Изложбата „Открития 2025 – Праг между световете“ вече е достъпна за посетители. От днес, 11 август, до края на 2026 г. посетителите на Регионален археологически музей – Пловдив ще имат възможност за поредна година да се запознаят с най-интересните и значими археологически открития, направени през изминалия археологически сезон в Пловдив и региона.

Изложбата е посветена на „прага“ и проследява два неразделно свързани аспекта от живота на древните общества, разположени от двете му страни: всекидневното битие и света на погребалните вярвания. Представени са десетки находки от праисторията, Античността и Средновековието, сред които предмети от бита, оръдия на труда, накити и ценни находки от некрополи, разкриващи представите на древните хора за живота, смъртта и отвъдното.

Сред акцентите в изложбата са керамична пластика от последния археологически сезон на „Плоската могила“ при ул. „Брезовско шосе“, както и златни накити от късната Античност, открити в женско погребение от южния некропол на Филипопол. Сред тях се откроява златен, вероятно годежен пръстен с гема, върху която са изобразени две съединени десници, мотивът dextrarum iunctio, и надпис ΟΜΟΝΟΙΑ.

Друг от акцентите е погребение на дете от бронзовата епоха, положено в съд-урна с наниз от вълчи и лисичи зъби, разкрито при проучването на многослойния селищен обект край с. Скутаре.

Наред с тях могат да бъдат видени и още много предмети, разказващи вълнуващи истории за миналото.

Графичният дизайн на изложбата, дело на Вилимир Карабашев, следва основната идея за прага и прехода между световете. Визуалната концепция е изградена около два специално подбрани цвята. Единият символизира светлината и живота, а другият насочва към отвъдния свят.

Докато разказва за хората и световете, останали отвъд прага на времето, изложбата с благодарност и тъга отдава почит и на човека, който ни помагаше да опознаваме миналото. Тя е посветена на паметта на нашия приятел и колега доц. д-р Камен Станев, който остави трайна следа в проучването на древното минало на Пловдив и сред хората, с които работеше.

Куратор: Любомир Мерджанов