Капана.БГ
"Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" тази вечер в театъра
Пиесата "Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" от американеца Джон Патрик Шанли, под режисурата на Ованес Торосян могат да видят тази вечер пловдивските любители на театъра. Постановката на Торосян бързо стана любима на публиката с играта на Каталин Старейшинска и Георги Гоцин. Постановката може да се види в Драматичен театър - Пловдив в 19 часа.
“Дани и дълбокото синьо море" е като (...) мач на живот и смърт, който завършва с нежна прегръдка.“ – Ню Йорк Таймс
"Тази пиеса е посветена на всеки в Бронкс, който ме е ударил или целунал, и на всеки, когото аз съм ударил или целунал." – Джон Патрик Шанли
Авторът на „Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите” е световноизвестният Джон Патрик Шанли – носител на Оскар за филма "Лунатици" с Шер и Никълъс Кейдж, с награди Пулицър и Тони за пиесата „Съмнение”. Постановката на Ованес Торосян е премиера за Шанли на българска сцена.
Пиесата ни пренася в Бронкс, най-опасния квартал в Ню Йорк, където авторът е израснал. Главните герои в тази трагикомедия са момче и момиче, отхвърлени от обществото, крайни и опасни, стигнали до ръба на „дълбокото синьо море", а какво се крие там могат да разберат само при челен сблъсък с другия.
Танцът на апашите (La Danse Apache) е стихиен танц за двама, изпълнен със сцени на насилие, произхождащ от парижката ъндъргаунд култура от началото на 20 век. Не случайно Ню Йорк Таймс определя взаимоотношенията на героите в тази история като „кикбоксово па де дьо”: “Пиесата е като да седиш до ринга и да гледаш мач на живот и смърт, който завършва с нежна прегръдка.“ – Ню Йорк Таймс
„Тя (пиесата) е експлозивно, дълбоко изследване на отчуждението и изкупителната сила на любовта.” – Ню Йорк Дейли Нюз
"Изключително забавна, ужасяваща, изпълнена с въображение, хипнотизираща пиеса, крайно различна от традиционните любовни истории." – Драма-лог
Режисьорът Ованес Торосян за пиесата:
"Основната тема, която ще изследваме, са причините, поради които се превръщаме в маргинали. Стигайки до дъното, давайки си шанс всеки ден за новия ден. Съвременният човек е затворен в резерват. Свободата ни е взета. Да, като че ли ние решаваме и се разполагаме с животите си, но реално не е така. От прекалено много неща сме зависими. Включително и нематериални като минало, бъдеще и настояща среда. Средата ни определя. Добре, а къде е отговорът тогава? Кой отговор? Да стоим безмълвни или да крещим? Понякога на глас, понякога вътре в нас. Изходът – бунт , разпад, депресия, алкохолен делириум. А може би има спасение, някъде в "Дълбокото синьо море."
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“.
Виктор Божинов: Много истини трябва да бъдат разкрити и много от представите ни ще бъдат променени
Да погледнем на епохата от „Възвишение” честно, имайки предвид човешката природа, която трудно се променя, посъветва режисьорът на филма
Имаше нужда от някакъв филм, който да погледне към темите и епохата от „Възвишение” не просто през погледа на патриотичните лозунги „Да живее България!” и „Бог с нами!”. Мисля си, че ярко идеологическите времена отминаха и някак си на тези години може да се погледне по нов начин. Така режисьорът на „Възвишение” Виктор Божинов отговори на въпрос каква е била личната му мотивация да се заснеме филма.
Питането до режисьора дойде след негови размисли на темата какво може да е било съдържанието на писмото на Димитър Общи до Левски, което героите в книгата и филма Гичо и Асенчо разнасят из Балкана. Божинов подчерта, че ако някъде от филма възникват въпроси, отговорите са си на зрителите. И че за голяма тях от тези въпроси той няма отговор, а и не иска да има. Нямам отговор на въпроса какво е съдържало писмото на Общи до Левски. Но тайно вярвам, че писмото е било опит да си уговорят среща. Защото и днес всички искаме някакви дълбоки противоположности да не воюват една с друга, а по някакъв начин да намерят общ път в името на това да се случат нещата по-добре за всеки, каза Божинов.
А за личния мотив да се заеме с „Възвишение” отговори така: „Правя кино дебют на 45 години. Защото история, която искам да разкажа с кино, ме намери сега. Четейки романа, аз намерих пълна идентификация с Гичо и неговите разсъждения, и със съвременното звучене на всичките тия мисли. Намерих ги така, сякаш четеш нещо абсолютно актуално. От една страна това ме мотивира. А от друга- предизвикателството. Защото си мисля, че човек трябва да си поставя тежки задачи и да се опитва да ги прескочи. Иначе основното нещо е духът, идеята, целият поглед към тази епоха. Виждате, когато стане въпрос за патриотизъм какво се случва в съвременна България. Това нещо отсъства от филма. Последните опити на територията на историческия филм у нас за мен бяха по-скоро спекулативни. Имаше нужда от някакъв филм, който да погледне към тези теми не просто през погледа на „Да живее България!” и „Бог с нами!”. Мисля си, че ярко идеологическите времена отминаха и някак си на тези години може да се погледне по нов начин. Дошло е времето, в което може да се погледне на тези времена по-честно. Защото от 20-те години на миналия век, след Октомврийската революция, започва едно такова дълбоко разделение между хората на идеологическа основа и това има отражение във всичко. Историята буквално е пренаписана, за да бъде удобна. Важно е да се погледне на тези времена по нов начин, с непредубеден, идеологически чист поглед. И да бъдем наясно, че не можем да продължаваме да се взираме в тези времена и в миналото с представата за героизма, представата за 1300 години България и това, че ние сме сами във Вселената. Много истини трябва да бъдат разкрити и много от представите ни ще бъдат променени. Трябва да погледнем честно на тези неща, имайки предвид човешката природа, която трудно се променя. Да, лесно е да има враг, но няма как нещата да бъдат разделени само на черно или бяло, на добри или лоши. Можем ли да отговорим категорично въпроса как точно е бил убит Ботев? Дали е застрелян героический от турски куршум в челото или става един скандал за едни работи и те са се гръмнали един друг…”.
Идея: Гледаме пълната версия на „Възвишение” в мини сериал
Част от екипа на филма в тричасова дискусия с пловдивската публика
Виктор Божинов: Българската филмова индустрия не може да подсигури необходимите условия филм по „Чамкория”
Защо не е хубаво един филм да продължи повече от 2 часа и 20 минути? Заради женската перисталтика! Така, с чувство за хумор, режисьорът на „Възвишение” Виктор Божинов откри дискусия с пловдивската публика след прожекция на филма в Лъки- Дом на киното снощи. Срещата с киноманите под тепетата в клуб „Фарго” продължи дори повече от самата лента- над три часа. В нея, освен режисьора, участваха младият актьор Стоян Дойчев, изиграл блестящо ролята на Асенчо, и продуцентът Иван Дойков.
Още в началото Божинов разкри, че първата версия на филма била 3 часа и 10 минути. Много важни сцени, заснети с много усилия от екипа, са отпаднали от финалната му версия. Но са там, пазят се и дори вече има идеи за излъчването на пълния материал от „Възвишение” в мини телевизионен сериал от четири епизода по един час. Дали това ще се случи, все още не е ясно, но режисьорът и продуцентът дадоха ясни сигнали, че са в процес на преговори.
Основният критерии при съкращаването на готовия материал бе съобразяване с ритъма, с движението на историята. Важно бе като съкращаваме нещо, да не загубим логиката в действието и последователността, и в същото време не искахме да махаме от аромата, от духа на историята. Всъщност, получи се така накрая, че дори за моя изненада усещането за време го няма у зрителите, каза режисьорът. Давахме си ясна сметка за залога да посегнем на съвременна литературна класика. Рисковете бяха огромни. Желанието ни бе филмът се отдели от книгата, да получи свой облик. Да се обособи като нещо самостоятелно. Дали се е получило, публиката ще каже, допълни Божинов.
Той подчерта, че целият екип е влязъл в проекта „Възвишение” с ясното разбиране, че това трябва да е емоционален, честен, комуникативен филм, а не претенция филмова. И даде да се разбере, че въпреки визията си, продукцията в никакъв случай не е най- високобюджетният филм в новата българска кино история. 120 процента от бюджетните възможности са на екран, не скри режисьорът.
Влизането ми във „Възвишение”, сред тези актьори, беше ужасно за мен. Това можеше да завърши катастрофално. Но те ме водиха много добре. Аз бях дебютант и в киното, и в револУцията, и това ми помогна, каза пред публиката откритието на филма- младият Стоян Дойчев. Попитаха го как е изиграл момента на предателството. Надявах се бачо Гичо да го спася. Чисто емоционално, да предам четата беше лесно да го изиграя като актьор. Ама да си предам най-личния другарин… след коня? Изискваше по-специфична и друга нагласа, за да го изживея това!, не скри Асенчо от „Възвишение”.
На въпрос на Под тепето дали поглежда към новия роман на Милен Русков „Чамкория”, режисьорът Виктор Божинов отговори така: „Още с първата хипотетична сцена от „Чамкория”, в която бае Славе се качва от пиацата на „Св. Неделя” в София, минава през всички софийски улици през 20-те години, минава през Народното събрание, където има манифестация от деца, тръгва към Орлов мост и т.н., бюджетът на „Възвишение” свърши. Само с първата сцена. Говорихме иначе с Милен. Но смятам, че към момента българската държава и българската филмова индустрия не може да подсигури необходимите условия филм по „Чамкория” да се случи максимално автентично и да съдържа онези компоненти на истина, които да направят разказа верен. Защото мен много ме е страх ако трябва да взривявам „Св. Неделя”. Има много голяма отговорност във възстановяването на тази среда. И тя трябва да е вярна. А как да стане това, след като всичко, навсякъде, е в пластмасови дограми и климатици. Не че нямаме желание… Но пък се смяташе, че „Възвишение” не може да стане на филм. Ако се случи на „Възвишение” добра съдба може би, някой ден бих, бихме си помислили и за филм по „Чамкория”.”
Документална изложба „В изгнание“ показват в Държавния архив
Документалната изложбата проследява някои основни моменти от живота и дейността на цар Симеон ІІ преди завръщането му в България. Акцентира върху неговото семейство преди изгнанието през 1946 година. За първи път се показва Манифеста към българския народ на цар Борис ІІІ от 3 октомври 1918 г. за встъпването му на престола.
Пребиваването и обучението на цар Симеон ІІ през 1958 г. във Военната академия „Вали Фордж“, Пенсилвания, САЩ, и сватбата му с Маргарита Гомес-Асебо през януари 1962 г. Отбелязано е неговото пълнолетие и дейността му през следващото десетилетие.
Особено място е отделено на благотворителната му дейност сред българската емиграция и създадения специален „Фонд за подпомагане на българските емигранти“. Многобройни са благодарствените писма от наши съотечественици, на които е изпратена материална помощ. С поредица от важни документи е подчертан стремежът на цар Симеон ІІ да обедини българската емиграция с одобряване на създаването на Временно българско представителство на 7 януари 1958 г. и по-късно на съвещателния орган „Съвет на стоте“.
Проследени са част от връзките му с някои български емигрантски политически и културни организации. Отделно е показана част от кореспонденцията му с владетелски семейства, с български интелектуалци в изгнание, с хора на изкуството, музикални дейци, българското духовенство, с медии и др. Изложбата завършва с посещението на цар Симеон ІІ в България през 1996 г.
Основно са използвани документи от фонд 1507К на Централен държавен архив, дарени лично от цар Симеон ІІ, както и снимки и документални свидетелства, съхранени във фондове на Държавен архив - Пловдив. Изложбата е организирана съвместно с Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна“.
Експозицията може да бъде видяна от 17 ноември до 5 декември 2017 г. в Изложбена зала на Държавен архив – Пловдив, ул. „Кракра“ № 11.
Представят чешките „български“ музиканти в следосвобожденска България
Изложба „Чешките „български“ музиканти в следосвобожденска България – 1878-1902“ ще се открие Изкуствотеката на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив /втори егаж/ на 20 ноември 2017 г. /понеделник/ в 16.30 ч.
След Освобождението на България по междудържавни споразумения, а и по частна линия у нас пристигат много чехи. Голяма част от тях са музиканти, които започват да градят тук нова музикална култура. Стават учители по музика, създават военни и цивилни оркестри, свирят по престижни заведения озвучават неми филми, композират, поставят основите на симфоничното и оперно дело… Същевременно много българи учат музика в Чехия.
Любопитен е фактът, че първият военен духов оркестър в България е създаден изцяло от чешки музиканти, които на 17 април 1879 г., в първата си публична изява, със своите изпълнения приветстват Княз Александър I Батенберг във Велико Търново.
Изложбата „Чешките „български“ музиканти в следосвобожденска България – 1878-1902“ показва част от хората и събитията в музикалното сътрудничество между чехи и българи. Тя е организирана от Сдружението на чехи, словаци и приятели – Пловдив и НБ „Иван Вазов“ и е със съдействието на Министерството на външните работи на Република Чехия и Почетното консулство на Република Чехия в Пловдив.
Откриват документална изложба за Никола Петков в Дома на културата
Документална изложба, посветена на Никола Петков, ще бъде открита днес в Дома на културата "Борис Христов". Тя се подготвя от БЗНС и държавна агенция ‚Архиви“, заедно с Комисията по досиетата. Откриването е днес (16 ноември) от 14.00 часа. Изложбата е посветена на Никола Петков и 70 години от екзекуцията му.
„Аз няма да бъда жив, но България ще бъде свободна“ е мотото на изложбата.
"За нас ще бъде чест да сме заедно и да отдадем почит на един от най-големите демократи на всички времена.", канят организаторите от ПП на БЗНС.
Вили Стоянов и Old School Trombone - джазът от 30-те на концерт в Bee Bop Cafe
Един от любимите тромбонисти на феновете на джаза - Вили Стоянов гостува на Bee Bop Cafe. Концертът тази вечер включва произведения на Дюк Елингтън, Слайд Хемптън, Телониъс Мънк и други. Концертът е тази вечер (16 ноември) от 21 часа.
Ако бъдат помолени да опишат звученето на любимия тромбон на Вили Стоянов, повечето, които го познават, най-вероятно ще използват думите „мощен”, „силен”, „арогантен”, „експлозивен”, „чудовищен”. И това няма да е лъжа, защото Вили има доста характерен стил на свирене, който трудно може да остане незабелязан.
С настоящата програма, Вили иска да ви покаже другата страна на неговия тромбон – нежната и романтична, приемайки предизвикателството да покаже тромбона, като солиращ инструмент. На помощ, в нелеката му задача, се включва старият познайник на пловдивската музикална сцена - виртуозният пианист Милен Кукошаров.
Вили разхожда слушателите по улиците на Ню Орлиънс и им показва как е звучал джазът през 30-те и 40-те години на миналия век. А с жизнерадостния си характер, Вили успява да пресъзададе освен енергията на Ню Орлиънс, с типичното рагтайм и диксиленд звучене, но също така и любовта между джаза, регето, фънка, хип-хопа и увлича по много заразителен начин публиката.