„Следи по пътя“е своеобразна изповед на художника

Феникс Върбанов е роден в София през 1962 година в семейството на художниците Марин Върбанов и Сун Хуай Куей. От 1979 до 1987 учи в Lycee Pilote de  Sevres (Департамент по рисуване) и Ecole Nationale Superieure des Beaux-Arts, Paris. През 1987-88 специализира в китайската академия по изкуствата Ханджоу. Интересът му към традиционни китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 година, когато пребивава в Централната академия за изящни изкуства, Пекин. Със своите творби, изпълнени с китайски туш върху хартия, участва през същата година в галерия Пиер Карден в Париж и оттогава, вече повече от 30 години, остава верен на хартията и туша. Традиционната китайска хартия има множество разновидности, тя може да бъде много фина, на пръв поглед крехка, но всъщност неочаквано устойчива. Феникс е запленен от нейните възможности, експериментира със снемане на релефни повърхности, нагъване, изпъване. Китайската хартия улавя в капана си и най-деликатните докосвания, и бруталното мачкане. Сякаш безропотно се подчинява, но всъщност презентира нежността и експлозиите с могъща сила. Функциите на туша са по подобен начин безкрайни, той може да бъде положен като рана или деликатно и бавно да се всмуква, оставяйки отчетливите нюанси на всмукването от хартията. Катраненочерен или във всички възможни трептения на сивото. Звукът от всмукването на туша от хартията може да се чуе и неговото ехо да отекне в душата на чувствителния зрител.

Първата своя значима изложба Феникс Върбанов нарича китайски синдром. Това наименование е признание не просто за обсебването му от китайските материали, чрез които съгражда наново пъпната връв към майчините си корени. Отпечатването на различни повърхности, снемането на релефи, където тънката китайска хартия е способна да улови и най-малкото трептене, папиларните линии на повърхностите, мачкането, нанасянето на туш и изглаждането при подлепването на хартията играят водеща роля. Квадратът е основният мотив в отпечатването, като че ли през него Феникс поглежда в кладенеца, за да види насложени проблясъци на събития от далечни времена, кодирани в подсъзнанието му, от които, аха, да изплува образ. Той сякаш хвърля мрежи със смътната надежда да изплуват духовете на образи, за да бъдат уловени, и в най-добрите му работи се долавя техния дъх, тревожното очакване от появата им. В това е тяхната сила. Тази изложба ознаменува трайния му интерес към кръглия формат, в който ин и ян, женската и мъжката енергия, тъмното и светлото понякога нежно се прегръщат, понякога яростно се сблъскват. Смачканата и рисувана хартия, където в лабиринта от планини и долини и най-вещият специалист по Фън Шуй би се изгубил, ми нашепва или крещи, че той е успял, че той е победител. Крясък на птица, която излита от развълнувано море. В работите, правени през 90-те години, се появява отпечатаният кръг или кръгове, или кръгли мрежи, чиято функция е да умиротворят вълненията. Това е времето, в което следите от употребата на четка ще бъдат все по-ясно различими, а в някои работи ще доминират.

За изложбата в галерия Резонанс Феникс Върбанов представя работи от различни периоди, но преобладават тези, правени през последните две години, повечето от тях специално за изложбата му в Пловдив. Време за тежнение в посока към бащините корени (имам това усещане). Неслучайно тя е назована СЛЕДИ ПО ПЪТЯ. Дори бих казал, това не са просто следи, а изповеди за случващото се по Пътя. Мигове на искряща радост, но и мигове на непоносимо бреме. Експлозиите на чувствата и мощните движения на четката, породени от тези крайно противоположни състояния, където водата е опитомила туша. И това опитомяване е победа на вечното над случващото се, на шепота над вика.

Красимир Илиев 

Откиването на изложбата ще се състои на 7-ми април, от 18:00 часа, в галерия "Резонанс"