Знаете ли какво е „камея“? Не? А интересувате ли се от митове и загадъчни истории? Ммм, да, но започваме отдалече.

„Сладко… сладко…“ е името на съвместната изложба на петима млади хора, учили заедно преди около 10 години. Обединява ги любовта към изкуството, талантът им и незабравимите студентски години.

Това са: Ирена Карастамова, Ксения Иванова, Красимира Милева, Величко Величков, Владимира Христозова. В изложбата се представя скулптура, живопис, графика.
Ирена Карастамова е от Бургас, но от години живее в Асеновград. Тя създава изключително интересни ювелирни форми, гравюри. Какво показва в изложбата, разказва самата тя тук:

Казвам се Ирена Карастамова и се самоопределям като скулптор. Завършил съм скулптура във Велико Търново, но още от малка формите са били нещо, което ме е увличало. С течение на годините след завършването ми, много други неща привлякоха вниманието ми като ювелирните изкуства, но и при тях, умението да вая (восък), работя с метал (запоявам), да си представям различни 3Д обекти- дори и кинетични (като дипломната ми работа при курса ми за бижутер), са били основополагащи и подпомагащи творческия ми процес. Едно от нещата, които пробвах за пръв път, но което грабна сърцето ми, е гравирането върху скъпоценни камъни в миниатюрни размери. Още с първите ми опити се пренесох в студентските години на скулптурните симпозиуми, където работех в доста по-голям мащаб с мрамор и варовик и разбрах, че това е нещо много повече от мимолетно увлечение.

Винаги съм харесвала истории, особено древни. Всякакви митове, легенди, предания са владеели въображението ми и често бягам в света на фантазиите си. Може би това е причината да избирам сюжети на гравюрите си, които в общи - линии са свързани с древността. Например, една от най-любимите ми е камеята (изпъкнало изображение) на богинята Родопа. Мотивът съм избрала от монета, сечена във Филипополис (старото име на Пловдив), което още повече ме свързва с мястото, на което творя - Асеновград. Така се преплитат двете най-вдъхновяващи неща за моето творчество: природата и историите.

На друга моя творба съм изобразила отново мотив от антична монета, но този път от племето Дерони. Това е опит да напомня за произхода ни и за общото, което би следвало да имаме с нашите прародители.

На камеята е изобразен човек в кола, теглена от вол, а над тях лети орел, държащ гущер - символ на стремежа към надрастване на низкото в човека и политане към по-високите октави в човешката природа и душа.

Произведенията на Ирена, както и на останалите четирима художници може да видите до 5 ноември в галерия КРИС.


Вижте ВИДЕО  (автор: Сава Иванов) от откриването на изложбата.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…