„Красотата която споделяме” – уникална изложба на серия художнически книги и обекти създадени съвместно от семейства в кв. Столипиново, художника Хана Роуз (Великобритания) и социалния антрополог Никола Венков (Пловдив) ще се открие днес. Реализира се с финансовата подкрепа на програма „Социално ангажирани изкуства” на Национален фонд „Култура” и подкрепата на „Пловдив 2019 – Европейска столица на културата”.
От 16-и до 29-и ноември изложбата ще гостува в СКЛАД, ул “Екзарх Йосиф“16.
Творбите отразяват години на взаимно опознаване и творчески обмен между Хана, Никола и членовете на четири семейства от една от най-лишените части на квартала. Заедно те творяха, споделяха и учеха на умения, и най-важното – слушаха другия. Изложбата разкрива художественото майсторство, устойчивостта и красотата създавани всекидневно от хората в Столипиново. Въпреки трудния достъп до условията на живот, които приемаме за базови, като вода, ток и канализация, регулярни доходи, сигурност за бъдещето си и редица други ежедневни предизвикателства, креативността и стремежа към естетика остават важна част от живота тук. Обединяващата тема за Красотата се появи естествено, както и разказите за среща, които пронизват цялата изложба.
„Красотата която споделяме” представя резултати от този процес под формата на ръчно направени художнически книги, съвместно създадени илюстрации отпечатани върху коприна и предмети вплели се в личните отношения, които изграждахме. Художническите книги водят посетителя през различни теми и нива на среща. Една от книгите търси значенията на символите Чукур, които покриват толкова много стени, домове и човешки тела в квартала. Втора книга се фокусира върху ценността на това да овладееш средствата за общуване с другия и да споделяте език. Придружена е от два обекта: ръкописен речник от 27 страници с думи на турски и български, които местна жена сметна за важно да напише за Хана и Никола, както и шал с фрази на френски, които тя искаше да научи за когато се присъедини към сина си във Франция. Отпечатаният шал е красив подарък от Хана, който тя може да носи, но и да използва за справки при нужда. Трета художническа книга документира творческия процес чрез добавяне към направеното от другия и връщането при него. Началната точка са занаятчийските умения, които някой от местните хора са развили, за да си осигурят прехрана, или просто за да разкрасяват домовете си.
По думите на една жена, самоук експерт по мода и майстор в плетене и шиене: “Аз гледам как са го направили и се уча да направя същото. Само че трябва да измислиш и нещо ново, от себе си да добавиш – като дойдат да го видят хората, да кажат, това е по-хубаво от онова в магазина!”
В процеса на „Красотата която споделяме” семействата в Столипиново станаха сътрудници, учители и артисти. Но повечето от хората, които така топло ни поканиха в домовете си, поискаха да останат анонимни – поради страха и несигурността, в които живеят. Несигурната им ситуация крие риск за всеки стъпил в светлината на публичността да стане жертва на журналистическата ярост, обществения расизъм и пристрастните български институции.
В този труден български контекст „Красотата която споделяме” цели да постигне възможности за грижлив и внимателен диалог. Изложбата среща хора, които рядко напускат своята безопасна махала, с публиката. Самият процес беше съставен от постоянен диалог и внимателен обмен. На финала му всеки участник е еднакво съавтор на творбите, които виждате в представянето.