трябва – да се опитва да се прави друг тип театър, в голяма степен различен от конвенцията. Донякъде ми даде и свободата да се одързостя да го правя – или поне да се опитвам. Даде ми контакти с прекрасни хора, с които се надявам да поддържаме взаимоотношения и занапред – както професионални, така и лични. А за взимане... най-вече ми взе съня. Едно два-три месеца почти не спах, за да мога да завържа всичко. Но пък нямам проблем с това. В един момент се свиква.
Имат ли изобщо хората спомен за летене и как да не го забравим?
Всички в това представление сме на мнение, че имат. Всеки човек има. Има някакъв кратък момент, който може би се случва, когато си много малък, в който изведнъж се изправяш пред целия промисъл на битието, в който за момент осъзнаваш причината да си тук, нуждата от това да си тук. Осъзнаваш си каузата, иначе казано. А как да не го забравим... Виж, тук вече има уловка. Много е трудно, при все, че това летене не трае дълго, искам да кажа, хронологично не трае дълго. Има неща, които чисто хронологично са много по-дълги – и затова ти се струва, че са и по-важни. Така че, мисля си, единствено с воля и вяра. Както в по-предния въпрос.
Всъщност как изобщо се събра именно този екип?
С актьорите сме завършили един випуск на НАТФИЗ – с една част бяхме работили заедно, с друга много исках тепърва да работя. И тук се засрещнахме. Защото и петимата имат много особени творчески природи. Изключително интересни. Впоследствие се добави и Михаела Добрева (сценограф) и Георги Атанасов (композитор), с които сякаш от раз започнахме да се разбираме.
За събирането много помогна и идеята за представлението – тя, някак си, беше най-важната. И всеки от екипа я прие като изключително лична. Така че може би това е най-точният отговор на въпроса. Събрахме се около това, което искаме да кажем.
За актьорите, чий образ бе най-труден за усвояване и защо?
Работата не беше толкова около изграждането на конкретен образ, а по-скоро на колективен такъв. Така че, мисля, това беше най-трудното за всички. Да, всеки има отделен персонаж, но най-трудно (и интересно) беше изграждането на колективното усещане, на „колективния” образ на неслучения човек. Неслучен, но притежаващ възможност да го стори. Непроявена досега. И щом се случи, да полети.
Мислим, че към такъв образ може да се добави и публиката – и изключително много ще се радваме, ако успеем да намерим съмишленици из нея. Така че за нас е голямо удоволствие да поканим всеки, който има интерес, на „Спомен за летене”. Както за известните ни вече дати – 12-ти април и 10-ти май – така и за следващите.
* Боян Руменов Крачолов (р. 1992, София) завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Иван Добчев, а понастоящем следва магистратура по философия в Софийски университет "Св. Климент Охридски Сред режисьорските му работи са "Това НЕ Е Хамлет", "Палата №6", "Срещу течението на Хъдсън", откъс от романа "Възвишение", поставен поради участието му в ателието "Възстановки" и други. Като актьор е участвал в спектакъла "Продадено" (по "Вишнева Градина") с режисьор Маргарита Младенова. Негови разкази са публикувани в "Литературен вестник" и списание "Страница".„Църква от сънища“ е първата му самостоятелна книга с разкази, а най-новият му театрален проект е „Спомен за летене.“
Следващата дата, на която можете да гледате „Спомен за лете“ в Драматичен театър Пловдив е 12.04. Заповядайте!
Снимки: портрет Виктор Кожухаров, други Георги Вачев
ТеГно?
ДоТеГнало ви е от скучната работна атмосфера, от скучното ежедневие, от скучната музикална сцена? Вземете една ударна доза техно по средата на седмицата, в комбинация с подходящите напитки и в компанията на правилните хора. Ако не помага - не вреди! Денят е сряда, часът - 21ч. мястото - Groove Music&Art.
За дърветата в Пловдив
От месеци насам гражданите в Пловдив ежедневно сигнализират за:
- нови сечи на видимо здрави дървета;
- "оформяне" на короните по начин, водещ до разболяването на дърветата;
- планове за унищожаване на нови зелени площи;
- пълно неглижиране на темата от общината и предприятие "Паркове и градини".
Поради липса на информация за предстоящите сечи и непознаване на закона и общинските наредби понякога си мислим, че няма какво да направим и жалбите остават като вик в пустиня.
Искате ли да научите как и защо дърветата в Пловдив изчезват едно по едно?
Имате ли полезна информация и/или идеи, които може да споделите с други загрижени хора?
Готови ли сте заедно да измислим план за по-добро управление на зелената система на града?
Ако отговора на поне един от горните въпроси е "да", заповядайте на среща в "Отсреща" в 19 часа, където след кратка презентация ще дискутираме възможни планове и действия за запазването на дърветата в Пловдив.
Le' Push Wednesday Night Acoustic @Bee Bop Cafe
В сряда вечер Le' Push ще се качат на сцената на Bee Bop Café. Ще изпълнят авторска музика и кавъри на интересни парчета в акустични аранжименти. Заповядайте да се позабавляваме заедно в средата на седмицата и да си дадем тласък за останалите дни! Започваме в 21.30 часа.
Ученически конкурс на тема „Светът в моите мечти“ за поезия и проза, фотография и детска рисунка
„Българско-турски литературен клуб“ кани всички ученици от Пловдив и областта да участват в конкурс на тема „Светът в моите мечти“ за поезия, проза, фотография и рисунка . Той е посветен на Деня на националния суверенитет и на детето в Република Турция и се провежда под патронажа на Генералното консулство на Република Турция в Пловдив.
Вижте категориите и регламента за участие:
Стихотворение : Възрастова група - от 8 до 20 години
Разказ: Възрастова група - от 12 до 24 години
(Творбите могат да бъдат на български или турски език и всеки участник може да участва най-много с две произведения)
Фотография: Възрастова група от 12 до 24 години
Детска рисунка: Възрастова група от 6 до 12 години
Краен срок за изпращане на творбите: 18 април 2018 г.
Пощенски адрес: ул. „Филип Македонски“ №10, Турско консулство, гр. Пловдив
Електронен адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон за информация: 032 – 275166, 0886 002394
Всяка творба трябва да бъде придружена със следната информация: име на автора, възраст, пощенски адрес, телефон за връзка.
Най-добрите творби ще бъдат наградени.
Френският град Ница черпи опит от Пловдив в опазване на културното наследство
През месец април, Пловдив ще бъде домакин на две мероприятия с френско съдържание в сферата на културата. Изложба с 14 информационни табла "Ница или изобретяване на туризма" ще бъде експонирана на оградата на археологическите разкопки пред Централна поща в периода 12 април - 31 май. Няколко дни по-късно, на 16 април, от 17 часа в ДК „Борис Христов“ ще се проведе българо-френска конференция на тема „Опазване на недвижимото културно наследство – преимущества и предизвикателства“. Идеята за двете прояви, които се осъществяват в сътрудничество с Община Пловдив е на Френския културен институт в България. Целта им е да бъде задълбочен процесът на сближаване между двата града - Пловдив и Ница във връзка с кандидатстването им за вписване в списъка на ЮНЕСКО за международно културно наследство.
Кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол вече бе включена в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти, за което преди дни бе изпратено официално писмо от Центъра за световното наследство на ЮНЕСКО до министъра на културата Боил Банов. По този повод, освен изложба в Пловдив ще бъде проведена и конференция, в рамките на която българските експерти по културно наследство ще представят своя опит пред френските специалисти.
Изложбата „Ница или изобретяване на туризма" е дело на „Мисията Ница Световно Културно Наследство“ под ръководството на Жан-Жак Айагон, бивш министър на културата и комуникациите, в партньорство с Френския културен институт в България. Изложбата, която е на двата езика, представя различни етапи в развитието на френската „лятна столица“ като туристически център и е етап от вписването на кандидатурата на Ница в списъка на ЮНЕСКО.
Конференцията е насочена към студенти в сферата на изкуството, широката публика и експертите по опазването на културното наследство (урбанизъм, изящни изкуства), като е осигурен симултанен превод (френски – български).
В програмата на конференцията от 17 до 19 часа ще вземат участие арх. Петър Петров, делегиран представител на Екол дьо Шайо в Пловдив, Завеждащ курс за опазване на културното наследство в Пловдив, под патронажа на Екол дьо Шайот, французина г-н Америк Жьоди, представител на Мисията Ница Световно Културно Наследство, който ще изнесе презентация „Кандидатурата към ЮНЕСКО, дългосрочна процедура с цел опазване на културното наследство“ и изтъкнатият пловдивски реставратор Елена Кантарева, която ще представи презентацията „Процесът на реставрация и опазване на Малката и Голямата Базилики – кандидати за допълнителната листа на световното културно наследство“. В края на конференцията е предвидена дискусия с възможност за въпроси към лекторите – експерти по опазване на културното наследство. Входът за събитията е свободен.
Балетът „Дон Кихот“ на Софийската опера гостува в Пловдив
Утре точно в 19 часа започва балетът „Дон Кихот“, с който Софийската опера ще гостува на Държавна опера Пловдив на сцената на ДК „Борис Христов“. Художественият ръководител на балета на Софийската опера, Сара-Нора Кръстева изтъкна : „Отиваме в Пловдив, не само, защото сме поканени от ръководството на Операта, а и защото публиката там е изключително радушна и винаги ни е посрещала и изпращала с много аплодисменти. Пловдив е романтичен град, пълен с история и вярвам, че балетът за рицаря Дон Кихот, ще бъде посрещнат с радост.“
„Дон Кихот“ е балет по романа „Дон Кихот де ла Манча“ на испанския писател Мигел де Сервантес. Счита се, че е сред най-ярките и велики творения измежду класическите балети. Спектакълът е поставян от много балетни трупи по целия свят в различни варианти. Първата постановка е във Виена през 1740 г.
Най-известна е постановката (1900) на руския балетмайстор Александър Горский по музиката (1869) на чешкия композитор Лудвиг Минкус, дълго работил в Русия, но първата хореография по неговата музика е на Мариус Петипа.
Първото представление на балета на Л. Минкус се състоява на 14 декември 1869 г. в „Болшой театър“ в Москва. По-късно свои редакции на този балет, значително отличаващи се от първоначалната версия, създават други хореографи като Алексей Ратманский и Борис Ейфман.
В романа на Сервантес образът на печалния рицар Дон Кихот, готов на всякакви подвизи и благородни постъпки, се явява основа на сюжета. В балета „Дон Кихот“ обаче той се явява второстепенен персонаж, а сюжетът се съсредоточава на любовната история на Китри и Базил, изпълняващи свои вариации на градския площад.
Кръчмарят Лоренцо иска да омъжи дъщеря си Китри за богатия аристократ Гамаш. Но Китри е влюбена в бръснаря Базил. Дон Кихот, начел се на рицарски романи, вижда във въображението си образа на Дулсинея, за която взема Китри.
По време на празнично веселие в кръчмата Базил разиграва сцена на самоубийство и Китри умолява баща си да благослови любовта им. Лоренцо се колебае. Възмутеният Дон Кихот заповядва да се изпълни молбата. С неохота Лоренцо ги благославя. Базил бързо се изправя цял и невредим - неговото самоубийство е било само шега. Приятелите избутват Гамаш от кръчмата.
Всеобщото веселие и танците продължават. На площада всичко е готово за празника в чест на влюбените. В тържествен марш се събират гости. Среди тях са благородният рицар Дон Кихот и неговият оръженосец Санчо Панса.