Асен Блатечки е нелеп частен детектив в премиерата "Око под наем" на 6 юни в лятно кино "Орфей" от 21 часа. Вместо типичния мачо, публиката ще види един абсурден, неорганизиран образ - компилация между инспектор Дюдю, детективите Монк, Коломбо плюс мистър Бийн.

Великолепната комедия  „Око под наем” на големия Питър Шафър разказва за младо семейство с проблеми, в което съпругът (Стефан Иванов) наема частен детектив (Блатечки), за да следи нейговата съпруга (Ива Папазова). Вярно ли е, че над всеки от нас бди ангел хранител? И как всъщност изглеждат ангелите? Възможно ли е те да слизат на земята като досадни детективи?

Премиерата на "Око под наем" в Пловдив бе специално пазена от Блатечки и продуцентите Вива Арте за Панорама на комедиите в лятно кино "Орфей". През юни актьорът ще изиграе отново и "Вик за любов" с Койна Русева. 

Панорама на комедиите "Завеса под звездите" се организира със съдействието на община Пловдив. През юни зрителите ще видят още спектаклите "Особености на руската любов", "Криворазбраната цивилизация", както и премиерата "Скакалци" от Ст. Л. Костов начело с Любо Нейков, Стоянка Мутафова и Христо Гърбов. 

Билети за представленията се продават в Билетен център пред Общината.

На 28 май от 20:00 часа в Галерийно пространство на eXAF, Пловдив, бул. „Руски“ №89 ще се играе представлението „Всичкоядецът”.

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ

текст Мирослав Христов
режисьор Ани Васева
художник Георги Шаров
звук ДатаТранспортер

С участието на Галя Костадинова и ДатаТранспортер

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е твърдата, но летлива маса, в която потапяме ръка, за да открием, че пръстите ни са крака, а устите – задници.
ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е ръбът, отвъд който полът, размерът и материята нямат значение, защото са едновременно мъжки, женски, средни, миниатюрни, гигантски, плътни и крехки. В пастта на Всичкоядеца дебне малка, сексапилна черна дупка, пламтяща в отчуждението си, в която се прозява нищото.

 “Фуриозен перформанс”
                    Щефан Георги, Leipziger Volkszeitung

“Всичкоядецът преобръща представите за допустимо”
                                Нели Пигулева, вестник „Утро”

„Това е екипът на „Всичкоядецът“. Млади, вибрантни, чувствителни, екстремни.”
                                      Цвета Ненова, Арена Медия

„Ако заниманието ни сега е да пишем за „Всичкоядецът“, то неговото собствено занимание е да „пише“ за театъра въобще. Или за света въобще.“
                                                               Демиан Рокосовски, www.stand.bg

„Всичкоядецът е фигура на човека, който няма профил, пол и индивидуален образ. Той е централен гестус на консумацията в съвременния свят (или съвкупност от жестикулации и думи), който е взет като изходна точка при опит за разбирането какъв е този човек, който се стреми страстно към един „по-добре изяден свят”. Галя Костадинова го превръща в непосредствено, екстремно физическо присъствие. Трудна актьорска работа.”
Виолета Дечева, вестник „Култура“

„Дали това е Всичкоядецът – този въпрос, разбира се, никога не би могъл да получи категоричен отговор в постановка на Ани Васева. Отказът от крайно значение, отхвърлянето на едно последно решение – това е силен концептуален жест, който на смислово ниво се оглежда в несигурността на персонажа, в непрестанното му двоене, а на нивото на формата контрастира с абсолютната прецизност на техниката, с виртуозността на изпълнението.“
     Моника Вакарелова, „Литературен Вестник”


Представлението се осъществява от сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge и театрална работилница Сфумато с финансовата помощ на Министерство на културата в България.

Ани Васева е театрален автор и режисьор. Тя е принадлежaща към новото поколение в българското сценично изкуство, което е космополитно, независимо от граници, универсално. Такива са й нейните спектакли. Между най-познатите й спектакли са "Пиеса за умиране" (2010), "Франкенщайн" (2011), „Всичкоядецът” (2012), "Фаетон: изверги" (2013).

Вход: задължително дарение предварително запазване на места на: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

###
За повече информация:
http://exaf.org/
https://www.facebook.com/events/1424204501222248/

http://desorganisation.org/upcoming/
https://www.facebook.com/metheorg?fref=ts

Прия Базил е родена в Лондон през 1977 година. Детството и младежките си години прекарва в Найроби, Кения, където семейството й, по произход от Индия, се мести да живее. Завършва английска филология в Бристолския университет, след което, твърде респектирана от творбите на литературните си кумири, за да се осмели да пише сама, започва да работи в рекламата. Три години по-късно се зарича никога повече да не се обвързва с работа в офис.
Когато партньорът й, немският журналист Матиас дер Хорст, я кани да живее с него в Берлин и да напише романа, за който отдавна мечтае, Прия напуска работата си и скача в неизвестното. Лондон, Найроби, Берлин, Делхи - смяната на дома и пътуванията й спечелват определението „британско-кенийска-индийска писателка, пребиваваща в Берлин“.
Две години след преместването й в Германия, се появява романът й „Страст и аромат“ (Ishq and Mushq, 2007), който до голяма степен разказва за собствения й живот – пътешествията на героите й между Индия, Кения и Великобритания, са отражение на миграцията на собственото й семейство. Този дебют е удостоен с няколко номинации за престижни литературни награди, сред които Commonwealth Writers' Prize и IMPAC Dublin Literary Award.
Романът на Прия Базил „Загадъчната логика на сърцето“, който вече е факт на български, излиза през 2010, последван от новелата „Непознати във влака в 16:02“ (2011).

Освен на български и английски, читателите на Базил могат да четат книгите й на нидерландски, португалски, руски, сръбски, немски, италиански, хърватски.

За романа:

Превод от английски: Надежда Розова
Дизайн на корицата: Чавдар Гюзелев

Анил седи в претъпкано лондонско кафене и чака Лина. Той е преуспял архитект, тя работи за хуманитарна организация. Минали са години, откакто са се видели за последен път. От раздялата още боли.
Лина бърза да хване метрото – точността никога не е била сред силните й страни. Толкова години по-късно не може да си позволи да закъснее за срещата с Анил.
Разговорът ги връща към едно минало, набраздено от лични и политически трагедии, от големи и малки предателства. И пропито с Любов. Минало, събрано и разпиляно между три континента, превърнали се в арена на враждуващите им и неразделни светове: сикхи и мюсюлмани, заможни и скромни, либерални и ортодоксални, корумпирани и високоморални…
За финала на срещата им Лина е запазила едно последно свое откритие. Дали то би могло да ги събере веднъж-завинаги или вече е твърде късно?

Вторият роман на Прия Базил се отдалечава от личната й биография, но третира теми, които са й изключително близки. Част от предизвикателството, което поставя пред себе си писателката, е да изобрази несъвместими с мирогледа й характери и нагласи. Атеист, тя се вглежда с топлота и разбиране в природата на силно религиозния човек; пацифист, се опитва да проумее мотивацията на хора, които позволяват нелегалната търговия с оръжие да процъфтява; безнадежден романтик, създава героиня, която е отдадена на любовта си, но избира да измени на поривите на сърцето си.

С този роман Прия Базил поставя въпроса наистина ли любовта побеждава всичко. „Как е възможно в ХХІ век – се пита тя, – да отхвърляме хора, защото имат различна религия или етнос  или защото изглеждат по различен начин? Романът отчасти се опитва да отговори на този въпрос. Разбира се, еднозначен отговор книгата не дава. Но се опитва.“

Активна гражданска позиция:

Водена от убеждението си, че не е нужно литературата да се политизира, но за писателите понякога е наложително да бъдат и политически ангажирани, Прия Базил подкрепя и участва активно в значими обществени платформи като Кампанията за контрол над въоръжаването (силна сюжетна нишка в романа й е посветена именно на нелегалната търговия с оръжия в Източна Африка), Петицията против повсеместното електронно следене (лична кауза на писателя от български произход Илия Троянов) и пр.
През 2010 година Базил и партньорът й Матиас Фридрих-Ауф дер Хорст основават платформата „Писатели за мир“, чиято първа проява – световно двайсет и четиричасово онлайн четене на авторски литературни произведения с участието на 80 писатели от цял свят – е проведена на 21 септември 2010 година, в Международния ден на мира. Събитието е рекорд, включен в „Книгата на Гинес“.

Прия Базил гостува в България от 22 до 26 май 2015 г. Планирани са следните събития:

22 май – премиера в Пловдив
24 май – премиера в НДК, подписване на книги
25 май – лекция в СУ „Климент Охридски“ в рамките на Майски дни на културата: Loyal to Literature? (Questions of character – and unexpected answers, which hurt forever more)

От 30 април книгата е налична в пидиеф формат за всички колеги, които биха искали да се запознаят със съдържанието й.
Хартиено копие можете да получите след 18 май.


Разпространение:

Книгата - както и всички останали заглавия на ICU – е налична на първия етаж на Книжна борса „Болид“, в офиса на „Жанет 45“.
Дата на публикуване: 18 май 2015

 
За издателството:
 
Издателство ICU съществува от 2013 година. Започнахме с книги на български автори като Керана Ангелова, Елин Рахнев, Катерина Стойкова-Клемър, Радмила Младенова, които за кратко време оставиха следа в българското литературно пространство и станаха носители на престижни награди. Новият роман на Керана Ангелова „Слънчогледи за Мария“ бе удостоен с „Пегас“, Катерина Клемър спечели наградата за поезия „Иван Николов“.
През 2015 започваме да работим върху поредица преводни заглавия. За нас най-интересни са авторите, които живеят между езици и култури, попиват от богатството на различните места, формирали тяхната биография. Сред авторите, с които работим и ще работим с хъс и любов през следващите две години са Прия Базил, Роуз Тримейн, Крис Клийв, Колм Тойбин, Хишам Матар, Пиер Мейлак, Йосип Новакович и др.
Нашият проект, озаглавен „Миграцията – туптящото сърце на съвременната Европейска литература“ спечели ко-финансиране от европейската програма „Творческа Европа“.