Експозиции от България, Германия и Албания влизат в изложбената програма на ONE

Осем български и международни експозиции влизат в изложбената програма на ONE ARCHITECTURE WEEK 2014.

Тази година фестивалът включва изследователски, фотографски и плакатни изложби, които интерпретират темата “Възможното невъзможно”, сред които експозиции от Германия, Албания и България. Изложбите ще представят успешни родни и световни примери за нетрадиционни решения на проблемите на съвременната архитектура и градската среда. Акцент в българските предложения е Капана. Пловдивският квартал и неговото съживяване са във фокуса на тазгодишното седмо издание на международния архитектурен фестивал ONE ARCHITECTURE WEEK, което ще се проведе от 10 до 19 октомври в Пловдив под надслова “Възможното невъзможно” с кураторския екип от dontDIY.Като предварително въведение в идеите, концепциите и проектите на фестивала служи изложбата “Големите надежди” на dontDIY, която стартира още на 12 септември в рамките на Нощта на музеите и галериите – Пловдив 2014. Изложбата представлява карта на Капана, която представя всички предстоящи намеси, лекции и акции, като включва отделни елементи от различните проекти под формата на видео, текст, артефакт и звук. “Големите надежди” вече може да се види в офиса на ЕДНО в квартал Капана на ул. Христо Дюкмеджиев 10, Пловдив.

Изложбата “Възможният Капан” ще представи изследователски проект, иницииран от ЕДНО и ONE ARCHITECTURE WEEK 2014, който цели да идентифицира потенциала на Капана като една историческа градска среда и да очертае реалистичен сценарий за превръщането й в център на творческите индустрии. Екипът на проекта кани Пловдив и гостите на кандидата за Европейската столица на културата през 2019 г. да разберат повече за постигнатите резултати и за идеите за възможно развитие на квартала. Проектът обединява усилията на студенти по архитектура, урбанизъм, градски изследвания и социална антропология от Университета по архитектура, строителство и геодезия, Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” в партньорство с Общинска фондация Пловдив 2019 и Incubator, като крайната цел е превръщането на една западнала, но колоритна зона в активна част от съвременния град.

“Карта на Капана” е интерактивна онлайн карта, разкриваща всички функции на частни и обществени сгради в квартала, както и празните или изоставени обекти. Картата е изготвена на база проучванията от „Възможният Капан” и прави представя района откъм занаяти, заведения, магазини, услуги, творчество, култура, празни помещения и сгради с културно историческо наследство в квартала. Изложбата ще представи картата и ще позволи на всеки да я допълни.Макети на идейни проекти от студенти по архитектура в България ще покаже “Университетска работилница”. Темата на работилницата тази година е проект за многофункционална зала в Капана. Желанието за създаването на такава зала е продиктувано от идеята то да се превърне в сърцето на Капана, където да се провеждат различни културни прояви като концерти, прожекции, изложби и курсови обучения. Директорът на ONE ARCHITECTURE WEEK Любо Георгиев заедно с представители на кураторския екип dontDIY и Община Пловдив ще изберат трите най-добри проекта, чиито автори ще получат възможност за работа в Smart Fab Lab и изработване на макетите си от по-устойчиви и качествени материали.

Фотографската изложба “100” от своя страна представя разнообразието на Капана, вглеждайки се в детайли от 100 дограми в квартала. Във всяка една от тези дограми е заключена собствена история, а техният събирателен образ символично показва почти невидимото минало и нерегулираното настоящо деформиране на Капана. Изложбата използва най-представителния елемент на обектите от миналото и настоящето, за да разкаже история в сегашно време.

Плакати, специално създадени за ONE ARCHITECTURE WEEK 2014, ще представи Plakat Kombinat в сътрудничество с изявени български художници, графични дизайнери и илюстратори. Изложбата “Плакати за нова българска архитектура” има за цел да интерпретира и покаже на широката публика развитието и промяната в съвременната българска архитектура през последните 25 години. Изложбата с куратор Анна Симеонов ще акцентира върху добрите резултати и промени в областта на архитектурата и градската среда у нас. Освен в галерия pLOVEdiv изложбата ще може да се види по улиците на Капана.Примери от цял свят за успешно реализирани намеси в градска среда ще видим в “Добри градски”. Представените намеси са обединени от общата цел да се създава по-добре устроено и социално въвличащо обществено пространство, което се ползва активно и създава усещане за радост. Изложбата обхваща различни категории градски реализации и ще покаже решения за справянето със сериозни проблеми като усвояването на изоставени и празни пространства, предизвикването на 50 различни националности да общуват заедно и хармоничното съжителство на архитектурата с природата.

Международните изложби идват от Германия и Албания. Немското участие “Световен град” включва проекти на различни представителства на Гьоте Институт по света, както и техните местни партньори, и задава въпросите кой създава града и кой чертае неговото бъдеще. Участниците в изложбата залагат на разновидни формати и подходи, но са обединени от анализа на урбанистичните виждания и новите местни творци. Фокусът са проблемите пред съвременните градове като миграция, мобилност, сигурност, социална поляризация и демографски промени. Проектите в изложбата разглеждат тези теми и тестват новите познати и непознати методи за градска организация с една-единствена цел – нейното подобрение.Албания е една от най-динамично развиващите се страни в света днес – място, където архаично и футуристично са в постоянно противопоставяне. Изложбата „Проектирайки Албания” е създадена от Tirana Architecture Weeks и разказва за процесите на градска трансформация в Албания от последните няколко години. Изложбата предлага селекция от най-добрите „виждания” по темата, които изобразяват представата за бъдещето на страната и неговото проектиране по най-добрия начин. Целта на изложбата е да покаже различни архитектурни идеи, с които да запознае публиката в една по-широка дискусия.

ONE ARCHITECTURE WEEK 2014 ще се проведе от 10-ти до 19-ти октомври в Пловдив под надслов “Възможното невъзможно”. Програмата на фестивала включва професионален форум, за който вече могат да бъдат закупени билети, и поредица събития с безплатен достъп през цялата седмица, като работилницата “Тhe Clash of the Titans” (“Сблъсъкът на титаните”) с участието на представители на изявени архитектурни бюра от Хонг Конг, Франция и Холандия, редица акции и намеси в градската среда, които ще оставят временни и постоянни следи в пловдивския квартал Капана, и богата програма от изложби, филми и детски работилници.

Ние музикантите даряваме повече, отколкото получаваме, каза Доктор хонорис кауза на АМТИИ

Ха, като Джеймс Браун! Така прие академичната тога на гърба си виртуозът Теодосий Спасов днес. Световноизвестният кавалджия бе удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на АМТИИ на официална церемония в зрителната зала на Академията днес. Решението на Академичния съвет прочете ректорът  Милчо Василев, като преди това той изброи някои от най-важните акценти от изключителната кариера на супер музиканта. Тръгнал именно от Академията към световния връх. В типичния си скромен стил, но сякаш извисил се като абсолютен исполин, Теодосий наблюдаваше залата и приятелски се усмихваше на многото познати физиономии в нея. Много се вълнувам от тази оказана чест и това голямо внимание. В човешкия живот има родители, близки, учители, приятели, здраве и работа. Цял живот вървя по пътя на самоусъвършенстването. Ако се занимаваш всеки ден с изкуство, то ти се отблагодарява. Ние музикантите обаче даряваме повече, отколкото получаваме. Но има и моменти като днешния, когато получаваме голямо признание. Щастлив съм и благодаря на всички, които са ме изградили като човек и като личност, която се занимава с изкуство. Тук виждам преподавателите си в академията, ректора си. С тях съм приятел.  С Тодор Киров например бродихме из Добруджа и записвахме музиката на моя край. Тук е и Веско Койчев, с които почнахме алхимичните си опити именно тук, в академията. От тук почнаха моите пловдивски специалитети, които зарадваха България, визира смесването на кавала с джаза Теодосий Спасов.

Той подчерта, че продължава да има уважение към таланта, с който е конструиран. И ще продължава само и единствено да се заминава с музика- тази чудесна игра. На въпрос български ли е кавалът като инструмент Теодосий отговори така: Кавалът за мен мирише на зехтин, паче или пуешко перо и дърво- така мирише селистринския кавал. 

С пудинг ала Боримечката се гощавали на големия юбилей на патриарха в Юнион Палас

Пловдивска змийца кара писателят да мисли за край на живота си докато е под тепетата

Посвещава й „ В царството на самодивите”, след като тя го изоставя заради руски офицер след 2-годишен романс

Да усетиш Вазов! И с това да осъзнаеш колко сме дребни пред историята и дори вещите на гениалните, към които забравяме да се кланяме, а и често не помним. Това предлага Данчовата къща в рамките на Празниците на Стария град. Една наистина вселенска изложба на българския дух, естетика и всичко онова, което някак липсва днес. Във време, в което всички и отвсякъде ни занимават с невзрачни хорица, ламтейки я за власт, я за пари, я и за двете, някак спряхме да се занимаваме с онова, което има истинско значение- принципи, одухотворение, вдъхновение. Ако ви липсват, ще ги откриете в Данчовата къща. Не пропускайте!

С пудинг ала Боримечка Иван Вазов отпразнува 70-годишнината си и половинвековния си творчески юбилей заедно с елита на България.  Датата е девети юли. Годината- 1920г. Мястото- култовия столичен ресторант Юнион Палас. Домакините Енчо Багаров и СИЕ са подготвили шестстепенно кулинарно меню за така важното събитие. Хора с фракове плахо пристъпват към всенародния празник, тъй като самият патриарх не ще да празнува заради кризисната ситуация в държавата. Но е там, на специалната си маса в любимото си заведение, за да даде кураж на хората, имащи нужда от името, духа, перото и силата му. Белият мустак се завихря над всяко от шестте пера в листата- Закуски разни, Супа ала Странджа, Риба пъстърва от Ляевица, Телешко печено, Пуйка пълнена и печена, Пудинг ала Боримечка, плодове всякакви и кафе Хаджи Ахил. Но се вихри без апетит. Патриархът знае, че е към края на дните си. Въпреки това се опитва да бъде духовит, да даде ценна насока за важните стъпки напред. И го прави.

Тази картинка с цвят и мирис си представиха снощи гостите на изложбата „ Иван Вазов: Пловдивски хроники” застанали над тържественото меню на споменатия Юнион Палас, където патриархът на българската литература посреща големия си юбилей през 1920г. Кулинарната листа е един от артефактите, които са представени в изключителния вернисаж и говорят за времето тогава, за да довеят аромата и вкуса му днес. Менюто за тържествената вечеря за втория юбилей на Вазов е прикрепено с предмети от бюрото му и със съвършени рисунки и калиграфски творби. И не е случайно изложено. От Юнион Палас са се съобразили изцяло с духа на Вазовите герои, тъй като са имали причина да го сторят. Писателят е бил абониран за този ресторант, емблематичен за времето си с европейската кухня, визия и обслужване. Имал е резервирана маса, на която на отбрани вина и деликатеси е коментирал литература и политика я с приятели, я с познати. Но е обичал единствено и само традиционните български гозби на сестра си, която била изкусна кулинарка. И никога не го е криел. Българският вкус на Вазов побеждава европейската кулинарна листа и домакините от Юнион Палас  са длъжни да се съобразят с това на юбилея му. Като го правят по възможно най-добрия начин.

Менюто дойде в Пловдив благодарение на Националния литературен музей и неговия директор Катя Зографова, чиято книга „Неканоничният Вазов” бе представена тази вечер от Владимир Янев. На пловдивска територия тя акцентира основно на Вазовата история свързана с града на тепетата. С него той свързва един от най-силните си творчески периоди между 1880 и 1886 г. Тук е редактор е на в. „Народний глас”, списва списанията „Наука” и „Зора”, твори едни от най- прочутите си произведения- „Иде ли?”, „Немили- недраги”, „Епопея на забравените” . Пише и драматични пиеси.

Тук обаче се гмурка и във връзка с една фатална жена. Пловдивска змийца омайва Вазов в този му период, заради която той в последствие обмисля да сложи край на живота си. Метреса на хърватски първенец тя скача в обятията на писателя и живее в продължение на две години с него. Все така фатална обаче дамата кривва към руски офицер, за когото се омъжва и разбива Вазовото сърце. От мъката той се отърсва едва когато написва лирико- фантастичната поема „В царството на самодивите”, посветена на тази му любов. След което заминава за Рим, информира любопитно гостите на откриването на изложбата Катя Зографова.

Тя и екипът й пренасят най-важните експонати от  столичния музей на Иван Вазов в Стария град. Сред тях е сребърната мастилница от бюрото на писателя. Тя е дар от пловдивските почитатели на патриарха за първия му юбилей от 1895г. В Пловдив днес могат да се видят броеницата, писалката, сребърната табакера и цигарето на страстния пушач Вазов, калиграфските поздравителни адреси за големия му празник през 1920г. Един от тях е „извезан” от ръката на Иван Мърквичка, като големият художник гарнира посланието си до поета с невероятна рисунка, посветена именно на „В царството на самодивите”.  В Данчовата къща може да бъде видян и друг личен дар на Мърквичка към Вазов- портрет шедьовър на възрастен мъж. Тук е и оригиналният указ, с който Цар Борис III провъзгласява Иван Вазов за народен поет. Пловдивчани и гости на града могат да видят още уникалната сребърна лира, дар за класика при първия му юбилей, продадена след смъртта на Вазов от Евгения Марс и стигнала по неведоми пътища до Националния литературен музей. В Пловдив се намира и емблематичния сребърен маслинов венец на Вазов, получен от македонската емиграция. В Данчовата къща е и златният часовник Бреге, какъвто е имал Пушкин, който министърът на просвещението вади от джоба си, за да връчи на патриарха навръх юбилея му през 1920г. Изложени са още куп ордени, с които са кичили гения през години, сред които и „Св. Св. Кирил и Методий”.

Могат да бъдат видени и знаците, свързващи Вазов с града под тепетата- изящната диплома с печат, удостоверяваща почетното пловдивско гражданство на писателя, издадена през 1920г., точно за юбилея и година преди смъртта на патриарха. Изложена е и прясно реставрираната весела бъклица, връчена някъде под тепетата на поета, както и акварел на пловдивския художник Димитър Андреев от Джамбаз тепе, където Вазов е живял в първите си няколко години в нашия град.

Идването на писателя в юбилейната му 1920 година в Пловдив е било историческо, царствено. За събитието е било разлепено специално обявление из целия град за всенародно тържество, което също е изложено в Данчовата къща. Данни за това организацията по пристигането на патриарха се събират от вестник Юг, излязъл с публикация на 6 ноември. Вазов бива докаран със специално пратен до София вагон, който пък 50 пратеници на Пловдив посрещнали на ЖП линията в Белово, на входа на Тракия. После процесията стигнала до Централна гара под тепетата, където настанала голямата олелия. Понесли го на ръце от пирона до колесницата. По пътя до центъра тя била предвождана от музика, редици военни ескадрони, спортисти, ловджии, хорове, духовници, опълченци, редови военни, гимназисти. На площад Цар Симеон пък, точно в 16.30ч. Вазов бил посрещнат от гражданите. Точно в 17ч. той дърпа и емблематичната си реч за Пловдив от трибуната. Ето и момент от нея: Да, Пловдив с хубавата своя история; Пловдив, в който през времето на робството биеше най-силно пулсът на българското сърце, огнището на светлината, което изпрати пожарна искра по всички краища на България, който пръв въздигна знамето на борба за черковна независимост и роди славен сонм деятели по народното възраждане;  Пловдив, който и подир Освобождението беше в продължение на няколко години политически и духовен център на Южна България, удивляващ чужденците със своя всестранен напредък, своя интензивен културен живот. 

И чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме съгряваше със своята отзивчивост и съчувствие; на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо, аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се укрили.