Злобата на човека е мерило за силата на личността. Така, цитирайки Чърчил, ректорът на АМТИИ проф. Милчо Василев коментира публикацията ни „Ремонтът на Жълтото училище- добра новина и гигантски скандал”. След публикацията ни, ръководителят на Академията поиска право на отговор, който разкри много интересни неща от кухнята на ВУЗ-а. Според проф. Василев, студентите, дошли в редакцията ни, за да разкажат как са спасявали ценен архив на АМТИИ, захвърлен на боклука при старта на ремонта на Жълтото училище, са били пратени при нас от негови вътрешни противници в АМТИИ. Като използва конкретни имена, които ще прочетете по-долу (утре ще се опитаме да се свържем и с тях, за да чуем и тяхната гледна точка). Не се влияйте от гнусни лъжи и измами, посъветва Под тепето ректорът. Подчерта, че той е бил омерзеният от случилото се, а не „подкованите”, както ги описа, студенти. Той и приближените му в ръководството на АМТИИ дори имат съмнения, че някои от откритите в контейнера за смет неща са били подхвърлени. Още две години има до края на моя мандат и започва отвсякъде кампанията. Как никой не написа какви постижения има Академията. Само търсим жълтото и пошлото, затова никога няма да се оправим, заяви ректорът.  

Разговорът с него, който имаме на пълен запис, започна така. Каква вандалщина е станала? Какъв архив? Нещо, който седи от 40 години и никой не го е погледнал. Но да започнем поред. Имахме архив на фондация „Иван Спасов”, който наистина е ценен. С главен асистент Стефан Йорданов изнесохме целия този архив, който наистина заслужава внимание. Той се намира горе, подреден. След преместването беше възложено на секретарят на фондацията Светослав Карагенов да провери всичко останало, което има в Жълтото училище, преди ремонта. Оказа се, че той даже ключа от портиера не е взел. Аз съм ректор и се съгласете, че не мога да знам в цялата огромна страда къде какво има и какво се изнася. Значи, Светослав Карагенов не си е свършил работата, за което ще си получи съответното наказание и най-малко ще трябва да даде писмени обяснения, започна правото си на отговор проф. Василев, поглеждайки върху ръчно нахвърляни записки върху лист, формат А4.  

Ръководството на Академията показа, че съхранява архива на фондация "Иван Спасов"Ректорът продължава: „И след всичкото хубаво нещо, което се случва около Жълтото училище, изведнъж една група студенти отиват при заместник ректора Бураджиев да говорят за такси и разсрочено плащане. Точно в момента, когато се прави такова събитие, което никой друг ректор не е постигнал. Аз шест години ходя от врата на врата и най-после започна този ремонт. А с неговото започване влизат работниците и започват да чистят. В статията ви се казва „със знанието на ръководството”. Това е лъжа. Долна лъжа.  

Всичко идва от колегата Юлиан Куюмджиев. Той първи отива в библиотеката, скарва се на ръководителката и й казва „Ти знаеш ли какво става там? Какво се изнася?”. А то какво… Каква документация, какви диригентски палки. Тези палки сме ги купували по два лева. Вие ако сте работник тук и получавате заплата, и милеете за Академията, така ли ще постъпите? Да вдигнете под тревога всички и да кажете, че е унизително за студентите? Не, ще ме извикате кротко и ще кажете: „Проф. Василев, дайте да видим какво ще правим”. А на мен ми се вдига скандал по телефона от Карагенов, с право или без право. Тъкмо като се отдавам на уикенд да си почина, аз трябваше да се върна, да видя какво става.

Пишете, че студентите се нуждаят от тези книжа. Никой студент не знае даже какви са те. Те са от 40 години, включително и Гражданска отбрана. Това беше целенасочено, злостно отправено .  Можеше да си обменим малки мисли и ако имаше нещо ценно, задължително щях да го запазя. Ако знаех, че така ще стане, лятото щях лично да проверя и може би половината от нещата лично щях да ги изхвърля”.

Тук ви предоставяме диалога ни с ректора, за по-достоверно предаване на фактите:

Няма никаква конспирация, проф. Василев. При нас дойдоха студенти, които са събирали неща от гондолата за строителни отпадъци…

Съгласен съм. Естествено, че те са подковани.

От кого?

От този, който вдигна алармата…

Кой е този човек, аз нямам представа?

Значи първият, който е сигнализирал, това е проф. Юлиан Куюмджиев. Ако го е направил с добри намерения, трябваше спокойно да се обади и не бе нужно да уведомява вашата редакция, че извършваме вандалщина (авторът на въпросната публикация нито познава проф. Куюмджиев, нито някога е комуникирал с него- бал.авт. )

Да разбирам ли, че става въпрос за вътрешни конфликти?

Дa, всичко е заради вътрешни конфликти. Това е цялата работа. Група студенти бяха подковани… Ето, днес имаха среща пак за таксите. А, и другият е Карагенов. Той беше от същата катедра, доктор, талантливо момче. Той ми вдига телефона и ми казва: Проф. Василев знаете ли какво се случва в Академията?”. Ако е така, ще дойда веднага и да видим на място. Защото ти държиш ли на Академията или просто искаш да създадеш конфликт? И като стана ясно кой не си е свършил работата и на кого е било възложено всичко, нашият колега Светослав Карагенов се сви и една дума не каза. И друго, ако е имало нещо ценно в тези книжа, ние сме го прибрали. Няма изхвърлени документи. Ние документи не можем да изхвърлим. Това са неща, които никой не е потърсил от 40 г.

Пак казвам и повтарям. Проф. д-р Юлиан Куюмджиев първи е отишъл в библиотеката, за да каже, че нещо се извършва. Вие, ако сте преподавател в АМТИИ, ще създадете ли такъв шум и ще пращате ли по редакции студенти, без дори да сте видял какво се е изхвърлило. Аз ако съм, ще извикам ръководството, за да видим какво ще правим, за да не би случайно да изхвърлим нещо ценно. Според мен просто се търси конфликт.

На какво се дължат тези вътрешни конфликти в Академията?

Власт. Интереси. За щастие са само няколко човека. Перманентно има нещо, за което да се разправяме. Може би е свързано с това, че съпругата му доскоро беше ръководител на катедра История на музиката, която вече е влята в Музикална педагогика, с решение на Факултетен съвет, не по наше желание. Защото преподавателите се отказаха да работят в тази катедра и останаха само четири човека, а законът казва, че трябва да бъдат седем, за да има катедра. Това е.

И заявявате, че някой използва студентите в тези вътрешни конфликти?

Да. И аз се омерзих от всичко онова, което беше написано.

За да изложи фактологията се включва и помощник ректорът , който отговаря за материалната база- Константин Мечев:  

„Взехме решение, че стара сграда ще се изведе за употреба след края на втория учебен семестър, което е 30 юни. В това време абсолютно всички хора, които имаха неща там, имаха възможност да ги опаковат, подредят и да ги приберем. Така беше с болшинството от хората. В случая става дума за фондация „Иван Спасов”, на името на бивш ректор на академията, велик композитор и много важен човек. Но тази фондация не е на Академията. Просто Академията я приютява. Тази фондация ползва безвъзмездно базата и ресурсите на Академията, от уважение към бившия ректор. Тази фондация аз лично съм я местил няколко пъти. Имаме група от студенти, на които периодично им заплащаме хамалски услуги. С тях сме я пренасяли. Но за първи път се наложи да я пренесем в стая, в която има и друга литература. Това се случи през 2013г., със старта на ремонта на голямата сграда. Това помещение е ползвано от доцент Иван Узунов, който е отговарял за „Гражданска защита” и е бил доцент в ПУ. Той е ползвал много литература, която се намираше във въпросното помещение. Тази литература не се използва в Академията. Ключове за тази стая имаше секретарят на фондацията. Не бяха извършени от фондацията никакви действия, за да си приберат нещата от въпросното помещение преди ремонта. Но въпреки това, ние лично изнесохме всичко свързано с фондацията, което видяхме. Остана това, което бе свързано с „Гражданска защита”. Но не мога да кажа, че някой някога не е преместил нещо някъде. Затова на 11 септември помолих секретаря на фондацията Светослав Карагенов да провери дали всичко е прибрано, дали не сме изпуснали нещо. Той каза „Да, благодаря ти за съдействието”. И така до онзи ден. Това е историята”.

Ние нямаме конфликти. Силни сме, задружен екип сме. Но това, че Академията е на много високо имиджово ниво явно пречи на някои, каза на финал ректорът проф. Милчо Василев.

Очаквайте продължение по темата! Ще потърсим всички засегнати в този текст страни!

Харесвам много начина, който Виктор Божинов е избрал да разкаже историята, казва авторът на романа

Всички тези герои, които видяхме, можем да открием всеки ден около нас

Авторът на „Възвишение” Милен Русков бе в публиката на предпремиерата на екранизацията на романа си снощи в Пловдив. Писателят се срещна с екипа на продукцията, с издателите си от „Жанет 45” и с пловдивски приятели. Успя и да отдели няколко минути журналистите.

Очакваше ли да видиш това? Има ли го основното послание на книгата и във филма?

Не. Не очаквах. Смятам този филм за много добър. Той надмина очакванията ми. Посланието го има го, да. Филмът има същото послание, каквото има и книгата. Просто е предадено по друг начин, със средствата на киноизкуството.

Има ли нещо, което филмът пропуска, някакъв нюанс, чиято липса те е подразнила?

Филмът трябва да пропусне девет десети от книгата, за да стане филм. Защото книгата е много дълга, сюжетно твърде усукана. Всичко това трябва да се изправи във филма, за да може да го събереш в два часа, както в началото Виктор искаше, но не успя, и го направи в два часа и двадесет минути. Въпреки това, естествено, много неща от книгата липсват. И това става при всяко филмиране на всяка книга. И така трябва да се прави, защото ако се опитвате да вкарате в един филм всичко от книгата, ще стане такъв страшен буламач, и то толкова дълъг буламач, че ще бъде негледаем. Киното трябва да съкращава. Това е не само правилно и необходимо, а е и най-интересната разлика между литературата и киното. А тя е как тези хора могат да разкажат по много по-кратък начин същата история. Разбира се, тя може да бъде разказана по различни начини, с различни изразни средства. И това е интересното. А аз харесвам много начина, който Виктор е избрал да разкаже историята. Смятам, че е успешен.  Филмът предава много добре усещането за епохата. И в книгата, и във филма, цялата тази история е разказана много интимно, много лично. Не случайно и в книгата, и във филма, разказът върви от първо лице. Всъщност цялата драма на българското Възраждане може да бъде разказана през някакъв конкретен опит и нечия конкретна гледна точка. Така е във Възвишение. Това не е историческа книга. А разказът на един човек през неговите преживявания. Тази много субективна история, която разказва героят, в същото време става и много обективна. Става много представителна.

Ако беше зрител, би ли видял паралел между днешната действителност и онази на екрана?

О, да, има много паралели със съвременността. Става дума за определени типове характери, които днес са същите като тогава. Тези хора могат да бъдат видени всеки ден. Всички тези герои, които видяхме, можем да открием всеки ден, ако се загледаме в хората около нас. Стига да ги познаваме добре, защото те се представят в една светлина, а всъщност може би са друг тип хора. Така че характерите са същите, мястото е същото, близко до ума е и, че много други неща са и ще бъдат същите.

Публиката се срещна с Гичо и Асенчо, с режисьора Виктор Божинов и автора на романа Милен Русков

Десетки пловдивчани спрягаха глагола „Любя” след предпремиерата на филма „Възвишение” в Мол Марково тепе снощи. Плахо пристъпилите към кино салона почитатели на романа на Милен Русков излязоха от него възвисени след видяното. Продукцията на режисьора Виктор Божинов оправда всички очаквания на онези, които бяха сигурни, че ще гледат съотносимо към книгата качествено кино. И изненада повечето, които бяха скептични, че може би най- добрият български роман може да бъде екранизиран адекватно. Е, може!

Публиката имаше шанса да се срещне на живо с автора на романа „Възвишение” Милен Русков, с режисьора на филма Виктор Божинов, оператора Антон Бахарски и композитора Петър Дундаков. И, разбира се, част от актьорите от фамозния каст на продукцията. В центъра на вниманието, естествено, бяха екранните Гичо и Асенчо- изпълнителите на главните роли в лентата Александър Алексиев и Стоян Дойчев. Младите артисти се справят съвършено със сложните си персонажи. Те приемаха дълго поздравленията на зрителите след предпремиерата и раздаваха автографи, както подобава за такова събитие.

Да видят как се е получила екранната версия на „Възвишение”, след като качиха романа на театрална сцена преди вече четири години, дойде голяма делегация от пловдивската Драма, водена от директора Кръстю Кръстев. Прочетете книгата, гледайте и филма, и спектакъла. И се възвисете, призоваха те.

Очаквайте интервю с Милен Русков!