Знаковият руски фотограф Сергей Борисов откри новото място за култура в СКЛАД със своя изложба
Критиците ми намират работите ми за социална фотография, но не и аз, каза творецът
Спомни си, че като дете си е кореспондирал с две момичета от България, но идва тук за първи път
Да разголиш Съветския съюз. И да продължиш с разсъбличането на нова Русия, Путиновата. Това прави вече няколко десетилетия знаковият руски фотограф Сергей Борисов. Начинът, по който той вижда процесите в страната си през обектива на камерата си, го превръща в най-влиятелния майстор на фотографията в Москва в последните три десетилетия. С инструментите на изкуството той сваля дрехите на режима преди перестройката, за да покаже и абсурдната му същност, на фона на чисто човешките страсти, форми и желания. Продължава да го прави и днес, близо четвърт век след промените в Русия.
От вчера някои от най-знаковите му работи могат да бъдат видени в новото изложбено пространство в СКЛАД на фондация „Пловдив 2019” в Тютюневия град. Лично Сергей Борисов даде старт на изложбата си, която на практика откри новото място за култура в Европейската столица на културата. Неслучайно гостуването му се организира и в контекста на 30- годишнината от падането на Берлинската стена, която ще отбележим догодина, както и знаковите събития от времето на гласността и перестройката, довели до нейното разрушаване. Темата е силно застъпена във фотографиите на руския творец, в които той представя гротескните символи на тоталитаризма, но и смекчава мрачната им мощ с нещо толкова натурално- красотата на голото човешко тяло.
„ В голотата намирам нещо изключително красиво. Критиците ми намират работите ми за социална фотография, но не и аз”, каза преди откриването на изложбата си Сергей Борисов.
Определя като много важна работата си „Работник и колхозничка” от 2003г., която представлява срязан на половина масивен съветски паметник. „Да, той представлява символ на онова време, но състоянието му може да отразява и днешна Русия”, каза пред Под тепето Борисов.
Не скри, че идва за първи път в България, въпреки че имал връзка със страната ни още като дете. И той, както милиони други българи и руснаци, е писал на другарчета от братската комунистическа държава. „Водих кореспонденция с две момичета от България, които много пъти ме каниха на гости. Е, аз толкова години по-късно дойдох. Сега съм тук, но им забравих фамилиите и нямаше как да се свържа с тях”, разказа руският фотограф.
В СКЛАД са показани 62 негови фотографии, които включват и снимки, правени непосредствено преди изложбата му в България. Публиката ще може да види за първи път „Отчаяни автори на графити“ (2018) и „Уличен танц“ (2018). Наред с тях ценителите ще видят и цялата палитра от изкуството на Сергей Борисов, както и едни от най-известните му снимки. Именно неговият гении за създаването на „икони“ на времето го прави един от най-търсените фотографи в Русия. „Залез“ (1985) и „Акробат“ (1993), „Па дьо дьо“ (2016) несъмнено се превръщат в символи на своята епоха.
Въпреки че в по-голямата си част са режисирани, фотографиите на Борисов са израз и метафоричнo представяне на разнообразни нагласи и емоционални състояния: от поетични и възвишени такива до иронични изражения и гротескни сцени. Винаги индивидът – „новият човек“, „героят на времето“ – е основен интерес за Борисов. Фотографията като средство би могла да се мисли и разбира като нивелир на различни течения в живота и културата. Ето защо това, което фотографът вижда през обектива на своята камера, е разликата между действителността и неговия вътрешен свят – тази разлика позволява на автора да заеме иронична позиция. Борисов винаги е бил свръх чувствителен спрямо процесите, които протичат в руското общество: било то към рухването на СССР („Руснаците идват“, 1985), към появата на новото „Пепси-поколение“ („Самота“, 1993) или към изгрялата селфи култура („Селфи с Путин“, 2014).
В творби като „Изповед“ (1993) и „Маша на комина“ (2003), спиращите дъха гледки позволяват да се загатне за вътрешното състояние на персонажите, които буквално се издигат над своята драма.
Визуалният език на Сергей Борисов се отличава с използването на пейзажа – най-вече на архитектурата и панорамите на Москва – за предаване на емоционалните състояния на героите му и създаване на многослойни алюзии. Взаимоотношенията между архитектурните елементи, усложнените композиции и игривото използване на перспектива и светлина, от една страна и личности – от друга, имат разтърсващ ефект. Трябва да се отбележи, че небето представлява важна част от алтернативната рамка на Борисов, която често служи за предаване на метафорично значение.
Вместо просто да документира реалността, Борисов е привлечен от симбиозните отношения между субекта и заобикалящата го среда. Удивителната способност на артиста да озаглавява творбите си с кратки имена му позволява да им предаде допълнителни значения. В „Дефиле“ (1987) и „Гласност и Перестройка“ (1986) отделният образ, обогатен със семантична конотация, придобива нова дълбочина.
Интересът към голата фигура като въплъщение на красотата, е неразделна част от визуалния език на Борисов. Тялото в неговата работа не е обект на желание – лишеното от сексапил тяло също извиква определено естетическо възприятие. Експресивната мощ на творбите на Борисов до голяма степен разчита на съчетаването на естествени и в същото време величествени пози с емблематични за конкретните периоди атрибути.
Голата фигура, изобразена в ранните творби на Борисов, го прави пионер на този жанр сред руските фотографи и до голяма степен действа като мощен символ на опозицията срещу съветската идеология. Провокативната фотографска серия на жените със символи на СССР („Ученички“, 1989), („Покажи инициатива!“, 1987), революционна за времето си, се отнася към забранените теми от съветската действителност. В по-късните творби на Борисов голата фигура символизира свободата от периода на перестройката, а в последните му творби тя служи като средство за предаване на радикален жест, изразен от модела.
