Боил Банов: Епископската базилика на Филипопол е паметник, с който България се гордее, но който принадлежи на света

Тотев:  Вярваме, че този забележителен културен и исторически паметник ще намери достойното си място в Списъка на световното културно и природно наследство

С нетърпение очаквам работата по кандидатурата към ЮНЕСКО, посочи президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър

Пред многобройна публика на церемония снощи в централата на ЮНЕСКО в Париж България представи Епископската базилика на Филипопол и античните мозайки на Пловдив. Министърът на културата Боил Банов, кметът на Пловдив Иван Тотев, президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър и заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева подчертаха в приветствията си желанието на страната ни да покаже на света в пълния му блясък изключителното ни наследство.

На церемонията в централата на ЮНЕСКО в Париж, чийто домакин бе посланикът на България във Франция Н. Пр. Ангел Чолаков, присъстваха и досегашният генерален директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура Ирина Бокова, представители на ЮНЕСКО и различни институции, заместник-кметът по култура и туризъм на Община Пловдив Александър Държиков и др.

Министърът на културата Боил Банов подчерта, че за няколко века нашите земи са част от Римската империя, която оставя след себе си пътища, укрепления и водопроводи, многобройни обществени и култови сгради. „Несъмнено сред най-впечатляващите паметници на културно наследство от този период, които откриваме под много от днешните български градове, са античните мозайки, украсявали подовете на частни домове на заможни римски граждани или на базилики от периода на ранно разпространение на християнството”, посочи министър Банов. „Епископската базилика на Филипопол е паметник, с който България се гордее, но който принадлежи на света. Ето защо Министерството на културата убедено подкрепя инициативата на Община Пловдив и Фондация „Америка за България“ да разкрият и да социализират базиликата, за да я представят в пълния  блясък като част от римското мозаечно наследство на страната ни и достоен кандидат за включване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО”, каза в заключение министърът на културата.

„Аз и моят екип от Министерството на туризма Ви каним да посетите страната ни, за да се убедите сами колко разнообразно и впечатляващо е културно-историческото ни наследство”, каза зам.-министърът на туризма Ирена Георгива. „Ние високо ценим културното си наследство и желаем да го покажем на света в пълния му блясък”, подчерта кметът на Пловдив Тотев. "Вярваме, че този забележителен културен и исторически паметник ще намери достойното си място в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заедно с римските мозайки, изпъстрили нашия град“, подчерта в приветствието си кметът Иван Тотев и допълни: „За Община Пловдив осъществяването на проект за реставрация и социализация на Епископската базилика е огромна привилегия и отговорност, начинание, което заема централно място в програмата ни като културна столица на Европа през 2019 година. Подкрепата, която имаме от българското правителство и Фондация „Америка за България“, укрепва вярата ни, че ще превърнем Епископската базилика на Филипопол в паметник на културата от световно значение“.

„За Фондация „Америка за България“ е привилегия да подкрепи връщането към живот на Епископската базилика на Филипопол. С нетърпение очаквам работата по кандидатурата към ЮНЕСКО, както и да ви посрещна на откриването на Базиликата в началото на 2019 година”, посочи президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър.

По правилник България има право да предложи само един обект и това ще бъде Епископската базилика на Филипопол. Тя е най-голямата раннохристиянска църква в страната, която заема централно място в съвременен Пловдив. Историята на мястото й обхваща поне 12 века. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол. Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. Вътрешността била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв. м.

Усилията сега ще бъдат насочени към внасяне на документите за вписването на Епископската базилика на Филипопол заедно с римските мозайки в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО до края на януари 2018 г., за да може предложението на България да бъде разгледано на сесията на международната организация през септември следващата година.

Вижте как и защо се прави това

Последният ден, в който може да се яде месо преди 40-дневния Рождественски пост отмина. От днес – 15 ноември започват Коледните пости, които ще приключат на Рождество Христово.

Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос. Не трябва да се ядат храни от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребява без сряда и петък.

На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино. Венчавките се забраняват до Въведение Богородично - 21 ноември и от Игнажден - 20 декември, до Богоявление, Йордановден.

Вижте най-общи правила за поста, според „Православието“: 

В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

При постите съществуват шест степени на строгост: всичко, освен месо (Месни заговезни); вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина); пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Вангел Имреоров ще представи новата си книга "Напускане на спомена" в Пловдив. Това ще стане тази вечер (15 ноември) от 18 часа в Bee Bop Cafe. Водещ на срещата ще бъде Марин Бодаков.

Стефан Иванов разказва за книгата:

„Напускане на спомена“ е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, преди тя да е отместена от нова среща със светлината. Между двете крайности шепти сива и градска дзен самота, попълват се дневници, слуша се музика, пътува се с влак или автобус, наблюдава се неспирен дъжд, часовниците губят власт и човек изоставя себе си, за да се върне.

Владислав Христов добавя:

Поезията на Вангел Имреоров е поезия на движението. Глаголите са нейните главни действащи лица. Те повеждат читателя в едно дълго бягане, в което не липсват препятствия. Летвата на места е вдигната високо - чудесно предизвикателство за подготвените читатели. „Напускане на спомена“ е книга за любовта. За възможните начини по които я постигаме, и за невъзможните по които я губим. И докато спомените често ни напускат, то усещането за добра поезия след прочитане на книгата остава за дълго при нас.

Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия „Пловдив“ и бакалавърска програма „Дигитални медии“ в английския университет Брадфорд. Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала.

Знаете ли, че десетилетия след смъртта на цар Ивайло, в различни части на България и на Византийската империя се появяват хора, представящи се за Лахана или за негови наследници? Какво по-добро доказателство от подобни „Лъжеивайловци“ за ярката следа, която тази личност оставя и за огромното значение на стореното от него във време, в което самата мисъл обикновен човек да се изкачи на трона, изглежда като смъртен грях?

Историята на този вдъхновяващ и загадъчен владетел разказва Стоян Николов-Торлака в книгата си "Иваил цар".

С интерес очаквахме какво ще ни предложи писателят, след като ни показа колоритния Северозапад със своята трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..."). И той не ни разочарова. Добрите исторически романи са рядкост, но „Иваил цар“ определено е сред тях. Стъпил на историческите факти и разказал историята според авторовия прочит.

Как и защо цар Ивайло се е изкачил на трона? Какъв човек е бил той? Защо Иваил, а не Ивайло? Какъв е бил животът по нашите земи през Средновековието? Това са само част от интересните теми, провокирани от пътуването назад във времето на „Иваил цар“.

Заповядайте на разходка в миналото и вие!

Срещата е тази вечер (15 ноември) от 19 часа в клуб "Петното на Роршах".

Поредното издание на Код червено: Литература ни среща със Светлана Атанасова на извънреден художествен съвет.

"Българското литературно е пределно замърсено от книжни отпадъци, твърдят многоучени критикари (не без основание!), та в тази връзка нашето допитване до уважаемата публика е:

Да издаде ли лицето С.А. книга, или да предаде текстовете си за рециклиране?"

Срещата е тази вечер в U PARK Gallery от 19 часа. 

Биография на Светлана /такава, каквато само тя може да измисли/:

Родена в София, в борческа Коньовица, съвсем до тънката граница между българи и цигани, потомък на бежанци от Македония и Одринска Тракия, самата тя е бежанец в прекия и преносен смисъл на думата. Животът не я задържа повече от десетина години на едно място и затова тя нарича себе си "Влакът- беглец". Преди това е имала и други прякори - "Лудото Ленче" и "Птичьенцьето" - така са я е наричали колегите ѝ във ВИТИЗ - където завършва актьорско майсторство /1978 – 1982/ в класа на проф. Николай Люцканов. "Тракийското Съкровище" е - от времето на работата ѝ в пловдивския театър от 1982 до 1989. Наречена е така от най-любимите ѝ Мама Злата и Бачо Кольо - светла им памет и дълбок поклон! Това са вечните актьори Златина и Никола Тодеви... "Змията", "Змиярева", "Черната мамба"... и други производни, произлизащи от вица - "най-гот е да си змия - хем си лежиш, хем си вървиш"- е прякорът, движещ се паралелно с "Тракийското Съкровище". Максим Генчев, пък ѝ вика "Светлосиния Петър" - пак в пловдивския период. Та… освен в Драматичен театър Пловдив, Тракийското съкровище се изявява и в Театър "Сълза и смях", преди да хване така наречените "кубински самолети" и да далдиса в Канада, където прякорът ѝ се променя на "Мамо". Там, тя живее близо 15 години - най-вече в Едмънтън, но също и във Ванкувър и Калгари. След това съдбата я захвърля в Щатите. След три години в Сан Франциско тя и до днес пребивава в Бостън, когато не е в София или Пловдив! Сами разбирате откъде идва собствено измисленият й прякор "Влакът -беглец". Играе в над 25 постановки във Пловдив и в София. Имала е над 30 представления месечно в продължение на години, докато се отдаде на благородната професия - "МАЙКА" 2009 , вече в Бостън, заедно с Мая Праматарова пишат "Убийте тази жена" и след 20 години Светлана бодро стъпва отново на сцената. Играе моноспектакъла в Щатите и Канада... и естествено в Пловдив и София. Веднъж отприщена, актьорската природа на "Влакът - беглец" не спира. Започва да излага дневните си въжделения и наблюдения във Фейсбук, където събира малка, но предана група от приятели и последователи. Някои от постовете ѝ ще чуете на 15 ноември в собствената ѝ интерпретация.