Йоана Иванова
Изложбата „Нагоре от реката” ще бъде открита на 21 април от 18 часа. На следващия ден от 14 часа ще се състои тур с гид, а в неделя отново от 14 часа ще има панелна дискусия, на която посетителите ще могат да се срещнат и поговорят с артистите.
Идеята се е зародила преди повече от година и половина, когато Радослав Нинов, българското участие в „Нагоре от реката”, посещава Центъра за съвременно изкуство и се вдъхновява от пространството. Така започва подготовката на изложба, специално за Банята. Процесът включва дълги разговори, посещения на участниците, измерване на пространството и действия по самата среда, която е много интерактивна и въздействаща и както художниците с тяхната намеса работят върху средата, така и самата среда влияе на тях. Така се създава една съвместна работа със специфични творби за дадено пространство. Не само творбите, а и цялостната концепция са специално за мястото – с близостта на реката до Банята. Радослав е имал голямо желание да работи с колегите си от Лондон и е търсел точното място. Идеята това място да е Баня „Старинна” идва някак интуитивно. Изложбата включва много различни творби – от видео и звукова инсталация до скулптора и живопис. Всеки автор постепенно идва да види пространството и да се вдъхнови от него. Те разглеждат също историята на мястото и всичко това създава изложбата.
Интересното е, че младите автори използват нов модел на финансиране – crowdfunding. Това представлява платформа, където всеки може да се обърне към обществото и да представи идеята си, най-често става чрез кратко видео. След това всеки може да дари колкото желае за каузата и като благодарност да получи нещо. Предимство е, че всичко е много прозрачно и се дава ясен отчет къде точно отиват парите.
Този модел на финансиране все още не е много познат у нас, а е ефективен и би трябвало да започне да функционира и то в контекста на Пловдив - Европейска столица на културата 2019, където се казва, че не се влагат достатъчно средства, но не се и прави нищо по въпроса. Организаторите припомниха още, че в България има голям проблем с финансирането на културни събития, а възможности не липсват. Според тях програмата на правителството отново е лишена от реални действия в областта на културата, а това демотивира творците. А подкрепата и солидарността на обществото е много важна в случая.
Артистите успяват да погледнат на пространството по един нов начин и да допринесат към историята му. Те се събират и организират работата си в това уникално място, за да покажат усещането си към него. В изложбата се чувства интеракцията между пространство и артист, както и между новото и старото, защото творците се обръщат към старото и го извличат чрез материалността на дадения предмет или текстура.
Изложбата включва голяма разновидност от необичайни медии – от текстил до фотография, живопис, скулптура, а творците работят със самите размери на пространството. По същия начин някои от артистите работят с миризмата, със самия звук на пространството. Например инсталацията на Лиъм Хюз има и звук, и мирис, и светлина, допълнени от една голяма текстилна скулптура. Авторът някак си пренася тези сетива, чисто лични, в едно цяло изживяване. Тази творба е започната в Лондон, където той работи и живее, но тъй като е специфична към самото пространство, е довършена в Пловдив. Лиъм сподели, че инсталацията му е един разказ, който извиква потенциални ситуации и едновременно се подчертава историята на пространството - фактът че това е била функционираща баня. Не е история, която има начало и край, и някаква тематика, а е по-скоро отворена.
Интересна е също една от творбите на Емили Пейръ Смит – Послепис Изолиран окулус. Това е колона, която по един много интересен начин улавя светлината като в капан в един фокусиран кръг. Пространството е филтрирано с PVC ленти и дава възможност за по-интимна връзка, тъй като има място за двама човека. Тази творба може да е различна всеки ден, защото е дълбоко свързана с времето, което влияе на начина по който тя е активна, със светлината и дори с температурата.
