Капана.БГ

Капана.БГ

Набедени специалисти предричали гибел на човечеството при появата на Халеевата комета

Владимир Балчев

Професорът по астрономия Макс Волф вършел обичайната си работа – наблюдавал звездите. Изведнъж забелязал нещо, познато само от рисунките  - Халеевата комета. След 75 години скитане из Космоса, кометата отново се връщала към Земята. Професорът прилежно записал датата – 11 септември 1909 г. Ученият въобще не можел да предположи какво ще последва след неговото откритие. Първи се обадил някакъв набеден специалист от Париж и гръмко обявил, че светът ще загине в началото на май 1910 г.  Тогава нашата планета щяла да попадне в опашката на кометата и  да се пръсне като бомба. Това щяло да стане за по-малко от час. Появили се и други измислени светила, които засипали вестниците  с всевъзможни предсказания. Един твърдял, че срещата с кометата ще предизвика  страховита буря, която ще помете всички постройки на Земята, след което ще започне надигане на морета и океани, за да настъпи всемирен потоп. Друг твърдял, че опашката на прословутата комета съдържа смъртоносни газове, които ще задушат цялото човечество.

Напразно учените пояснявали, че Халеевата комета е само едно неповторимо зрелище, което човек може да види един-единствен път в живота си и то ако има късмет. Истерията била всеобща. Появило се дори дружество на самоубийците, което предлагало спасение от неизбежните мъки при катастрофата. Паниката стигнала до България, затресла и лековерните души под тепетата. Нашенецът обаче има навика да обръща всичко на майтап, дори когато наближава катастрофа. Пловдивските новинари подхванали една друга песен. Идва наказанието за тези, които с далавери и престъпления са заграбили милиони. Смятали са, че за тях няма закони, че могат да правят каквото Маестро Александър Георгиев Доросиев с първия струнен квартет в Пловдивр 1907 г..

Маестро Александър Георгиев Доросиев с първия струнен квартет в Пловдив 1907 г..си искат, но след като няма държава и няма органи, които да ги сложат на мястото им, възмездието идва от небето. Нека трепери Барон Гендович (т.е. Христо Гендов), нека трепери Кочо Хаджикалчов с неговите несметни богатства, да се гърчат от ужас всички, които са грабили и погубвали невинни. Възмездие предричали и за министрите от правителството, и за управляващата партия.

Ей така в мрачни предсказания изтекли няколко месеца, докато дойде денят до срещата с Халеевата комета. Ако не целият Пловдив, то поне по-просветената му част останала будна, за да чака появата на кометата. Това трябвало да стане точно в 3 и половина часа сутринта. Мнозина смятали, че това е последната им нощ. За да дадат кураж на съгражданите си, музикантите от Пловдивското певческо дружество решили да свирят цяла нощ на открито, за да слушат хората мелодиите и усещат, че светът съществува и не мисли да загива. Оркестърът на дружеството се настанил до скалите на Сахат тепе при днешната сграда на Драматичния театър. Излезли също военните оркестри от казармите, присъединили се и други състави. Диригентът на храма “Св.Петка” цяла нощ свирил една серенада за любовта. Музиката ехтяла из целия Пловдив. Ако се мре, поне да е красиво!

Неусетно дошло времето за появата на кометата. Това станало точно в обявения час. “Гледката е величествена – пише в. “Свободно отечество” – всред посипаното със звезди небе се извива едно сияние, което е опашката на страшното чудовище, което кара мнозина да се замислят за своите крадени милиони.” В спомените си един от диригентите на Пловдивското певческо дружество пише, че кометата се усмихнала на посрещачите със своето светещо ядро и весело размахала опашката си за поздрав. “Ние, пловдивчаните - допълва очевидецът , -  бяхме щастливи, че тази пролет беше много ясна и всичко се виждаше. “

Очевидецът се казва Александър Доросиев, наричан често маестро Доросиев. Още по време на следването си  в Женева, талантливият българин се изявил като диригент. По-късно продължил следването си в Париж и Брюксел. Завърнал се в България през 1906 г. Той бил един от най-подготвените диригенти у нас, талантлив композитор, отличен музикален педагог. Мечтата му била да създаде в Пловдив една истинска опера. Като разбрал, че под тепетата нещата няма да се получат, маестро Доросиев се преселил в Стара Загора. Спомените на музиканта се съхраняват в Държавен архив – Пловдив.

Танците с огън не са просто движения и перформънс. Те са вид медитация, дори терапия 

Екатерина Стоянова 

Огненият пой представлява кълбо, съставено  от кевлар. В централната му част има дървено кубче, за което е захваната верига с ръкохватка в другия край. Обикновено се използва чифт от два поя, които се напояват в гориво и се палят.  Изпълнителите извършват различни красиви движения с тях.   

Първите, които са се занимавали с пой, са били маорите от Нова Зеландия (думата "пой" означава топка на маорски). Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете - за развиване на сила и координация. По-късно това се развива в традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес поят се е разпространил отвъд културата на маорите и се е превърнал в хоби, упражнение, изкуство и дори част от така наречената "улична култура". Поят може да се използва и за жонглиране, което, съчетано с класическите движения, изглежда изключително красиво.  

Съществуват и други видове пой: glow poi, veil poi, led poi и т.н. Този вид огнено изкуство може да включва и огнени ветрила, снейкове, огнени обръчи, камшици, чадъри, стаф, дори креативните личности със свобода във възможностите измислят различни варианти като например рокля с горящи краища. 

Този тип изкуство е разпространен навсякъде по света и дори се организират огнени фестивали, най-вече в Италия, където се събират изпълнители от цял свят, обменят знания, изнасят представления или просто се забавляват заедно.  

Пловдив често ставаше свидетел на подобни представления в последните години. Едни от най-добрите български пърформари бяха NIM - група от прекрасни хора, изнасящи цели представления с актьорска игра, много хъс и различни предмети като кукили, факли, ветрила и прочее. Нощем излизаха и Джедая, когото понякога ще видите как левитира на главната в Пловдив, Филип, който замина, Дарио, с когото ви запознахме преди няколко месеца и други танцьори, сред които бяхме и ние, с нашата измислена формация - INRI. Напоследък, обаче, все по-рядко се изнасят подобни представления, по едни или други причини. Забраниха дейностите от този харахтер на Джумаята, по тепетата, по цялата Главна улица на Пловдив, освен на Площад Централен. Разбираемо е - хората се плашат, това, все пак, е огън. Но нека ви разкажа какво друго е, освен огън и какво е чувството да го практикува човек. 

Танците с огън не са просто движения и перформънс. Те са вид медитация, дори терапия.  

Когато спинърът е във вихъра си, за него не съществува нищо друго, той е пренесен в друг свят, където се преплитат щастие, спокойствие, мир. 

Тръпката е невероятна и, разбира се, в началото си е страшничко. Но този страх изчезва постепенно и остава само удоволствието.  Започва едно устремено учене на нови движения, откриване на съчетания, създаване на хореография. Поят често поглъща огромна част от времето на човек, не за друго, а защото започне ли, забравя да спре. Стремежът към постигане на по-добри резултати се засилва и това развива още повече постоянството. Този нов свят се превръща в най-желаното място за спинъра, танцьора, жонгльора - както искате го наречете. Това е като всяко друго изкуство - обгръща душата, сърцето, пречупва призмата на човешкия светоглед по малко по-различен начин и го кара да се чувства невероятно. Пораженията са изключително редки и леки. Така е, защото топчетата са малки, дори да ударят танцьора, те отскачат и остава само катранената следа, която се отмива и 5-6 обгорели косъмчета.  

Не бива това изкуство да поражда страх у хората. Тези, които танцуват с огъня, знаят какво правят и със сигурност няма да запалят косите ви. Те ще ви забавляват с огненото си шоу, ще забавляват и себе си, ще потанцуват и ще си тръгнат. Но ако хората продължат да ги гонят и да им повтарят, че са деца на дявола, както една жена обича да ги нарича, те повече няма да се върнат. Никой не стои там, където е абсолютно нежелан.

Четирима от завършилите ученици ще получат стипендия

Успешно се дипломира Випуск '2016 на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ се дипломира успешно, а завършващите в юбилейната за училището, 40-та годишнина от създаването му, ще получат своите зрелостни свидетелства на официална церемония в Дома на култура „Борис Христов“ на 23 юни 2016 г. от 11,30 часа, за която са подготвили специална изложба.

В тържествения ден ще се открие изложба с дипломните работи на абитуриентите от специалностите живопис, стенопис, иконопис и рекламна графика. Четирима от завършилите ученици ще получат стипендия на името на Атанас Стайков, която наследниците на художника традиционно отпускат за отлично представяне през целия период на обучение в Националната гимназия. Ще бъдат връчени грамотите на спечелилите първа, втора и трета награда на тазгодишния Национален младежки конкурс за изящни и приложни изкуства на Министерството на културата. Ще бъде обявен и ученикът, отличен със стипендия от известния арх. Георги Савов.  

Понеделник, 20 Юни 2016 03:00

Дни на Венецуела в Пловдив

Приемствеността на различната култура и съвместното сътрудничество между градове от различни страни е изключително важно, както за градската среда, така и за развитието на туризма. В случая не град, а цяла страна ще бъде представена в рамките на няколко дни в Дома на културата „Борис Христов”. Екзотичната южноамериканска страна ще представи различни занаяти, традиционни облекла, снимки от красиви кътчета и цяла кино програма, която описва републиката.

Гостуването ще бъде на 22 и 23 юни, а ето и официалната програма на двудневното събитие:

ПРОГРАМА

22 юни 2016, сряда

15.00 часа -  Прожекция на венецуелския филм „Реверон” /субтитри на български език/, 110 мин.

17.00  часа –  Официално откриване на Седмица на културата на Венецуела

Приветствие от  г-н Кмета или представител от Община Пловдив

Откриване на изложба: „Занаяти, музикални инструменти, традиционни облекла, маски и фотоси с пейзажи от Венецуела”.

Слово на посланика на Боливарска република Венецуела Н.Пр. г-жа Ориета Капони.

Представяне на мултимедийна презентация: „ Венецуела- страна на мечти” /около 20 минути/

17.30  часа   -  Кулинарна дегустация с венецуелски ром

23 юни 2016, четвъртък

11.00 часа - Откриване на изложба с рисунки на наградени творби на ученици от СОУ „Симон Боливар”, гр.Пловдив

11.30 часа - Мултимедийна презентация  „ Венецуела - страна на мечти” /20 мин./

12.00 часа  - Прожекция на филма „Прах от вечността” /субтитри на български език/,   100 минути

14.30 часа -Прожекция на филма „Синьото ябълково дърво” /субтитри на български език/,   92 минути

17.00  часа -  Закриване на  Дни на културата на Венецуела.

Кулинарна дегустация с венецуелски ром

Всички прояви са с ВХОД СВОБОДЕН!

ПРАХ ОТ ВЕЧНОСТТА

Венецуела , 2011 г.

Маргарита Каденас 

100 мин.

Драма

Субтитри: Български

Прах от вечността  разказва  за  незабравимо то пътешествие в джунглата на Амазонка,  на   майка и нейната дъщеря. Бушуващите води на река Ориноко се превръщат в  сцена на трагичен инцидент.  Оцелял ата  Ана потъва   във величието на джунглата. Ранена , гола , безпомощна ,   обсебена от страх пред неизвестното. Когато е на път да изгуби и последна надежда , потънала в спомени за малката си дъщеря Елена,  пред погледа й се изпречват странни индиански  лица...

Драматично приключение в сърцето на Амазонка, сред индианското племе Яномами .

РЕВЕРОН

Венецуела , 2011 г.

Диего Рискес , 1 10 мин.

Драма

Субтитри: Български

Една любовна история,  случила се между 1924 г. и 1954 г. на брега на Карибско море,  в която   можем да открием вселената на големия венецуелски художник Армандо  Реверон , връзката му с Хуанита, неговата муза и неразделен спътник; приятелите, които го посещават,  предметите, които съставляват неговия свят,  заслепяващата го  мания по тропическата светлина.  Ще видим развитието на психичното му заболяване и  шарения, емоционален и болезнен   свят  в рамките на  магическото му   пространство, наречено  Ел Кастилет.

СИНЬОТО ЯБЪЛКОВО ДЪРВО

Венецуела,

92 мин., 2012 г.,

драма;  Олегарио Барера ,

субтитри на  български език

Диего, градско момче на около 11 години, е принуден да прекара ваканцията си с дядо си Франциско, когото едва познава, в малка ферма във венецуелските Анди. На фона на враждебната среда, без телевизия, без телефон, дори без електричество и толкова студено, че умираш от студ, Диего изживява нещо, което го белязва за цял живот. В това приключение  участват  дядото и едно ябълково дърво, което странно ражда сини плодове, но и крие в корените си една голяма тайна.

Картини върху листа с индийски почерк

Садеш Рангнекар е индийски гражданин, който има афинитет към изобразителното изкуство. Учил се е от собственият си баща, който също е художник и попива неговия талант. Интересното в случая е, че Садеш приема предизвикателството на боите в по-различен аспект и прави рязък завой към нещо, което е не само много трудно, но и изключително иновативно и впечатляващо. Той рисува върху листа! Главно портрети на известни исторически или митологични личности. Процесът е дълъг, самото изграждане на скелета на листото отнема от 35 до 40 дни, а за да нарисува нещо на него - цял един ден. Мона Лиза, Майкъл Джексън или Мерилин Монро, към всеки един образ трябва да се подхожда с перфекционизъм, търпение и изумителна прецизност, заради малките детайли. Това изкуство идва от индийската история, а ефектът е леко казано приятен. Ето и част от творчеството му.

 

Новаторите, перспективата и музиката във форума на Design Week

Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале

Павел Начев

В горещия съботен юнски ден едно място притегляше към себе си не само с активно работещите си климатици и доста приемливи температури, но и с интересното съдържание на събитието, което се провеждаше.

One Design Week 2016 Forum се състоя в Пловдив за трета поредна година. Мястото беше Домът на Културата. Гостите, които участваха с лекции – международни. Познанията им – професионални. Разказите им – доста често увлекателни, та дори и поучителни за ентусиазираната публика в препълнената зала. Шестимата лектори бяха разделени в три панела, а след всяка от лекциите следваха директни въпроси от публиката.

Форума откриха японецът Ейске Тачикава, основател на студио Nosinger и почитател на социалните иновации и Адам фон Хафнер – представител на датската организация, връчваща наградите INDEX.

След подобаваща обедна почивка на сцената се появиха лондончанинът Питър Мариголд и калифорниецът Стивън Серато.

Английският чар на Мариголд спечели вниманието на публиката с неговия разказ за личното му професионално израстване от артист и скулптор, към призванието му – продуктовия дизайн. От влиянието на природата и геометрията в дизайните му, през преходността на форма и материали, чак до „кървящите“ шкафове и разчупените форми на стенни рафтове, родени от разцепени стволове на дърво. Дизайнерът от Острова очарова с идеи, чувство за хумор и типичната английска ирония и самоирония. 

Естествено не пропусна да презентира и популярния си хит "Form Card". Карта от специален тип материал, лесен за оформяне, когато е затоплен (в чаша гореща вода например), но твърд в нормални температури. Хиляди хора вече са подкрепили проекта с предварителни поръчки в сайта за crowdfunding – Kickstarter, който се е оказал толкова успешен, че Мариголд вече не може да се справя сам с поръчките, координацията с фабриката и с логистиката, и мисли за разрастване. Съветва младите дизайнери да не се осланят на големи компании, които да произвеждат и продават продукта им, а да се насочат към сайтовете като Kickstarter и Indiegogo – независимата платформа предоставя много по-добри възможности, а е и естествен пазарен филтър, дали идеята си струва.

Стивън Серато, леко притеснен и без обичайните за подобни форуми качествата на оратор, с голяма любов говори за кариерата си като графичен дизайнер в музикалната индустрия. Независимият дух беше пропит в лекцията му. Самото му излъчване като човек беше показателно.  Личните му истории за познанства с инди артисти – разкриващи. Афинитета към оригинално печатани постери, Memphis design, джаз и free jazz – няколко стабилни щриха, допълващи urban cool образът му. Слайдовете с работата на калифорниеца за различни хип-хоп проекти, цялостният дизайн на лейбъли и албуми впечатляваха със своята автентичност, дължаща се, както Серато спомена, на неразбирателството му с технологията в процеса на графичния дизайн и осланянето на натуралните похвати и сенсуалния метод на работа. 

Последният панел започна в пълен контраст с методите на Серато с младия холандски дизайнер – Пийтер-Ян Пийтерс. Основателят на студио OWOW определено беше хитът на форума, спрямо реакцията на публиката. Оказва се, че проектът с роботите – ръкопляскащи при покупка на нови дрехи или сипещи ругатни по крадци, е бил само началото за Пийтерс.

Презентацията си той продължи с представянето на the social bench (социалната пейка). Когато един човек седи на нея може да си рови на воля из социални и не толкова социални онлайн медии. Когато обаче и друг човек седне на пейката се задействат специални вградени чипове, които изолират всякакъв вид сигнали – мобилни, 3G, 4G и т.н. Тогава хората „по принуда“ трябва да си общуват „на живо“. Това естествено предизвиква фурор сред публиката в галериите и пространствата, където се излага, но пък „черната дупка“, която поглъща мобилния сигнал на хиляди потребители, прави впечатление на мобилните оператори, които естествено докладват на полицията. Следва разбиване на галерии и офиси, конфискуване на полу-нелегално вкараните от Китай през Белгия чипове и повдигане на обвинение на Пийтерс, който и в момента чака присъдата си.

Пиратът, обаче, си е пират и продължава да плава сред новаторските води. Запален музикант, но така и ненаучил нотите, Пийтерс се заема с дизайна и претворяването в реалност на проект за интуитивни музикални инструменти с помощта на само още двама души – хардуерен и софтуерен специалист. Чрез инструментите, само с движението на ръката, например, се създава музика. Софтуерът с настройката на даден инструмент и креативноста дава възможност листата на стайно цвете да станат пиано или огъваща се пръчка на „огъва“ звука. Инструментите са няколко и дават точно определена възможност за създаване на музика, а не е едно устройство, което да може да прави всичко. Визионерът смята, че ограничените възможности раждат невероятна креативност. От множеството различни открити приложения на инструментите му, едно от най-популярните и определено най-споделяното в YouTube е т.нар. booty music – музика с дупе. Специални сензори се прикрепят към задните части на професионална танцьорка на популярния twerking, а уловените движения и вибрации се транспонират в музика.

Така новият тип инструменти вече имат десетки хиляди фенове от crowdfunding сайтовете, които чакат масовото им производство. Прототипите вече са направени, но в лимитирани версии. Много скоро ще бъдат готови и началните пратки, като първите им получатели са големи имена от музикалния бизнес.

Без каквото и да е съмнение времето след края на лекцията на Пийтърс беше изпълнено с въпроси, като не липсваха и такива за визията на холандеца за бъдещето на технологиите, а дискусията напомняше за разговор между младия Стийв Джобс и ранни Apple фенове. Остава да проследим сигурния успех на новатора от Ниската земя.

Дискусията приключи с обзорната, детайлна, професионална и всеобхватна лекция на изтъкнатия журналист Алис Росторн от Frieze и International New York Times, която реши да засегне темата, залегнала и като основна в тазгодишния One Design Week, за дизайна като начин за налагане на обществена, социална и политическа промяна.

След обстойни исторически примери за дизайнерски иновации, още от преди дизайна като понятие да съществува, Росторн навлезе в съвремието с представяне на проекти за социален дизайн в родна Англия. Дизайн, в помощ на бежанците, както и с няколко лоши примера за дизайн, като например шиповете против бездомници в някои скъпи сгради на Запад.

Като основен лайтмотив на лекцията се очерта бежанския проблем, като забележителна част беше констатацията, че Стийв Джобс е син на сирийски емигранти в САЩ, а без него светът на дизайна, а и част от американската икономика нямаше да бъдат същите. Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале. В частта с въпросите след лекцията естествено преобладаваха тези за бежанския проблем, за ролята на дизайна в процеса на помагането на обществото да приеме различните, като това, като че ли засенчи останалите анализи на английската журналистка за глобалните тенденции в дизайна, които бяха споменати и от предишните лектори, свързани с crowdfunding-а на идеи, използването на технологиите и свързаността чрез социалните мрежи.

Неделя, 19 Юни 2016 03:00

Пловдив обича операта!

Аврам Андреев – един от първите в Пловдивската опера, гост на откриването на Opera Open

 

Макар и да започва едва третата му година, фестивалът Opera Open е вече синоним на класа, качество и стил. В предишните сезони, сцената на Античния театър стана дом за десетки звезди от световно ниво, но за тазгодишното откриване, организаторите се бяха приготвили най-добре. Не една, не две, а цели шест велики имена на оперната сцена дадоха старт на фестивала - Цветелина Василева, която покори Метрополитен опера с „Травиата“; Петя Иванова, която е Кралицата на нощта във Виена Щатсопера;  Мариана Пенчева, пловдивското съкровище, която с гордост можем да кажем, че е предпочитан солист на Арена Ди Верона;  Бойко Цветанов, ученикът на Борис Христов и гласът, който кара целият свят да настръхне; Петър Данаилов, който вече е покорил всички големи западноевропейски сцени, но все пак избира за свой дом Пловдивската опера; Деян Вачков, който дебютира на оперната сцена едва 22 годишен, но я завладява с пълна сила. Няма по-елегантен начин да представиш живото българско културно наследство, от това просто да ги събереш на една сцена. Те изпълниха най-добрите арии от свои представления, а публиката успя да чуе части от Аида, Фигари, Трубадор, Хор на циганите и още много. Диригент на подобно събитие може да бъде само и единствено музикалният директор на операта – Лучано Ди Мартино. 

Малко като приказка - на антична сцена, с публика, която превишаваше броя на звездите, Пловдив със сигурност обича Opera Open! Сред гостите на фестивала се виждаха университетски преподаватели и ректори, музикални и театрални звезди, но най-хубавото беше, че с всяко следващо изпълнение на Античния, той сякаш се пълни с все повече и повече млади хора. Все пак, човекът, който седеше тихо на първия ред, но светлините на прожекторите нямаше как да пропуснат – Аврам Андреев, един от първите в Пловдивската опера, която е била едва на 10 месеца, когато той се е включил в екипа ѝ. 

Откриването на фестивала, беше и възможност за артистите от операта да съобщят, че след събрани почти 13 000 подписа за Дом на пловдивската опера, подписката вече е внесена в Общината за разглеждане, а ние чакаме с нетърпение да видим резултата. 

Opera Open продължава с пълна сила. До края на юли месец пловдивчани ще могат да видят пъстрата програма, която организаторите са приготвили за летния фестивал.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…