От 7 до 26 юни 2024 г. известната фотографка Соня Станкова ще представи пред публика изложбата си „MIO TEMPO“ – своеобразна ретроспекция на най-доброто в портретния жанр на своето фотографско изкуство. Автор на хиляди изображения в кариерата си на фотограф-художник, днес Соня стига до разбирането, че „цикълът „Репортажни портрети в студио“ са фотографиите, които до голяма степен определят моя фотографски портрет“.
Този цикъл е заснет в средата на 80-те години на XX век, снимките от него са представяни на национални и международни форуми, публикувани са в списание „COLORS“, в книги, представящи българската фотография, експонирани са в галерии. Като Соня Станкова отбелязва: „Сравнявали са ги с каталог за филми на неореализма, което е моето любимо кино, понякога разказват истории, за които не всеки е готов“. Но те има какво да ни „кажат“ и днес след толкова години и превратности, запечатали мига на тогавашната си среща с обектива.
А защо „MIO TEMPO“? „МОЕТО ВРЕМЕ“ са моментите, в които аз и фотоапаратът ми сме били едно цяло, когато съм заснемала образи, определящи живота ми, образи, които аз съм провокирала и които са ме провокирали. Възможността да усещам света през обектива винаги ми е позволявала както да навлизам по-дълбоко в него, така и подсъзнателно да се дистанцирам, преживявайки по различен начин всеки момент“.
Изложбата ще се открие на 7 юни в 18:00 ч. в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия, ул. „Артин Гидиков“ №11 в Стария град.
Тя е част от защита на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.
Соня Станкова за изложбата си „MIO TEMPO“:
„Моето време“ са моментите, в които аз и фотоапаратът ми сме били едно цяло, когато съм заснемала образи, определящи живота ми, образи, които аз съм провокирала и които са ме провокирали. Възможността да усещам света през обектива винаги ми е позволявала както да навлизам по-дълбоко в него, така и подсъзнателно да се дистанцирам, преживявайки по различен начин всеки момент.
„Репортажни портрети в студио“ е цикъл, заснет от мен в средата на 80-те години, преседял в шкафа ми необходимото време, за да заживее сега отново. През годините снимките са представяни на национални и международни фотографски форуми, публикувани са в списание „COLORS“, в книги, представящи българската фотография, експонирани са в галерии… Заглавията са различни според времето и мястото. Сравнявали са ги с каталог за филми на неореализма, което е моето любимо кино, понякога разказват истории, за които не всеки е готов.
Представянето на портретите в галерия „Мексиканско изкуство“ в Стария Пловдив е най-естественият път, като завръщане у дома – тези хора живеят или са живели тук, някой дори може да ги разпознае, а може и да си направи селфи с портрета на своя роднина. Фотографията е запазила образа и мига на заснемането, целият разказ е в този негатив 9/13. „Репортажни портрети в студио“ са фотографиите, които до голяма степен определят моя фотографски портрет.