Славена Шекерлетова
Лятото не си отива лесно или поне за пореден път прави опит да се задържи за по-дълго в Пловдив. И то не просто така и някак случайно, а именно в галерия "Червеното пони" в Стария град, където до 18 септември можем да видим изложба на Димитър Петров, който за първи път излага свои картини тук.
Защо е тази асоциация с най-топлия сезон ли, в този негов преход към красивата есен? Може би най-добре обясняват това думите на изкуствоведа Диана Драганова:
"Метафорите, които откриваме в картините на Димитър Петров често ни препращат към тайнствени пейзажи, носталгия по слънчевите лъчи, жълтите листа на есента и малките скрити кътчета безвремие. В голяма част от платната на автора, мистичното бяло се свързва с пастелните нюанси и вариации на небесносиньо, златистожълто и виолет. Защото в емоцията винаги присъства цвят. И както споделя самият художник - “...цветът ме е вълнувал винаги, той е плод на моите творчески търсения и душевни състояния”.
Изложбата в Пловдив, в галерията, основана от Начо Културата, художникът посвещава именно на него и съвпада с отбелязването на 100-годипнината от рождението на създателя на архитектурния резерват "Старинен Пловдив".
С Димитър Петров разговаряме малко след откриването на експозицията.
Участвали сте в Националните есенни изложби преди 20 години, това обаче е първата Ви самостоятелна изложба в Пловдив. С какви усещания и мисли свързвате този град, какво Ви води насам?
Идвам в Пловдив с усещането за град с многовековен живот, любимо място и град на големи български художници. Едно духовно пространство, което носи със себе си много общо, още от Античната история с моя роден град Кюстендил.
Бях поканен от галерия “Червеното пони” и така организирах това специфично пространство като галерия на открито с изложба, обединена като едно цяло произведение. Една среща с последни творчески изследвания върху отношението ми и любовта към природата. Свят на чиста благодарност към живота.
"Там някъде", "Далеч оттук" ... Изложбите Ви носят такива имена, отнасящи към нещо, свързано с откъсване, духовно преживяване може би, отпускане на съзнанието и съзерцание. Къде ни водят Вашите картини?
Моите теми в картините водят и носят едно откровено усещане за живота около мен в неговото свободно движение..., често пъти като огледален образ на самия мен, състояние и вътрешно единение с природното многообразие. Състояние, в което е възможно да се излезе извън мисловните конструкции и да се надникне отвъд формата, да надхвърли пределите на логичното и разкрива на интуицията една духовна същност, която е трудна и неизразима с думи. Всяка картина е преживяване, портрет на емоции и вълнение, израз на собствения си глас за усещане и неповторимост. Силата на картината се крие не в изображението, а в енергията, материализирана по мой начин с изразни средства, които са плод на авторско търсене през годините. Това прави силно въздействието и мощно духовното присъствие в една картина, което ако е възможно преминава в зрителя.
Такъв човек ли сте - оптимист, както картините Ви, толкова богати на изразност, цвят, колорит?
Да, оптимист съм (колкото и да е клише) по пътя, който съм избрал от дете - на свободен автор, като този път е много тесен и няма зад какво да се скриеш, освен да застана прав пред картините си, в случая в двора на галерия “Червеното пони “. А за цвета и колорита като сила и внушение в неговите всевъзможни съчетания е дълга тема. Само ще кажа, че това е любов по рождение, всеки го носи малко или много в себе, някои в повече.
По отношение съвременното изкуство у нас кое Ви вдъхва оптимизъм и кое - обратното?
Като професионалист следя всичко не само в България, а и в чужбина. Но аз съм „повреден“ в оценката си, за това и много негативен по отношение на това, което виждам. Посредствеността лесно се обединява и е много активна. Само погледнете официалните подаръци на държавно ниво и спирам до тук.
Димитър Петров е роден на 18 април 1969 г. в Кюстендил. Завършва Художествена гимназия за изящни изкуства град София през 1988 г. През 1996г. завършва Националната художествена академия, специалност “Стенопис”. Член на Съюза на българските художници от 1995 г. Прави едногодишен творчески престой в Индия през 2000 г. Печели национален конкурс за творческа специализация в Cite International des Arts, Париж Франция. Участва в над 100 общи и самостоятелни изложби в страната и чужбина.
