Градска художествена галерия – Пловдив и Италианският културен институт представят пред пловдивска публика колекцията фотографии на Рикардо Дзиполи „Венеция се оглежда“. Експозицията ще може да се види от 19 април до 02 май 2016 на Втория етаж в Залите за временни изложби на ул. „Княз АлександърI“ №15. Специален гост на откриването в 18.00часа на 19.04.2016 ще бъде директорът на Италианския културен институт г-жа Луиджина Педди.
Изложбата съдържа 40 фотографии на Рикардо Дзиполи, показващи ни една непозната Венеция, ефимерна и същевремнно вечна, която се оглежда в стъклата на собствените си прозорци. Този град се представя като променлив и неуловим, а всъщност е идеален и метафизичен. Фотографиите не са негово копие, а визии от една въображаема Венеция, която променя формите и цветовете си, разпространява присъствието си в неочаквани гледки и изумителни асоциации, в които конкретиката се слива по художествен начин с абстрактното. Куполи, дървета, камбани, колони, облаци, статуи и комини изкачат от прозорците на къщи и дворци, приемайки необичайни форми.
Рикардо Дзиполи е роден 1952г. в Прато (Италия). Преподава Персийски език и литература и Фотография в Университета Ка‘Фоскари във Венеция. Автор е на многобройни публикации на тема Иранистика, занимава се предимно с исторически и стилистични проблематики в рамките на класическата персийска литература. Започва да се занимава с фотография през 1972. Първите му изложби са в Института за съвременно изкуство в Лондон и в Галерия Il Diaframma в Милано. Антология на неговите фотографии, пълния списък на изложбите и публикациите му ще откриете на официалния му сайт: www.riccardozipoli.com.
За творческия си подход при създаването на „Венеция се оглежда“ авторът споделя:
„...погледът над едно отражение е нещо лично и никой друг, без значение колко близо до нас се намира, не може да го улови по същия начин: отражението е уникално създание на този, който го вижда....Неуловимо и следователно неповторимо, ето как може да бъде дефинирано като цяло всяко едно отражение, което, след като веднъж сме открили, решаваме да запечатаме на лентата.“