Заповядайте на 1 ноември 2022 г.  от 17.30 ч. в Регионален етнографски музей – Пловдив на откриването на изложбата на етнологът д-р Илия Вълев „Когато момчето става мъж…” Казармата през „онези” 45 години“. 

Изложбата разглежда наборната военна служба в контекста на социалистическото развитие на България. Време, което е още спорно, но вече достатъчно отдалечено от нас, за да може да се направи по-ясна и безпристрастна оценка за него. Тя представя казармата паралелно на две нива. Първото разглежда нормативната държавна уредба, която поставя и регулира преминаването на военната служба, а второто засяга обществените представи, които формират образа на казармата като миторитуален процес, свързан с порастването на момчетата и тяхното изграждане като „истински“ мъже.

Изложбата излага някои любопитни исторически факти, свързани с българската армия през социализма, проследява обичаите и ритуалите, свързани с казармения преход и възмъжаването на момчетата, представя вътрешноказармения всекидневен живот на войниците.

Заповядайте, за да се върнете назад във времето и да видите казармата в един по-различен ракурс, който за някои ще припомни, а за други ще даде съвсем нови знания за близкото ни минало. 

Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.

Ще можете да я разгледате в Изложбена зала на РЕМ – Пловдив до края на месец ноември.

На 2 ноември от 18.00 ч. в Регионален етнографски музей – Пловдив ще се открие изложбата „Камък в/у камък“, посветена на каменните мостове в Родопите. 

Изложбата представя резултатите от проект „Историческите каменни мостове в Родопите – съвременни методи за представяне и опазване“ разработен от Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“, в партньорство с Община Ардино, Исторически музей – гр. Ардино и Регионален исторически музей - гр. Кърджали. Проектът бе финансиран от Национален фонд „Култура“ и се реализира в периода юли 2021-юни 2022.

По време на откриването екипът на проекта ще направи представяне на своите проучвания и ще проведе дискусия с гостите на събитието. 

За повече информация за проекта може да разгледате уебсайта.

Изложбата „Камък в/у камък“ в Регионален етнографски музей – Пловдив се осъществява съвместно с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от МОН. 

Ще може да я разгледате в салона на РЕМ – Пловдив до края на ноември.

Започна XIV Международна конференция на Международния комитет за консервация на мозайки ICCM

В рамките на пет дни най-добрите световни експерти по мозайки гостуват на един от най-старите живи градове в рамките на ХIV Международна конференция на Международния комитет за консервация на мозайки /ICCM/. Форумът започна днес в Дома на културата „Борис Христов“. На събитието Пловдив си дават среща  повече от 200 делегати от 20 различни страни – от Съединените американски щати до Близкия изток и Северна Африка.

Лично почетният президент на ICCM Гайл де Гишен посрещаше делегатите в залата – един от основните радетели на идеята Пловдив да домакинства този форум.

Преди 4 години той подписа Меморандум с Общината за целта.

„Не пестете пари, използвайте разума си. Уважавайте миналото и следващите поколения ще са ви благодарни”.

Това са негови думи, отправени към Амелия Гешева и екипа на тогавашния кмет Иван Тотев, при старта на проекта за консервация на мозайките и изграждането на музея, известен днес като Голямата базилика. Спомни си ги Гешева по време на откриването на конгреса.

Част от делегатите, които пристигнаха в неделя в Пловдив вече успяха да се насладят на мозаечното ни наследство.

Вижте още на podtepeto.com

По повод Международния ден на мавруда, тази събота на площад Централен в Пловдив се състоя „Градски винен фестивал-Пловдив“. Празникът на вината от местните сортове грозде  се чества по инициатива на Българска асоциация на винените професионалисти за трета поредна година, като през настоящата 2022г. събития има в градовете Пловдив, Варна и София.

Посветен на българското вино и наречен на един от най-ценените и стари български сортове, Международният ден на мавруда е инициатива, която има за цел да създаде повод за сериозен интерес към българското лозарство и винопроизводство, да открои забележителната хармония между хилядолетни традиции, иновативни технологии, качество и стилово разнообразие на вината, произведени в България.

„Градски винен фестивал - Пловдив“ бе открит от заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов. Празникът се случи под звуците на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев, пловдивския саксофонист Димитър Ангелов и подбрана музика от DJ Manev. На площада бе разположен винен бар със специална селекция от над 35 вида български вина от местни сортове, кулинарни изкушения с Шеф Чакъров и Кулинарна лаборатория, които акцентираха върху съчетанието на вината от местните сортове с ястия от фермерски продукти. "Дивата ферма" представи на посетителите ястия от Южен Сакар, а "уличната храна" на бар "Samar" придаде истински градски привкус на феста. Всичко това, примесено с много настроение, усмивки, срещи, запознанства и незабравими емоции.

Международният ден на мавруда тази година се осъществява под патронажа на Министерство на туризма, Министерство на земеделието, Държавен фонд "Земеделие", Столична община и Община Пловдив. Стремежът е празникът да се утвърди като истински значимо събитие във винената презентация на страната, което да даде информация и да насочи различни групи потребители към българското вино.

„Щастлив съм, че в годината, в която Пловдив зае четвърто място за „Най-добра европейска дестинация“ в престижната класация European Best Destinations и стана №1 в категорията „Най-добри винени дестинации в Европа“, добавяме още едно ново събитие в календара на община Пловдив. Така освен, че сме известни с култура и културно наследство, подкрепяме създаването на едно типично винено-кулинарно събитие, което със сигурност ще обогати календара. Вярвам, че фестивалът ще продължи да се развива и с всяка следваща година ще бъде още по-мащабен. Поздравявам Българска асоциация на винените професионалисти за усилията, които полагат за изпълнение на каузата за популяризиране на българското вино и винен туризъм, които да заемат своето достойно място на световната винена сцена чрез разпознаваемост, изразителна идентичност и положителен имидж“, каза заместник-кметът Пламен Панов по време на откриването, след което представи и една от емблемите на града - Духов оркестър – Пловдив, с който започна празника.

На 26 октомври в София ще се проведе конференция с международно участие, насочена към професионалистите в бранша. Лекторите и участниците ще споделят опит и ще дискутират наболели за българското винопроизводство теми, свързани с районирането, маркетинга и позиционирането на България като винена дестинация.

Излезе от печат сборникът „Избрани пиеси“ от Ялмар Бергман - неоспорим класик на шведската литература, автор на множество романи и пиеси.

„„Избрани пиеси“ “ обхваща четири негови творби. В „Завещанието на Негово благородие“ (1930) ексцентричният барон Рогер Бернхюсен де Сарш ще празнува шейсет и петия си юбилей и за ужас на деспотичната си сестра решава да направи извънбрачната си дъщеря Бленда своя единствена наследница. В „Шведенйелмови“ (1924), смятана за шведската национална комедия, на преден план е изобретателят Ролф Шведенйелм-старши, чието най-ценно притежание не са откритията и патентите му, а двамата му синове и дъщеря му. „Господин Слеман иде“ (1917) е жестока пиеса приказка, в която две стари, достопочтени своднички с безукорен вид, с куки за плетене и гергеф, омъжват невръстната си племенница за стария и недъгав господин Слеман. „Приказката“ (1919) е полуреалистична, полусимволистична драма за любовта за девойката на име Приказката, която от векове обитава кладенеца в имението на своя любим и убиец, рицаря Сюне.

Ялмар Бергман (1883-1931) е един от класиците на шведската литература, автор на многобройни романи и пиеси. Смятан е за най-добрия драматург на Швеция след Аугуст Стриндберг (1849-1912). Като комедиограф той остава ненадминат и до днес и пиесите му продължават да шестват по шведските сцени. Наред със Селма Лагерльоф, Бергман е и един от първите шведски писатели, чиито произведения са филмирани. Ялмар Бергман напуска живота на 47 години, като ни завещава 30 театрални пиеси, 10 радиопиеси, 30 филмови сценария и 23 романа.