„Исках да  покажа позитивните страни на Кения и проектът за работа с деца чрез изкуство. Мисля, че той наистина промени съзнанието им“

Таня Грозданова

Пловдивчаните Елена Панайотова и Атанас Кънев показват социално ангажирано изкуство във фотоизложба „Далеч от Африка“, която бе открита снощи в Градска художествена галерия на Главната в Пловдив. Десетки приятели и колеги на авторите с видимо вълнение поеха на това пътешествие с Ярките цветове на Африка в 158 кадъра, които отразяват един 7-годишен проект за социално изкуство и интеграция на общности по програмата „Артисти за деца“, продуцирана от Фондация „ДЕН ГРИ“ и ръководена от Елена Панайотова.

Ето какво сподели пред Капана единият от авторите Атанас Кънев, който е фотограф на свободна практика с над тридесетгодишен професионален опит. 25 години снима репортажна фотография за вестниците „24 часа“ и „Марица“ в Пловдив. Носител е на много награди, включително на Награда „Пловдив“, награда на Пощенска банка, награда на Канон и други. Участвал е в редици изложби в страната и чужбина, водещ е на творчески ателиета по фотография. Атанас Кънев е емблематичен автор на Пловдив. Част е от международната програма “Артисти за деца”.

Какво те привлече към Африка извън участието в проекта „Артисти за деца“?

Мечтаех за Африка от дете. Препрочитах по три четири пъти книгите „Серенгети не трябва да загине“ и „Няма място за дивите животни“ от Бенхард Гжимек. Мечтаех за да видя  Африка, животните и простора й. А когато получих поканата за Кения си помислих, че човек е добре да внимава какво се пожелава, защото може да се сбъдне (смее се).

Това, което видя в Кения съвпадна ли с твоите представи за Африка?

Нямах очаквания. Исках да вдишам въздуха на Африка и да се потопя в местната култура далеч от познатите туристически маршрути. Поканата за участие в проекта ми осигуряваше точно това. И в интерес на истината въздуха там бе някакво дежа вю за мен сигурно от предишен живот. Веднъж вдъхнал Африка тя ти остава в кръвта и искаш винаги да се връщаш, сякаш част от корените ти са там. Може би са прави учените, които казват, че човечеството се е зародило в Африка.

Какво те впечатли там като фотограф? 

О, за фотограф от Европа това е кошмар, защото всичко впечатлява. Особено светлината. Градът Кисуму е до екватора и слънцето е доста близо до земята.  Впечатли ме и непринудеността на хората и желанието им да общуваш, веднага се чувстваш като у дома си. Можеш да видиш истинско произведение на изкуството – картини на местни артисти, които се продават на някой прашен кръстопът на земята. Можеш да срещнеш бизнесмени, които спокойно се хранят в обикновени ресторанти. Хората са любезни и усмихнати, липсва каквато й да е нервност, което е така нетипично за нас.

Тази изложба е дълго мечтана, защо е важна за теб?

Отпътувайки от Африка вече знаех, че ще я нареча  „Далеч от Африка“,  защото вече бях далеч (смее се). Не исках да показвам стандартните снимки на отчаяние и бедност, напротив исках да  покажа позитивните страни на Кения и проектът за работа с деца чрез изкуство. Мисля, че той наистина промени съзнанието им. Проследявайки творческия процес и финалния фестивал имаше толкова емоция във всички участници и гледащи. Изключително преживявания да виждаш африкански деца да играят български, руски или индийски приказки. И аз искам да покажа без фотошоп това, което видях и усетих там. Да поканя зрителите да усетя със сърцето си, да съпреживеят Африка с нас.

Какво отнесе със себе си от Африка?

Там видях как хората живеят доста бедно. Връщайки се тук, казвах на приятелите си не купувайте излишна храна и не я изхвърляйте. Замислих се колко му трябва на човек да е сит и вместо да мисли за ядене, по-добре да сътвори нещо градивно или да намери начин да помогне на някого.  И отнесох разбира се невероятния простор на Африка и усмивките на хората.

Като какъв човек се определяш?

Бял. Мазунго, което значи бял на суахили. Неуравновесен, малко мъдър и все още горящ и желаещ да промени света към добро и градиво.

 Как би определил Елена, какъв човек е?

Разпиляна и едновременно с това изключително градивна, умееща да общува, очарова и ръководи хора,  и най-вече голям приятел. Няма да кажа колко години (смее се).

Изложбата продължава до 23 август.

Репортаж от откриването и галерия с още снимки вижте в Под тепето.