Галерия Резонанс Ви кани на изложба скулптура и рисунки на професор Валентин Старчев

Откриване: 13 октомври (вторник) 2015 година от 18.00 часа

По време на откриването на изложбата ще се проведе дискусия на тема Монументите

Разговор с проф. Валентин Старчев за монумента „1300 година България”- Продължение

За паметника пред НДК се говори като част от комунистическото минало на България...

- Този паметник е много различен в сравнение с тези за съветската армия, защото всичките теми, които тълкува, се отнасят към 1300 години България. Той не е отнесен към социализма, а е направен само през този период. Неговите теми са повече обвързани към това пространство около НДК. Първата композиция е Симеон и книжовници, втората - Пиета, за жертвите, които са дадени през тези 1300 години, а третата е работникът, защото е имало градеж в края на краищата. Въпреки всичките катастрофи, войни, робства тази държава е просъществувала до днес.

Винаги е имало човек, който е съзидател и е работел. Това са темите на този паметник. Много е трудно да се каже, че е политически паметник. Той е политически, доколкото тази власт реши по нейно време да чества 1300 години и направи този паметник. Това е истината.

Имаше един връх с едно знаме, което някои го изтълкуваха като символ на върха на комунизма - не. Това е крило означава, че тази държава има амбициите да съществува и да се развива.

Как самият Вие определяте стила на паметника пред НДК?

- Всички паметници дотогава се различават от този, в Шумен, в Стара Загора... Те са от нов тип. Самата архитектура работи заедно с скулптурата за темата, докато по-рано се правеше пиедестал и на него се слагаха фигурите. Самата архитектура там е само пиедестал на фигурите. Новото след това беше архитектурата да бъде раздвижена и да символизира идеята, която носи паметникът.

Какви бяха отношенията Ви със социалистическия реализъм и неговите блюстители?

- По-различно работех. В моите работи има и деформации и пластически други трактовки на формата, които излизат извън обикновената натура, каквато е схемата на социалистическия реализъм. Една точност на натурата и преди всичко изява на темата. Моите неща са повече в едни пластически концепции, нови - на разлагане на формата, на нова форма, на нова конструкция във формата, нова образност на героите.