Певиците се готвят за поредната си среща с пловдичани, тази вечер, на летни сцени Конюшните на царя. Напоследък са много заети с обучението си в АМТИИ, но намериха време да снимат клип към песента "Down these streets" с Виктор Хаджи.
Надяват се, като спрат да бъдат Compact Voices, да се появят нови четири момичета, които да продължат традицията.
На 3 юли, петък, под липите, в сърцето на Трихълмието, момичетата от Compact Voices ще представят любимите си R''n''B хитове, както и авторските си песни - "Down these streets", "Най-красивата дъга", "Един за всички".
На сцената в Конюшните на царя, младите и талантливи певици, ще бъдат в компанията на Иван Гърбачев - пиано, Александър Леков - бас и Начо Господинов - барабани.Днес, между репетицията с музикантите, Светлето, Желка и Ивката успяха да отговорят на въпросите на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Кога разбрахте, че музиката е вашият път?
Желка: Била съм 7-годишна, когато родителите ми ме записват да свиря на пиано. До 7 клас бях в хореографска паралелка, после се отказах за миг от изкуството и започнах да уча в езикова гимназия. Реших, че ще кандидатствам с биология и химия и ще ставам фармацевт, но междувременно, пак се обади в мен гласът, че трябва да пея, че искам да се занимавам с нещо в сферата на изкуството. Попаднах в една група и така. Продължавам и мисля занапред, колкото е възможно, да драпам в тази посока и да се занимавам с музика.
Ивка: От много малка страшно обичам да слушам музика и да пея вкъщи, с касетофона, непрекъснато. Спомням си от онези времена, един фолклорен фестивал в село Първомайци, до Горна Оряховица. До 7-годишна съм живяла там, с баба и дядо. Та, по време на фестивала, извън сценария, ме качиха на сцената. Бях на 5 и излязох на сцената без никакъв срам. Изпях народните песни, които бяхме учили в детската градина. И всички: "Браво, моето момиче!". Започнаха да ме щипят по бузките. Последваха изяви като - Ден на таланта, коледни училищни концерти и подобни. Никога не съм си мислила, че ще се занимавам професионално с музика. Идеята за това дойде много по-късно, но като цяло стана постепенно.
Светле, у вас всички с музика се занимават, нали?
Светлина: Горе-долу, без майка, но пък тя работи в музикален магазин. Още от много малка, може би съм била на 8, когато започнах с уроците по пеене. Учих в музикална паралелка до 7-ми клас, после продължих с математика и английски език до 12-ти. След това влязох в Музикалната академия. В общи линии, не съм спирала да пея от малка. Така си ме влече и мисля да продължавам. Колкото и да е невъзможно в България, ще го направим възможно.
Compact Voices ли ви срещна?
Ивка: Бяхме колежки в Академията. Аз лично там се запознах с всички останали. Някои от момичетата се познаваха от по-отдавна. Идеята за Compact Voices се роди в последствие, като на шега стана цялата работа. Просто се запалихме да пеем заедно, видяхме, че ни се получва и се заехме сериозно с това. Хареса ни и решихме, че не можем да се откажем просто ей така.
Желка: Имахме големи дерзания как точно да се кръстим и си спомням, че в продължение на цяла седмица, по два часа на ден, стояхме в едно кафене, извадили листове и записвахме всякакви имена...: "Това не става, това е много зле, това може би, но не." И накрая, Светлето разказа как баща й е продуцирал група Compact Voices. Помислихме си, че ще е много хубава идея да продължим тяхното дело.
Светлина: Дори той го предложи това.
Желка: При положение, че тази група е имала история, лично на мен идеята с името ми хареса. И се надявам, дори, ние като спрем да бъдем Compact Voices, да се появят нови четири момичета, които да се кръстят така. Да си има една традиция. Би било много мило, като остареем, да има едни нови Compact Voices.
Имате нови песни, правите клип. Разкажете повече за това!
Светлина: Имаме нови песни, някои от тях са аранжирани и направени от Александър Леков, други от Веселин Койчев. Понеже тези музиканти са наши близки – Веселин Койчев е мой баща, а Сашо Леков е приятелят на Желязка, на 100% се възползваме от от това. Ние си пишем текстовете.
Желка: Най-големият инициатор за това е Ивката.
Ивка: Да, от стихотворения минах на текстове.
Светлина: Опитваме се да създаваме наши продукти вече.
Желка: Клипът, който сега реализирахме е на първата ни песен - "Down these streets". Много готино стрийт парче, в което се разказва за хората по улиците, кой какво вижда. Идеята е да се даде един апел към всички, които виждат бездомни хора или дори страдащи същества по улицата, да ги сгреят, да ги стоплят по някакъв начин, било то с прегръдка, с усмивка. Идеята е хората да бъдат по-сплотени и въпреки сивотата на заобикалящата ни действителност, да можем да я променим с усмивка.
Видеото се реализира от Виктор Хаджи. Той беше инициатор на идеята да се избяга от концепцията за стрийт клип. Решихме да направим една паралелна реалност на улицата и се прехвърлихме на едно друго място, но не искам да разказвам детайли. Като се монтира и стане готов, ще може да го видите. С две думи създадохме една паралелна реалност на улицата, като към края на парчето се връщаме в града. Искахме да представим това, че абсолютно всичко е супер субективно и хората го виждат по различен начин. Това е най-хубавото нещо, защото се разчупват всякакви концепции, а смисълът на творчеството е именно в това – различните концепции, тенденции, да разчупва закостенели норми и догми. Надявам се да се получи хубав синтез между песента и клипа, както ние сме Compact Voices и сме едно компактно цяло, така и с "Down these streets" това да стане.
Ролята на всяка от вас в групата?
Светлина: Разпределили сме си някакви неща, които подлежат на смяна за определни ситуации. Моята задача е на репетициите да осигуря цялата музика, която ни е нужна. Правя ивенти за концерти, но понякога и другите за занимават с това нещо. Желка е...
Желка: Аз съм майката-орлица.
Светлина: Тя постоянно дебне какво ще се случи. Дори някои непредвидими неща, тя ги предвижда.
Ивка: После, ако все пак изскочи нещо непредвидимо, тя се самонаказва.
Светлина: Списъците с песни също са задача на Желката. Ивката се занимава с текстове.
Желка: Римелчето е отговорник в кризисните ситуации. Най-бързо реагира, веднага намира начини - звъни на приятели, примерно, за да ни помогнат с превоз и всякакви такива неща. Тя е супер всеотдайна и веднага се вкарва в различни роли, дори на гримьор, на фризьор.
Светлина: Ноктите ни прави, абсолютно всичко по стайлинга.
Ивка: И хореограф ни е била.
Арменски сладки прави ли?
Всички: Прави. И арменска торта, която е супер вкусна.
Ивка: Аз я опитах миналата година, на един изпит. Иначе нямаше да си го взема, без тортата. :))))
Може ли да се каже, че сте неразделни?
Светлина: Много често сме по цял ден заедно. Единствено, когато някоя пътува нанякъде или има други ангажименти, се разделяме.
Ивка: И си липсваме.
Светлина: Когато не сме по цял ден заедно, се чуваме по телефона. Много си споделяме. Ние сме си приятелки.
Желка: Аз лично организирам Жейлис терапии. Така се казват.
Ивка: Тези терапии са много хубави. Трябва да ги има.
В терапиите участва ли и специален диван?
Желка: Има диван, задължително.
Светлина: Има даже кръгла маса.
Желка: Има и някакъв алкохол или нещо такова. Събираме се и си разказваме терзания, проблеми и е много хубаво, затова го наричаме терапия, защото всеки си излива нещата, които го притесняват. И радостите, всичко си споделяме, общо взето. И така се сплотяваме още повече.
Светлина: Това е тийм билдинг един вид.
Ходите ли заедно на концерти?
Светлина: Да, следим програмите в Пловдив.
Желка: Посещаваме, коментираме. Хубаво е да виждаме другите музиканти какво правят, как се развиват и да видим ние къде се позиционираме спрямо тях, защото аз лично познавам хора, които са музиканти, но не ходят на други концерти. Дори отричат посещението на мероприятия на други артисти, а са съсредоточени само в собствените си, което е много ограничаващо и затворено, като кон с капаци, което не го одобряваме. Напротив, ходим, много се радваме.
Светлина: Някои хора се ограничават поради причината, че те постоянно свирят. И самите те се натоварват да слушат. Ние имаме много какво да учим още и сме много отворени към това да посещаваме концерти на други изпълнители.
Кои са хората в музика, от които сте се учили през годините?
Светлина: Това са моите родители. Те са най-основната причина да се занимават с това, което правя.
Ивка: Учителката ми по музика в началното училище. Тя тогава ме запали да се появявам на сцена като цяло и на мен пък взе, че ми хареса много.
Светлина: И сега не можем да я свалим от сцената. :))))
Желка: Ивката е машина, да. Винаги на 100% се раздава. Тя е много по-отворена. Примерно аз съм интровертна, Светлето може би и тя, докато Ивката е пълен жар, веднага заразява всички, но точно това е хубавото, че се допълваме и че сме супер различни – и като външност, и като индивидуалност, и като характер, и като глас. Сматам, че точно от различията ни идва интересното.
Кой решава сценичното ви облекло?
Светлина: Ами ние си решаваме как да се обличаме и се надяваме да се справяме добре. По принцип всеки има нужда от дизайнер, ние си имаме такъв в групата - Ивката.
Ивка: Като цяло, смятам, че всички имаме достатъчно добър вкус и умеем да се обличаме добре. Съвсем спокойно всяка би могла да се довери на вкуса или стила на другите.
Желка: Много се съобразяваме спрямо мястото, на което пеем. Освен изявите ни на клубни сцени, имаме и участия на частни партита – коктейли, сватби. В избора си на облекло, подхождаме според случая.
Концертът на летни сцени Конюшните на царя наближава. Как тече подготовката?
Желка: Доста усилено се готвим, тъй като в последните няколко месеца бяха доста трудни за мен и за Ивката, от гледна точка на образованието. Светлето учи две магистратури.
Светлина: Желката кара докторантура, Ивка и Рамелчето до скоро подготвяха дипломни концерти.
Желка: И бяхме оставили пеенето настрани, но през последния месец се опитваме всеки ден да пеем. Правим и много индивидуални репетиции – само с момичетата, после с бенда отново и общо взето е много трудоемко и всичко става само и единствено с работа. Едно е да си един изпълнител, един глас или инструменталист с група, а съвсем различно е, когато става дума за 4 гласа. Всичко между нас трябва да е много добре оформено. Абсолютно всяка подробност от песента се коментира – коя кога да си вземе дъх, как се отрязва фразата, каква да е динамиката, за всичко трябва да е помислено. В никакъв случай не казвам, че не се импровизира, но има една база, която трябва да се постави и да бъде адски стабилна, защото при вокалния квартет е необходимо.
Когато не се занимавате с музика, кои са любимите ви занимания?
Светлина: Относително е, всеки път различно. На мен ми е много любимо да се събирам със семейството. Сега, като живея с моя приятел и ми е трудно без да ги виждам, защото ми липсват определено.
Ивка: Обичам да готвя, макар че по-често ми е задължение. Танците са ми много любими, само чакам да ме оставят сама вкъщи и като се хлопне вратата от външната страна, надувам уредбата и започвам да танцувам.
Кое е вашето време от деня?
Желка: Нощта за мен, при всички случаи. Още от дете съм по-активна вечер, не мога да заспя до 2-3 часа през нощта.
Ивка: На мен от обяд ми започва денят. Първо трябва да си отворя очите с 2-3, 5-10 чаши кафе и тогава се заемам със задачките.
Светлина: При мен е много различно, защото аз съм на настроения, тъй като съм зодия Близнаци. Понякога сутрин се чувствам много свежо. Мога да стана в 7, да изпия едно кафе и съм готова. Напоследък така ми се случва. Има случаи, в които вечер ми е много приятно. Ако ме питаш за любим сезон – лятото, без колебания.
С кои световни изпълнители бихте се качили на една сцена? Какви са мечтите ви, свързани с музиката?
Желка: Бихме се радвали и да подгряваме някои световноизвестни музиканти, и да свирим заедно на една сцена, но не сме фиксирали точно име. Опитваме се да мислим наша авторска музика и да се получава добре. Важно ни е нещата да имат стойност. Не се целим да бъде комерсиална, не се съобразяваме с тенденции. Даже много хора ще ни обвинят, че не сме и строго профилирани в определен стил, защото песните, които мислим са много различни една от друга, появил се е някакъв импулс и след това песен. Не пеем точно ар енд би, не пеем точно поп или соул. Може би е смесица от всичко това и се получава един фюжън. За мен мечтите ни, свързани с музиката са да се развиваме – и всяка една индивидуално, и заедно.
Светлина: И да оставим някаква следа от това, което правим.
Ивка: Опитваме се да възпитаме публиката отново да слуша стойностна музика и да отдава достатъчно на изкуството, тъй като в последно време, това понятие много се е изкривило и почти е изчезнало. Залага се на съвсем други неща.
Светлина: Преобладава чалгата и не само буквално. Дори в поп музиката има чалга.
Желка: Вярваме, че има много млади и интелигентни хора, които не слушат българска музика, защото си мислят, че преобладава чалга или поп-чалга, както ние я наричаме. Опитваме се и тези хора да накараме да слушат българска музика отново.
Кое е мястото, за където винаги бихте тръгнали, без много, много да му мислите?
Светлина: Морето.
Ивка: Маями. Направо стягам багажа, само някой да ми купи билет.
Желка: Много обичам да пътувам, веднага стягам багажа и изчезвам, няма значение дестинацията.
Светлина: Моите родители веднага ще ти кажат, че от малка обичам да пътувам. Винаги съм първата, която си е приготвила багажа. Въпросът е да се ходи някъде – балкан, море, море, море... :)))
Обичате Пловдив, защото…?
Желка: Много обичам Пловдив заради атмосферата. Аз съм човек, който се доверява на сетивата си и като кандидатствах тук си мислех да се явя на изпити и в София, но когато се озовах в Стария град и седнах на пейките пред Академията. Като видях Античния театър и падащите от дърветата листа, установих, че това си е моето място. Доверих се на това чувство и мисля, че не съм сбъркала. Даже напротив, чувствам се като у дома си. Намерих и тези съкровища тук до мен, които ми осмислиха живота. Определено ми е любим Старият град. Това е такова място, в което всеки усеща атмосферата. Една такава творческа атмосфера се носи във въздуха. Дори човек, който не се занимава с каквото и да е изкуство, го усеща. Въздухът е такъв, творчески.

Ивка: За мен Пловдив, преди всичко, е свързан с много красиви спомени. Както казах, по-голямата част от живота ми е протекла тук. Живяла съм в Горна Оряховица, в Стара Загора и в София, но сърцето ми сякаш остана тук, ще кажеш, че пъпът ми е хвърлен в Пловдив. Когато братовчедка ми от Северна България дойде, не искаше да си тръгва. Влюби се в Пловдив и тя. На Рахат тепе я водих, на Альоша я качвах, разходих я на Гребната база и в Градската градина, на главната. То където и да отидеш, навсякъде е изпълнено с цвят и както Желката каза – с атмосфера и някак си този град те приковава към себе си, няма как да не ти хареса.

Светлина: Ти ми взе думите от устата. Аз сега какво да кажа? :)))) Тепета си имаме, градска градина, културен паметник. Имаме си и гребна база, имаме си всичко, накъдето и да се обърнеш.

Желка: Имаме много хубави клубове, много хубава река. И като се замислим реално, пловдивският айляк го няма никъде.

Лятното ви пожелание към читателите на KAPANA.BG?
Ивка: Лятото им да е изпълнено само с хубави емоции, да слушат много хубава музика и да се влюбят. Най-готино е да се влюбиш лятото – това ти остава за цял живот.
Желка: Аз им пожелавам да са щастливи и да правят неща, които наистина ги карат да се чувстват щастливи, да не се съобразяват с никой, да не си поставят граници и... щом става дума за читателите на КАПАНА.БГ, да се разходят из Капана. Ние дори снимахме нашия клип там.
Светлина: Аз им пожелавам да са живи и здрави, защото това е най-важното. Да си направят една хубава ваканция или едно прекрасно лято. Препоръчвам на всички да живеят на по-бавни обороти, защото напоследък хората са адски забързани и изнервени, което не е в плюс, защото нервите не водят до хубави неща. Позитивизъм и... птиците запяха...
Птичките накацаха по дърветата на Трихълмието и запяха. Така дойде и краят на това интервю.
Ивелина Събева, Желязка Белчилова, Светлина Койчева и Рамела Марукян се събират през 2012-та година. Различни като характери, индивидуални и специфични като гласове, успяват да постигнат хармония и да се слеят в едно компактно звучене, откъдето произлиза и името на групата - Compact Voices.
Поне две причини обединяват девойките в града на тепетата - истинското приятелство и любовта им към музиката. Учили са поп и джаз пеене в АМТИИ.
Дамските вокални квартети са доказана формула за успех. За пореден път ще се убедим в това на концерта в петък и ще се насладим на многогласни интерпретации и новаторски аранжименти, потапящи ни в "street" атмосферата на 90-те години.

Входът за концерта е 8 лева, а началото е в 21:00.

Ованес Торосян представя спектакъл и филм с негово участие

Предизвикателство за любителите на театралното и седмото изкуство ще предложи откриването на Лятната кинопанорама, която се организира с подкрепата на Община Пловдив. Със събитието лятна сцена „Орфей“ прави своеобразен преход между програмите на  фестивалите, които традиционно се провеждат там – „Театрална панорама на комедиите“ и „Филмови нощи във Филипополис“.

Тазгодишното издание на лятната кинопанорама ще се открие официално на 9ти юли от 19.30 часа със спектакъла „Колега“ и прожекцията на култовия филм „Съдилището“ веднага след това от 21.15 часа. В антракта зрителите ще имат възможност да се срещнат с актьорите, да задават въпроси и обсъждат любими филми и спектакли.

Общото между двете продукции, които ще представи откриването на Филмовите нощи е участието в тях на един от най-перспективните и търсени млади актьори в момента - Ованес Торосян.  

Сред филмите с негово участие са "Източни пиеси", "Тилт", "Аве", "Джулай", "Отчуждение" и "Съдилището", а в настоящата година предстоят цели седем заглавия с негово участие. Той е добре познат от многобройните си роли в театъра и работил с режисьори като Явор Гърдев, Десислава Шпатова, Лилия Абаджиева, а за дипломния спектакъл "Пухеният" на Стайко Мурджев има номинация за "Икар". Само преди няколко дни българският филм „Каръци“ на Ивайло Христов с участието на Ованес обра овациите в Москва. Лентата, спечели голямата награда „Златен Свети Георги“ на Международния московски кинофестивал, а руските медии й обърнаха подобаващо внимание. Водещото новинарско интернет-издание Lenta.ru сравни главния герой в „Каръци“ Ованес Торосян с Бъстър Кийтън, „но с източен акцент“.

В спектакъла „ Колега“ Ованес Торосян работи заедно с Петко Венелинов – двамата са автори, режисьори и главни действащи лица. Когато Мариус Куркински вижда спектакъла, толкова го  харесва, че решава да подкрепи младите актьори и участва в продукцията с гласа си. Спектакълът "Колега" е обръщение на професионалните шофьори помежду им, но е и нещо много повече. То е емблема за цяла социална прослойка и нейния микросвят с изнервен трафик, забързани клиенти, бесни клаксони, засичания, псувни, битовизми... "Колега" е "комедия за размисъл" - историята на двама шофьори на маршрутки в София, чиито живот се преобръща. Хуморът се смесва с размишления за живота и щастието, а душата проговаря с гласа на Мариус…

Филмът на Стефан Командарев „Съдилището“, който зрителите ще могат да видят веднага след спектакъла – от 21,15 часа разказва една от многото човешки истории, които режисьорът чува в своите пътувания из България и по-специално в Родопите. Сложните отношения между баща и син, цената на оцеляването и пътят от греха към опрощението – всички те са обединени от скала, наречена Съдилището. Филмът е заснет на уникални места по върховете на планината. Голям екип от каскадьори са помагали на актьорите за спиращите дъха сцени. Пълнокръвните образи са пресъздадени от Асен Блатечки, звездата на сръбското кино Мики Манойлович, Ованес Торосян, Ина Николова, Васил Василев – Зуека, Параскева Джукелова и Христо Мутафчиев – актьорски състав, който се е доказал на големия екран и театралната сцена. Филмът е ко-продукция между България, Германия, Хърватия и Македония.

Лятната кинопанорама Филмови Нощи във Филипополис ще се случи за поредна година в града под тепетата от 9 до 30 юли в лятно кино Орфей. В рамките на 21 дни ще можете да гледате 42 прожекции, разпределени в следните рубрики: “Премиери”, “Ново българско кино”, “Фестивални хитове”, “Нима не сте гледали”, “2 филма с 1 билет”. 

Лято е, горещо е, в Пловдив въздухът спира да се движи. Толкова е горещо, че се чувстваме като в Сахара, само дето липсва пясъкът. Най-естественото спасение от летните пловдивски горещини е да отидем на почивка. Море, балкан, полето наблизо – няма значение, стига да има поне някакъв, макар и една осезаем, ветрец. А ето по какво можете да познаете дали настанилите се в съседния апартамент или къща туристи са пловдивчани или не.

1. Говорят на неразбираем за вас език – думите като „майна“, „айляк“ и „хава“ са особено често ползвани. Използвани заедно в едно изречение, се оказва, че столичаните почти не разбират какво им казвате, като например: „К‘во става, майна? Тука има хава, много е айляк“.

2. Избягват павирани улици – ако случайно сте в град със старинна част, то пловдивчанинът старателно ще подбере маршрута си, така че да не минава по натражилите се от града под тепетата павирани и каменни улици.

3. Ако искате да откриете жител от „Под Тепетата“, търсете го в музей – не случайно Пловдив бе обявен за културна столица на Европа за 2019-та. Нашенци обичат да посещават паметници на културата и исторически забележителности, така че ако случайно имате нужда от пловдивчанин – той е в най-близкия музей

4. Уличните музиканти – не знам за другите градове, но в Созопол, повече от половината музиканти, които свирят в центъра на Стария град са от „майна сити“. 

5. Свободен дух – никой не може да ограничи или да сложи в рамка пловдивския айляк, отишъл на почивка. Той/тя ще прави каквото си поиска и когато пожелае, без значение от нищо. Ако пловдивчанинът е решил, че днес ще отиде на концерт, но такъв няма – без абсолютно никакъв проблем той сам ще организира импровизиран такъв в парк, на улицата или плажа.

6. Пловдивчанинът е винаги добре информиран – още преди на е влязъл в къщата музей на нечия известна личност, той вече знае кога е построена, кога е ремонтирана, с какви материали се извършва поддръжката и и всякакви важни събития и истории свързани с нея.

Това са само 6 от най-често срещаните характерни особености на пловдивските туристи. Ако нещо друго любопитно ви е направило впечатление – чувствайте се свободни да го споделите по-долу в коментарите.

П.П. Тази статия е базирана изцяло върху лични впечатления.

Холи - Фестивал на цветовете, ще стане Пловдив на 12 септември. На гребната база в града пловдивчани ще имат възможността да изживеят неповторимата емоция на индийската традиция, която отбелязва победата на доброто над злото, новото начало, любовта и радостта от живота. 

Фестивалът на цветовете е едно от най-новите и заслужаващи внимание събития, очаквани в България през 2014г. Цветното издание на София, Бургас и Пловдив привлече повече от 8000 фена. Тази година Фестивалът на цветовете събра пред зала "Арена Армеец" повече от 4000 посетители, които се насладиха на цветните облаци, еуфорията и позитивната енергия на една от най-старите традиции на Индия, свързана с равенството между хората, доброто, любовта и красотата на живота. На сцената в Пловдив очаквайте различни стилове музика, като EDM, минимал, транс, хаус, евроденс, дръм енд бейс, хип-хоп, ту-степ. Хедлайнерите на фестивала ще бъдат The Offenders (Белгия), които тази година ще участват за трети път на световно известния фестивал TomorrowLand, а също така Sofia Cartel, Mc Don Eddy, Jasen Petrov (Metropolis), Emil Prize и още много други артисти, от които чакаме потвърждение.

Първите 100 билета за Фестивал на цветовете в Пловдив са на цена от 12 лв., а след изчерпването им цената ще бъде 17 лв. Торбичките с цветен прах посетителите ще могат да закупуват на място: 1 торбичка с цветен прах ще струва 4 лв., 4 торбички – 10 лв., а 9 торбички – 20 лв.

Все по-често попадаме на постове в социалните мрежи на момичета и жени, които качват снимки С и БЕЗ грим. При някои разликата не е голяма, при други е фрапираща. Днес няма да говорим за самия процес на гримиране и заличаване на несъвършенства, а на реакциите на обществото.

Пловдив е изключително пъстър и цветен град, в който можете да срещнете много различни хора. Всеки е уникален сам по себе си. Някои се придържат към стрийт културата, други пък се забелязват с екстравагантна визия, трети са подвластни на някое ъндърграунд течение, четвърти залагат на класическа визия. Нашето общество в града под тепетата възприема нормално визията на всеки и рядко ще чуете подмятания по адрес на когото и да било. Пък още по-малко що се отнася до това дали някоя жена е излязла с или без грим. Така е и в столицата и в по-големите градове в целия свят. Не така стоят нещата в социалната мрежа, както и в малките градчета.

Това е историята на едно момиче, което бива обиждано и унижавано както лично, така и онлайн, заради начина, по който изглежда. Много жени по света страдат от проблемна кожа. При някои от тях лечението е просто, но има и по-тежки случаи, при които съвършенствата упорстват и не могат да бъдат премахнати. В тези моменти на помощ идват козметичните продукти, които служат на жените, не само за да скрият някоя пъпка или петно по лицето си, но за да възвърнат тяхното крехко самочувствие. Обикновено проблемният период започва от пубертета. При някой той приключва с навлизането им в зряла възраст, но за нещастие, не при всички е така.

Момичето, което ще видите в клипа по-долу, страда от изключително проблемна кожа. Акнето и петната я подтикват тя да нанася  много козметика върху проблемните зони. Какво се случва обаче, когато тя започва да споделя свои снимки в социалните мрежи без грим? Бива обиждана, унижавана и наричана с твърде грозни имена, които не бихме си позволили да ползваме тук. Младата жена е атакувана всячески. В последствие обидите се прехвърлят и върху снимки, на които дефектите са прикрити. Въпросът  е – това променя ли я? Нямаме предвид визуално.

Обществото, в което живеем, масово критикува външния вид на хората и техните недостатъци, но като че ли никой не забелязва своите. Нима е нормално да съдим за хората по вида им, а не по деянията? Особено имайки предвид, че момичето от видеото не е сторило нищо на никого. Това е „хейт“ синдромът, който като вълна залива всички наоколо, готови да изкажат необосновано иначе критичното си мнение. За щастие в града под тепетата сякаш хората не са толкова озлобени. Дали защото хората тук са други и не се притесняват от несъвършенствата си или защото са толерантни едни към други, не знам, но това, че не сме засегнати, не означава, че трябва да затворим очи за случващото се.

А сега просто изгледайте видеото по-долу.

Изложбата „Градът“ в Етнографския музей представя Пловдив през погледа на трима автори - Велислава Некезова, Мина Денева и Никола Владиков. Те възприемат града не просто като архитектура, а като „документ“ за живота на хората в него, казват авторите.

Откриването на изложбата се радваше на голяма посещаемост, което видимо развълнува тримата художници. Познати, приятели и посетители на музея коментираха дълго техните творби, а за да успеете да ги видите, трябваше да се редите на опашка. 

И тримата художници имат особено характерен стил на рисуване, който ярко ги откроява един от друг. Дори по най-простия начин – посредством използваните в живописните картини цветове, можете да разпознаете кое платно от кого е нарисувано. Те представиха не само архитектурната част на Пловдив, но и неговата природа. На платата са изобразени Античния театър, залез от тепетата, река Марица и нейните мостове. 

В духа на Етнографския музей, откриването премина под музикалния съпровод на кавал, който допринесе са създалата се задушевна обстановка. 

Живописната изложба можете да видите до 14-ти юли в Етнографски музей Пловдив.