Светът не е това, което е, в изложбата „Чайникът на Балтазар”

Да помечтаем или да бъдем прагматици? Да сме авантюристи или да се водим по рационалното в живота? Да погледнем нагоре, към звездите, или да закопаме очи във върховете на протритите си обувки си и калните улични дупки? Тези въпроси задава художникът Атанас Хранов в новата си изложба „Чайниците на Балтазар”. И сякаш дава отговорите.

Храновият зелен заек е с цигара между пръстите и мечтателен поглед за друго малко пороче. Кучето на Наско е в шарен костюм, а котката се дипли по пода с козина на петна. Небето си е небе, но там, със звездите, плуват и резенчета лимон, черешки и авантюристични погледи, танцуват леки балерини и кръгчета пара от чайника на халдееца, който яде ягодка в търсене на поредното съзвездие. Светът не е това, което е, в тази мечтателна изложба. В нея животът има други цветове, различни аромати, форми. Има щастие и, разбира се, няма нищо рационално. Няма трябва, има искам. Няма дати, има време. Няма житие, има живеене. 

„Чайниците на Балтазар” е директна препратка към  Библейската сцена на последния пир на Халдейския владетел, когато Божията ръка изписва три еврейски думи на стената и с това предвещава падането на Халдейската династия. Тя е естественото продължение на предния му цикъл- „Халдейците”. В картините си Хранов разказва за онези мечтателни люде, които дръзват и поглеждат към Космоса, освобождават се от оковите на земното и материалното, и вдигат глави нагоре. И за края им, който идва с появата на персийския владетел Кир Втори, който сваля Балтазар от трона.

Не е ли това симптоматичното нещо, което се повтаря много пъти в историята- когато нещо духовно и красиво стигне апогея си не идва ли винаги един Кир Втори, който събаря всичко, пита художникът с платната си. Те са за хората, които градят пясъчни кули, не гледат рационално. А то,  рационалното, толкова ли е рационално всъщност? Много е рационално е, че две успоредни линии не се пресичат според Евклид, но това не е вярно, според Лобачевски. Много е рационално да построиш панелка, но рационална ли е тя? Рационалното в повечето случаи не е вярно, смята творецът.

Всъщност, в тази изложба става въпрос за мечтателите. За хората, които са избрали за свой път, дълъг, начин на живот, битие точно това, което другите казват, че не е рационално. Разказът е за Балтазар и за всички знайни и незнайни мечтатели, които са вдигнали поглед от земята и са погледнали Космоса, звездите. И живеят за красивото.

Защо избрах чайника. Защото това е един съд, който съчетава в себе си много неща, които са близки до магичното, до не толкоз прагматичното живеене. Чайникът е магията на отварите от билки, регламентираното време за почивка, цялото домашно настроение и уют. Чайникът е този съд в домакинството, който има отношение към различните неща. Не телесното, не храната, а нещо отвъд. За другите неща имаме хиляди съдове, но за това имаме само един- чайник. Всеки халдеец, всеки мечтател трябва да има свой чайник. И за да не е буквално, дори чайникът не е чайник в изложбата. Всичко лети към сферата на мечтите, казва Атанас Хранов. Пловдивчанинът за пореден път ще превземе София от галерия „Ракурси”, където чака всички на халдейски чай и задължителна мечтателност на 22 март.