Автор: Вихра Григорова
За да напиша статия конкретно за тази изложба, която кураторите Антоан Стойков и Осман Юсеинов (които са и участници) създадоха специално за пространството на бул.“Цар Борис III Обединител“ в Пловдив се налага и да внеса известна яснота относно значението на двете думи в заглавието. Често срещаме спекулации с тях, което искам да избегна в този текст.
Какво определяме като „СЪВРЕМЕННО“? Съвременно е всичко, което е създадено или се случва по наше време, всичко на което сме живи свидетели. То не съдържа никакви констатации или намеци, свързани със стила, изразните средства или авторските предпочитания. Чисто технологично създадените творби могат да бъдат повече или по-малко различни във времето, разбира се. Но в генерален план няма нищо ново или невиждано под слънцето. Графиката Е и трябва да бъде графика.
Терминът „ГРАФИКА“ има гръцки корени и означава пиша, издрасквам, рисувам. Изначално графиката е базирана на баланса между черно и бяло, точно както казваме за документ - „написано черно на бяло“. Това не е пречка да се добави допълнителен цвят/цветове, но акцентът не е върху колорита, както е в живописта. Корените на графиката са още в палеолита, а развитието продължава през Средновековието чак до наши дни. Във времето често е ползвана като неделима част от писмените документи на различните епохи, изобразителен начин за увековечаване на събития, обичаи и личности. Да не забравяме, че графиката е средство за обучение и комуникация на много широк кръг хора, дори на неграмотните и има множество приложения поради възможността да бъде тиражирана и разпространявана. Далеч преди гравюрите на Гюстав Доре за трилогията „Божествената комедия“ на Данте, литографиите на Анри дьо Тулуз-Лотрек, предназначени за афиши или илюстрации на книги и много други.
В настоящата изложба са представени 42 автори. Между тях има доайени и отдавна доказани творци, както и млади художници и дори дебютанти, както и автори, които разпознаваме като илюстратори, живописци…
Налага се да призная, че като специфичен начин на мислене, а и чисто технологично графика се създава много трудно, особено някои техники, трудни за изучаване и реализация. Или изискващи сложно и скъпо оборудване. Много графици правят чудесна живопис, но живописци, които експериментират в областта на графиката са същинска рядкост.
Само си представете такова ателие: вани, киселини, специални бои и пасти, материали със сложни имена и загадъчни свойства, тежки графични преси, специални шкафове за готовите отпечатъци и други за разните видове и формати хартия, куп тайнствени инструменти, литографски камъни и метални плочи – едни вече гравирани, други си чакат реда. Това е малка част от детайлите, има подробности, известни само на графиците. Да не пропусна необходимостта от пълен контрол над светлината – хартията не обича слънчевите лъчи.
Класическите техники са широко представени в изложбата: суха игла, офорт/ акватинта, линогравюра, сериграфия, висок печат, литография, интаглио и още други. Съвременните технологии позволяват дигитално отпечатване, което максимално улеснява тиражирането – както като нужно технологично време, така и като себестойност и логично е предпочитано от по-младите автори.
Какво да очаква зрителят от тази изложба?
65 творби от упоменатите по-горе 42 автори, повечето създадени през последните години, безкрайно разнообразие на формати, сюжети, стилови предпочитания. Наред с класическите монохромни творби има и такива с цвят, дори с цяла палитра цветове. Предвид факта, че всеки цвят в графичния отпечатък е микроскопично тънък, графикът няма как да постигне изразената плътност, която живописецът постига леко с щедра шпакла боя върху платното. Точно затова дори най-тъмните или яркоцветни творби носят усещане за лекота и въздушност, сгушено в порите и релефа на видимата част от хартиената основа. Тук му е мястото да спомена, че графиците знаят за видовете хартия повече от тези, които я изработват и могат да бъдат претенциозни до крайност към хартията, с която работят. Тя не се продава в кварталната книжарница. Оглеждайте се за наличието на воден знак или релефна маркировка – има такива. Графиците обаче са прави да бъдат взискателни – все пак неразделна част от творбите са именно големите или малки интактни зони в композицията.
В заключение споделям: Непременно посетете изложбата до 4 март, тя си е истинска рядкост – дори в чисто образователен план. Ще се почувствате като в кабинета или библиотеката интелектуалец аристократ. Точно там по традиция са подреждали гравюрите в дворците. Разнообразието е голямо и няма как да не откриете автора, стила или техниката, които ще ви станат любими. Защото графиката се завръща!
Изложбата "СЪВРЕМЕННА ГРАФИКА" в настоящия момент се провежда в Пловдив, Галерия "ДПХ", бул. "Цар Борис III Обединител" 153, подкрепена от Община Пловдив, част от Културния календар на града.