Тази вечер в 18ч. галерия „Дяков” традиционно преди празниците Цветница и Великден ще представи изкуството на Ангел Василев / 1947- 2014/. Изложбата е уговорена с него миналата пролет, а сега се реализира със съдействие на съпругата му.
По повод предстоящата изложба ви припомням текста на Мая Вапцарова, писан преди 8 години /през 2007г/ за представянето му в галерия „Дяков” и предстоящата тогава 60-годишнина на художника.
"На 29 март художникът Ангел Василев за пореден път откри самостоятелна изложба в пловдивската галерия "Дяков", която по традиция е във времето на големите християнски празници Цветница и Великден. Тази година той ще празнува 60-и юбилей. Този етап от своето творчество художникът ще отбележи с една-единствена самостоятелна изложба в страната - в галерия "Дяков", и с изложби в Дубровник и Люксембург.
Тези, които познават и следят през годините творчеството на художника, знаят, че картините му са поклон пред същността на българина, носят носталгичен уют и нежност към вече отминали времена. До края на месец април галерията ще запази великденското настроение с изложбата на Ангел Василев.
Ангел Василев е един от истинските представители на българския дух, на онези ценности, които са заложени още от дедите ни и са ни пренесли до днешните времена. За съжаление те вече се срещат все по-рядко, а стават все по-необходими за всеки един от нас.
В тези картини човек се радва не само на един изключителен почерк, чисто Ачовски, но и на една магия, в която може би се крие тайната за нашия живец. Не чувствате ли как в леката носталгия се проявява едно чувство, че в палитрата от изключително добре композирани фигури и цветове човек трябва да намери и своето място или поне да потърси някакъв път, за да впише себе си. Много е странно, когато човек се мъчи да нарисува духът на нацията и да му измисли цвят. Струва ми се, това е причината, поради която Ачо е непреходен, защото той винаги ще търси и подрежда онези променящи се с времето цветове, които в различните периоди или обществени строеве, винаги си остават български и винаги подчертават нашето настроение. Непреходността на неговото изкуство освен това може би е и в това, ако смея да гадая, че всеки от нас търси и намира мястото си в новия обществен ред само тогава, когато наистина има свой дух, свое кредо и дълбоко изразена национална идентичност."