Всеки посетител в Постоянната експозиция към Градска художествена галерия – Пловдив, ул. „Съборна“ №14А, има възможност да се запознае с творчеството на  Атанас Михов (1879 – 1975) и Патрики Сандев (1882 – 1959). В първа зала са подредени техни произведения от частната колекция на Петър Пиронков, бединени от заглавието „Съмишленици“. Ще могат да се видят до 14 април 2024 г.

 

Близки по възраст, родени в съседните градове Стара Загора и Казанлък, двамата се запознават и сприятеляват през 1898 г., а за известно време споделят и обща квартира като студенти в Държавното рисувално училище в София.

 

Патрики Сандев е роден на 19 май 1882 г. в Казанлък (в деня на свети Патрикий) и е петото и единствено оцеляло  дете в семейството. На 14 годишна възраст вече е наясно със съдбата си на художник. В основата на този му избор стоят две популярни в Казанлък личности – фирмописецът Костадин Станчев и иконописецът и театрал Петьо Ганин. При Петьо Ганин, помагайки му в продължение на една година, учи иконопис. Покрай него оформя интерес към театъра и сценографията.

 

През 1898г. в Стара Загора се среща и запознава с бъдещия майстор на пейзажа Атанас Михов , който е вече студент. През есента на същата 1898 г. постъпва в Държавното рисувално училище. През първата година живее в квартирата на новия си приятел Атанас Михов. Сред преподавателите му са най-респектиращите личности на българското изкуство по онова време – по живопис и рисуване Иван Мърквичка, Иван Ангелов и Петко Клисуров, по моделиране – Жеко Спиридонов и Марин Василев, по история на изкуството – Антон Митов и водещият вечерен акт Никола Михайлов.

 

Дипломира се през 1910 г., като междувременно печели първа награда на студентския конкурс за картина на битова тема. През 1912 г. е назначен като помощник театрален художник в Народния театър. От 1920 г. започва активната му творческа дейност и участие в изложби. Към любимите си жанрове – портрета, пейзажа и натюрморта по-късно ще прибави и битовата фигурална композиция.

 

Атанас Михов е сред най-популярните художници в историята на българското изкуство. Роден е на 24 септември 1879 г. в Стара Загора. През 1904 г. завършва живопис в Държавното рисувално училище при проф. Ярослав Вешин. Той е сред основоположниците на съвременния пейзаж и безспорно е един от най-изтъкнатите му майстори в живописта. Живее почти столетие и е изключително продуктивен. Дарбата му е оценена още в първите години на 20-ти век. Седемдесет години след това платната му ще бъдат неотменна част от развитието на жанра и българската пластична култура.

 

От 1904г. Михов участва в изложби на Дружество „Съвременно изкуство“, Съюза на южнославянските художници „Лада“, Дружество „Родно изкуство“, Дружеството на севернобългарските художници. От 1906г. до 1932г. е учител по рисуване в Силистра, Разград, Русе и София. Атанас Михов е участвал в Първата световна война и е рисувал творби с военни сюжети. Удостоен е със званието „народен художник“ (1952), а две години по-късно Съюзът на българските художници организира юбилейната му изложба.

 

Атанас Михов умира на 21 януари 1975 г. в София, оставяйки богато художествено наследство. Негови произведения притежават Президенството на Република България, Министерският съвет, Министерството на външните работи, редица посолства на България в чужбина, Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, всички градски художествени галерии в страната, както и множество частни колекции у нас и в чужбина.

 

На корицата: Атанас Михов, "Лято в Рила", м. бои, 1942 г.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…