Самостоятелна изложба живопис „Мечтай ме“ на младата художничка Мария Даскалова гостува на Дома на младоженците на 19 септември от 19 часа.

Изложбата е посветена на темата за любовта и следва творческата поредица на авторката да създава визуални и музикални-танцови приказки, закодирани в нейната живопис. За това и акомпанимент на специалната вечер ще бъдат музикална школа „Темпорадас“, оперното дуо Доминанто и DJ Vasko.

Мария Даскалова ще представи 30 платна, създадени с различни техники и стилове. По време на събитието посетителите ще имат възможност да закупят от творбите, а част от средствата ще бъдат предоставени на млади таланти от различни сфери на изкуствата. От няколко години художничката и нейното студио с галерия "MimАrt" са се посветили на каузата да насърчават деца в областта на визуалните изкуства. Специален гост ще е и 7-годишният пловдивски талант Реджи.

Събитието се реализира в партньорство с район „Централен“.

За авторката:

Мария Даскалова е обещаващо ново име в съвременното културно битие на град Пловдив. Пловдивчанката прохожда като творец през 2009 година в Испания. Още с първите си платна тя се представя като бунтуваща се срещу наложения от масовата култура фигуративно-реалистичен модел за претворяване на действителността. Художественият свят на авторката се опитва да освободи импулсите и вътрешните енергии и да възпитава новаторско, неконвенциално мислене и изразяване.

Участват Владимир Пенев, Мария Каварджикова, Светлана Янчева, Василена Атанасова и Малин Кръстев

Спектакълът „Една испанска пиеса“ от Ясмина Реза на Малък градски театър "Зад канала" ще гостува в Пловдив на 28 октомври 2024 г., от 19 ч. на сцената на Дом на културата „Борис Христов“. Участват Владимир Пенев, Мария Каварджикова, Светлана Янчева, Василена Атанасова и Малин Кръстев.

Режисьор на спектакъла е Бина Харалампиева, сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева. Преводът е на Светлана Панчева. Автор на музиката е Асен Аврамов, фотограф - Стефан Н.Щерев.

Сюжетът проследява срещата на професионалния домоуправител Фернан (Владимир Пенев) с дъщерите на годеницата му вдовицата Пилар (Мария Каварджикова), живееща в управлявана от него кооперация. Щерките са актриси, като едната (Василена Атанасова) е успяла кинозвезда, а другата е неврастеничката с неуспешна кариера Аурелия (Светлана Янчева), омъжена за смотания Мариано (Малин Кръстев), търпящ съжителството с нея само благодарение на чашката.

Очаква ви забавен и забъркан сюжет и няколко нива на театър в театъра, като в определени моменти актьорите излизат от ролите си и говорят - с публиката, с измисления автор на постановката, от която са част, със себе си. Подгответе се за всякакви емоции - от искрен смях до сълзи, през мъчителен копнеж, до задушаващ срам и заповядайте на един пир за ценителите на театралното изкуство и наистина безупречната и блестяща актьорска игра.

Спектакълът е носител на две награди Аскеер 2022 и на три номинации.

Награда в категория Водеща женска роля на Мария Каварджикова за ролята на Пилар

Награда в категория Водеща мъжка роля на Малин Кръстев за ролята на Мариано

Номинация в категория Водеща женска роля на Светлана Янчева за ролята на Аурелия

Номинация в категория Режисура на Бина Харалампиева

Номинация в категория Най-добро представление

Билети се продават на каса „МаскАрт“ в ДК „Борис Христов“.

Община Пловдив има удоволствието да покани пловдивчани и гости на града на един вълнуващ концерт-спектакъл в празничния 23 септември, понеделник, когато Фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив и Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“- Бургас ще изнесат общ концерт-спектакъл от 19:00 часа на Античния театър в Пловдив.

ВХОДЪТ Е СВОБОДЕН!

Събитието носи заглавие „Фолклорни вдъхновения“ и е част от празничната програма (22-23.09.) с участници от Бургас, които гостуват в Пловдив на базата на подписаното „Споразумение за сътрудничество между общините Пловдив и Бургас в сферата на културата и туризма“. Режисьор е проф. д-р Даниела Дженева, хореография – Кирил Дженев, Даниела Дженева, Марио Егов, Димо Енев. Музика: Тодор Пращаков, Любен Досев, Стоян Пауров, Ради Радев, Борислав Гълъбов и др.

Ансамбъл „Тракия“ е не само емблема за град Пловдив, но и уникално българско постижение за световната сценична култура. Началото на 70-те години на 20 век ще останат в историята на българския фолклор със създаването на Ансамбъла, който следващите десетилетия ще се утвърди не само като новатор, но и като институция в областта на музикално-танцовото изкуство. С иновативните си идеи за представяне на фолклорните произведения, Ансамбъл “Тракия” запленява публиката още с първите си концерти. Изпълненията се превръщат в спектакли на българската култура и изкуство, предавайки емоцията от музиката, песните и танците на българина.

Като част от юбилейната програма по повод 50 години от основаването си, Ансамбъл „Тракия“ ще представи емблематични произведения от своя репертоар. Откриването на концерта ще е със съвместното изпълнение на двата ансамбъла на танцовото произведение „Гергьовден“. Хорът и оркестъра на „Тракия“ ще представят една от най-новите си музикални пиеси „Куне ле“, след което танцьорите ще пресъздадат една своеобразна разходка из фолклорните области на България с танците: „Първа среща“, „Първомайски майсторлъци“ и „Македонски мерак“. А за финал, „Тракия“ и „Странджа“ отново ще се обединят под ритъма на обичания от всички „Тракийски танц“.

Главен художествен ръководител: проф. д-р Даниела Дженева

Главен балет-майстор: доц. д-р Димо Енев

Диригент на хора: Цонка Димитрова

Диригент на оркестъра: Николай Паскалев

Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа” е създаден през 1965 година с цел издирване, съхранение, обработка и популяризиране на музикалния, песенен, танцов и словесен фолклор от Югоизточна България. Ансамбълът е съставен от три основни формации: женски хор на основата на открито народно пеене, солисти, оркестър от народни инструменти и смесен танцов състав. В репертоара му са включени десетки танцови постановки, хорови, солови и оркестрови произведения. В него присъстват танци и песни от всички етнографски области, които разкриват огромното фолклорно богатство на България. Особено внимание се обръща на пресъздаването на фолклора и народните обичаи от Странджанския край.

В програмата на ПФА „Странджа” за съвместния концерт с ФА „Тракия” – „Фолклорни вдъхновения” са включени както утвърдени произведения от репертоара на ансамбъла, като „Паликош”, „Каруцари”, „На сгляда по Димитровден”, „Тупнато хоро” и др., така и новосъздадени такива като ансамбловата песен „Дей гиди Щерьо” с автентичен образец от с. Гергевец, Сливенско; оркестровата пиеса „Еркечки мелодии”, произведение базирано на основата на музикалния фолклор от с. Козичено, Поморийско; нов еднороден сценичен тематично-обреден танц „Великден иде” създаден на основата на фолклора на българи изселници от Мала Азия и днес населяващи югоизточните склонове на Стара планина или така наречения Айтоски балкан.

Точно навръх Деня на независимостта, 22 септември, в 11 часа, пространството около Часовниковата кула на Сахат тепе ще бъде отворено за ученици, младежи и по-възрастни любители на музиката, които ще имат възможността да присъстват на едно необикновено събитие, организирано от Пловдивско певческо дружество „Ангел Букурещлиев“. Освен да се насладят на изпълненията на хористите, както и да участват в майсторските класове, водени от някои от именитите музиканти от Града под тепетата, гостите ще имат възможността да научат и една повече от любопитна историческа тайна – за връзката между мястото около Часовниковата кула и историята на Певческото дружество.

Основната мисия на събитието е да даде възможност на децата да се докоснат до музикалното изкуство и да го обикнат.

По време на откриването ще присъства кметът на град Пловдив, г-н Костадин Димитров, който ще приветства гостите. А официалната програма ще стартира с изпълнение на Пловдивско певческо дружество „Ангел Букурещлиев“ на няколко патриотични песни, посветени на Деня на Независимостта.

Събитието ще продължи със специалните майсторски класове, които ще се проведат в няколко специално обособени за целта локации в пространството около Часовниковата кула и ще бъдат водени от изтъкнатите музиканти: маестро Мичо Димитров и Стилиян Дерменджиев (цигулка), Лилия Ковачева -Топорчева (тромпет), Илиян Тиганев (пиано), Маргарита Генова (ударни) Здравка Андреева – акордеон.

Децата, които се включат в тях, ще имат възможността да научат любопитни факти за различните инструменти, както и някои основни техники на изпълнения. При всяка локация за младите посетители ще има подготвени и специални тематични изненади.

Освен благородната идея, свързана с музиката, в основата на събитието стои и една неподозирана историческа тайна. И тя разкрива любопитна връзка между историята на Часовниковата кула и тази на Певческото дружество.

За нея подсказва още официалното име на възвишението, където се издига Часовниковата кула. То се нарича Данов хълм в чест на големия Христо Г. Данов, който, освен възрожденски деец и баща на българското книгоиздаване, е и член на Пловдивското певческо дружество „Ангел Букурещлиев“ в периода около 1904 година.

Часовниковата кула на пловдивското Сахат тепе е сред най-старите в Европа, построена в периода 1578–1611 г., а на Балканите изпреварва дори градове като Солун, Цариград и Одрин. Подобно на нея, Пловдивското певческо дружество „Ангел Букурещлиев“ е един от първите, а понастоящем най-старият светски хор в България, основан през далечната 1896 година.

Що се отнася до часовниковия механизъм на кулата, той е изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата, така че да отмерва времето не с циферблат, а с камбанен звън, който по онова време огласял града всеки ден – точно по обяд.

По същия начин не циферблат, а камбанен звън е заложен и в основите на Певческото дружество, положени от самия Ангел Букурещлиев, чиято творческа дейност се разглежда като основополагаща за хоровата дейност в България и неразривно свързана с наченките на оперното дело у нас.

Любопитен факт е, че през 1618 година (или 7 години след окончателното завършване на постройката) френският пътешественик Льо Февър, който минава през Пловдив, записва в дневника си: „На едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски”.

Славата на Пловдивското певческо дружество обаче не чака 7 години, а се разнася по света още в годината на основаването си. Тогава едно след друго започват да пристигат първите поздравления за успешни изяви от певчески дружества в Сърбия, Словенско, Хърватско, Чехия и Полша.

Тук обаче има още един детайл, който подсказва близостта в двете истории. Льо Февър изрично споменава, че Часовниковата кула „отмерва часовете по френски“, което определено създава впечатлението за духовно доближаване на часовниковия звук до ново западноевропейското звучене.

И не само часовниковият звук на кулата е този, който „довежда“ европейското звучене на родна земя. Прави го и Певческото дружество през 1899 година, като за първи път в България запява преводен репертоар на европейски творби. Това се случва, благодарение на инициативата и труда на един от най-ентусиазираните основатели на организацията – Никола Т. Попов.

И ако до момента историческите данни за кулата и Дружеството изглеждаха по-скоро като близки, то следващите събития биха оставили в ступор всеки, който се е заел да ги проследява. Защото те вече звучат буквално като една и съща история, разказана два пъти, но с различно име на главния герой.

Ако в началото на XIX пожар унищожава напълно дървената конструкция на Часовниковата кула, то век по-късно (1912 – 1921 г.) Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война изравняват със земята дейността на Певческото дружество. Тогава много от членовете му загиват на фронта, а концертната дейност е преустановена.

1809 е годината, когато на мястото на изгорялата дървена конструкция на Часовниковата кула била вдигната нова – този път от камък. Материал, който, вече метафорично, използва и Ангел Букурещлиев, за да възстанови по същия начин дейността на Дружеството през 1921 година.

Любопитна е и близостта в историческите сведения за Кулата и Дружеството в началото на 40-те години на XX в. Тогава часовниковият механизъм спира да работи, а няколко пловдивчани го демонтират. В същото време творческата дейност на Дружеството също прекъсва, а причината за това е избухването на Втората световна война и хитлеристката окупация на по-голямата част от Европа.

След време стар майстор от Карнобат е поканен да направи копие на часовника по запазените от 1882 година чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично. И огромна физическа сила, понеже тежестите на часовника са над 100 килограма.

Нова страница отгръща и историята на Певческото дружество след 1945 г., когато то подпомага парично и материално инициативата за създаване в Пловдив на Държавен симфоничен оркестър, а за диригенти са назначени Асен Диамандиев – на мъжкия хор, и Иван Пеев – на женския.

Към днешна дата Часовниковата кула на Сахат тепе е една от забележителностите на Пловдив, издигаща се внушително на хълма и възвърнала блясъка си. Тъкмо като страж, който охранява Дома на Пловдивско певческо дружество „Ангел Букурещлиев“, който се намира в подножието му и отдавна не е просто сграда, а храм, където може да се чуе естественият звънлив глас на боговете.

Събитието е част от културния календар на град Пловдив.