“Ръкоделницата” в Капана – едно от новите попълнения в “Нощта”. Името на мястото много ясно показва същността му. Както и заглавието на изложбата показва част от нейния заряд – “Нарисувай ми овца”, призовават ръкоделниците Диана Бойкова, Нако Цветкашки и Ярослава Бикова. Вдъхновени от творчеството на Екзюпери, тримата в различна степен “признават” пристрастието си в творения от вълна. Те използват различни техники с древен произход и правят скулптури, картини, дрехи, аксесоари…

Диана се занимава с вълна от около 4 години. Започва с идеята задомашно хоби – моделира пантофи, шалове, чанти… После мащабите на “производството” и на идеите нарастват – започва да отделя повече време на страстта си, а едно от последните и творения е цял килим. Използваразлични видове техники. За някои от тях й помагат контактите с украински и руски майстори в областта – живяла е в Украйна няколко години и там се запознава с различни начини на плъстене, посещава специализирани курсове на майстори.

Нако е художник. График. Занимава се с иглонабиване  от около 3 години.

Ярослава Бикова от Русия (Омск) се присъединява към “Ръкоделницата”, след като чува за нея от приятели. Идва в магазинчето и вече година обменя идеи, работи и пътува заедно с останалите.

Разкажете ни за „Ръкоделницата“. Как се зароди идеята за това място? С какви дейности се занимавате?
SONY DSCНако:  „Ръкоделницата“ е място, чиято идея е да среща творци-приложници от различни области на изкуствата и занаятите.
Това е семеен магазин за ръчно създадени красоти, който обаче приютява под покрива си и доста ръкоделия на творци-приятели. „Ръкоделницата” е и наше ателие – тук плъстим, шием, иглонабиваме. „Ръкоделницата” е и място за четене – всеки последен четвъртък на месеца, по предварително избрана и оповестена тема, се събираме да четем – всеки от книгата, с която е дошъл.
Всичко започна от книгите и от любовта ни към тях, от една идея на Яна да направим подвързия за книга (Яна Цветкашка е другата част от „Ръкоделницата“. Занимава се както с визията на „Ръкоделницата“, така и с цялостната концепция на бранда malukindian , който създава преди години, посветен основно на създаването на авторски текстилни подвързии за книги и пачуърк . Бел. автор).
И така нещата започнаха да се случват. Първоначално екипът ни бе по-широк, но постепенно останахме в семеен състав (като ядро) и невероятни приятели, които ни подкрепят, критикуват, побутват и търпят до сега.
В „Ръкоделницата“, в сегашния й вид, намират място хора със сходни интереси, с повечето от които така или иначе сме приятели или в процеса на съвместната работа сме станали такива . Нямаме ограничения в сферите на изкуството, които ни интересуват –
имаме автори, които работят с керамика и порцелан, с текстил, с кожа, с камък; можем да ви препоръчаме и някоя от книгите, които ще намерите при нас… на няколко, но любими издателства. Стараем се да представим работата на повече творци-приложници, които създават с ръцете си неповторими авторски образи. Стремим се към естествените материали… Бягаме от всякакви клишета и от унифицирането.

Как решихте да участвате в „Нощта“?

Нако: Аз лично от много години имам идея да участвам в „Нощта на музеите и галериите“. Откакто за пръв път чух за тази инициатива. Рисувам от доста време и мечтаех да имам собствена или съвместна с някой друг график изложба. Но така или иначе, явно още не е дошло времето. Затова сега прегърнах идеята да участвам като приложник с вълнените произведения.
SONY DSC
Диана: Миналата година ние, екипът на „Ръкоделницата”, решихме да поканим и да представим (в рамките на „Нощта”, но не като официални участници в нея) първата Национална изложба-конкурс по пачуърк, която организира сдружение „Пачуърк БГ”. След представянето й в София, изложбата гостува две седмици и при нас. Имахме над 20 участника в нея, с над 30 различни по размер и техника експоната. Пожънахме голям успех. Доста хора я посетиха, имаше и медиен отзвук. Беше интересно преживяване и за нас, и за тях.
Тази година решихме, че след текстила е дошъл ред на вълната, да покажем, че от нея също могат да се направят невероятни неща. Така решихме да участваме в „Нощта“ – да представим вълната като материя.

Нако:  Изложбата миналата година ни даде увереност, че бихме могли да се справим с една малка експозиция на наши неща. Аз също участвах в изложбата на сдружение “Пачуърк БГ” с мои текстилни произведения. Миналогодишната изложба се получи на световно ниво – за жури в нея бяха поканени майстори от Канада и САЩ, все имена в пачуърка, които дадоха доста високи оценки на това, което се случва в България. Това ни подсказа първо, че можем да използваме площта в „Ръкоделницата“ по-ефективно (имаме „изложбена” площ) и второ, че самите ние имаме сили да осъществим подобно нещо. И така, с това самочувствие решихме, че тази година бихме могли да се справим с една изложба.
Разбира се, ние тримата – Нако, Диана и Ярослава – творим в общо взето доста различни посоки. Аз използвам метода иглонабиване, те двете – мокро плъстене, като Слава е майстор и в иглонабиването, тя често комбинира техниките.

Разкажете ни за вашия проект „Нарисувай ми овца“? От къде идва името му?

Нако: Заглавието на проекта е силно повлияно от творчеството на Антоан дьо Сент Екзюпери и по-специално от „Малкият принц“. Видно е. Спряхме се на него, защото „Малкият принц“ е книга, с която всеки от нас в някакъв етап или в много етапи от живота си се сблъсква. По различен начин. И колкото е многопластов текстът на Екзюпери и темата „Нарисувай ми овца”, толкова е необхватна и податлива на интерпретации и работа вълната.
Търсихме тема, която да изразява едновременно творческото в нас и в същото време да бъде съвсем практично свързана с нашата дейност. „Нарисувай ми овца“ сега малко ни задължава да се „обвържем” и с  „Малкия принц“ като правим някои препратки. Тази година точно съвпада със 70 годишнина от изчезването на Екзюпери, така че поводите започнаха да се навързват. Някак всичко само си дойде на място.

Ще демонстрирате ли в „Нощта“ някои от техниките, които използвате за изработването на изделия от вълна?

Нако: Не. Последните ни няколко участия (One Design Week) и другите ни мероприятия в квартал Капана бяха свързани с демонстрации. Доста подемонстрирахме, хората видяха самия процес на живо. Този път ще бъде само изложба. Ще покажем наши експонати, а който иска да разбере как се правят, има възможността да дойде и да види. Изготвяме си ежемесечна програма, в която всеки може да проследи различните техники и методи на работа с вълна – мокрото плъстене или иглонабиването.  Обикновено съботите ни са дни за курсове и демонстрации. Всеки е добре дошъл.

Какви експонати сте приготвили за изложбата?

Нако: Аз лично смятам да участвам с умален вариант на стадо с овце, овчари и кучета. И разбира се, във връзка с темата ще направя нещо, което искам за сега да остане изненада за посетителите.
Диана: Аз ще помогна на стадото да се настани някъде. В процес на работа сме… Обещаваме и изненади!

Имате ли представа Ярослава Бикова (третият автор) какво ще представи?

Диана: Засега можем да споделим, че Ярослава е замислила пано и нейна интерпретация на Екзюпери.
Нако: От нея винаги очакваме изненади.

Трудно ли се работи с вълната?

Диана: Аз мисля, че зависи най-вече от желанието, търпението и фантазията на човека.
Нако: Както са казали мъдрите хора – най-мъчно се работи когато не ти е приятно.  Ако човек иска да направи нещо, дори да му отнеме година, няма да му натежи. Но ако правиш нещо по принуда, макар и за час, ще ти писне.
Диана: И ще ти се стори като една година.

Значи всеки може да се научи?

Диана: По принцип, да.
Нако: Зависи. Има хора, които могат да се учат на разни неща и такива, които имат готова философия за всяко нещо. Те не са податливи на нашия тип работа.
Диана: Принципът на мокрото плъстене, например, е изключително  лесен. Той е открит отдавна. Влакната се кръстосват, слагат се сапун и вода и започва да се търка. Това е толкова елементарно, че всеки може да го направи. По-важното е каква е фантазията на човек и какво е способен да измисли и създаде.
Нако: Според мен не всеки може да се справи – няма занимание, подходящо за всички хора. Но повечето, които са идвали при нас, водени от своето желание, постигат много – чак те самите се изненадват какво могат да направят от парче вълна. Имаш ли ръка и най-вече желание, всичко можеш да постигнеш.

Още за Нощта на музеите и галериите може да прочетете ТУК